вми Добавено Февруари 4, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2014 Здравейте.На 41 г. съм.Преди около месец и половина,получих мисля беше паник атака,с треперене,изтръпване на крайниците,доближаване на границите на кръвното налягане.Веднага отидох на невролог и той го определи като тревожност и депресия.Изписа ми лексотан и ксетанор.Пия си хапчетата и постепенно намаляваме дозите,защото се чувствам по-добре.Но още преди ПА получих едно свистене в главата,което споделих с лекаря,но той не ми каза нищо определено,щяло да отмине.Но аз се притеснявам,защото това свистене се усилва и то предимно вечер,като си легна и е адски дразнещо.Как да си помогна сама,да се махне това нещо,има ли лек,или само с хапчета.Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 4, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2014 Няма лек, ако не бъркам названието му е - тинитус Аз си го имам това свистене отляво в главата вече втора година. На мене обаче ми се получи от простуда на ухото. В началото ме притесняваше, точно като тебе, направо ме подлудяваще, но в момента, в който спрях да му обръщам внимание и то сякаш намаля. Появява се от време на време, когато около мене е тихо, но пак не му обръщам внимание и не знам кога си отива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 4, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2014 (edited) Имам го от повече от 20 години.На двете уши е, свикнах.Като лекар, говорейки с много хора, се убедих, че е много често явление.В повечето случаи, както и при мен, остава за цял живо, но в никакъв случай не ми пречи. Редактирано Февруари 4, 2014 от д-р Тодор Първанов Галина Теб 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
вми Добавено Февруари 5, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 5, 2014 Благодаря ви за отговорите.Опитвам се да не му обръщам внимание ,но не се получава.А да се пробвам да отида на ушен лекар,дали би ми помогнал?Или когато се справя напълно с депресията и съм спокойна,сигурно ще спра да му обръщам внимание,но засега не успявам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 6, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2014 Преди да отидеш на ушен лекар прочети в интернета колко хора преди тебе са ходили без резултат Изписват им някакви капки, които дават временно облекчение или никакво Ако продължиш да четеш, ще разбереш, че това не се лекува, но и от него не се оглушава, за щастие Да, знам,, че понякога ти се струва, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 6, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2014 тю, натиснах нещо без да искам Та исках да кажа, че ти се струва, че хиляди камбани ти дрънчат в главата, че имаш чувството, че се подува, подува, до пръсване...ама не е толкова страшно. Просто не му обръщай внимание. Няма да ти се пръсне главата и няма да оглушееш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
вми Добавено Февруари 7, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 7, 2014 Благодаря ти mvm за вниманието.Ще се оправям сама тогава и съм сигурна, че ще успея Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Avidila Добавено Февруари 9, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2014 Не съм съгласна с мнението, че прегледа при УНГ трябва да бъде пренебрегнат. Това, че има хора, които са ходили и е без резултат не може да е общовалидно за всички. вми, Вътрешното ухо на човек е голямо, колкото зърно на кафе. В него се намират ушният охлюв и дългообразните канали на органите на равновесието. А кръвоносните съдове са толкова тънки, че еритроцитите могат да преминават само последвоталено един след друг. Вариантите за това свистене могат да бъдат различни - стеснение, втвърдяване или намалена еластичност на кръвоносните съдове, висок вискозитет на кръвта, изхабяване на клетките на власинките във вътрешното ухо и т.н. Само вечер ли имате шум в ушите и как го усещате - силно, постоянно или само вечер, като бръмчене или с редуващи се звуци. Имате ли напрежение в тила? При установавяне на причината аз мога да ви помогна, като ви дам насока какво да правите InstantFreeman и EliYo 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
