Проблем с общуването

[georgi_g]

Здравейте,

 

искам накратко да обесня какъв проблем имам от 3-4 месеца насам. Занимавам се с онлайн търговия и от 5-6 месеца започнах много да ги схващам зависимостите и ми се получават сметките. Започнах през 2010г да се занимавам, но все неуспехи претърпявах и си ходех на работа, за да мога да се издържам.

От както напуснах работа (началото на септ. месец 2013г) и само с търговията се занимавам, започнаха проблемите.

Както съм си в компанията и си говорим най-спокойно и заговори ли се за това какво работя и как си изкарвам парите, почти всички го възприемат като нещо много лошо и че ме мързи да работя, а то си е даже по-голямо натоварването.

 

Забелязах това и в семейна среда, роднини. Единствено изключение правят родителите на приятелката ми и техните роднини, които много ме одобряват и ме приветстват, че съм се захванал с бизнес.

 

Това, което е общо между тях, е че са доста бизнес настроени, имат си частни бизнеси и като цяло са си интелигенти.

 

А хората, които ми се дразнят и не го одобряват са, ако е правилно така да се изразя, "работнически настроени", т.е. държат си на работата и сигурното място, за мое съжаление и родителите ми са така настроени. Докато губех и не схващах зависимостите всичко беше наред, тъкмо ми се даде шанс да пробия и сега други проблеми възникнаха.

 

Как според вас, бих могъл да постъпя и да постигна добри отношения с всички, най-вече с близките си, които не искат да правя какъвто и да е бизнес? 

 

Не искам никого да лъжа, че работя някъде или нещо от сорта. Търговията си е напълно законна и европейците отдавна са я възприели като нещо нормално и добро.

 

Благодаря на всички предварително!

[mvm]

Браво, момче

онлайн търговията си е изкуство, не е същото като реалната търговия

и наистина е нещо сложно

Да не ти пука за другите, щом си започнал да изкарваш достатъчно

и няма нужда да работиш някъде на чорбаджия за заплата

какво по-добро от това

[Диляна Колева]

 

 

Как според вас, бих могъл да постъпя и да постигна добри отношения с всички, най-вече с близките си, които не искат да правя какъвто и да е бизнес? 

 

 

Да се харесаш на всички е изключително трудно, дори бих казала невъзможно. 

Фактите показват, че около 50% от обкръжението ни не ни харесва. Трудно е да се установи на пръв поглед , тъй като съвсем логично ние се движим сред онези 50% които ни харесват и одобряват. 

Трудността идва, когато в тези 50% неодобряващи ни влиза близкия семеен кръг. 

Поради простата причина, че не можем да ги игнорираме. какво следва!?

 

"Нямате нужда от тяхното одобрение

Да   се  нуждаете  от   одобрение,   е  все   едно  да   казвате: „Вашето  мнение  за мен   е  по-важно   от  моето   собст­вено   мнение   за   мен    самия."

Възможно е голяма част от настоящите си моменти да прекарвате в опити да спечелите одобрението на дру­гите или в тревога от нечие неодобрение, с което сте се сблъскали. Ако одобрението е станало потребност в живота ви, ще трябва здраво да поработите. Най-на-пред трябва да разберете, че търсенето на одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всички се радваме на възхищението, комплиментите и похвалите. Приятно ни е, когато ни погалят душевно. Кой би искал да загуби това чувство? Няма нужда да го губите. Одоб­рението само по себе си не е вредно. Всъщност похвала­та е изключително приятно нещо. Стремежът към одоб­рение се превръща в слабост само когато стане потреб­ност,   а не желание.

Ако желаете да получите одобрение, вие просто се радвате, че имате подкрепата на другите хора. Но ако изпитвате потребност от него и не го получите, вие ще се провалите. В този момент се намесват саморазруши-телните сили. Също така, когато стремежът към одоб­рение стане потребност, вие давате част от себе си на „външния човек", чиято подкрепа трябва да имате. Ако другите хора не ви одобряват, ще се демобилизирате (макар и в ниска степен). В този случай вие сте избрали да изложите самооценката си на показ, така че всеки пособствена преценка да може да я приеме или отхвърли. Хубаво ви е на душата само ако всички решат да ви похвалят.

