Калин Янакиев, проблемът за тялото

[Viva Caselli]

„Как да не сме сами, след като на нас не ни принадлежи в собствения смисъл на думата дори нашето собствено тяло?! Тялото е сякаш не просто онова, което ни прави да ни има, а което ни прави елемент от света. Онова, с което ние сме на-лице. Но дайте си сметка, че нашето тяло може във всеки един момент да заболее, да се парализира, да се пръсне на прах. Тогава се оказва, че дори онова, с което аз съм в този свят, не ми принадлежи. Кой съм аз тогава? Какво съм аз, щом като дори това мое тяло не ми принадлежи? Когато съм жив и здрав, аз докосвам тялото си и не казвам: „Това е моята кожа.“, а казвам, че това съм аз, защото това действително съм самият аз. Но, от друга страна, това е и нещо, което съвсем не ми принадлежи – то може да легне парализирано и да се окаже, че аз не съм бил това. След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“

 

 

Калин_Янакиев

 

„След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“

 

Чудесен въпрос, върху който си струва да се замислим. Ако някой почувства, че трябва да мисли по този въпрос, нека сподели мислите си тук.

 

 

[Cveta5]

Една суфи притча ми донесе тази мисъл.Тялото не е мое,то само ми служи,дадено ми е на заем, при това е по-умно от мен..Това ,което е групирало и организирало тези милиарди клетки,също не е мое.Та, какво съм аз- отношение. Отношение,към всичко и всички,което, кой знае защо,често използва думата "мое".Тялото и духа/или енергията/ са ми  дадени инструменти,с които би трябвало  да творя.Видно е това,което сме сътворили ние хората--толкова можем.Понякога се чудя,дали и  отношението мога да нарека "мое".Когато няма "мое",се върви по-леко,и всеки миг е нов.

[Viva Caselli]

Тялото не е мое,то само ми служи,дадено ми е на заем, при това е по-умно от мен..Това ,което е групирало и организирало тези милиарди клетки,също не е мое.

Cveta5, тялото е създадено по-умно от мен. Можем ли да допуснем мисълта, че тялото е по-близо до Бога (Небесата), отколкото духът? Тоест, то е освободено от отговорност(не може да сгреши) и същевременно изпълнява своята отговорност. То е божествен(природен) завършен продукт, проект. Защото когато убивам, убивам чрез Аз, а не чрез тялото си. Отговорността ще тегли духът, а не тялото. Излиза, подлегнато от този ъгъл, че не само е по-умно, но и по-чисто. Какво ще кажеш? Ако го наречем по-умно, трябва ли да добавим и дребната подробност, че е и по-чисто от нас?

[Cveta5]

Да,точно си го казал;смятам ,че е по-чисто,в смисъл-мръсотия,която се измива с вода,не е мръсотия.Чистотата не е подробност;заедно със смирението,мисля че е основна ценност.А дали тялото е по-близо до Бога/Живота/--има ли нещо,което да не е близо до него? Въпроса е доколко  познаваме и уважаваме тялото си./под" уважение" не визирам "угаждане"/.Отговорността за убийство, не мисля,че е на духа,Дух,Енергия,Живот--за мен означават едно и също.

[Viva Caselli]

Сега нещо друго. Понеже дойдохме на една позиция, а именно, че тялото символизира чистота. Та се сетих се известната картина на Йожен Дьолакроа  „Свободата води народа“.

 

Вгледаме ли се в картината на нас ще ни стане ясно, че само на един човек можем да разчитаме. Ако питаш мен — това е жената с разголената гръд. Сякаш само тя знае накъде е тръгнала и за каква промяна се бори. Тя пледира за откритост и смъкнатата рокля издава, че тялото желае същото. Случайно или съдбоносно, роклята й се е отказала от това да крие гърдите й. В осанката й няма поза. Тя, чрез чистотата на тялото олицетворява свободата. Тоест, тялото и духът действат в съгласие. Виждаме и друго. Дрехите по един или друг начин задават на тялото роля. Виждаме един куп бунтовници, чиито намерения едва ли са добре обмислени. Може би се водят от глад и безпаричие. Единствено жената е поведена от морални императиви.

