jorkospasov Добавено Януари 30, 2014 Доклад Share Добавено Януари 30, 2014 Привет на всички! Преди година преживях нервна криза поради неоснователни внушени и самовнушени страхове от провал като качвах кръвно от притеснение на моменти.Диагнозата ми бе че съм с ригиден характер и генерализирана тревожност. Имах тежка изразена психосоматика с изпускане на адреналин към слабините,мигрена,стягане в сплита от нарушено гръдно дишане, сърдечни аритмии които ги има още на моменти и т.н. Справих се! В този период съм пил само билки без каквито и да е лекарства. Е..жив съм. И сега съм по спокоен от всякога. Психосоматиката спря преди месец. Но..взеха да ме плашат отново мислите ми. Този път са странни: "че няма да доживея,че ще пукна всеки момент от сърдечен удар". Мислите се редуват: ту вярвам че това са само мисли,ту при някакво нормално стягане из тялото/гърдите си мисля най-лошото. Естествено надделяват позитивните. Но това качване на кръвното ме кара (чак сега!) да си мисля че може да се качи пак и че ще увреди съецето ми. А няма признаци за това. Няма психосоматика! Тялото ми е спокойно. Е с изключение на днес когато дишането ми стана накъсано поради тея мисли. Но и сърцебиене нямам от не помня когаз. Говорих с един доктор още в началото на кризите че с дишане ще нормализирам всичко. Беше прав - дишам ли дълбоко въздух 10 мин и всичко спираше. Излседвах щит.жлеза - всичко е в норми. Но най ме тревожат аритмиите! Те опасни ли са и може ли да се оправят след време? Ами за сърдечния удар? Благодаря ви! Това мозе би е последната ми битка със страха. Моля помогнете. Жоро Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 30, 2014 Доклад Share Добавено Януари 30, 2014 Мисля, че срещата ти със страха, истинският, кошмарен страх, тепърва предстои. Описал съм го тук-http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060 ,,Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре.,, Ти си овладял соматиката, но.....това което описваш са натрапливости и .....обикновено, когато те се разгърнат, всички се молят страхът под форма на соматика да с е върне. Потърси веднага психотерапевт и започни промени в мисленето-само с дишане няма да стане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jorkospasov Добавено Януари 30, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 30, 2014 Мисля,че разбирам какво имате предвид. Записал съм на един лист какви са често повтарящите натрапливости.Забелязах че някои от тях се повториха 3 пъти в 15 мин преди дни. Бях 'окей' 4-5 дни. Днес ме изнервиха жестоко по едно време и секнаха. Сега направо осъзнах че тея нещица датират от самото начало,ама явно вниманието ми е било насочено към психосоматиката и страховете срешу които трябваше да се изправя и преодолях напълно. Изгшжда сега не е останало нищо и чак сега забелязвам корена. Хмм. Така ли е всъщност или има още? Благодаря за разликите. Зная ги щото съм ги чел доста пъти в началото. искрено благодаря д-р Първанов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 ,,Така ли е всъщност или има още? .. Така е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Януари 31, 2014 Доклад Share Добавено Януари 31, 2014 Здравейте!Доктор Първанов,в едно ваше изказване казвате,че всеки сам си има някаква стратегия за справяне с натрапливостите,която е неефективна,понеже човек продължава да си ги има.Така е,прав сте.Интересно ми е къде е точно грешката в моята стратегия.Тя е проста.Досега винаги съм си помагал с утвърждения.Имам десетки утвърждения,които съм си ги записал в една тетрадка.Утвърждения които доказват че това наистина са само мисли,а не истински желания.Ще дам личен пример-Вкаръл съм си някое утвърждение,с което мозъка успява да повярва че всичко и илюзия,след което чисто психически мозъка ми се връща в стария си режим на мислене,преди да получа натрапчивите мисли и в такива моменти изпитвам неземно щастие и облекчение,направо усещане все едно някой демон е излязъл от мен.