280. Умовете им (НБ ,5 декември 1926 г.)

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формулa

 

 

Беседа :280.  Умовете им (5 декември 1926 г.)

 

Молитвен наряд за край:

В начало бе Словото – песен
Добрата Молитва
Псалом 61

 

„И отвори умовете им да разбират писанията.“ (Лука 24:13)

 

 

Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме е временно. То е обикновеният живот, обикновените всекидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме ден след ден, както конят се впряга в колата. Както днес впрягат коня в колата, по същия начин го впрягат и останалите дни през седмицата.

Крайните или необикновените цели на живота представляват празнични дни, празнични дрехи. Първият ден на седмицата е празник на човека. Много хора празнуват тържествено 50 годишната си възраст. Този ден е светъл празник в техния живот. След този ден те започват нов живот. Във всеки век, във всяко хилядолетие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, в която ще имаме един такъв празничен ден. Днес хората намаляват празниците, защото в тях няма никаква идея. Те са празни, безделни дни. Истинските празнични дни са идейните дни, в които човек се научава, как да живее. Когато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни. Обаче, когато грешим и престъпваме Божиите закони, ние сме в обикновения живот, в неговите временни цели.

 

Какво представляват Писанията? - Написана книга. Тази написана книга сте вие, и върху нея могат да се четат много работи. По същия закон, от клетките можем да изучаваме организма, а от органите можем да изучаваме системите. От системите пък можем да изучаваме, какво представлява цялото човечество, или какво представлява цялата вселена. Значи, всичко зависи от единицата.