[_Маги_]

Доколкото разбирам основното в темата е въпросът - Кой съм аз? - фундаментален и екзистензиален въпрос, до който неизбежно в един или друг етап от живота си достигаме.

Ето и моето мнение. На нас, всъщност, нищо не ни принадлежи, затова и нищо не можем да изгубим.  Единствено важен е духът зад душата и само опитът е това, което имаме. Възприемам тялото като много фин и чувствителен инструмент, създаден, за да бъде съд и алармена система по пътя ни тук. Разумен инструмент, свързан и във връзка с Живота, докато го обитаваме.

Част от развитието е задаването на различни въпроси, а естеството на въпросите показва етапа на осъзнаване. Неидентифицирането с тялото е белег, според мен, на високо ниво на осъзнаване.

И понеже обичам яснотата и конкретните отговори, съвсем вкратце мога да кажа следното, в опит за отговор на въпроса: Кой съм аз зад собственото ми тяло? Аз съм опитът, натрупан в този живот.

Редактирано Февруари 1, 2014 от _Маги_

[Viva Caselli]

И понеже обичам яснотата и конкретните отговори, съвсем вкратце мога да кажа следното, в опит за отговор на въпроса: Кой съм аз зад собственото ми тяло? Аз съм опитът, натрупан в този живот.

Здравей, _Маги_,

 

Точен изтрел. ; ) 

 

„На нас, всъщност, нищо не ни принадлежи, затова и нищо не можем да изгубим.“  — казваш. Ще рискувам и ще се осмеля да мина малко встрани от главната тема. Искам да ти задам три въпроса. Смяташ ли, че човек се ражда с чест? Можем ли да загубим честта си? Ако да — в кои случаи? 

 

Аз ще допълня по-късно нещичко за честта. 

[_Маги_]

Странно, че отиваш встрани от темата си, но не и чак толкова.

 

Ще рискувам и ще се осмеля да мина малко встрани от главната тема. Искам да ти задам три въпроса. Смяташ ли, че човек се ражда с чест? Можем ли да загубим честта си? Ако да — в кои случаи? 

 

Вива, атрибут на кое, смяташ, че е честта? Мисля, че там се крие отговорът. Да се опитаме да разсъждаваме заедно. 

[Viva Caselli]

Съгласен съм да разсъждаваме заедно. Мисълта ми беше такава. Не смяташ ли, че човек се ражда с чест? Тоест, честта не е атрибут, който може да бъде спечелен, извоюван, добавен. Не ми се ще да вярвам, че ще смесиш честта с гордостта. 

[_Маги_]

Съгласен съм да разсъждаваме заедно. Мисълта ми беше такава. Не смяташ ли, че човек се ражда с чест? Тоест, честта не е атрибут, който може да бъде спечелен, извоюван, добавен. Не ми се ще да вярвам, че ще смесиш честта с гордостта. 

 

Вива, разбрах мисълта ти от първия път, но задавайки само въпроси, се нарушават ритъмът и равновесието в комуникацията. Аз имам отговор, но в духа на дискусията, нека чуем и твоето мнение.  

[Viva Caselli]

Скъпа _Маги_, 

 

Първо, нека се замислим какво е честта? Тя не е нещо изключително, което да присъства в отделен индивид. Ние не казваме този има чест, а този няма. Казваме: той загуби честта си. Добре де, няма да те включвам в списъка. Може ти да мислиш по друг начин. И така. Нея я притежава всеки един човек. В такъв смисъл, аз мисля, че човек може да загуби честта си. И не съм съгласен с теб, че не можем да загубим нищо за краткия си престой тук.  

[Viva Caselli]

Който иска да поговорим за честта нека отвори тема в нейна чест, или да потърси вече съществуваща такава. Аз ще се придържам към първоначалния замисъл на темата ми. 

