Еко. Даден от Небето

[Лиула]

На 5-ти януари, Умберто Еко навърши 82 години. 

Роден е в. Александрия, Италия. Живее в Милано. Дядо му е бил подхвърлено дете и фамилията му е дадена от някакъв градски чиновник. Семеен приятел, който работел в библиотеката на Ватикана върху темата за йезуитите през ХVII в., попада на списък с изрази, които те използвали за подхвърлените деца.

Един от тях бил ex coelis oblatus (даден от небето). Така фамилията му се оказва йезуитската абревиатура ECO.

 

Няма случайни неща, нали?

Мислейки спонтанно да направя тема за Еко, (не)съзнателно, съм пропуснала рожденния му ден. Изненадата и „откритието“ за библейската възраст на философа, ме озадачи, дори ме вцепени – в моят спомен, той остава Юпитер на средна възраст, онази златна възраст и време, когато гроздоберът е най-изобилен. И даващ прекрасни плодове.

 

Обхватът на научните му изследвания е титаничен: от Свети Тома Аквински през Джеймс Джойс до ... Супермен. Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят Поетиката на Джойс (1965), Отсъстващата структура: Увод в семиологията (1968), Трактат по обща семиотика (1978), Границите на интерпретацията (1990), Кант и птицечовката (1997), История на красотата (2004), Връща ли се часовникът назад (2006), Растителната памет и други истории за библиофилията (2007), История на грозотата (2007) и Изграждане на враг и други случайни истории (2011) ...

 

Александриецът често говори за “знаци и знаци за знаци, но за неизвестните неща”. Не страда от “нарцистичен шок”, може да говори за усмивката на другите, но не за собствената си усмивка, защото не е “в конфиденциална ситуация със себе си”. Той е категоричен, че не е Нострадамус, но с не по-малка категоричност абстрактните му “семиотични модели” моделират и обясняват не само човешкия, духовния, а и фактическия универсум, което от Кант до Птицечовката и от Галилео да Айнщайн малко са се осмелявали да направят в подобен размах, който северноиталианецът притежава. И очевидно може да си позволи.

Еко е запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с  50 000 тома, от които 1200 редки издания. Самият той, родом от Алекснадрия (в Италия) е възкресил Александрийската бибилотека – нещо, за което искрено му завиждам и за което се възхищавам.

 

Изобщо, трудно се пише анонс за тема, особено за човек, който надвишава всеки един критерий за рамкиране и вкарване в руслото на едно поле на анализ. Невъзможно е. Горенаписаното е букет, вероятно от различни по вид цветя, фрагментарни послания и птичи подскоци, но за гениите се пише трескаво, задъхано: логиката ще навреди, а търсенето на една-единствена истина, самозаблуждаващо.

Даденият от Небето, озарява със сиянието на хиляди слънца, всеки свят.  Той озари моят, а надявам се и на много вас.

Споделете.

Тук има списък на книгите на Еко на български език.

 

П.С. Всяко уважаващо себе си интелектуално пространство, за каквото този Портал има претенции, не можеше да остане без тема за Еко.

Редактирано Февруари 5, 2014 от Лиула

[Лиула]

Предлагам на вашето внимание едно интервю с Умберто Еко от миналата година.

Без книги животът е по-къс!

Редактирано Февруари 5, 2014 от Лиула

[Лиула]

Нова книга на Умберто Еко - Изповедите на младия романист.

Книгата е насочена за лингвисти и семиотици. Въпреки шеговития тон на автора

 

[Лиула]

"Виждам научни трактати от Птолемей и романи от Калвино, критически студии от Сосюр и Джойс, цели секции, посветени на средновековна история, мистериозни ръкописи. Библиотеката изглежда някак жива, тъй като много от книгите са сякаш топли от постоянна употреба; Еко чете с голяма бързина и има удивителна памет. В кабинета му лабиринт от шкафове съдържа собствените пълни произведения на Еко, във всичките им преводи (арабски, финландски, японски… изгубих сметката след повече от тридесет езика)."

 

Абзац от интервю с Умберто Еко.

Цялото интервю тук - Umberto Eco, The Art of Fiction

 

[Лиула]

"Реторика на изброяването

 

Хората съставят списъци или когато множество неща, с които работят, е толкова голямо, че се оказват неспособни да ги овладеят, или когато се запленят от звученето на думите, които назовават редица неща. В последния случай се придвижваме от списъка, занимаващ се с референти и означаеми, към списък, който се занимава с означаващи.

