Имам нужда от помощ!

[Г-ца М.]

Реших да пробвам и да споделя проблема си и отчаяно да потърся решение.

Споделих го в лични истории , но сега видях,че тук е мястото за психолози съжалявам за 2те ееднаки теми!

Ще съм благодарна ако някой психолог ми обърне внимание и ми помогне

През 2010 година имах връзка, която продължи до 2012г. С ръка на сърце мога да кажа, че това беше 1-вата ми любов.
Бях хлътнала до уши. За тези две години бяхме неразделни, живеехме заедно. Но всяка приказка има своя край, а моя не
е от хубавите. Приятелят ми ме остави.. напоследък доста се карахме той ми изневеряваше. През 1вата година доста познати са го виждали и са ми казвали , но аз не им вярвах, скарах се с тях и постепенно отблъснах всички, защото бях убедена, че ме лъжат. С времето аз го видях с очите си, изгубих доверие и тогава почнаха караниците. Удрял ме е и ме тормозеше психически. Но хубавите моменти с него бяха много повече, всички ни завиждаха, бяхме неразделни може дда се каже, че живяхме заедно през повечето време.Разделихме през 2012 г. Половин година не излизах от вкъщи. Имах постоянно главоболие, бях депресирана, постоянно плачех, нямах желание дори до магазина да ходя. Майка ми беше доста притеснена пращаха ме на какви ли не лекари, дори бяха ми изписали хапчета за сърцебиене, мигрена и куп други неща, но нищо не помагаше. Може да се каже, че 6 месеца изкарах доста тежко сразена от мъката, която ми тежи на сърцето. От тогава насам животът ми просто не върви. Срещам някой, който ме  прави щастлива, но щом нещата тръгнат да стават сериозни се разколебавам и не след дълго се отказвам от този човек. Приятели ми казват, че може би доста съм патила и сега ми трябва време, но вече над 2 години не се получава. Тайно в себе си вярвам, че в живота има една единствена истинска любов, а аз я изживях твърде млада и тази мисъл ме побърква. За тези две години след раздялата вече имам 3 4 опита в любовта, всички до един неуспешни. В началото съм доста интусиазирана, че срещам някой, който се държи добре с мен, който ме кара да се усмихвам, но винаги се сещам за тази стара любов и тогава разбирам, че не обичам както преди, че от тогава не съм изпитала онази любов , тръпка и едва ли пак ще я изпитам. Не искам до края на живота си да остана сама, защото не ми дава сърце да съм с друг въпреки всичко.Може би още не съм го преодолялаи преживяла, но и не знам как да го направя.  Пустите мисли ме разкъсват и ми тежи много на сърцето. Как да забравя старата си любов и да продължа напред ? Как да дам шанс на себе си да обичам пак и да бъда щастлива отново? Мислех си че съм го преодоляла, но вчера вечерта рухнах отново плаках часове и това ме води на мисълта, че дори след 2 години и нещо не съм го преживяла. Споделянето с приятелки ме успокоява за момента, докато не рухна пак.

[д-р Тодор Първанов]

,,Срещам някой, който ме  прави щастлива, ,,.....който ме кара да се усмихвам,, 

 

 

Обичаш ли ме?

 

Когато мислим за любовта, неволно си представяме, че я получаваме, а не че я даваме. Обичаш ли ме? Това е въпросът, който най-често задаваме на партньора си, когато се чувства­ме неудовлетворени. Може ли любовта да издържи, ако еди­ният от партньорите дава малко повече от другия? Естестве­но, възможни са всякакви варианти - бихте могли да попадне­те и на всеотдаен човек, който не изисква почти нищо от вас. Но никой не може да разчита, че ще бъде заливан от любов за продължително време, без сам да дава такава любов в отго­вор. Любовта и приятелството са двупосочни улици. Да приемаш любовта също е изкуство. А да умееш да я приемаш с благодарност означава да помагаш по най-добрия начин за заздравяването на връзката.

 

 

Давай любов.Това е пътя.

 

Ако обичате, вие обичате всички

 

Любовта не е взаимоотношения между двама ду­ши. Тя е състояние на ума вътре в нас. Ако обичате, вие обичате всички. И не само хората, но и предметите. Лю­бовта преминава от вас в предметите. Даже когато сте сами, когато няма никой до вас, вие обичате. То е по­добно на дишането. Ако се закълна, че ще дишам само когато съм с теб, в резултат ще умра. Дишането не е взаимоотношение, то не е свързано с никакви отноше­ния.

[Г-ца М.]

