aneli81 Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Здравейте!Моят проблем за който искам да споделя е много деликатен.Омъжена съм от 4 години за мъж,който е осиновен още като бебе.Неговите осиновители са го осиновили когато е бил новороден.След три години им се ражда момиче и така моят съпруг има сестра.Мъжът ми е на 36 години и още незнае,че е осиновен.Преди да се омъжа за него,знам можеби от 10 години,че е осиновен.Баща му е алкохолик и те постоянно се карат,дори понякога си посягат на бой....много пъти ми идва да му кажа да не се държи така,защото са го отгледали от едно парче месо,но нямам смелост....той е страхотен мъж,любящ баща на 2г.и 6м. дъщеричка.Много му е болно,че родителите му правят разлика между него и сестра му.Като Ви казвам разлика огромна материална.Той постоянно ме пита,защо така правят разлика,защо сестра му непрекъснато злобее,когато майка му ни помогне,аз само малча и незнам какво да кажа.Много го обичам и нейскам да страда.Зет му постоянно го комлексирва обижда го,че за нищо нестава,дори един път на един празник зет му и сестра му се скараха и той каза,пред цялата рода,че не му пука става и си заминава,има си дом и родители не е осиновен,на свекър ми му стана много тежко и стана от масата.А моят мъж нищо незацепва.Никой дори непредполага,че аз знам.Те дори постоянно ми казват как дъщеря ми преличала на свекърва ми.Моят баща знае,че мъжът ми е осиновен,но незнае,че аз знам,брат ми ми го каза.Виж те,няма какво повече да натоварвам никого с мойте проблеми,искам да ми дадете съвет редно ли е да кажа на мъжът ми,че е осиновен или не?Който иска да ми пише на емайл aneli1981@abv.bg Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Позволявам си да отговоря, тъй като въпросът не е за психично заболяване, а от обш характер. Според мен това е работа на осиновителите. Най-разумно е да не фиксираш вниманието си върху тази тема. Хората си намират за какво да се карат, ако не е това, друго щеше да е. Съпругът ти е на възраст, когато семейните взаимоотношения далеч не са толкова съществени. Има много други контакти - професионални и приятелски. Има в чии очи да се оглежда , за да се хареса като личност. Особено в твоите, Анели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Присъединявам се към Креми. Не му казвай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Той постоянно ме пита,защо така правят разлика,защо сестра му непрекъснато злобее,когато майка му ни помогне,аз само малча и незнам какво да кажа Аз бих казала най-накрая,.... ако някой така постоянно ме питаше...защо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aneli81 Добавено Януари 31, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Благодаря много за съвета Креми!А да попитам не е ли редно,да се запознае с биологичните си сестри или братя?Той е бил третото дете на учителка и инженер,оставили са го защото са били бедни,така знам.Ами ние живеем в един и същи град.Много ме притеснява мисълта един ден за дъщеря ми.....кръвосмешение и т.н.За това какво ще кажете?Аз по принцип нейскам,щом досега не са го потърси ли,но много ме е страх от гореспоменатото.Живеехме в чужбина преди да родя и нейсках поради тази причина да се прибираме,но мъжът ми много настоя.Незнам,знам само,че Господ си знае работата,но също знам,че незнам как ще живея за напред с тази тайна.Всички наши приятели знаят,а той не.Той дори като гледа такива предавания и много ги опреква родителите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 1, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2014 Здравей Анели, положението ти е деликатно и когато те прочетох в началото не исках да взема отношение. След този пост, обаче се поставих на мястото на мъжа ти. Как бих се почувствала един ден, когато все пак разбера истината и това, че абсолютно всички, включително и всички мои приятели знаят и никой не ми е казал. Не мисля, че ти си човека, който трябва да говори с него по този въпрос, но е добре да споделиш с неговите родители и заедно да вземете решение как да се случи това. След като те толкова години не са успели да го направят са неспособни по някаква причина, може би твоята подкрепа ще им даде смелост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aneli81 Добавено Февруари 1, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2014 Благодаря Ви много Диди за това,че ме разбирате!Темата е наистина много деликатна.Мъжът ми е много чуствителен и аз разбирам по някога родителите му защо не са му казали,но вече е доста голям и мисля,че сега когато има своето семейство ще го приеме по добре.Аз нямам смелостта да кажа на родителите му.Незнам много ми е трудно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.