 

Помислете си за родословното дърво на Исус в началото на Евангелия от Матей. Можем да се усъмним в историческото съществуване на много от тези предци, но със сигурност Матей (или онзи, който стои зад това име) е искал да вмъкне „истински“ лица в света на своите вярвания, така че списъкът да получи практически стойност и референциална функция.

 

Напротив, Литаниите за Светата Дева – каталог от атрибути, заети от Светото Писание, или от традицията и народните култови практики – трябва да се рецитират като мантра, не много по-различна от будисткото Om mani padme hum.  Не е чак от такова значение дали тази virgo e potens или Clemens (така или иначе, до Втория ватикански събор литаниите са се рецитирали на латински от вярващите, а те в мнозинството си не са разбирали този език).

Важното да те грабне хипнотичното звучене на списъка.

 

Също като Литаниите за светците, не е важно кои имена са там и кои ги няма, ами фактът, че тези имена се произнасят ритмично в достатъчно дълъг период.

Тъкмо този вид мотивация са анализирали и дефинирали нашироко реториците от древността, разглеждайки много случаи, в които не е толкова важно да се намекне за нещо неизчерпаемо, а по-скоро да се припишат свойства на нещата чрез натрупване и често от чиста любов към изброяването."

 

източник Confessions of young novelist, 2011

(болдът мой)

Редактирано Април 14, 2014 от Лиула

[Йордан Анов]

Макар да измествам центъра на темата, искам да илюстрирам, как думите на Еко резонират с основите на астрологията. Умението му на семиотик, разрезите, които той прави на текстовете, могат да помогнат, в пълна степен, за анализите в астрологята. Нишките, които хваща Умберто Еко, в анализа си на художествените персонажи, може да ни илюстрира, как трябва да се работи с наталната карта, онова „А” от което трябва да започнем и проумеем, за да хванем същността на текста/наталната карта.

 

Фикционалният свят е не само възможен свят, но също така и малък свят – тоест „относително къса поредица от локални събития в някое ъгълче на истинския свят”

 

 

 

 

Фикционалният или художествен свят е и наталната карта, тя събира в себе си основните точки, по които се движи съдбата на натива, тя е част или умален модел на действителния свят, събираща есенцията не действителността и ритъма на живота.

 

 

 

Понякога казва, че художествените персонажи са недоопределени – тоест ние знаем само някои от техните свойства, - докато истинските индивиди са напълно определени и би следвало да можем да заявим за тях всяка една от познатите им характеристики. Но макар това да е вярно от онтологична гледна точка, от епистемологична е точно обратното: никой не може да посочи всички свойства на даден индивид или даден вид, тъй като те са потенциално безкрайни; докато свойствата на художествените герои са строго ограничени от повествователния текст – и само онези характеристики, споменати от текста, са в сила за идентификацията на персонажа.

 

 

 

Това твърдение на Умберо Еко, е в разрез със съвременната методика при тълкуването на наталната карта. Съвременната школа в астрологията, борави с всичките планети, тяхната позиция по знак и дом, като сумарно функция, която да опише характеристиките на човека, неговаталичност, и всичките му поведенчески модели.

 

 

Художественият текст ни казва не само кое в неговия повествователен свят е вярно и кое невярно, но също така кое е значимо и кое може да се отхвърли като несъществено.

 

 

 

Художествената литература подсказва, че може би нашата картина на действителния свят е също така несъвършена като картината, която фикционалните художествените персонажи носят за своя свят. Ето защо успешните художествени герои се превръщат в превъзходни примери за „истинската” човешка ситуация.  

 

 

Тук Еко намеква за това, че съдбата на художествените герои не се различава от тази на физическите, живите хора. Той посочва, че ние както художествените персонажи, се движим съобразно нашата сюжетна линия, заемаме точното място на сцената и играем своята роля в драмата на живота. И ние, както и художествените герои, можем да бъдем дефинирани – за нас може да се каже, кое е важно за нас, кое ни отличава, каква роля заемаме и тн, как си взаимодействаме с останалите персонажи.