Въпроса е, че знам колко силно мога да обичам и да се привързам, но НЕ и след онази връзка. Колкото и любов да получавам нещо в мен ме кара да мисля за преди и не давам любов на човека ,който  в момента е до мен. Просто не знам как да преживея голямата си любов. Вярвам, че живота има една такава и живея с мисълта, че аз вече я изживях. Не изпитвам удолствие при целувка , преръдка и каквото се сетите. Внаги мисля за старата си любов и не давам шанс на никой друг. Усещам в себе си, че имам нужда от професионална помощ, но в същото време нямам смелост очи в очи да споделя всичко това. Мислех, че след като са минали 2 год след раздялата съм го загърбила, но както споменах преди няколко вечери изпаднах в депресия отново и рухнах тотално. Колкото и да ме е наранил онзи човек, ми е дал двойно повече любов и ме е стах, че още го обичам, а няма начин да съм отново с него! Просто отчаяно търся начин да загърбя и преживея тази раздяла и да обичам пак!

[B__]

От Учителя" Всеки мъж трябва да обича всички жени и всяка жена трябва да обича всички мъже"

 

Любовта е вътрешно състояние. Като го възприемете или по-точно го освободите да се движи, никой няма да може да ви нарани. 

[Диляна Колева]

 мога да обичам и да се привързам, 

Ето това са две различни неща. Привързването е "болна " форма на любов. Привържем ли се към нещо се включва желанието ни за притежание   = това е мое. Когато нещо е МОЕ аз си го искам на всяка цена, очаквам нещо от него, не искам да го деля, не искам да го губя, не искам друг да го притежава , това е борба има ли борба няма любов, а война.

Чувам, "имам нужда" , излезе ли тази мисъл, няма любов, има нужда. Нуждата предполага очаквания, очакванията водят до разочарования. Защо точно към този човек? По някаква причина той отговаря на потребностите ти, на това което търсиш, пасва на празнините, които се опитваш да запълниш. 

 

 

Приятелят ми ме остави.. напоследък доста се карахме той ми изневеряваше. През 1вата година доста познати са го виждали и са ми казвали , но аз не им вярвах, скарах се с тях и постепенно отблъснах всички, защото бях убедена, че ме лъжат. С времето аз го видях с очите си, изгубих доверие и тогава почнаха караниците. Удрял ме е и ме тормозеше психически. 

Тук не виждам любов. 

Тази "любов" за която говориш - твоята, ми прилича на илюзорен образ, несъществуващ, който имаш нужда да поставиш някъде, не можеш да го изкараш от този човек по някаква причина, но тя не е любов.

 

Предполагам, че всичко това ти звучи доста абстрактно и далечно, но дай си време да го помислиш.

Какво всъщност ти липсва?

По какво тъгуваш?

Кое е онова нещо което не намираш в другите връзки?

Ако усетиш, че даваш на тези въпроси отговори като "не знам" или " той ми липсва", започни да мислиш отново. Опитай се да дадеш конкретни и точни примери.

Редактирано Януари 26, 2014 от didi_ts

[albatross_bg]

Здравей, Г-ца М!

Това, което ти се е случило когато си срещнала голямата си любов е , че за първи път си се влюбила страстно. И си получавала същото в замяна... за известно време. Истината за взаимоотношенията в двойките е , че те често започват с това всеобхващащо и помитащо чувство, което обаче е нетрайно. В периода на влюбването ние виждаме у обекта на връзката си дори качества, които той не притежава - ние му приписваме съвършенства по свой избор. След време еуфорията на първоначалните чувства отминава, и започваме както да виждаме и недостатъците на партньора, така и да показваме нашите собствени. Това е първият кръстопът, на който множество млади двойки се разделят. Защото "той вече не ме обича по същия начин", "Той вече не е същия човек"... и други такива. Всъщност ние едва в този момент сме видели част от истинското аз на другия и също сме били видени такива каквито сме. Във вашия случай сте стигнали до раздяла. Тази раздяла те е наранила дълбоко. Всъщност е изкарала наяве нараненото, необгрижено, неуверено в себе си дете, което вероятно криеш в себе си. Сега това дете се страхува да не бъде наранено отново, и затова се бои да си позволи да се приближи  и да разкрие съкровената си и ранима същност отново. "Парен каша духа" казва народът. Това е нормална реакция. Нередното в твоя случай е , че тази реакция продължава твърде дълго. Като не си позволяваш да се разкриеш, да заобичаш и да получиш обич ти се опитваш да се предпазиш от болката, но в същото време се обричаш на безлюбие. Пътят към любовта преминава през приемането на възможността да бъдем наранени. Като се затваряме за болката, се затваряме и за всичко останало - за радостта, за смеха, за топлотата нежността. 