ОБАЧЕ!!! Утвърждението има сила няколко часа,най-много ден.Минава време,намирам друго утвърждение,получава се същото.И така самите утвърждения просто се въртят,някои дни ми помагат едни,в други дни други,в някои дни абсолютно нито едно утвърждение не може да ме успокои.Понякога като мине време,някое което е изгубили силата си пак ме успокоява.С една дума се получава една безкрайна въртележка.Защо се получава така докторе,неща които ме изкарват от това състояние,имат ефект не повече от ден,ден дори е много?ЗАЩО СЕ ВРЪЩАТ ОТНОВО?Каква е грешката в моя подход,каква е тайната мислите да се пречупят за постоянно.Какво е различното в провеждането на една психотерапия сравнение с това което правя аз?Знам че има голяма разлика,искам просто да знам каква е.Нали уж аз най-добре познавам психиката си,тогава защо не мога да се измъкна?Благодаря ви Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jorkospasov Добавено Февруари 1, 2014 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2014 Ами аз нямам мисли. Това,че ще умра, че нещо лошо щше стане сс сърцето ми е само временно докато не се осъзная че допускам тия мисли отново. В момента в който поема съзнателен контрол това спира. При мен няма конкретно мисли, а започва едно усещане от лявата ми гърда и отива към ръката. Става въпрос за едно гъделичкане,което възприемам като лошо. Па до колко е лошо не знам хаха. То само тръгва като усещане, де факто не е провокирано от мислене.Емоцията ражда мисъл но и мисълта ражда емоция. Поне знам благодарение на д-р Първанов че мислите са раждали тая емоция. Интересно може би аз нямам компулсии и не прая някакви си ритуали. Дори много преодолях като това да се мия по 10 пъти на ден и още други ама тая мания с чистотата си я имах от дете. Вече като правя нещо го правя с внимание за да се наблюдавам какво правя. Както казах дори си записвам някои неща които ме плашат. От както си ги записах те вече не ме плашат. В някои моменти само си казвам,че нервната ми система е малко превъзбудена и няма нищо лошо и че и преди съм имал подобни усещания около сърцето ми и не съм умрял! Даже съм имал далеч по лоши като бях дете, с бодежи около сърдечната област. А туй тук и сега е само вид гъделичкане. А това,че си мисля за сърдечен удар си е в реда на нещата. Аз качих вече на няколко пъти кръвно и усещах как ми прилошава. Това си е много оносвателна причина. Но след като вече имам контрол над дишането това просто не може да се случи от притеснение. И най вече защото спрях да се притеснявам. От ригиден преминах към приемащ. Дори на някои моменти си казвам: ей па ся кво като умра? Само че няма да се дам толкова лесно! Ще се бия до края Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 19, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2014 Здравейте!Доктор Първанов,в едно ваше изказване казвате,че всеки сам си има някаква стратегия за справяне с натрапливостите,която е неефективна,понеже човек продължава да си ги има.Така е,прав сте.Интересно ми е къде е точно грешката в моята стратегия.Тя е проста.Досега винаги съм си помагал с утвърждения.Имам десетки утвърждения,които съм си ги записал в една тетрадка.Утвърждения които доказват че това наистина са само мисли,а не истински желания.Ще дам личен пример-Вкаръл съм си някое утвърждение,с което мозъка успява да повярва че всичко и илюзия,след което чисто психически мозъка ми се връща в стария си режим на мислене,преди да получа натрапчивите мисли и в такива моменти изпитвам неземно щастие и облекчение,направо усещане все едно някой демон е излязъл от мен.ОБАЧЕ!!! Утвърждението има сила няколко часа,най-много ден.Минава време,намирам друго утвърждение,получава се същото.И така самите утвърждения просто се въртят,някои дни ми помагат едни,в други дни други,в някои дни абсолютно нито едно утвърждение не може да ме успокои.