Първото нещо, което Бог е създал, е клетката, проявлението на Бога, безсмъртния човек, който никога не е слизал на земята. Защо този човек не е слизал никога на земята? - Понеже тя не може да го удържи. Ако той слезе на земята, тя ще се мръдне от своята орбита. Някой казва: “Как да не може да слезе този човек на земята?” Питам: Може ли слънцето да слезе на земята и да ви посети? Вие мислите, че можете да поканите този велик идеален човек при вас на земята. Не, не може. Първо ние ще отидем при Бога, а Божият Дух ще слезе и ще се всели в нас. Той ще внесе Божественото у нас, а нашият ум и сърце така ще се развият, че ще почнем да изучаваме в себе си нашия живот, живота на нашите братя и сестри, живота на обществата, на народите, на цялото човечество и най-после проявите и на цялата вселена. По този начин само, ние ще виждаме навсякъде проявите на Бога. Това е живот! Да живееш, подразбира да знаеш, че обичаш. Как се обичат днес хората? Някоя млада мома се запознава с един млад момък, който започва да я посещава. Облича се хубаво, носи подаръци, а тя го черпи с това-онова. Едва излезе момъкът от дома на момата, ето иде друг някой, когото тя посреща по същия начин. Момата залъгала първия момък с нещо, но едва излязъл от дома й, и тя си казва: “Добре, че си отиде този бъбрица.” Този млад човек върви из пътя и се чуди, защо нещо го стеснява - не е свободен, измъчва го нещо. Всички хора се оплакват, че нещо ги стяга. Стяга ги нещо, наистина, но и те стягат другите хора. Престанете да се стягате едни други! Всяка мома трябва да намери този момък, на когото тя представлява сърцето. Всички хора трябва да намерят своите изгубени сърца, а това на Божествен език означава да намерят Божествения Дух, Който да дойде и да се всели в тях. Простолюдието казва: “Да дойде доброто да царува в света!” Онеправданите казват: “Да дойде Правдата да царува в света!” Дали доброто ще дойде, дали Правдата ще дойде, всичко това е Божественото сърце, от което е направена жената, и което кръщават с различни имена. Сега всички мъже и жени трябва да работят върху този принцип, да се разберат. Разберат ли се те помежду си, като дойде Христос, те ще Го познаят. Христос беше сърцето на Бога, и затова, след разпятието на Христа, Бог Го възкреси. Божието сърце не може да умре, то трябва да се върне там, отдето е излязло. Същото нещо се отнася и за нас. От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. Затова днес хората не трябва да търсят спасението, но свободата, защото спасението, растенето и всички останали блага ще дойдат само тогава, когато хората станат свободни. Аз не говоря за политическата свобода, нито за гражданската, нито за религиозната свобода, но за вътрешна свобода в човека, която го поставя пред всички хора, и пред държавата, като честен и разумен човек, на когото може да се разчита напълно. Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди. Такъв е Божественият закон. В него няма нищо скрито-покрито. В тази свобода човек сам се определя и познава. Не се ограничавайте в никакви стари вярвания, но се приготовлявайте за новото! Старото е изиграло вече своята роля, сега иде новото, което е закон за небето. Старото е закон за земята. Всички, у които съзнанието е пробудено, са изживели вече стария закон и отсега нататък ще живеят по новия закон. И тогава светът ще бъде съвсем друг, тъй както и едно време е бил друг. Могли ли са едно време хората да хвърчат във въздуха, както днес? Обаче, по-щастливи ли са днес хората? Какво допринасят днес аеропланите? През военно време всички аероплани започват да бумтят из въздуха, и космите на главите ви настръхват. Каква култура е тази? Днес вие се разхождате свободно с автомобилите, но отвори ли се война, те се употребяват в нейна услуга. И телефоните също така са опасни във време на война. Всички съвременни открития в областта на техниката и на науката стават опасни във време на война. Аеропланите, автомобилите са само за светии, но не за глупавите. Днес постоянно четете във вестниците, че еди-кой си авиатор паднал от аероплан, че еди-кой си пътник пострадал в автомобил и т.н. Защо? - Все имат някакъв дефект. Автомобилите не трябва да се сблъскват; аеропланите не трябва да падат; домовете не трябва да се разрушават; държавата не трябва да изчезва. Всичко това, което пада, което се разрушава и изчезва, не е Божествено. В света съществува само една държава, която няма да изчезне. Тя е Божествената държава. Всеки човек, всеки народ, който иска добра държава, трябва да зачита Божественото, както в себе си, така и във всички останали хора. На какво може да се надява една държава ако тя не зачита Божественото в своите поданици? Който не зачита Божественото, той не може да зачита и човешкото. Който търси Божественото в света, той трябва да се стреми към разумното, към новото, към положителното в науката, което ще осмисли живота. Всички факти, с които разполага съвременната наука, трябва да се изясняват от Божествено гледище, от гледището на новата светлина. Как ще обясните, например, произхода на всички животни? Казвате: “Бог създаде всички животни, всички птици, всички риби, всички растения и най-после създаде човека.” Да, но казано е, че Бог създаде човека по свой образ и подобие. Питам: Де са животните, които Бог някога създаде? Де е първият човек, който Той създаде по свой образ и подобие, и на когото даде власт над всяко животно? Значи, Бог създаде човека: единият бе направен от пръст, а другият - по образ и подобие Божие. Човекът, който бе направен по образ и подобие Божие, при днешните условия не може да живее между хората на земята. Смешно е да чувате една мравя да казва, че еди-кой си философ може да живее между мравите. Преди всичко тия мрави нямат съответно жилище за човека. Смешно е, когато и хората казват, че Бог може да живее между тях. Това не може да бъде! Съвременните хора нямат жилище, в което Бог може да живее. Когато Соломон направи Божия храм, каза: “Бог не може да живее в този храм, но Неговият дух може да пребивава тук.” Хората, които слушаха Соломона, си казваха: “Чуйте, какво говори този човек за Бога!” Хората трябва да разберат, че Бог може да живее само в техните светли умове и добри, и благородни сърца. Това е Истината. Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но по отношение най-малките растения и животни. Онзи човек, който може да спаси мравката, и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. В този дух трябва да се възпитава новото поколение!

 

Редактирано Февруари 2, 2014 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за прекрасната беседа.