 

"Ако затвориш вратата за Болката,

откъде ще влезе Истината?"

                            Р.Тагор

 

Минало е достатъчно време. Изстрадала си достатъчно. Сега е време да спреш да се самонаказваш излишно, за нещо, което вече е отминало. Сега е време да погледнеш на себе си като на най-важното същество в този свят, към което имаш най-голямата отговорност - да е щастливо.  Да - човек е длъжен пред себе си да е щастлив!

 

Достатъчно!

Излез навън, вдишай дълбоко, погледни живота - колко е прекрасен, прегърни се и продължи нататък.

И подходящия човек няма да закъснее, защото ти ще си готова! 

[Г-ца М.]

Безкрайно благодаря на albatross_bg .
Много положителен изказ. Усетили сте точно какво съм искала да кажа и какво чувствам.
Искам да споделя с вас нещо на Хуана Инес де ла Крус!
Имам чувство, че това са мои думи написани от тази жена! Поръчах си книга с преводи от Валери Петров където се надявам да открия лечението на душевната ми мъка.


Един обичам - той ме изоставя.
Друг мен обича - аз съм отегчена.
Измъчва ме един, но аз не стена,
измъчвам друг, а той ме обожава.
 

Студен брилянт обичам до забрава,
за друг блестя като брилянт студена.
Лукаво от един съм победена,
към друг пък аз самата съм лукава.
 

Накажа първия - от скръб умирам;
помоля втория - честта си губя;
и тъй и инак аз съм все нещастна.
 

Тогава изход по-добър намирам:
към онзи, който ми е чужд, съм груба,
напускам този, който в скръб ме тласна.

[д-р Тодор Първанов]

Случайно, поста ти го прочете жена, минала по този път.Мисля, че нейният съвет е много по-точен, от този, на нас специалистите.

Той беше нещо подобно-Момичето не може да се влюби, защото не си избира точният човек.На нея и трябва някой който, цитирам ,,С времето аз го видях с очите си, изгубих доверие и тогава почнаха караниците. Удрял ме е и ме тормозеше психически. ,, Та, нейната препоръка, която аз споделям е, да си намериш някой младеж, който от време на време, да те побийва, да те тормози психически и в когото да нямаш доверие.Тогава отново ще се влюбиш.

Даже, ми предложи да се хванем на бас, че младежите с които си била, не са правили нито едно от тези неща.Естествено отказах, не обичам да губя.

[д-р Тодор Първанов]

Допълнение-Шанса вторият брак да е успешен е, по-малък от шанса на първият.Шанса на третият за успех е, още по-малък.Защо е така? Защото ние се придържаме  към познато и всичко което е различно ни плаши.Така жената, която се е развела ,защото съпруга и е алкохолик, обикновено се жени за мъж който пие.Човек, който се развежда, защото е подложен на тормоз,  обикновено отново си подбира такъв партньор който да го тормози.И това се повтаря, понякога в няколко поредни брака.Разликата е,  че следващите бракове са по-кратки.Разбира се, това е само статистика и аз, както и вие, познавам хора, чиито повторни бракове са много щастливи.Въпроса е, че обратното е по- вероятностно.

В този контекст, не може да не спомена, как аз, преди повече от двадесет години не знаейки тази закономерност, се изненадах от една такава постъпка.Тогава работих като психиатър в една болница.Както е известно, там се лекуват и хора с алкохолна зависимост.Имах пациент, който беше малко над тридесет годишен, с възможно най-лошият тип пиянство- в пияно състояние, пребиваше жена си и децата си от бой.Искрено съчувствах на съпругата и децата му.Последната, за разлика от него, бе  интелигентна и с висше образувание и се чудех как може да се подлъже и ожени за него.Когато разбрах, че съпруга и е починал, си казах,че най-после жената се е отървала, от мъченическият живот и бях сигурен,че ще си намери достоен съпруг с който да живее спокойно.След известно време, с изненада я видях в двора на болницата и попитах, какво прави тук. Бях изумен от отговора и-беше сключила повторен брак с друг наш пациент, чието поведение не се различаваше от това на починалият и съпруг.Заинтригуван, защо тази жена, която можеше да направи съвсем друг избор, отново е предпочела мъж алкохолик, стигнах до факта, че собственият и баща, в никакъв случай, не можеше да се нарече въздържател и скандалите  в нейното семейство също не са били изключение, а напротив, нещо обичайно.Тоест, тя се беше омъжила за нещо познато-мъж  който пие и бие.Не познавайки друга алтернатива, тя не би спряла погледа си на друг мъж-трезвеник.