Понякога като мине време,някое което е изгубили силата си пак ме успокоява.С една дума се получава една безкрайна въртележка.Защо се получава така докторе,неща които ме изкарват от това състояние,имат ефект не повече от ден,ден дори е много? Ти си превърнал утвържденията в ритуал за спасение.Ти не вярваш в тях, ако наистина вярваше ще ти бъде нужно само едно утвърждение.Всеки който се е справил по този начин го е направил като е повярвал в една фраза.Например ,,да става каквото ще,, или ,, и какво от това,,. Но това за тях вече не са утвърждения, а гледна точка, изразяваща представата за света.Преди това обаче има една фаза на ,, предаване,, някои я начаричат ,, приемане,, нещо с което не съм съгласен напълно.Та с две думи, те НАИСТИНА разбират и приемат,че не могат да контролират живота. И тогава се предават отказвайки да контролират каквото и да е.А когато се откажеш от контрола, стреса изчезва, а с него и натрапливосите.Това е процес, болезнен и продължителен.Болезнен, защото предаването е възможно едва когато си достигнал дъното и нямаш никаква надежда.Имаш ли дори и най-малката надежда, че може да контролираш нещата, тя те мобилизира да искаш контрола, а той те остава в натрапливостите. ,,Вкаръл съм си някое утвърждение,с което мозъка успява да повярва че всичко и илюзия,,, Това,че той го е повярвал е самозаблуда, ако беше повярвал те няма да се върнат. ,,Какво е различното в провеждането на една психотерапия сравнение с това което правя аз?,, Очертах ти пътя, не може да го извървиш сам, страхът ти пречи да се предадеш и махнеш контрола. ЗАЩО СЕ ВРЪЩАТ ОТНОВО?Каква е грешката в моя подход,каква е тайната мислите да се пречупят за постоянно.Какво е различното в провеждането на една психотерапия сравнение с това което правя аз?Знам че има голяма разлика,искам просто да знам каква е.Нали уж аз най-добре познавам психиката си,тогава защо не мога да се измъкна? Страхът, ти изобщо не познаваш страхът си.Едва когато го опознаеш напълно ще го овладееш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Февруари 23, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2014 Благодаря ви за отговорите д-р Първанов.Беше много важно за мен,да знам къде точно греша Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Февруари 23, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2014 Искам да знаете,че ако бях от София веднага щях да започна психотерапия при вас,само с вас имам контакт,макар и виртуален,някак си просто ви имам доверие.Има и достатъчно мнения,които потвърждават факта че сте много добър специалист.Ще ви питам на лични някои неща относно психотерапията,ако реша да пътувам,да знам как трябва да си планирам седмиците и месеците,когато имам възможността да го направя все пак.Искам да попитам още две неща за които отговора ми е много важен.Първото е-възможно ли е,натрапчивата мисъл,понякога да изглежда много истинска,мозъкът да я проектира по такъв начин,че тя наистина да изглежда,като истинско желание?И вторият въпрос е-как да различим истинското желание от натрапчивата мисъл.Ето това според мен е много деликатен момент,който е много важен.Защото наистина за да изчезнат натрапливостите,човек трябва да повярва че са натрапени,а не наши истински мисли,което е много много трудно.Трудно е и защото си задаваме въпроса-ами уж не са мои мисли,не са истински желания,ами тогава,защо ги имам?Защо другите нямат такива мисли,а само аз ги имам?Примерно на мен ми е трудно понякога да повярвам объркан от ето това расъждение-Мислел съм си, че подсъзнанието ми го иска,а съзнанието не го приема,за което е ясно,мозакът ми автоматично си реагира с телесните и физически реакции на отвръщение и защита?Но пък е логично да си го мисля,защото нали тези мисли идвали от подсъзнанието. Изобщо ето тази тънка разлика между съзнание и подсъзнание и кое от тези две неща определят истинските желание ме обърква най-много!