 

 

[Viva Caselli]

И продължавам нататък...

 

Всяка жена се стреми да поддържа тялото си. Някои, за да направят „перфектното“ тяло  — това на модната тенденция — отиват много, много далеч. Подлагат се на един куп лишения и стават аскети. Пресилено или не, това за мене е робуване на тялото. Свободен ли е духът, ако се грижи не за своето тяло, а за едно обществено, признато и лъскаво тяло? От никой не очаквам да каже, че е свободен. Мнението ми за вас е добро. Споделям този проблем, защото се наблюдава една тревожна тенденция все повече родители да записват невръстните си деца на конкурси за красота. Не ме питайте какъв срам съм брал и как съм се червил, когато попаднах на такъв конкурс, в който едно 10 годишно момиче беше гримирано като Мерилин Менсън. 

 

* * * 

 

Ето и тема за честта, 

Редактирано Февруари 2, 2014 от Viva Caselli

[АлександърТ.А.]

„Как да не сме сами, след като на нас не ни принадлежи в собствения смисъл на думата дори нашето собствено тяло?! Тялото е сякаш не просто онова, което ни прави да ни има, а което ни прави елемент от света. Онова, с което ние сме на-лице. Но дайте си сметка, че нашето тяло може във всеки един момент да заболее, да се парализира, да се пръсне на прах. Тогава се оказва, че дори онова, с което аз съм в този свят, не ми принадлежи. Кой съм аз тогава? Какво съм аз, щом като дори това мое тяло не ми принадлежи? Когато съм жив и здрав, аз докосвам тялото си и не казвам: „Това е моята кожа.“, а казвам, че това съм аз, защото това действително съм самият аз. Но, от друга страна, това е и нещо, което съвсем не ми принадлежи – то може да легне парализирано и да се окаже, че аз не съм бил това. След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“

 

 

Калин_Янакиев

 

„След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“

 

Чудесен въпрос, върху който си струва да се замислим. Ако някой почувства, че трябва да мисли по този въпрос, нека сподели мислите си тук.

Мисля си..

Кой , какво съм аз ? До като не разбера , мога ли да знам какво ми принадлежи ? Ако нещо ми принадлежи , това ме определя ...

Подценява се въпроса за себе опознаването .Най естествения път е да започнем с тялото .То е непослушно защото сме се отдалечили от него .

Независимо кой съм аз ,   ,,моето " тяло , е моето отношение  към света . Връзката ми с него .

Редактирано Февруари 2, 2014 от АлександърТ.А.

[Станимир]

Тялото съществува единствено заради нас. То няма никакъв смисъл извън това, че служи за проява на духа. Не е трудно да осъзнаеш себе си като този, който управлява тялото и така да осъзнаеш отделността си от него. Същото може да стане и с нашите мисли и емоции. Ние не сме и тях, а само ги направляваме така, както тялото. Някои процеси в тялото са минали под прага на съзнанието, защото не е необходимо да ги осъзнаваме за развитието ни, а и те са свързани с поддържането на тялото функционално. Други можем да направляваме съзнателно и така да проявяваме себе си чрез него. Духът винаги има нужда от тяло за своето проявление. Дали това ще е грубото физическо, астралното, умственото или причинното тяло - някакъв носител винаги е необходим. И когато съзнанието е фокусирано в ниските обвивки, то висшите винаги биват заглушавани. Отделно необходимостта те да бъдат доразвити и доизградени. Не всички хора например притежават развито в еднаква степен мислене, а съответно и ментално тяло. Причинното тяло пък, което може да се приеме за вечно е истинския дом на човека, складът на всички тези качества и способности, които ще останат с човека завинаги, но то е най-слаборазвито от всички. Нищо преходно не може да послужи за изграждането на това тяло, но парадоксът е, че то трябва да бъде изградено от нас именно потопени в илюзорния и преходен живот на трите нисши свята.

