има ли право той , да прави планове..

[tazi-nikoia]

Здравейте, родителсъм на вече порастнало дете  с аутизъм. От раждането му преди 26г. до сега се грижа за него. С така нареченият негов баща сме разведени, живеем заедно наясно съм , че нямам право да му казвам къде и с коя си харчи парите.Но си мисля, че детето му не е само мой дълг, и не може да бъде причина за  само мой заробен живот. Да трая го само защото  съм зависима от него, не мога да работя, когато съм опитвала да го правя  винаги е било за сметка на детето, което остава само, а аз треперя  от всеки  сигнал на  линейки , пожарни и линейки. За скъпия, много по интересни са реализираните , според него жени, макар, че поставени в моята ситуация би ми била интересна реализацията им.Щом някоя женица му бръкне в гащите мигом  се влюбва. Интересна ми е причината за  влюбването у сегашната му любовница, стара, бездетна, провинциална женица, може ли да се изпитва усещане за вина, че отнемаш баща от дете, което е трудно за гледане , което чувайки, че пак тръгва баща му към прованса, му крие куфара и плаче. Това не обикновенната фраза / можем ли да градим щастие върху чуждо нещастие/ винаги съм я приемала за засягаща само бившата жена. В нашият случай се касае за детето му, възможно ли е една женица, която все пак си е и бездетна, да е толкова важна, за един мъж на 53, бясна съм му...

[д-р Тодор Първанов]

Възможно е.

 

На този свят всичко е възможно и не сме ние хората, които трябва да съдим някого, за изборите които прави.Всеки търси нещо важно за себе си и когато не го намира тук, това му дава право да го търси където и да е.

Редактирано Февруари 14, 2014 от д-р Тодор Първанов

[B__]

Да, болката е голяма. Но нека погледнем смело откъде идва тя.

 

Това, че бихме искали да причиним болка някому, не намалява нашата.