 

Ако се върна на аналогията със схемата на наталната карта и я разгледаме като художествен текст, разказващ нашата история, или по-точни, да представи развитието на действието през гледната точка на персонажа, трябва да приемем, че личността е описана от асц-та, това, което ни отличава от останалите е доминантата в наталната карта, но тя далеч не е способна да опише всички характеристики на натива. Ако се опрем на цитата от Еко, в наталната карта, можем да видим, само това, което „Автора” е определил за важно за художествения персонаж/натива. Останалите планети, могат да опишат останалите герои в драмата, да опишат взаимодействието на натива с тях, но картата никога не може да бъде цялостно описание на личността, като завършен индивид.

 

Уникалното в думите на Умберто Еко, е че дори асторологията да не го интересува като тема, благодарение на уменията му за анализ, той се доближава до основите на тази наука. Казвам "наука", защото астрологията, като познание, се основава на здрава логическа мисъл, умение за анализ и способност за оценка.

[Лиула]

Отскоро на книжния пазар има две неиздавани книги на Умберто Еко. Много се радвам, че интересът към Еко запазва една висока честота, все едно какви са причините, резултатът е положителен. 

Ето ги и тях: Шест разходки в горите на измислицата и За литературата (есета)

 

 

Редактирано Октомври 27, 2014 от Лиула

[Cveta5]

Ако създателят приемаше да променя становището си, съществуваше ли все още някакъв порядък, който Той да бе наложил на вселената? Може би й бе наложил много, още от самото начало, може би беше склонен да ги променя от ден на ден, може би съществуваше някакъв таен порядък, който да предвожда тази смяна на порядъци и перспективи, но ние да сме предопределени да не го открием никога, а по-скоро да следваме изменчивата игра на тези привидности на порядък, които се преподреждат при всяко ново преживяване.             "Островът от предишния ден"

 

 

Еко открива перспективи пред всеки,който е решил да плува на дълбоко.

Редактирано Март 22, 2015 от Cveta5

[Лиула]

Ако създателят приемаше да променя становището си, съществуваше ли все още някакъв порядък, който Той да бе наложил на вселената? Може би й бе наложил много, още от самото начало, може би беше склонен да ги променя от ден на ден, може би съществуваше някакъв таен порядък, който да предвожда тази смяна на порядъци и перспективи, но ние да сме предопределени да не го открием никога, а по-скоро да следваме изменчивата игра на тези привидности на порядък, които се преподреждат при всяко ново преживяване.             "Островът от предишния ден"

 

 

Еко открива перспективи пред всеки,който е решил да плува на дълбоко.

 

Цвета, радвам се, че четеш Островът от предишния ден. За мен това е върха в романното творчество на Еко. Уникален роман, откъдето и да го погледнеш. 

За мен този роман е като истинска машина на времето.

[Cveta5]

Умберто Еко е вселена.Каквото и да се каже за "Острова....." все ще е малко--магия и вечност в едно.Магическия начин на изказ увлича читателя,без последния да се усети.И го води в един водовъртеж.

Уникалното за мен е,че оставя въпросите отворени--автора само предполага,за читателя оставя отговорите и търсенето.

По този начин тайната си остава тайна,а загадките привличат.И няма начин,веднъж потопил се във  водите на Еко,да не се върнеш отново към "Острова от предишния ден".

 

Така или иначе ще се сгромолясаме,кой знае къде след смъртта/ перефразирам Еко/, въпроса е защо се интересуваме от вечността преди нас?Съзнателно или несъзнателно го правим? Какво търсим там--самопознание ли,същност ли,идеи ли?

 

Факта си остава--"Острова..." ще е винаги там и ще ни привлича...,поне тези,които им харесва да се гмуркат.

[B__]

Още малко и бог ще го изкарате тоя Еко. 

еко, въплащение на низките ви страсти, които си мислите, че са висши. 

[Cveta5]

Не знам дали е бог, но пише божествено. 

Не мисля,че е низша страст четенето и уважението на таланта.

[Лиула]

Не знам дали е бог, но пише божествено. 

Не мисля,че е низша страст четенето и уважението на таланта.

 

Цвета, фактът, че си отдала своя контекст на контекста на изследването, стига. 

Има хора, за които Островите, са бездни

 

И геени. На ужаса да бъдат хора.

 

Няма да се справиш с това. Еко би се изсмял, както и аз. 

Изсмей се и ти.

 

А Островът от предишния ден, ако е от онзи хвърлей за умния човек, за други ще е непосилна задача да погребат Персоната си. 

 

Важно е, че си видяла гълъбът с цвят на портокал, намирам това за достатъчно за една търсеща душа. 

Рядко виждаме гълъби с цвят на портокал

Редактирано Март 29, 2015 от Лиула