 

Но да се върнем на тялото - то няма собствен живот. То ни принадлежи по право. Не самата материя на тялото, но формата в която материята е организирана. Материята естествено след унищожаването на тялото ще се върне в своето неорганизирано състояние за да бъде използвана отново в бъдеще за целите на еволюцията. Правилно е да разглеждаме тялото си като нещо, което ни е дадено за временно ползване. Тук няма собственост. То и понятието "собственост" отнесено до нещо временно и преходно е безсмислено. Последното може да ни покаже правилното отношение не само към тялото ни, но и към всички вещи, които "притежаваме".

[Viva Caselli]

Независимо кой съм аз ,   ,,моето " тяло , е моето отношение  към света . Връзката ми с него .

Здравей, 

 

Притеснително е това, че извън телата, които е представил Станимир, за което му благодаря, има и други. Ще оставя настрана телата на манекенките, съмнителните певици, хората занимаващи се културизъм и т.н. Всички знаем, че без унифициране на телата им, са обречени на провал. Искам да обърнем внимание на философите и духовните деятели. От античността до днес това са хора предимно с дълги бради. Каква е причината да пускат бради? Аз не знам каква е, но знам каква не е. Със сигурност не го правят и не са го правили, за да изглеждат по мъдри. 

 

Какво е вашето мнение?  

[no_self]

Асоциирах темата с това:

Цитат от „Ученията на тибетските йоги. Том 1”,VII ДЕСЕТТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ НЕЩА:

(1) Тъй като нашето тяло е илюзорно и преходно, безполезно е да му отделяме голямо внимание.

 

Шантидева. Пътят на Бодхисатва. Глава 8. Медитация.

68

Щом голото тяло (оставено) в естествения си вид е много страшно заради дългата коса и нокти, жълтите зъби, лошия дъх и вонята на мръсотия, която лъха от него

69

защо ли тогава аз се старая да го украсявам? Това е все едно да чистя оръжие, което после ще ме убие! Целият свят е обзет от лудост поради усилията на онези, които са объркани по отношение на самите себе си.

[Viva Caselli]

no_self, включвай се по-често във форума. Мненията ти са полезни. ;  )

[АлександърТ.А.]

Разделянето на това което наблюдаваме като човек на отделни тела е условно . И е в интерес само за работата на ума ни .Не трябва да забравяме , че всичките , те са една цялост .И най инертното от тях за което говорим тук е немислимо без връзката си с останалите , и същевременно е изява на тяхна нужда  . Като въздействията между телата , са в двете посоки ,от тялото към цялостта  и от цялостта към тялото .

 

За космите по тялото , Дънов е казал  ,че са връзки с невидимия свят ....не знам...Знам че колкото си по далече от базата ,ти са нужни повече и по здрави връзки с нея .

[Viva Caselli]

Асоциирах темата с това:

Цитат от „Ученията на тибетските йоги. Том 1”,VII ДЕСЕТТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ НЕЩА:

(1) Тъй като нашето тяло е илюзорно и преходно, безполезно е да му отделяме голямо внимание.

 

Шантидева. Пътят на Бодхисатва. Глава 8. Медитация.

68

Щом голото тяло (оставено) в естествения си вид е много страшно заради дългата коса и нокти, жълтите зъби, лошия дъх и вонята на мръсотия, която лъха от него

69

защо ли тогава аз се старая да го украсявам? Това е все едно да чистя оръжие, което после ще ме убие! Целият свят е обзет от лудост поради усилията на онези, които са объркани по отношение на самите себе си.

За мене нещата са други. Уважението към тялото е задължително. То трябва да е чисто. Вероятно ще ни убият не грижите, които полагаме за него, а стремежът да го запазим, като загубим добродетелите си. Всеки може да превърне тялото си в бунище, това няма да го направи по-мъдър и не коства усилия. Но кой може да се отрече от тялото си, за да защити човешките добродетели? — единици. Ако искаме наистина да осъзнаем преходността на тялото, следва да си изберем такъв, който е отстоявал човешкото в човека в продължение на цял живот и да живеем така сякаш ни гледа. 