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2014 (edited) Първото е-възможно ли е,натрапчивата мисъл,понякога да изглежда много истинска,мозъкът да я проектира по такъв начин,че тя наистина да изглежда,като истинско желание?И вторият въпрос е-как да различим истинското желание от натрапчивата мисъл. Ето това според мен е много деликатен момент,който е много важен.Защото наистина за да изчезнат натрапливостите,човек трябва да повярва че са натрапени,а не наши истински мисли,което е много много трудно.Трудно е и защото си задаваме въпроса-ами уж не са мои мисли,не са истински желания,ами тогава,защо ги имам? Отбелязал съм го в предни постове, разпознаването на натрапливата мисъл, е един от големите проблеми.Аз съветвам моите клиенти, в началото да приемат за натраплива всяка мисъл, която води до неприятно усещане в тялото.В този смисъл, истиското желание не е неприятно. Защо другите нямат такива мисли,а само аз ги имам? Ако се спрем само на съдържанието, то на всеки човек може да му мине каквато и да е мисъл, чието съдържание да е напълно абсурдно.Въпроса е,че той може да я игнорира , а ти не.Така,че характерното при ОКР, не е съдържанието, а това,че човек не може да престане да мисли, безсмислени, неприятни неща. Примерно на мен ми е трудно понякога да повярвам объркан от ето това расъждение-Мислел съм си, че подсъзнанието ми го иска,а съзнанието не го приема,за което е ясно,мозакът ми автоматично си реагира с телесните и физически реакции на отвръщение и защита?Но пък е логично да си го мисля,защото нали тези мисли идвали от подсъзнанието. Изобщо ето тази тънка разлика между съзнание и подсъзнание и кое от тези две неща определят истинските желание ме обърква най-много!!! Мислите идват от загубилият контрол център на страха,В него се съхраняват всичките ни страхове.Идеята е, когато случайно попаднем в сходна ситуация предизвикала страх в миналото, той автоматично да ни напомни за нея и ние да реагираме веднага.Проблема при ОКР е, че той ни оживява мисъл, която няма нищо общо със ситуацията.Това е, все едно, алармата на колата ти да се включи, когато ти си в нея и да не иска по никакъв начин да се изключи.Проблем е. Редактирано Февруари 27, 2014 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Февруари 27, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2014 ''Ако се спрем само на съдържанието, то на всеки човек може да му мине каквато и да е мисъл, чието съдържание да е напълно абсурдно.Въпроса е,че той може да я игнорира , а ти не.Така,че характерното при ОКР, не е съдържанието, а това,че човек не може да престане да мисли, безсмислени, неприятни неща.'' На мен също са ми минавали всякакви абсурдни неща през главата,даже нарочно съм си генерирал най-различни мисли,не какви да е,а най-разпространените и честите при случаи на ОКР и изобщо не ме притесняват и също си ги игнорирам без никакъв проблем.На хората с този проблем често им се сменят натрапливостите,поне от това което съм прочел тук във форума.При мен натрапливата мисъл е супер моногамна.От година и половина е така.Това не е ли малко странно за ОКР .Иначе е точно така както казвате-появява се когато няма нищо общо със ситуацията Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2014 (edited) ,,При мен натрапливата мисъл е супер моногамна.От година и половина е така.Това не е ли малко странно за ОКР .,, Никак не е странно.Преди години описах тук, такъв случай, натрапливостите бяха еднотипни в продължение на години. Булимичните натрапливости са също моно, хазарта също и т.н.. Това според мен е по-добрият вариант. Редактирано Февруари 27, 2014 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Февруари 27, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2014 Разбирам,не съм много запознат,но хазарта не го ли смятаха към разтройствата на зависимостите?Намерих тук в нета едни записи на йога нидра на Любомир Розенщайн.Незнам дали сте ги слушали.