вми Добавено Март 14, 2014 Автор Доклад Share Добавено Март 14, 2014 Благодаря ви Avidila Не съм видяла,че сте писали,защото не съм влизала скоро тук.Ами прочетох си внимателно листовката на едно от хапчетата които пия и там пише ,че звъненето в ушите и главата е нормално при приема им.Става въпрос за ксетанор,и незнам реших,че като спра да го пия ще отшуми.Макар ,че това нещо ми се появи преди да започна да пия хапчета.Само вечер го усещам шума,силно като пращене на телевизор без предаване и да тила ми е слаба зона,постоянно имам напрежение там,мисля ,че имам ошипяване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 15, 2014 Доклад Share Добавено Март 15, 2014 Ошипяването - със ставната гимнастиката на Норбеков за врата и раменете по-специално, а ако не те мързи и цялата гимнастика В резултаа се стрива солта, грубо казано, натрупана около прешлените и между тях, те стават по-подвижни, и шиповете се махат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
вми Добавено Март 16, 2014 Автор Доклад Share Добавено Март 16, 2014 Не ме мързи,започнах ги ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 16, 2014 Доклад Share Добавено Март 16, 2014 Здравей ВМИ, ще ти представя една по - различна гледна точка за бученето или шума в ушите. Това е психосоматичната страна на проблема, или когато проблемът идва от психиката, от мислите и не успявайки да намери решение там, се отразява в тялото в различни проявления. Конкретно: Бучене в ушите Бученето в ушите е опитът да се привлече вниманието ни, особено, ако е толкова силно, че заглушава всичко останало. То ни напомня да вникваме в чутото, вместо да се разсейваме и да не му обръщаме внимание. Бученето често се увеличава със стреса - в моментите, когато пренебрегваме околните или себе си, и най - вече собствените си нужди. цялата ни енергия е фокусирана навън. Бученето ни принуждава да се насочим навътре, налага се да се вслушаме в собствения си глас, да обърнем внимание на чувствата си, на онова, което се случва в къщи. Това е информация конкретна за бученето, но тя е продължение от информация, която е за ушите и очите като цяло, както и за цялата глава. Може би тук ще видиш някоя от насоките, която ти причинява този дискомфорт. АлександърТ.А. и InstantFreeman 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
вми Добавено Март 17, 2014 Автор Доклад Share Добавено Март 17, 2014 Благодаря за отговора didi.Да знам,че е така тялото ми реагира,след дългото време на стрес ,на който бях подложена.И затова сега се лекувам.Пия си хапчетата,почивам си максимално и гледам да съм спокойна.Просто вярвам и се надявам всичко да отшуми след като възстановя равновесието си в психиката си,тогава ще дойде и равновесието в тялото ми Да наистина и в очите ми се прояви проблем,и знам ,че всичко се дължи на стреса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
EliYo Добавено Октомври 18, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2015 (edited) Здравейте всички! От известно време чета този форум и реших, че е време да се регистрирам. Аз съм също от патиланците, чиито глави/уши шумят и за съжаление имам доста голям стаж. Търсейки информация за проблема си, попаднах на този сайт, където отзивчивостта прави голямо впечатление.Имам конкретен въпрос към д-р Тодор Първанов и ще се радвам, ако ми отговори. Разбира се, ако някой от Вас иска да сзе включи, ще ми е приятно да си поговорим. Но първо да се представя:Жена на 37г. От 22 годишна имам тинитус. Не знам има ли значение, но се случи точно месец, след раждането на детето ми и след смъртта на баща ми. Което се оказа изключително стресов за мен период. Тръгнах по лекари-невролог, неврохирург, отоневролог, ендокринолог, кардиолог, алерголог... всичко. Диагнозите: Първо ми казаха, че е от стрес и недоспиване. После - нервновегетативна дистония и ортостатична хипотония (ниско кръвно, влошаващо се при рязка смяна на положението на тялото) После отоневролога ми каза отосклероза, което пък беше отхвърлено на по-късен етап и заменено със слухов неврит. После-недостатъчно оросяване на мозъка...