[no_self]

 

Асоциирах темата с това:

Цитат от „Ученията на тибетските йоги. Том 1”,VII ДЕСЕТТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ НЕЩА:

(1) Тъй като нашето тяло е илюзорно и преходно, безполезно е да му отделяме голямо внимание.

 

Шантидева. Пътят на Бодхисатва. Глава 8. Медитация.

68

Щом голото тяло (оставено) в естествения си вид е много страшно заради дългата коса и нокти, жълтите зъби, лошия дъх и вонята на мръсотия, която лъха от него

69

защо ли тогава аз се старая да го украсявам? Това е все едно да чистя оръжие, което после ще ме убие! Целият свят е обзет от лудост поради усилията на онези, които са объркани по отношение на самите себе си.

За мене нещата са други. Уважението към тялото е задължително. То трябва да е чисто. Вероятно ще ни убият не грижите, които полагаме за него, а стремежът да го запазим, като загубим добродетелите си. Всеки може да превърне тялото си в бунище, това няма да го направи по-мъдър и не коства усилия. Но кой може да се отрече от тялото си, за да защити човешките добродетели? — единици. Ако искаме наистина да осъзнаем преходността на тялото, следва да си изберем такъв, който е отстоявал човешкото в човека в продължение на цял живот и да живеем така сякаш ни гледа. 

 

 

Viva Caselli, разбира се, че тялото трябва да се поддържа чисто. Но това се отнася до стремежа ти към чистоплътност. Цитатите, тълкувани в този дух,  по-скоро насочват вниманието към това, че пренебрежението ни би трябвало да бъде насочено към това, да не сме суетни по отношение на тялото си. Съжалявам, че ще се наложи да повтарям, но забележи какво се казва: "безполезно е да му отделяме голямо внимание” и "защо ли аз се старая да го украсявам”.

 

Във връзка с поставеният от теб въпрос, бих казала, че никога не можем да знаем вътрешните мотиви за действията на някой друг. И тук не става въпрос за мнителност, а за чисто незнание. Имам предвид, че както и да тълкуваме нечия, уж благородна постъпка, е възможно зад нея да има скрити користни мотиви. Не можем да бъдем сигурни, както и да изглеждат нещата. Моето мнение е, че ако наистина искаме да осъзнаем преходността на човешкото тяло, не трябва да гледаме другите, а да се взрем в себе си.

[Viva Caselli]

Влез в тази тема Френска музика. Там има нещо за теб.  ; ) 

 

Само едно нещо искам да допълня, което беше провокирано от това твое мнение, макар да не касае тялото, то е важно и следва да се обсъди. Виж какво доверие ти възлагам — искам да го обсъдим заедно. И така: „Моето мнение е, че ако наистина искаме да осъзнаем преходността на човешкото тяло, не трябва да гледаме другите, а да се взрем в себе си.“

 

no_self, не мисля, че е възможно да опознаем себе си, ако не се вглеждаме в образа, който изграждат другите Аз-ове за нас. Много ще ме лъжеш, речеш ли да ми кажеш, че не го правиш. Всички го правят. Някои несъзнавано, а други съзнавано. Мисля, че се касае за детерминиран процес. Само това „моето мнение“ — е достатъчно, за да се разбере, че вече имаме конфликт на интереси, ценности, убеждения... Ние можем ли да знаем какво сме, ако не споделим своята уникалност с другите? Разбираш ли накъде бия? — неизбежно посягаме да се сравним/противопоставим на другите. Небеса, нали другите правят това „вътре себе си“! Тоест, ние не можем да бъдем „вътре в себе си“, ако ги няма другите, тези извън нашето „себе си“. Какво ще отстояваме, какво ще споделяме... закъде сме без тях? Ще си позволя да перефразирам Калин Янакиев, един прекрасен човек: „След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“, а аз го променям така: След като и това не съм аз, Боже мой, кой съм аз, ако ги няма другите(ако съм сам), разбирай — пълната липса на други? 

