загубата на близките ни хора

[vess]

Здравейте,случайно попаднах тук и се реших да пиша

На 33 г.съм ,родителите ми са се развели като съм била на 3 г.Баща ми ни е изоставил заради друга жена .

Появи се в живота ми когато бях 11-12 годишна (тогава се запознахме)и въпреки обидата с която съм живяла към него не съм избягвала контакти .В мен  усетих сила ,че вече и аз имам двама родители както повечето деца,но след няколко години той почина и това беше първия голям удър за мен .Скършиха се крилата ,които ми бяха поникнали и станах по-затворена като човек .Осъзнавах ,че такъв е живота ,че има деца с къде къде по-злочеста съдба ,и че все пак си имам майка и сестра ,които са до мен .

Завърших средното си образование и се преместих при приятелят ми в друг град  .Майка ми срещна сродна душа и заживя с него ,сестра ми вече беше омъжена и всичко нормално продължи така доста годинки(цели14)докато майка не получи тежък инсулт и изпадна в кома .Тази новина ме съкруши а на дневен ред лекарите говореха да очакваме най-лошото ,но в случай че стане чудо ще трябват много средства за възтановяване .Приятелят ми чувайки да си говорим тия неща със сестра ми явно се притесни за неговите пари(имаше събрана сума пари за скъпа играчка)без изобщо да стана въпрос за тях .Каза си в прав текст" ИСКАМ САМО ДА ВИ КАЖА ДА НЕ РАЗЧИТАТЕ НА МОИТЕ ПАРИ" при което аз дори неможах да реагирам ,защото мисълта ми беше в болницата и главата ми го игнорираше за момента .След 3 дни майка почина и аз бях срината и изравнена със земята .Мина доста време ,но всеки път щом видех приятелят ми думите, които ми каза ми крещяха в главата и всичко в мен се преобръщаше .Мислех си ,че ще осъзнае какво ми е казал и ще се извини ,опитвах се да го оправдая по някакъв начин ,но не се случи .След 3 години борба със себе си реших ,че немога да го преглътна и сложих край на връзката ни и обясних защо,защото тия думи си останаха там в миналото и изобщо не сме говорили за тях .

И така ми остана сеста ми и човекът ,който беше до майка ми  с когото имахме прекрасни отношения и затова ,че го има не се чувствах пълен сирак .Но тия дни загубих и него и получих поредния огромен удър с който не мога да се справя .На успокоителни съм ,чувствам се объркана и сама в тежка депресия ,неспособна и безполезна ,искаща да се справя и този път ,но вече нямам цел и посока .

Един куп страхове, които са се натрупвали от детството  до сега, страхът от изоставяне ,който ми пречи във връзките ми и страхът да имам дете ,недоверието в мъжете и в хората като цяло ,страх от промяна,страх да рискувам,страх че няма да се справя с каквото и да е .Тъпча на едно място и просто съществувам ,неспособна да изпитам щастие и радост ,въпреки ,че в момента имам човек до мен .

Забравих да спомена ,че някъде м/у тия случки ме хвана и така нареченото психосоматично заболяване синдром на раздразненото черво ,което ограничава и усложнява живота ми допълнително .

 

Моля специалистите за съвет и благодаря предварително за вниманието .

[АлександърТ.А.]

До като ти дадат подобаващ съвет , мога да споделя мои мисли на основа на преживяното : Живота непрекъснато ни подлага на изпити , които в основата си опират до едно . Да изберем него или не .Но това е уловка , всеки опит да го отречем , води до по големи мъки .Тази свобода на избора е илюзия ... Излизам от трудните ситуации като гледам как другите се справят . На какво и защо се радват ? Как времето работи в нас ?

[Диляна Колева]

Здравей Vess , до колкото разбирам загубата на близкия човек е станала в близките дни.

Ако действително е така, то ти си все още в ситуация на шок. Това е бил човек, който определяш, като един от най - близките си хора, съвсем естествено е да се чувстваш по този начин, дай воля на емоцията си и не ги задържай в себе си, на този етап това е от особена важност. Сънуваш ли? Хубаво е ако имаш близък човек, с когото да говориш, да плачеш, да споделиш тъгата. Необходимо ти е малко време, за да преживееш тази първоначална силна реакция.

Синдромът на раздразненото черво е едно от психосоматичните заболявания т.е. една от основните причини за появяването му е стреса и психологични причини. Установено е, че при около 40% от хората страдащи от този синдром с течение на терапията оплакванията изчезват. Като цяло при този проблем се работи в съчетание с медикаментозна и психологична помощ. 

Неправилно отработения стрес при загубата на майката, "поглъщането" на мъката и неотработената тъга са довели до заболяване на тялото. Взаимоотношенията, проблемите с интимността и сигурността също влияят за развиването на този синдром.

Към момента е важно да преминеш правилно през фазата, в която се намираш, за да продължиш напред. 

След загуба на близки хора се наблюдава т.нар. траурна реакция, която протича в няколко фази и продължава до година, година и половина при правилно преминаване през тях. Необходима е психологична подкрепа - терапия. 

При неотработване на някоя от фазите, както си сте забелязала може да се развие психосоматика, на което най - вероятно се дължи появата на синдрома.

[vess]

Благодаря за отговора ,интересен ми е въпросът дали сънувам,защото сънувам кошмари .Снощният беше за това ,че постоянно получавах информация ,че близки и приятели са починали ,кой в катастрофа кой от друго а аз плачейки за всеки казвах ,че никой не ми остана .Събуждам се изтощена вместо отпочинала .

Действително след загубата не спирах да плача със глас и сълзи 3 дни после реших да се върна на работа ,но след вторият ден се наложи да посетя спешното .Сега обаче ми се плаче ,но немога  все едно съзнанието ми игнорира случката и не е било,а всички около мен се стараят да не говорят за това за да не се разстройвам .Понеже съм загубила и другите си близки имам база за сравнение,това не ми се е случвало преди -остаана ли сама навън ме атакуват всички симптоми ,които ме изпратиха в спешното .

[Диляна Колева]

Не ти се е случвало, тъй като съзнанието ти е било в състояние да работи по някакъв начин със стреса, дори и не най - добрият. Сега се е отключило натрупването на стрес, който си складирала, изтласквайки или игнорирайки преживяното и сега ти става изключително тежко.

Сънуването е важно, то е израз на твоята тъга и страх. Вероятно то е по - интензивно тъй като нямаш с кого да говориш за това. Хубаво е да можеш да изговориш страховете  си и да проявиш тъгата си. сънувайки ги ти всъщност правиш точно това.  Хората край теб е добре да те изслушат и да не те спират да говориш за мъката си, за теб е важно. Изразявайки я ти продължаваш напред.