 

 

„И отвори умовете им да разбират писанията.“ (Лука 24:13)

 

Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме е временно. То е обикновеният живот, обикновените всекидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме ден след ден, както конят се впряга в колата. Както днес впрягат коня в колата, по същия начин го впрягат и останалите дни през седмицата...

 

Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите. Тяхната култура е забележителна с това, че рибите се гълтат едни други. Там няма дъвкане, а гълтане. Животът във водата е живот на престъпления. Един от старите пророци опита културата на рибите. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва, но той се отказа. Бог му каза: “Стани иди в Ниневия, големия град, та проповядвай против него.” И отказа се той и побегна от лицето на Господа в Тарсис; и слезе в Иопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис. Но Господ подигна голям вятър върху морето, и корабът бедстваше да се съкруши. Пътниците взеха Йона, хвърлиха го в морето, и морето се спря от яростта си. Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона. И прекара Йона в корема на рибата три дни и три нощи в усърдна молитва към Господа. И заповядва Господ на рибата да избълва Йона на сушата. Слово Господне бе към Йона втори път: “Стани иди в Ниневия и проповядвай Словото, което аз ти говоря.” И стана Йона, и отиде в Ниневия. Така той разбра живота на рибите.

 

Днес всички хора товарят багажа си и бягат. Де отиват? - На запад. Всички говорят за западната култура, която ние наричаме култура на Йона. Всеки поглежда в кесията си, да види, колко пари има, за да си купи билет за странство. Казвам: Всички съвременни хора ще се намерят в утробата на кита, дето ще прекарат цели три дни и три нощи в молитва, да ги пусне Бог на свобода. И след всичко това тия хора ще говорят за християнска култура, за милосърдието, за Правдата и за ред още добродетели. Кажете, в какво седят всички тия добродетели?

 

Ще ви приведа един пример, за да изтъкна разликата между човешката и Божествената Любов. Представете си, че сте дали някому 10’000 лева на заем, и сега тези пари ви трябват. Вашият длъжник е заможен човек, вие сте разчитали на него, надявали сте се, че той ще върне парите ви. Обаче, като отивате при него да си искате парите, той не може да ги даде, понеже е изпаднал вече. Тогава вие го давате под съд, продавате всичко, което има този човек и насила вземате парите си. Казвам: Така постъпва човекът; това е проявление на човешката любов.

 

Представете си сега, че вие сте дали 10’000 лева на някой човек и когато дойде време за плащане, той не ги връща. Защо? - Понеже той е изпаднал, няма възможност да ги плати. Вие отивате при своя длъжник и му казвате: “Слушайте братко, вие ми дължите 10’000 лева, но понеже нямате възможност да ги платите, аз ви прощавам този дълг. Отсега нататък бъдете съвършено свободен от задълженията си към мене, и ако се затрудните в нещо, елате при мене пак, аз ще ви помогна.” Това е проявление на Божията Любов в човека.

 

И тъй, когато вашият длъжник е беден човек, изпаднал материално и ви моли искрено да му простите, простете дълга му; ако вашият длъжник е богат човек, не му прощавайте, оставете го да си плати. Ако простите дълга на богатия, това не е благодеяние. Такъв е Божествения закон. Ако имаш пари, ще изплатиш дълга си, ако нямаш пари, ще опиташ хората, с които имаш отношения, дали между тях съществува Божията Любов. Това е единствената философия, която може да се приложи в живота. Никаква друга философия не може да произведе тия резултати, каквито съвременните хора очакват.

Казвате: “Светът се управлява от закони.” - От какви закони? Писани ли са тия закони? Едно трябва да знаете: писани закони в природата не съществуват! Истинските Божии закони са написани само в сърцата и в душите на разумните същества. Следователно, колкото по-велик е законът, толкова по-велико е съществото , което го прилага. Най - великият закон в света е Любовта. Тя е само в ръцете на Бога. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света. Любовта изключва всякакви закони, всякакви правила. Оттук изваждаме следното заключение: ако глупецът живее без закон, той е нещастен; ако мъдрецът живее със закон, и той е нещастен.