Пила съм много лекарства, включително съдоразширяващи и даже антидепресанти, заради тежката депресия, в която се оказах в резултат на всичко това и липсата на лек. Минах лечение и с барокамера. Обаче този шум не изчезва. Последната ми диагноза е слухов неврит, заради която ми беше предписана и барокамерата. Обаче никой от лекарите, при които съм била, не отчита един много ,много важен фактор.Че това състояние не е статично и непроменливо. Че на моменти шумът намалява и слухът ми се избистря ( защото имам известно намаление). Това не е типично за нито една от диагнозите и много пъти сме го коментирали с УНГ-то, но все още водещата диагноза е неврит.За мен всичко това се оказа ужасно. Изпаднах в депресия, както писах по-горе. Пих 3 години антидепресант, но освен непукизъм, до степен дебелокожие, друг ефект за мен нямаше. Напълнях с 10 килограма. Загубих работата си, сдобих се и със социална фобия и от слънчев и позитивен човек, се превърнах в затворена и мрачна личност. Загубих и приятелите си, вследствие на това. Но въпреки всичко до ден днешен продължавам да търся алтернативи ,да чета и да се ровя във всичко ново, което излезе по темата. Приех факта, че тинитуса никога няма да ме напусне, но си дадох обещание да не му позволя да проваля живота ми и да не спирам да се боря.Четох, че д-р Тодор Първанов също живее с шум в ушите и много ми се ще да ми даде някакви насоки как бих могла да продължа живота си нормално. Как той успява да се справи с това, защото прочетох някъде, че не му пречи. Много бих се радвала да прочета неговото мнение по моят пост. А също и вашите мнения, на всички вие, които живеете с този проблем. Успявате ли по някакъв начин да го игнорирате, имате ли техники , скоито по-лесно се спрявате, а още по-приятно ще ми е да прочета, че някой се е излекувал.Желая здраве на всички Ви и очаквам да се включите! ПП: Ако желая лична консултация с д-р Тодор Първанов, къде бих могла да се свържа с него и въобще има ли такава възможност? Редактирано Октомври 18, 2015 от EliYo добавка Галина Теб 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 21, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2015 Здравейте!Един следобед, преди почти двадесет и пет години, както си четях книга, чух в лявото си ухо нещо като жужене.Беше подобно на звука който издава неизправна луминисцентна лампа, но в много по-висока честота. Лекар съм и обяснието ми беше, че се е възпалил слуховият ми нерв.Не предприех нищо, знаех от учебника, че или ще ми мине или няма.Зачаках.След няколко дни се появи същият шум и в другото ухо. И….така си и остана.Нямам обяснение от какво е. Но, това което виждам е, че двамата имаме различно отношение към него.Като лекар, знам, че не мога да помогна на всеки.Има оплаквания, които съвременната медицина все още не може да лекува .Аз самият съм казвал на хора, че единственото, което могат да направят в даденият случай е да се примирят с оплакването.За това и ,,моят,, шум никога не ме е дразнил-приех,че е нещо нелечимо. Чувам го когато е тихо-вечер, сутрин, след събуждане, когато съм преуморен и когато мисля за него.Има ли звуков фон-музика, разговор или друго, нещо не го чувам.Но, важното е мисленето за него.Например, когато четох поста ти беше тихо, но аз не си давах сметка да чувам шума.В момента, когато зачетох поста и стихнах до тиниуса, започнах да го чувам и то много силно.Но, това никак не ми пречеше, да продължа да чета и мисля какво да ти пиша.С две думи, аз още в началото съм приел,че шума е нелечим и не съм се борил с него.За това и нямам никакви проблеми със свикването.Ти си очаквала да се излекуваш и понеже това не е станало, си разочарована и непрекъснато се наблюдаваш- има ли го или не. Така и непрекъснато , мислейки за него го чуваш. А, аз не съм се наблюдавал, защото не съм очаквал него да го няма.Работейки в армията, видях подобен начин на мислене сред артилеристите.Почти всички бяха със шум в ушите.но понеже знаеха от по-старите си колеги,че това е нормално, никой не се оплакваше от него и беше свикнал.Просто трябва да разбереш, че ще си така до края на живота си и това е.Не мога да ви консултирам, не работя. InstantFreeman, Галина Теб, Лина Коцева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
