Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Уникалността на връзката Аз и Другият


Viva Caselli

Recommended Posts

Нека се замислим и допуснем мисълта, че Земята е населявана от една личност. По какъв начин личността ще се осъществи в ценностен смисъл? Михаил Бахтин пише, че никоя личност не е в състояние да бъде автор на своята собствена ценност, както не е във властта й да се подвигне сама за косата. Тоест, личността няма свое собствено битие, тя осъщестява своето битие благодарение на другите, като превръща своето битие в едно съ-битие. В този смисъл уникалността, понякога изразена във вродена дарба, намира своето място благодарение на другите. Може да се прибави и това, че опитите ни да се впишем в сферата на човешкото съществувание, всъщност са опити да изразим личната си свобода, която няма как да се самоосъществи, ако липсва другостта, онази другост, която ни прави свободни и уникални. 
 
 
 
Линк към коментар
Share on other sites

Не случайно в Кабала за човечеството или по-скоро за това, от което е родено, човечеството като за един човек - Адам Кадмон. След "падението на човека" се създават отделни хора. Какво е "падението"? Да познаеш какво е "добро и лошо", т.е. да създадеш система от ценности. 

До какво довежда това "разбиване" на Адам Кадмон и усещането за фалшива отделеност между хората? Аз виждам само част от другия, а също в него виждам себе си като в огледало. Другият по подобен начин вижда мен. Ценностната система (оттам идва името й) се основава на оценката на другия. Тази оценка базирани на ценности (обикновено наричани морал) има следните особености:

- Базира се на ограниченото виждане и познаване на другия

- Проекция на самооценката ни върху другия

- Ограничението, че другият е отделен от нас и света. Разбирате ли колко ограничаващо е това приемане за индивидуалната ограничеснот на другия. Приемаме, че действията му не могат да бъдат ръководени от висши силии Цялото. Когато едно действие е ръководено от Цялото, то е "добро" за цялото значи не подлежи на морални оценки. 

 

Ценностните системи (моралът) дали всъщност не ни вкарват и поддържат в света на илюзиите?!

Другият ми въпрос е: защо смесваме духовно развитие и морал?

Линк към коментар
Share on other sites

Не моралът ни вкарва в света на илюзиите. И да, моралът е част от духовното развитие. Така е, защото духовното развитие не е възможно при каквито и да е действия от страна на човека; не е възможно при каквито и да е мисли от страна на човека; не е възможно при каквито и да е стремежи от страна на човека. Необходимо е ние да следваме правилните действия, мисли и стремежи, които кореспондират с духовното развитие, за да можем да го постигнем, а това е моралът. Илюзия е не моралът, а това да си мислиш, че крадейки, лъжейки, неуважавайки човека, съблюдавайки единствено собствения си интерес и проявявайки загриженост единствено за собственото си удобство, можеш да се развиваш духовно.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Като че ли морала служи да мъмрим другите ... Няма лошо . Достатъчно е да помним , че всяка мисъл , действие насочена в посока за промяна на другия , ни държи в илюзиите . Света създаден от ума . А същото насочено на вътре увеличава осъзнаването , познанието и надявам се неминуемо ни извежда ,,на горе" .

Както казвате по горе , другия ни е необходим . Без неговото опознаване , не можем напредваа. Не случайно самоизолирането , проблемите в общуването , в много случай са първите признаци на заболяване .

Линк към коментар
Share on other sites

:) Като че ли морала служи да мъмрим другите ... Няма лошо . Достатъчно е да помним , че всяка мисъл , действие насочена в посока за промяна на другия , ни държи в илюзиите . Света създаден от ума . А същото насочено на вътре увеличава осъзнаването , познанието и надявам се неминуемо ни извежда ,,на горе" .

Както казвате по горе , другия ни е необходим . Без неговото опознаване , не можем напредваа. Не случайно самоизолирането , проблемите в общуването , в много случай са първите признаци на заболяване .

 

Да, трябва да изживеем изолираността си чрез другия. 

 

Но, ако на някого кармата е да постигне нещо повече, ....може да се замисли как моралът е причина за всички противоречия и войни и колко общо с противоречията и войните имат Любовта и Мъдростта. 

Линк към коментар
Share on other sites

Но, ако на някого кармата е да постигне нещо повече, ....може да се замисли как моралът е причина за всички противоречия и войни и колко общо с противоречията и войните имат Любовта и Мъдростта.

Това е изключително тенденциозно написано мнение. От една страна твърдението, че моралът е причина за всички противоречия и войни не е вярно, а от друга противопоставянето на любовта и мъдростта срещу морала. В действителност любовта е неотделима част от морала и без любов за висок морал не може да се говори. Ако вземем примерно за ориентир беседите на П. Дънов ще видим, че там моралът и духовността са тъждествени, и така трябва да бъде. Догматизмът и престореният морал не са морал. Нека все пак да наричаме нещата с истинските им имена, защото никой няма полза от изопачаване на значението на думите.

 

"Вие трябва да имате всичкото знание, за да можете да боравите с всяко зло. Не само вие, но и много окултисти, които се занимават с тази опасна област, пострадват. Затова обръщам ви внимание на моралната страна: човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа."

