Лиула Добавено Януари 26, 2014 Доклад Share Добавено Януари 26, 2014 Беше рано, когато го открих. Него. Бе странно - в затънтените улици на Копенхаген, го преследвах; издирвах пространствата на странния ми сън, не - сънища, осъзнавах защо всички онези, след него, са го гледали като свое тъжно огледало - екзистенциалистите. За подобен баща го имат, доколкото баща може да бъде един отрекъл се от бащинството, човек. Философ. Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безкрайното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата. (Страх и трепет) Миналата година, се навършиха колко, 200 години от рождението на този велик мъж. Киркегор - човека, дал нова посока на мисълта, поставил индивида в центъра на своите философско-психологически изследвания и постигнал ненадмината и до днес дълбочина на разсъжденията, проникнал в най-фините пластове на психиката и разкрил по неповторим начин тайната на отношенията между човека и Бога, на смисъла на човешкия живот и на призванието на всеки един да се издигне духовно над самия себе си. Дания, животът не е само там - в Дания, ала кой е мислел, че има и Фарьорски острови, където убиват черни делфини ... Но, някак естествено - те убиха своя най-велик човек, сякаш е делфин от рода Гринди. Ритуално, ние нямаме подобен субект, но жалим неродените велики мислители, недали нищо на никого, ала забравяйки - нас, пожертваните. Дания. Само човекът, поел отговорността за себе си и своя живот, може да направи подобен избор. В този избор Азът се конституира като Аз и полага себе си като ориентир. Така и основното противопоставяне „или-или” ще намери своето решение в това да искаш или да не искаш. Да искаш със страст, означава да избереш доброто. Избирайки доброто, човек избира избора между добро и зло. Едва тогава той може да размишлява над това - кое е добро и кое зло. Или, казано по друг начин, тази безкрайност, изпълнена с противоречия, изградена от несвързани възможности, с помощта на предимно отрицателното движение на отчаянието и предимно положителното движение на покаянието, които с обединени усилия създават приемственост и хармония, тази безкрайност постепенно започва да придобива конкретен облик. По този начин Азът придобива сам себе, като се изтръгва от нищетата на крайното и се устремява към безкрайното. Тук вече не светът го владее, а той (Азът) започва да владее света, като го преодолява. Субективността е истината, пише Киркегор. Индивидът осъзнава себе си не само като иманентно, но и като трансцендентно същество. „В света ще намерите много скърби, но дерзайте: Аз победих света”, казва Иисус. Cveta5 и Йордан Анов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Февруари 9, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2015 Или, казано по друг начин, тази безкрайност, изпълнена с противоречия, изградена от несвързани възможности, с помощта на предимно отрицателното движение на отчаянието и предимно положителното движение на покаянието, които с обединени усилия създават приемственост и хармония, тази безкрайност постепенно започва да придобива конкретен облик По този начин Азът придобива сам себе, като се изтръгва от нищетата на крайното и се устремява към безкрайното. А има ли друг път? Според теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 "Човекът е Дух.Но какво е Духът? Духът е Аз-ът. Но какво е Аз-ът?Аз-ът е едно отношение ,което се отнася към себе си. Самото отношение не е Аз-ът, а той е това, че отношението се отнася към самото себе си. Човекът е синтез от безкрайност и крайност,от временно и вечно,от свобода и необходимост.Синтезът представлява отношение между две неща. Така погледнато,човекът все още не е Аз." Сьорен Киркегор И тръгвайки към собствените си дълбини, човек минава през естетически,етически и религиозен стадий. На всяка крачка Аз-ът избира и си носи отговорността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Февруари 10, 2015 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Здравей, надявам се да си чела трудовете на Киркегор. Защото инак ще е безсмилен диалога ни. И, както казва самият той - най-истинското безмълвие не е когато мълчиш, а когато говориш. И в този стил, с викове и жалби, няма да променим ничия съдба, най-вече своята. И ако Жан-Пол Сартр е основна фигура на атеистичния екзистенциализъм, то Киркегор се явява такава за християнския екзистенциализъм. Защо според теб е така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Февруари 13, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2015 Малко съм чела, и то само втора ръка,и цитати. За да ме заинтересува Киркегор,и често да отварям тази тема, беше твой пост в "любими автори". Християнски и атеистичен екзистенциализъм--най-общо казано,същността погледната от два различни ъгъла. Важна е същността да бъде открита или създадена, а не по кой начин се стига до нея.Дали на крилата на вярата/но вярата ,като страст,плам и огън/,или със твърдо сърце и ръка да правиш избор, и двата пътя водят до същността. Много се надявам да пишеш още в тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Април 4, 2015 Доклад Share Добавено Април 4, 2015 Киркегор е интересна фигура, но аз лично да си призная го пренебрегвам на тоя етап, защото има далеч по-интересни от него. Една от причините е прекалените му занимания с християнството, които са по-скоро следствие на по-детинската му и емоционална философия. Не твърдя, че няма някои задълбочени прозрения, но като цяло бих го описал като искрено дете, далеч от бащинска фигура, и още по-далеч от велик мъж (подобено нещо не съществува...). Принципно е живял през най-доброто време за философия, един истински ренесанс на човешката мисъл след Античноста. Но е и още едно доказателство, че човешкото общество реално не еволюира, а е един непрестенен цикличен кръговрат. Cveta5, това което си цитирала е било поставяно под въпрос от много философии и религии. Факт е, че отговорът не може да се даде чисто аналитично, нито чисто емоционално. Хората се опитват да го описват с различни думи, но която и да хванат, тя си има тривиално значение, което не е правилното. По-интелигентните са разбрали, че на човешко ниво - решение няма. Няма друг път, нито за теб, нито за който и да било, защото ти си тоя път, и освен да си го извървиш, друго за теб като човек няма. Затова и по-качествените житейски философий са насочени главно към смирение и някаква форма на покаяние. Когато има религиозна насоченост, това обикновено се извращава и се намесват думи като вяра, грехове, добро и зло, че и най-разностранни форми на "духовност". Всъщност нещата са пределно прости, но простите неща са сложни... Когато не можеш да прозреш простите неща, навлизаш наистина в тоя комплексен сблъсък на крайно и безкрайно, и който често води до това "безкрайно отчаяние". Не съм убеден че е необходим, още по-малко последен стадий. Но е често срещан, защото човешкият живот е потопен изцяло в илюзии, и е огромна борба да си намериш пътя и измъкнеш... Много хора си въобразяват, че са "победили света", всъщност е илюзия дори че можеш да победиш себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.