 

 

[no_self]

Влез в тази тема Френска музика. Там има нещо за теб.  ; ) 

 

Само едно нещо искам да допълня, което беше провокирано от това твое мнение, макар да не касае тялото, то е важно и следва да се обсъди. Виж какво доверие ти възлагам — искам да го обсъдим заедно. И така: „Моето мнение е, че ако наистина искаме да осъзнаем преходността на човешкото тяло, не трябва да гледаме другите, а да се взрем в себе си.“

 

no_self, не мисля, че е възможно да опознаем себе си, ако не се вглеждаме в образа, който изграждат другите Аз-ове за нас. Много ще ме лъжеш, речеш ли да ми кажеш, че не го правиш. Всички го правят. Някои несъзнавано, а други съзнавано. Мисля, че се касае за детерминиран процес. Само това „моето мнение“ — е достатъчно, за да се разбере, че вече имаме конфликт на интереси, ценности, убеждения... Ние можем ли да знаем какво сме, ако не споделим своята уникалност с другите? Разбираш ли накъде бия? — неизбежно посягаме да се сравним/противопоставим на другите. Небеса, нали другите правят това „вътре себе си“! Тоест, ние не можем да бъдем „вътре в себе си“, ако ги няма другите, тези извън нашето „себе си“. Какво ще отстояваме, какво ще споделяме... закъде сме без тях? Ще си позволя да перефразирам Калин Янакиев, един прекрасен човек: „След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“, а аз го променям така: След като и това не съм аз, Боже мой, кой съм аз, ако ги няма другите(ако съм сам), разбирай — пълната липса на други? 

 

Viva Caselli навътре, само навътре и надълбоко в духа е истината приятелю.

В момента, в който заговориш за нещо пропускаш същността му. Дзен мисъл.

 

Образът, който изграждат другите в нас е тяхната представа за нас. За мен, тя е изключително хлъзгава. Ще обясня защо. От една страна е възможно да е била манипулирана, от друга ще бъде замърсена с нечистотата на собствените им заблуди, най-общо казано. Възможно е, представата им да е вярна, но е възможно и да е погрешна т.е. не можеш да имаш пълна, 100 процентова сигурност за това кой си, ако постоянно се оглеждаш навън за сравнение с другите. Можеш само да имаш някакъв фийдбек и това е. Ако разчиташ да получаваш обратна връзка за себе си от другите, трябва да знаеш, че тя ще бъде винаги частична, защото никой не те познава по-добре от самия теб. Да, можеш да се опознаеш повече, благодарение на тях, но ако искаш да знаеш кой си, си си необходим само и единствено ти. Другите не са задължителен атрибут. Никой друг не може да извърви твоят път към теб, никой друг не може да те познава по-добре от самият теб. Винаги ти ще си този, който ще прави извод за себе си, въпреки, че той може да е бил провокиран от останалите. Нима искаш да ми кажеш, че се доверяваш на възприятиетто на някой друг за теб, повече отколкото на своето собствено пряко виждане за теб? Осъзнаваш ли своята екзистенциална самота? Когато достигнеш до собствената си цялост или самодостатъчност, общуването с другите няма да е необходимост, липса, сляпа нужда, страх от самота, страх от неразбиране, а ще е идеалното споделяне, за което изгежда мечтаеш.

Редактирано Февруари 6, 2014 от no_self

[Cveta5]

Не съм тялото,не съм съзнанието,не съм и не-съзнанието.И все пак, кой съм аз? Изобщо, има ли "аз"?

По този път--правилен или грешен-не знам--се откриват интересни неща.Ако се опита човек да ги обясни,те бягат,сякаш не искат да имаме знание за тях.   

Не е ли абсурдно това?

[Креми (късметче)]

Честито Възкресение Христово!

 

Аз съм душата.

 

Всички вие, като знаете, че компютърът ви рано или късно ще се повреди и е несъвършен, защото утре излиза по-нов модел,

 

защо сте си купили компютри и писателствате тук?

 

Моля, приемете мнението ми като приятелска Великденска закачка.