Стига се до състояние на отпускане след което има визуализации на разни неща и картини.Разбира се това са някакви общи упражнения и не се визуализира нищо относно натрапливостите на човека който практикува тази медитация.Те дори не са дадени като метод за този вид проблем.Направих го четири пъти,това което усетих е че подобрявам усещането за осъзнаване на нещата които те кара водещия в сесията да си представяш.Според вас има ли смисъл да го практикувам,или по-добре да не си губя времето,а да търся някакви други подходи,докато успея да се организирам за психотерапия.Свалих си и книгата на Хосе Силва за контрол на ума.Тук в една тема едно момче беше писало че приятелката му успяла да преодолее натрапливостите благодарение на техниките описани в нея,но пък пиела и някакви хапчета,може ефекта да е бил от тях,знам ли?А за ефекта от хапчетата е ясно че е временен и че не е решение,тях съм ги изключил като вариант.Иначе вие подкрепихте подхода от книата.Не искам да губя повече излишно време,а да правя нещо за състоянието си,но методи много.Намерих и информация за някаква мантра пречистваща подсъзнанието,затова пък изобщо никакви мнения не можах да прочета.Знаете,в интернет информация много.Знам,че всичко е индивидуално и при някой може да помогне едно,а при други друго.Все пак вашето мнение е важно за мен,за тези три метода които изброих.Благодаря ви Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 28, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2014 (edited) Разбирам,не съм много запознат,но хазарта не го ли смятаха към разтройствата на зависимостите? В повечето случаи, става дума за натраплив импулс . Намерих тук в нета едни записи на йога нидра на Любомир Розенщайн.Незнам дали сте ги слушали.Стига се до състояние на отпускане след което има визуализации на разни неща и картини.Разбира се това са някакви общи упражнения и не се визуализира нищо относно натрапливостите на човека който практикува тази медитация.Те дори не са дадени като метод за този вид проблем.Направих го четири пъти,това което усетих е че подобрявам усещането за осъзнаване на нещата които те кара водещия в сесията да си представяш.Според вас има ли смисъл да го практикувам,или по-добре да не си губя времето,а да търся някакви други подходи,докато успея да се организирам за психотерапия. Всичко което успокоява мозъка може да се използва, прави ги. Свалих си и книгата на Хосе Силва за контрол на ума.Тук в една тема едно момче беше писало че приятелката му успяла да преодолее натрапливостите благодарение на техниките описани в нея,но пък пиела и някакви хапчета,може ефекта да е бил от тях,знам ли?А за ефекта от хапчетата е ясно че е временен и че не е решение,тях съм ги изключил като вариант.Иначе вие подкрепихте подхода от книата.Не искам да губя повече излишно време,а да правя нещо за състоянието си,но методи много. Хубаво е, човек да използва по-малко методи за успокоение, избери кое по- ти допада от Розенщайн и Силва и прави него. Намерих и информация за някаква мантра пречистваща подсъзнанието,затова пък изобщо никакви мнения не можах да прочета.Знаете,в интернет информация много.Знам,че всичко е индивидуално и при някой може да помогне едно,а при други друго.Все пак вашето мнение е важно за мен,за тези три метода които изброих.Благодаря ви Мантрата е нещо много силно, но коя в случая е подходящар не мога да ти кажа. Редактирано Февруари 28, 2014 от д-р Тодор Първанов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Март 17, 2014 Доклад Share Добавено Март 17, 2014 Здравейте отново,тук никъде не прочетох да се коментират някъде магиите.Има ли такова нещо докторе.Те не са ли просто една голяма концентрирана лоша енергия и възможно ли е да причинят психическо разтройство,примерно и окр.Само питам.Може да не ви е приятна тази тема,знам че е пълно с шарлатани които се правят че може да те изцелят всякакви болести.Не съм казал че ще тръгна да ходя при такива хора.