Необходимостта от одобрението на друг човек е до­статъчно голямо зло, но истинската беда настъпва, ако се нуждаете от одобрението на всички за всяка своя по­стъпка. Ако изпитвате такава потребност, ще изживява­те големи терзания и различни фрустрации през живота си. Освен това вие ще развиете сантиментална и безлич­на представа за собственото си Аз, която ще ви доведе до този вид самоотхвърляне, разглеждано в предишна­та   глава.

Потребността от одобрение трябва да изчезне) Без излишни въпроси. Трябва да я изкорените от живота ви, ако искате да постигнете самоосъществяване. Тази потребност е психична задънена улица, която не ви носи никаква полза.

 

За да изкорените поведението си, свързано с търсене на одобрение, ще трябва да осъзнаете невротичните пе­чалби, които извличате, като поддържате това поведе­ние. Освен да откриете нови самовъзвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението (това е най-ефек­тивната стратегия, която можете да приложите), може­те да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете   от   магията   на   стремежа   към   одобрение.

—   Дайте на неодобрението  нови тълкувания,   които започват с „ти". Например забелязвате, че баща ви не е съгласен с вас и дори се разгневява. Вместо да променя­те позицията си или да се защитавате, просто отговоре­те:   „Ти  си  разстроен  и смяташ,   че   аз   би  трябвало да мисля по друг начин." Така ще помните,  че неодобре­нието е  за негова,  а не за ваша сметка. Ти-стратегията може да се прилага винаги и да дава изумителни резул­тати,   ако  овладеете техниката.   Ще трябва да устоявате на изкушението да  започвате   с Аз  и да  се  поставяте  в положението на човек,  който се защитава, или да про­меняте  мнението   си,   за да  получите   одобрение.

 

—   Можете съзнателно да търсите неодобрение  и да се  тренирате да  не   се  разстройвате.   Изберете   някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изло­жете мнението си. Постепенно ще почувствувате облек­чение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаква­те това „противопоставяне", че това е тяхна работа, че това няма  нищо   общо   с  вас.   Като   предизвиквате   не­одобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение  за ефективна борба с него.

 

—   Можете да прекъснете връзката между това, кое­то другите  мислят,   говорят и правят,   и  цената,   която имате в  собствените си очи.   Когато се сблъскате с не­одобрение,   кажете   си:   „Тя/той   си   е   такава/такъв.   От нея/него  друго   не   мога да  очаквам.   Това  няма   нищо общо с мене." Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг чо­век със собствените си мисли.

 

—   Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете   мнозина от хората,   които   са около вас.   Не   е   и   необходимо  да ги  разберете.   Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете, е, че не разбирате. Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда в „При­види ост и действителност":

 

Това са първите стъпки за изкореняване на стремежа към одобрение като потребност в живота ви. Целта ви не е да заличите всяко одобрение, а да се стараете да не бъдете демобилизиран от това, че не получавате жаду­ваните от вас похвали. Възхищението е приятно, а одобрението — чудесно изживяване. Това, към което вие се стремите, е да не изпитате огорчение, когато не получите аплодисменти. Както човекът, който се стре­ми да отслабне, не изпробва усърдието си на пълен сто­мах или човекът, който иска да се откаже от тютюнопу­шенето, не изпробва твърдостта на волята си, след като е   загасил  цигарата,   по   същия начин   и вие няма да се поставите на истинско изпитание, ако не се сблъскате снеодобрение.   Може до посиняване да говорите,   че  ще преживеете неодобрението и че няма да очаквате всеки да ви хвали, но докато не се озовете в условие на съпер­ничество,   не   можете да   знаете  на какво  сте способен. Ако   можете да премахнете  от живота си това досадно слабо   място,   останалото   ще   е  лесно.   От момента на раждането   си   вие   сте   обусловен да изпитвате   потреб­ност от одобрение. Ще са нужни много тренировки, но всяко вложено усилие ще бъде възнаградено. Престане­те ли да се отчайвате,  когато се сблъсквате с неодобре­нието, печелите гаранции за живот, пълен с чудесна лич­на свобода в  настоящите моменти."

Редактирано Януари 29, 2014 от didi_ts

[georgi_g]

mvm, didi_ts,

 

Благодаря ви за отговорите,

 

ще изпробвам подхода, който е описала didi_ts наистина е много логичен.

 

Благодаря ви още веднъж за съветите!