EliYo Добавено Октомври 21, 2015 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2015 Благодаря Ви много! Наистина ми беше ценно да разбера какво е отношението на един лекар към този проблем! Та значи, ще опитам да възприема и аз такава гледна точка. Знам, че няма да е лесно да се пренастроя, но ще опитам. Освен това трябва да работя и върху последвалите проблеми.Вярно е и, че съм ужасно разочарована от развитието, но как да е иначе, след като непрекъснато получавам някакви надежди и лечение, а накрая-нищо. Лекарите от отделението по хипербарна медицина са на мнение, че ако предположението за слухов неврит е вярно, трябва да правя всяка година по два курса от по пет процедури в барокамерата, без да вземам лекарства. В същото време лекарите от УНГ отделението са на мнение, че трябва да приемам лекарства венозно по време на терапията и за тази цел да пролежавам по пет дни в болницата. И това с цел да не се задълбочи неврита. Но аз съм объркана от това разногласие. Вие какво мислите, дали е добре поне по веднъж годишно да правя курс в барокамерата, така за собствено успокоение, че нещата повече няма да се влошават?До тук това, което съм разбрала е, че има голяма връзка с психичното ми състояние. В смисъл ако съм нервна и пренапрегната шумът е почти непоносим. Ако съм спокойна е обратното. Разочароващо е обаче, че дори признавайки този факт, лекарите не му отдават значение и всеки си гледа само в неговата област, без да се старае да има по-широк подход. А най-разочароващо е, че няма лечение, а се пилеят огромни ресурси и време, дават се надежди, после идва отчаянието.Благодаря още веднъж за споделеното мнение и Ви пожелавам спокоен ден Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
InstantFreeman Добавено Август 17, 2016 Доклад Share Добавено Август 17, 2016 Здравейте, на 22 години съм, от около 2 години имам шум, но той се превърна в друго. Първоначалният шум/пищене ми се появи от шумната среда, в която работех - напълно ясно и неоспоримо. Носел съм също така тапи за уши против шума, които са ми дразнели ухото,и са предизвиквали кал, много съм ги мокрил упите с вода умишлено ,заедно с цялата глава, боляли са ме от възпаления/изстивания ... ) Не само шум, а шум + усещане за "изключване на мозъка", залитане (съсвесем леко, по-скоро от психика, не от друго), понякога "парене" в главата или в някоя нейна част, може и към челюстта/небцето... но най-вече и най-често усещам нещо средно между гъделичкане и боцкане - в главата, особено ако се пипам отгоре и местя скалпа...(над/около мястото на усещнонето) - болка рядко чувствам (остро "боцкане"), но просто знам, че нещо физически не е наред, не може да е само психика ? Имал съм и изтръпване на крайниците/ръцете/треперения и т.н... но отва беше в края на миналата, началото на тази година - като се оправи времето и аз "цъфнах"... П.С: Усещам и налягане, в дясната част на главата нарпимер - когато се напрягам - например ако чета дребен текст, от шумове... съпроводено с леко чувство за скованост. Също така понякога при резки движения/стрес - направо чуам (и усещам) леки пукания в главата. В момента обаче го имам най-вече нощем разбира се, когато няма интерференция която да го заглушава.Има значение и дали съм на тъмно или светло, а когато съм почти НЕ спал както сега - е най-силен, но най-странното е че колкото и да съм отпуснат, колкото и да ми се спи, и да чувствам че "ще грохна" в леглото - то в повечето случаи просто не мога да заспя, защото шумът и другото се усилват при физически дискомфорт... и в тези случаи ставам и лягам отново чак към 2-3-4 ч. ... пробвам как ли не - да спя на меко, с възглавници, в какви ли не пози, но това просто не е нормално състояние, да не мога да заспя когато е точно времето и мястото и са налице всички предпоставки. Важно е да спомена че понякога ако много се усили пищенето, например съм легнал