 

"Моралният тип същевременно е и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален. Има изключение, но всякога моралният или духовният човек има отличен ум, който се различава от ума на другите хора." (Моралният тип)

 

"Съвременният човек се нуждае от морал, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаят от морал, на който всеки момент да разчитат. Божественият свят изисква от човека нещо установено. Няма ли нещо установено в себе си, на което всякога да разчита, човек е изложен на големи страдания. При каквито условия да се намери, моралният човек не се подава на злото. Колкото да гладува, той няма да си допусне никакво престъпление. Той изключва кражбата и лъжата от живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава големи нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите. Всеки несполучлив опит носи лоши последствия. Казано е в Писанието: Никой не живее за себе си. Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот.

 

Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни. Те решават въпросите чрез закона на насилието. Там силният има право. Запример, елените, които са миролюбиви животни, решават споровете си със сила. Когато десетина рогача срещнат една женска, те започват да се бият. Женската стои настрана и гледа. Който от десетте излезе най-силен, него избира. Тя иска да бъде осигурена. И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си." (Морални правила)

 

От написаното явно се вижда, че войната идва не от морала, а от липсата му. Правото на по-силния, и то на физически по-силния, е правило на животинското царство, а там морал няма.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

:3d_144:  на война е морално да убиеш врага ?

Ами сега ?   :3d_077:

Дънов е непостижим в умението си да ни разкаже , разбираемо една идея .Но сред хората  същите термини променят значението си . Болшинството сред нас не биха и се сетили , че може  да потъмнее моралния им лик , ако си отмъстят за неправдата ,Ако с удоволствие в почивния  ден отстрелят кротко пасящ трофей .Така че , морал е един списък определен от мечтите на човека .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Какво е морал?

Прочети беседите "Морални правила" и "Морални чувства" и може би ще получиш отговор. И двете беседи ги има в уики към сайта.

Линк към коментар
Share on other sites

Дълбоко се надявам да не досаждам с цитатите, но ги смятам за изключително подходящи за случая.

 

Лао Дзъ, Тао Те Кинг / Устна версия

Осемнадесет
Когато великото Тао е забравено,
се появява любезността и моралността.
...

„Моралността е само сянка на правилното действие. Правилното действие е най-високата степен на моралност, повече отколкото агапе е най-високата степен на любов. Когато разбираш и си способен да предприемеш правилното действие, моралността повече не е необходима. Моралността е мигновено остаряла и захвърлена. ... Правилното действие няма нищо общо с правилно или грешно, добро или лошо, неприлично или порядъчно. То е без алтруизъм или състрадание. Моралността е набор от правила и предписания, които ти използваш за да се носиш през живота, докато все още се опитваш да направляваш кораба си вместо да го оставиш да следва течението.” Джед Макена, Damnedest

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_144:  на война е морално да убиеш врага ?

Ами сега ?   :3d_077:

Какво сега? Защо трябва да приемаме изопаченото значение на думите?! Ами то така накрая няма да останат думи с които да изразяваме висшите понятия. Все пак поне в този форум е нормално да се придържаме към значението на понятията така, както са дадени от П. Дънов. На други места можем да наричаме морал и днешната молитва на една ислямистска организация за земетресение в Сочи - за един ислямист-фанатик това може да е нормално, но тук не сме ислямисти-фанатици, нали така?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Моралът е реалното състояние на нещата, реалните ценности на обществото в момента. Да се крием от реалността като цитираме морала на Учителя или това, което той описва като целево състояние, си е като да си заравяме главата в пясъка. 

 

Какъв е моралът на обществото в момента? - Да убиваш на война е морално, напр. 

 

Освен това всеки има съзнаван и несъзнаван морал, съзнавани и несъзнавани ценности. Колкото и съзнавано да се мисли за някакъв, в несъзнаваното други ценности работят.

Линк към коментар
Share on other sites

Не само на обществото. Всички знаем, че реалността е много повече от видимото за хората съставляващи това общество. И ако тук е лесно да се скрие една лоша мисъл от околните, и не само мисъл, но може да се скрие кражба или дори убийство, то в надземния свят последствията ще ни застигнат неминуемо. Съществуват надземни закони, надземен морал, за който е без значение дали познаваме или не познаваме, дали признаваме и дали приемаме. Земните правила като цитираното: "да убиваш на война е морално", именно са илюзорни, но има морал, който е общовалиден за всички светове и е отвъд илюзорните ни представи за тези светове. Говорим за морал на обществото, но то всъщност и обществото за което става дума е едно илюзорно и временно образувание, част от ролята, която играем на земята. Ние, разбира се, следва да търсим истинския морал, който безспорно съществува в надземните светове, а не да се фокусираме върху многобройните му илюзорни и често противоречиви отражения.

Линк към коментар
Share on other sites

Така е, но истинският морал за всеки е различен и вътрешен за него. 

Примерно да кажем, че ти имаш истински морал. Той на мен не би ми вършил работа. Не е моят.

 

Но дори и с истински морал, ти ще запазиш уважение към ценностните системи на другите, защото това е, което те имат в момента, а и няма да имаш възможност иначе да общуваш с тях. И дори ще симулираш морала им, за да могат да те разберат. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...