 

Следователно глупецът трябва да живее със закон, а мъдрецът - без закон. Ще кажете: “Щом е така, всичко трябва да става по закон.” - Не, има нещо по-високо от закона. То е вътрешният закон, написан в душата на човека. Той е по-високо от всякакъв писан закон на земята. Мъдрецът се намира извън условията на съвременния живот. Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми. За да дойдем до този идеал, ние трябва да разбираме основите, върху които е поставен целокупният живот, за да можем по същия начин да съградим и нашия живот. Действително, днес всеки човек гради.

Ще ви приведа аналогията, която съществува между живота на отделния човек и отношението му към обществото, народите, цялото човечество, а дори и към цялата вселена. В естествената наука се говори за клетки, органи и системи, и за отношението, което съществува между тях. Клетките образуват органите, а органите - системите. Това отношение съществува и в обществения живот. Човек представлява клетката. Няколко души заедно представляват семейството - органа. Няколко семейства заедно образуват племето, народът - системата. Всички системи заедно образуват човечеството - вселената. Мнозина казват: “Да се жертваме за своя народ!” Каква е вашата идея за жертвата? Говори се за жертва, а като дойде някой селянин в града, който е част от народа, полагат го на ред изтезания. И той, от своя страна, изнудва гражданите. Всъщност, когато се говори за български, или за английски, или за германски, или за еврейски народ, под понятието “народ” се крие идеята за “племето”. Никаде в света не съществуват нито български, нито английски, нито какъв и да е друг народ, но съществуват само племена. В света съществува само един народ - Божият народ, чийто граждани са разумните същества, които живеят според Божиите закони. Тези разумни същества живеят, откак светът е създаден, и те го управляват. По - нататък можем да пренесем отношението между клетката, органа и системата и към цялата слънчева система. Слънцето е клетка от Божествения организъм; слънчевата система е орган от този организъм; цялата слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система в Божествения организъм. За това слънце астрономите разправат, че е 75 милиона пъти по-голямо и по-силно от нашето слънце. Около това слънце, като система от Божествения организъм, се движат около 100 милиона по-малки слънца със своите спътници. Това слънце, именно, съставлява система, племе, като българското, като руското, като английското и т.н.

 

“И отвори умовете им да разбират Писанията.” Според разбиранията си, хората се делят на три категории: първата категория хора разбира само физическите прояви; втората категория разбира чувствата; третата категория разбира мислите, тези хора мислят правилно. Усещанията представляват физическата страна в човека. Стомахът, например, усеща, че човек е гладен или сит. Ако е гладен, ще вземе малко храна, ще я сдъвче и ще го задоволи. Тогава и стомахът престава да иска. Чувствата се отнасят до един свят, по-висок от физическия. Някой казва, че обича еди-кого си. Да обичате някого, това още не е любов, то е чувстване. Да се говори за любов, това подразбира съпоставяне на нещата. Един философ-писател казал: “Ние трябва да насадим Духа в своя народ.” Думата “насаждане” в дадения случай не е на място употребена. Дъхът не е нито жито, нито царевица да се насажда; идеите също така не се насаждат. Духът е разумното начало в света, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа. Тогава, как и де ще Го насаждаме? Ние трябва да се подчиним на Духа и да възприемем хубавото и красивото, което се крие в Него. Следователно, когато се говори за Бога, подразбираме разумното начало, към което всички същества трябва да се стремят. Как ще познаем Бога? - Бога ще познаем и в доброто, и в злото. И Любовта ще познаем и в доброто, и в злото. В доброто ще познаем Божията Любов, а в злото - човешката любов. Когато човек даде някому пари на заем, а той не му ги връща доброволно, кредиторът му го дава под съд, осъжда го и го турят в затвор. Да туриш човека в затвор, това е престъпление, което не е съгласно с Божията Любов, но е съгласно с човешката любов....

 

 Умовете им

Редактирано Февруари 2, 2014 от Слънчева