Искам да ви чуя мнението просто Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 18, 2014 Доклад Share Добавено Март 18, 2014 Здравей! Преди около три години писах по темата за магиите в сайта- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=22&hl=%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F&page=6 Не мисля, че натрапливостите ти са плод на магия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Март 23, 2014 Доклад Share Добавено Март 23, 2014 Здравейте.Днес ми се случи нещо,което ми се е случвало и друг път,но сега реших да го споделя.През целия ден мисъл формата която ме тормози може да се каже че отсъстваше.Но въпреки това цялата физическа симтоматика,която усещам в резултат на мислите присъстваше целия ден и се засилваше особено когато имам контакт с хора.На кратко-мозъкът ми реагира панически след като имам някакъв по близък контакт с човек,без значение мъж,жена,дете ли е,просто човек и без да поражда мислите,а само реакцията на опасност. Случвало се е дори когато съм абсолютно изолиран и сам и нямам дразнители около мен-усещал съм примерно в почивен ден почти цял ден стягането в челюстта,киселия вкус в устата без да е имало мисъл.Защо се получава така??? Забравих от когнетивната терапия ли беше този подход,извинявам се ако се бъркам ,където излагат пациента пред обекта който му създава тревожност и уж така системно свиквал с напрежението.Еми моя обект са хората,защото мисълта ми е свързана с тях.От 2 години аз съм всеки ден изложен пред тях и не виждам нещата да имат някакво подобрение.И още едно питане.Изобщо не се съмнявам в ефекта на психотерапията,но как тя действа,при положение,че тя е съзнателен процес и се извършва със съзнанието,а всички тея пумии ги създава гадното подсъзнание,което работи неконтролируемо само по себе си и си прави каквото си иска.Ние съзнателно усещаме че всичко е супер нелепо,но мозъкът отказва да го приеме,защото явно е зациклил.И какво тогава може да направим,когато съзнанието и безсилно.Явно говорим за проблем с възприятието на нещата.Ти възприемаш дадено нещо,но мозъкат неще.Каква ирония.Като примера с миенето на ръцете,на човека ръцете му станали в рани от миене,обаче мозъка си ги вижда мръсни и пълни си микроби.Вече няколко пъти си мисля,дали ако не направя нещо гадно мръсно,отвратително,да се опитам да си създам някаква травма психическа акощеш,дали няма да ми се пренасочи мисълта и да ме остави намира,заради това което съм извършил или ще е някакав ритуал,който временно ще реши проблема.Д-р Първанов,казахте малко по-нагоре,че аз изобщо не познавам страха си.Вече май разбрах от какво ме е страх,но ще го споделя в следващия пост,че този ще стане много дълъг.Лека вечер Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 24, 2014 Доклад Share Добавено Март 24, 2014 Малка забележка-като изключим, някои форми на семейна терапия, нивото на което се провежда терапията е ,,подсъзнание,,. Грешиш и по отношение на съзнанието-всъщност всички страхове и ограничения са в него.За това, за да се заобиколи то, терапията е винаги на подсъзнателно ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SeekerOfAnswers Добавено Март 24, 2014 Доклад Share Добавено Март 24, 2014 Добре де, д-р Първанов, вие не бяхте ли с когнитивно-поведенческа насоченост? Аз все се лутам... как се решават проблемите? Като оправим подсъзнанието или като оправим поведението? Тези въпроси толкова ме тормозят, че не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Март 25, 2014 Доклад Share Добавено Март 25, 2014 Имаме три компонента- мисли, чувства и поведение. Мислите пораждат чувствата, те стават повод за дадено поведение. Ясно е,че когато човек страда, причината за това са мислите.Но, да се променят мислите е много бавен процес, ако се акцентира само на него, може да отнеме години.Чувствата също се променят трудно-например с релаксиране, медитация, масажи и т.н.