и съм се навел наляво, е възможно да се усили с едно такова наистина остро пищене и / или заглъване като от след изстрел с пистолет / взрив - само в лявата част на главата - пак това е свързано с физическо напрягане и стягане на определелени мускули на тялото . Роля играят стреса и напрежението най-вече, както и дали съм чувал силни (високи) шумове и звуци, но и да съм напълно спокоен, да съм пил успокоителни чайове, приспивателни капсули дори - шумът си е там, но НЕ е просто шум, а по-сложно състояние, колебая се да не е това за което Guest Avidila е писал: Цитат Вътрешното ухо на човек е голямо, колкото зърно на кафе. В него се намират ушният охлюв и дългообразните канали на органите на равновесието. А кръвоносните съдове са толкова тънки, че еритроцитите могат да преминават само последвоталено един след друг. Вариантите за това свистене могат да бъдат различни - стеснение, втвърдяване или намалена еластичност на кръвоносните съдове, висок вискозитет на кръвта, изхабяване на клетките на власинките във вътрешното ухо и т.н. също така ме заинтригува и написаното: В 10/18/2015 at 15:48, EliYo каза: После - нервновегетативна дистония и ортостатична хипотония (ниско кръвно, влошаващо се при рязка смяна на положението на тялото) После отоневролога ми каза отосклероза, което пък беше отхвърлено на по-късен етап и заменено със слухов неврит. После-недостатъчно оросяване на мозъка...Пила съм много лекарства, включително съдоразширяващи Просто ми се иска да има някакви лекарства за физиологично лекуване,понякога (само 2-3 пъти ми се е случвало) - когато съм по-физически напрегнат или развълнуван да ми прелитат звездички, сигурно има връзка. 3 пъти в рамките на по-малко от 6 месеца (и въобще някога) бях на професионална ушна провимка при УНГ лекар, мога да отида и 4ти път - лявото ухо най-вече се трупа с кал, това ще намали шума, но дори да го отстрани напълно не ми решава другият симптом. На невролог съм бил, и той ума шум от 20 години от стрелба с пушка, нелечимо разбира се,той иксаше да направи някакъв преглед като легна по гръб, но тогва ме беше страх поради онова "налягане" в главата и исках да е по - висока възглавницата/мястото за главата там... Мене ме притеснява повече това, че не мога нормално да легна и да се отпусна спокойно. Най-вече в лявата част на главата и когато съм легнал на ляво... на 3 възглавници... може би чувам кръвта как минава.... тъй като "ходи" повече кръв в глата когато тя се иравни с тялото... преди имах много сериозни подувания(издувания) и пуслирания на кръвноносният съд до слепоочието - направо пулсираше изскочил както стърчат и ушите ми и като се замисля добре, че не съм го снимал или видял на огледалото, толкова ужасно беше, както и други подобни свързани с кръвното неприуятности, но те бяха чисто на психична основа. Имам снимка на CD на врата - нямам шипове, също така пълна кръвна картина от пролетта. Каза ми че мога да пия бетасерк , който той не ми предписа, а аз го "намерих" от някъде, но аз не се наемам. Пробвал съм Селеногин но не мисля че помага. Доста дълъг и накичен пост, просто Не знаех от къде да започна, тъй като "до - оформих" поста си друг такъв в друг форум, където не ми беше въобще отоговорено, може би поради грешен подход. Благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 17, 2016 Доклад Share Добавено Август 17, 2016 (edited) Всички симптоми, които прочитам: шума в ушите, пуканията, променящия се шум, безсънието, усещането за изключване на мозъка, изтръпването на ръцете, вторачването във всичко това с огромна сила и гонена от страха концентрация - всичко това показва едно добре оформено тревожно, на симпатикотонична/ дистонична основа състояние - и нищо повече. Цитираните хипотези за стеснение на кръвоносните съдове във вътрешното ухо са валидни, колкото тези за обсебване от духове, както са мислили преди 150 год. Няма хапчета за вегетативна дистония и слава Богу, че няма! Защото виждането на това състояние като болест би било част от безумието на съвременното човечество. Не е болест - повик към себепознание, характерово балансиране и