Реално, това върху което имаме най-добър контрол е поведението.По тази причина, твърде често се избира, да се акцентира първо върху неговата промяна, тя ще промени чувствата, а те мислите.Например, човека който има страхове, се подкрепя да се конфронтира с тях.Това поражда гордост от проявената смелост, тя път от своя страна променя самоподценяващото мислене.Когато човек мисли положително за себе си, голяма част от страховете изчезват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Април 2, 2014 Доклад Share Добавено Април 2, 2014 Здравейте,известно време нямах възможност да пиша.Малко по нагоре д-р Първанов ми беше написал,че не познавам страха си.Ами до някаква степен всъщност знам от какво ме е страх-и това е самото състояние в което се намирам и страничните ефекти и физически симптоми които усещам.Страх ме е от способностите на мозъка ми и ще ви обясня защо.Много добре си спомням първите натрапливости,които от близо 2 години ме оставиха намира и съм се чудел как е можело да си мисля тези неща тогава.Та при тях под формата на силно системно самовнушение мога да кажа съвсем уверено,че в някои определени моменти всички тези мисли се усещаха толкова силно,че наистина изглеждаха на желания,мозъкът ми така ги трансформираше.За да се тествам съм се опитвал да си внуша разни други неща за които не ми пука,ако ги направя примерно и пак като си настроя мозъкът в определена посока,той наистина заработва по този начин и всичко оживява,до момента в който не се включи съзнаването,което при мен явно точно то е проблема,включва се с голямо закъснение на фона на ситуацията която съм си представил или направил.Мозъкът ми украсява мисълта толкова ''красиво'' и по такъв начин за да ми изглежда тя колкото се може по-интересна и примамлива. Като малък бях гледал един филм с едно момче,което беше болно от нещо и постоянно повръщаше.Аз бях абсолютно здрав.Но си внуших,че може и на мене да ми има нещо.Цял ден си мислех затова и накрая ми призля и почнах да повръщам от нищото.Емиииии,какво значи това,че мозъкът може от всичко да сътвори истина.Ако го приема да се случи това което си го мисля ок,майната му.Обаче не става.Другото от което ме е страх,че просто тези мисли блокират всичките ми останали емоции,усещания и чувства,без значение,къде съм,с кой съм и какво правя.Това ми е най-неприятното нещо от всичко.Че състоянието ми ме лишава от всички удоволствия на земята,защото постоянно аз се чувствам така сякаш това нещо ми се случва,дори и да не си мисля затова в момента,физическите симптоми седят като фон.И нещо друго много интересно.В моменти в които усетя някакво успокоение от самосебе си,или благодарение на някое утвърждения,или поради голямо емоционалмо и психическо изтощение преди това(случва се понякога като ме мачкат,мачкат,мачкат и накрая вече да нямам повече сили и ме остават намира,за кратко време)веднага след успокоението се завръщат с всичка сила.Примерно два,три дена ме връхлитат постоянно,аз ги приемам,приемам,в голяма част от случеите,тревожността от тях мигновенно се стапя,и това цял ден,без да ги отхвърлям,оставям ги да преминават,владея се известно време,но те не спират,не спират докато видят,че отново не губя контрол,защото аз все пак в един момент се измарям,не съм от стомана и докато не ме смачкат отново да получа някоя криза и брутално изтощение не ме остават.ТОВА Е ИЗРОДСКА РАБОТА.Не виждам изобщо какво би ми помогнало,като вече почти нищо от нещата дадени като взаимопомощ не ми действат.Пробвах с минерали не става,после с хомеопатия,за сега нищо,пробвах с молитви,пак нищо,вярно че с всичко за кратко време съм пробвал,но поне да имаше облекчение,дори и да няма пълно лечение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 2, 2014 Доклад Share Добавено Април 2, 2014 Струва ми се, че колкото повече описват състоянията си надълго и нашироко толкова по-трудно се справят с проблема си. Това не е сценарий за сапунка, по възможност с над 1000 серии Тук трябва да се действа, да се експериментира, да се чете кой как се е справил А жалването, публично, само задълбочава нещата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Април 3, 2014 Доклад Share Добавено Април 3, 2014 Аз нямам за цел да се жалвам,а изразявайки симптомите ми да се включат и други хора споделящи мнение,дали при тях е така и също така специалистите да кажат нормални реакции ли са това относно състоянито ми.