постигане на синхрон с душичката е! Някои се скъсват от усилия да имат такива шумове, за да могат да ги ползват като помощни при медитацията си, други решават, че са страшни. Избори. Някои полагат неимоверни старания, за да събудят силата на разширяващото се съзнание, кундалини, а други, когато съдбата им поднесе на тепсия същите усещания (виждани като симптоми), решават да ги виждат като болестни и да ги наричат дистония, вместо да ги догонят с разширяващото се съзнание с преклонена, със смирено доверие благодарност за дара им. Избори. Избори на страх и невежество или на смел устрем към потенциала си! Редактирано Август 17, 2016 от Орлин Баев Василена Христова, InstantFreeman, Галина Теб и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
InstantFreeman Добавено Август 18, 2016 Доклад Share Добавено Август 18, 2016 Човек никога не се познава докрай, нали ? ( П.С: Защото се страхува ... от самия себе си ! ) Аз лично съм го усещал това поне веднъж. Polya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 18, 2016 Доклад Share Добавено Август 18, 2016 О, да - никога не свършва ученето... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
InstantFreeman Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 (edited) Здравейте отново ! Бяхме в болница ИСУЛ края предишния месец, там ми установиха, че съм "нервен" - по очевидни "езици на тялото", както и че вестибуларния апарат не е увреден, но е "по-чувствителен". Май няма много връзка с дадените ми насоки тука. Изписаха ми и разни таблетчици, но и те не са много за тука, а и аз и без това съм неадекватен, принципно нямам даже желание да ги поглеждам, камо ли пък да ги пия точно по час и бройка (Тебокан, който бил товарел главата или нещо такова... Атаракс... и Милгама N витамини...) И те не са за този раздел. Консултирах се и с психотерапевт, но засега само стартова сесия. Понякога когато така "ми писка" и съм легнал и ми е некомфортно - то аз сякаш нарочно продължавам така да стоя, че да видя каво ще ми стане/ как ще се почувствам. Може би когато ми се усили до достатъчна степен напрежението, не е задължително с него и писукането - то съм убеден че усещам един такъв вкус, сякаш на "кръв / желязо" и то не го усещам на езика, а директно в главата - мисля че е предимно когато съм сънен и съм спал малко, или пък съм бил неко унесен. Преди малко, към 6 сутринта - бях така я - лежал, я - спал - на светната, макар и слаба светодиодна лампа 30W (6W е, но свети като 30 топло бяло ) с часове и ми записука в лявата част, то има значение и дали съм легнал на меко, кораво, поза и т.н. , но както и да е, тогава така като станах от леглото усещах, че ако не се успокоя ще получа някакъв световъртеж, имаше леки наченки и се уплаших. Бях и усетил този вкус за кратко. Категорично тук доста влияе психиката. ...и ако в това състояние стана , особено ако е изведнъж и почна "да се лигавя", т.е - да се навеждам твърде много и да се подпирам постоянно някъде с ръцете - то сякаш това състояние се влошава, защото се съсредоточавам върху него. Трябва просто да се поразходя, може би със слушалки (от тия големите :D) на главата с пуснато радио или разсейваща музика, макар и "внимателно" и може би "леко" блъскайки се с ръце в стените, влачейки си леко краката, както и с чехли, защото и това ми е от значение... Бях пил разни хапчета по-рано през нощта - поне 2 малки валерианки хапченца, тинктура валериана с немалко количество успокоителни чайове със захар, но не съм бил гладен... и 1т. сънотворно (няма да правя реклама). П.С: И един "Лексотан" 3mg бях изпил. Въпроса ми е: На какво може да се дължи той - този "вкус" ?Дали наистина е такъв , за какъвто го мисля - усилва се кръвното само в главата ? Или пък само напрежението и съответно се проявява някаква свръхчувствителност ? Едва ли само аз съм го изпитал това ? Досега не съм получил отговор, но не съм и питал толкова настоятелно конкретно за това, де. Моля - отговорте ми, дори и да са само насоки или догадки ! - нали знаете, че все пак човек, хората изобщо - те имат нужда да вярват в нещо ! Затова са религиите. Не го казвам аз това, само го повтарям, но съм се убедил в него лично неведнъж. Благодаря. Редактирано Септември 11, 2016 от InstantFreeman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Най-вероятно кислорода в мозъка е малко.Спортувай, дишай и излизай сред природата и не се ,,лигави,, , така, нещата ще се оправят. Орлин Баев, Галина Теб и Лина Коцева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