Затова по-детайлно съм ги представил нещата.Не искам никой да натоварвам с поста си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 4, 2014 Доклад Share Добавено Април 4, 2014 Взаимопомощ? Кой е казал, че така може да се справиш с натрапливости? За други проблеми да, но за ОКР това е илюзия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
obyrkan Добавено Май 3, 2014 Доклад Share Добавено Май 3, 2014 Здравейте отново.Няма да ви се оплаквам и досаждам.Искам да споделя нещо.Някои неща,които доктор Първанов ми беше казал мисля че преди ден два ги осъзнах и надявам се наистина да съм ги осъзнал.Моята стратегия за справяне с натрапливостите бяха утвържденията.По цял ден,постоянно мислех утвърждения,които временно ме вадеха от тревожността.Това нещо жестоко ме измаряша психически. Доктор Първанов ми каза че утвържденията съм ги превърнал в ритуали и май-наистина се оказа така.Как го осъзнах ли?Ами след като дадено утвърждение ми стопи тревожността за няколко часа,след това се завръщаше с пълна сила,самоче вече мисълта беше с леко променена форма,трансформирана по такъв начин,че старото утвърждение не действаше,съответно аз трябваше да мисля ново,след което новото също не действаше в един момент,защото мисълта ми отново се трансформира по по различен начин и пак ново утвърждение и така един абсолютно затворен безкраен кръг.След като го разбрах това нещо вчера аз се предадох.Наистина се предадох.Изморих се.И днес какво правих?-Ами цял де си оставах в мисълта и я оставях да се развива.Мозъкът ми по навик се опитваше да вкара някое утвърждение,но аз умишлено ги отхвърлях,защото знам че след временното спокойствие става по зле.Даже се опитвах нарочно сам да си създавам мислите,без да бягам от тях,без да ги пречупвам,без никаква съпротива,без да се опитвам да се осъзнавам.Гледах да си създам възможно най-много натрапливости свързани с моята мисъл,от гадни по гадни.Положителният резултат от всичко това беше че мозъкът ми не се напрягаше с борбата мислейки утвърждения.Отрицателния резултат-на моменти голямо напрежение,голям гърч.Седях си и си се гърчих днес общо взето,опитвах се да приемам това което не искам да стана,заради мислите,опитвах се да приема,че наистина все едно ги желая тези неща.През повечето време самата борба и адреналина липсваше,но понеже бях приел тези мисли че са истина,се чувствах гаден,мръсен,унизен,самочувствието ми се смачка...Първите ми натрапливости бяха една година.Отшумяха сами.Днес се зачудих как стана това.Ами там не ползвах утвържденията.Понеже беше нещо ново и непознато за мен.още нищо не бях чел за това състояние и не знаех какво да правя.И голямо гърчене беше.Не знаех как да им се противопоставя и ги приемах и се тормозех,не знаех как да се облекча.След една година тормоз тези мисли спряха да ми създават тревожност и ме оставиха намира.Ей така от самосебе си.След кат спрях борбата най-накрая,в сегашното ми състояние,възможно ли е мислите да ме оставят намира както се случи с първите мисли които имах?Утвържденията нямат смисъл наистина,единственото утвърждение което сега си казвам е-да става каквото ще.Точно както д-р Първанов ми беше писал по нагоре и се оставям в напрежението.Но поне преди с утвържденията от време на време си докарвах спокойствие,а сега направо си прилагам мазохистичен метод.Д-р Първанов,важно ми е вашето мнение.Това по правилен подход ли е или пак глупости правя?Лека вечер Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.