InstantFreeman Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Да, ако беше толкова лесно.. г-н Баев е писал какво е, аз почти всеки ден "циклирам" с какъвто велосипед намеря - включително и детския на братовчед ми, че поне е нов и няма технически проблеми с него. Но това не е решение. Ако имам проблеми със сърцето - да, но нервите, които и да са те, и душата/личността са други бири. Иначе благодаря за отговора. Исках точно такъв "по-технически" отговор като "O2" ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Ами, дерзай тогава в смелостта да прехвърляш самосъзнанието си от невротичния его контрол над страх, в доверието в Себе си! Не става с ходене по доктори, хипохондрясало четене за болести и знаене - с доверие в незнаенето става. Тогава идва фронтално страхът, тогава може и да се преодолее с помощта на смиреното доверие. Тогава се ражда любовта, идва помъдряването. Но, човек може да избере да се влачи с години и десетилетия в тревожността и менталния ѝ контрол и проверки, вярвайки в псевдо защитната ѝ печалба. Избори! Галина Теб 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галина Теб Добавено Октомври 3, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2016 Д-р Баев,дали наистина прочетох написаното от вас малко, за шума в главата, като симптом на Кундалини или ми се е привидяло.Знаете ли,че още след като получих първата ПА,без изобщо да съм имала някаква представа,нещо в мене ми казваше,че това е енергия,голяма необуздана енергия.Самата криза протече по следния начин-Късно вечерта към10.30 часа аз все още гледах телевизия и пушех цигара.Изведнъж пред очите ми стаята се размаза,като ,че ли някаква люлка ме залюля,получих напрежение в главата и страх да не припадна.Довлякох се до спалнята и получих задух,отворих прозореца и само така можех да дишам,стана ми студено и легнах в леглото,а там започнах да чувствам непоносима горещина,нещо от вътре ме изгаряше,и горещината излизаше от пол.ми органи,чувствах я между бедрата ми,толкова силна беше.Тогава не получих сърцебиене,само голямо нервно напрежение.Дискомфорта идваше на талази и си отиваше и пак идваше и пак тази горещина...Дори,когато ме приеха по спешност в кардиологичната клиника-Ямбол,аз обясних на сестрите и докторите,че чувствам тази горещина как излиза от там,но те нищо не казаха,само това,че няма данни за инфаркт..В този същия ден приеха по спешност още двама пациенти,със същите оплаквания.Единият беше сляп,той непрекъснато повтаряше"Пари,пари-т.е.гори,гори"А другият го сложиха до моето легло и за това аз успях да го попитам,какво му се е случило,той ми отговори,че е получил замайване и му станало много горещо,но видът му изобщо не беше,като на човек получил инфаркт или нещо подобно,дори се усмихваше...Тогава ми стана чудно,и тримата бяхме почувствали тази горещина,но и тримата нямаме данни за инфаркт...Но по никакъв начин не можах да си обясня това и го забравих...По-късно ,може би след 4-5 месеца ,както си стоях и разговарях ,почувствах едно много яко дръпване,точно на сърдечната област,като,че ли някой опъна гл.ми артерия толкова силно,че чак звездички ми се привидяха,но не изпитах болка..Пак ми стана много чудно ,защо не ме заболя,но ...пак без обяснение!!Тогава седнах пред компютъра и описах симптомите--появи се "Енергията Кундалини и нейното внезапно издигане"По късно четох много за Нея и ПА,да не кажа всичко!Да,симптомите са еднакви много други неща,за които се пише са така,но...ако е така,защо не се поработи малко по-сериозно в тази връзка....,напротив,като,че ли тази тема е табу всред вашите среди....Исках да чуя вашето мнение по въпроса,ако ме прочетете.... Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.