Общо взето това е тенденцията-женим се за своите бащи и майки.Тяхното поведение ние познато и не ни плаши.

Редактирано Януари 29, 2014 от д-р Тодор Първанов

[mvm]

Аз пък ще разкажа накратко точно обратна история.

Дете, момиче, на което баща му беше заклет алкохолик.

беше, защото почина преди  да се пенсионира, намерили го на стълбите във входа, в който живеше

Когато детето порасна упорито си търсеше мъж, който да не пие

И намери такъв, но за кратко, момчето почина при трагични обстоятелства.

По--интересното в историята е, или по-необяснимото, или пък е генетично

Че порасналото момиче започна да пие, още като мома, после като съпруга, а сега и като вдовица

Тя се напива почти всяка вечер..много лош пример за дъщеричката й

Та се чудя...защо тя избра пиянството, след като уж искаше да не се сблъсква повече с него

[д-р Тодор Първанов]

Познато и е, като средство за ,,решаване,, на проблеми.

С две думи, когато живота и е вървял нормално, тя разсъждава трезво и бяга от алкохола.Но стреса, замъглява нормалното мислене и тогава познатото-да вижда как баща и се успокоява с алкохола, си казва думата.

Редактирано Февруари 3, 2014 от д-р Тодор Първанов

[Г-ца М.]

Напоследък взех пак да плача всяка вечер, не разбирам какво ми се случва мислех, че съм го преживяла, но явно не съм затворила страницата и го обичам още. А вътрешно знам, че няма да се съберем НИКОГА. Защо така тежко и толкова време преживявам тази любов...

[Viva Caselli]

 Удрял ме е и ме тормозеше психически. Но хубавите моменти с него бяха много повече, всички ни завиждаха, бяхме неразделни може дда се каже, че живяхме заедно през повечето време.

Здравей,

 

Позволи ми да ти задам един въпрос, можеш да не ми отговаряш, тъй като не съм специалист. И така.

* * * 

 

(...)При моралния мазохизъм този стремеж овладява човека цялостно, така че може да разруши всички цели, към които неговото „Аз“ съзнателно се стреми. Унищожаването на собственото „Аз“ и опитът за сметка на това да се преодолее непоносимото чувство на безсилие — това е само едната страна на мазохистичните наклонности. 

 

* * *

 

Другото — това е опитът да се превърнеш в част от голямо и силно цяло, опит да се разтвориш във външна сила и да станеш нейна частица. Такава сила може да бъде друг човек, нация, съвест или моралната необходимост. Ставайки част от силата, която човек счита за непоколебима, вечна и прекрасна, той става причастен към нейната мощ и слава.

 

* * * 

 

Индивидът изцяло се отрича от себе си, отказва се от силата и гордостта на своето Аз, от собствената си свобода, но при това придобива нова увереност и нова гордост в своята причастност към тази сила, към която сега може да се причисли.

 

* * * 

 

И освен това придобива се защита от мъчителните съмнения. Мазохистът е избавен от приемането на решения. 

 

Ерих Фром, опити върху моралния мазохизъм

 

* * * 

 

На съзнателно ниво припознаваш ли себе си в описаното по-горе?

[Г-ца М.]

Като пречерох първия път поста на "Приятел на Портала" честно да призная се ядосах и затворих темата. Но тази сутрин реших да вникна по-надълбоко в думите му. Думата "мазохист" звучи твърде плашещо. В началото си казах " Аз съм тук за помощ, а ме наричат мазохист, което по-скоро не ми помага..."

 

"Индивидът изцяло се отрича от себе си, отказва се от силата и гордостта на своето Аз, от собствената си свобода..
И освен това придобива се защита от мъчителните съмнения. Мазохистът е избавен от приемането на решения. "
 

В горе цитираните изречения след 2рия прочит се преоткрих .. Често хората ми казват, че се самонаказвам без да имам вина за случилото ми се и се отричам от себе си... А съмненията, който ме терзаят настина са мъчителни и ми тежът ужасно много.
Аз съм човек,който влачи проблемите до последно, а не ги решава на момента. Мисля, че от тук идва и грешката ми ,влача проблема повече от 2 години и днес НЕ знам как да го разреша. Хората ме мислят за безсърдечна, а всъщност съм много чувствителна личност. Изградих стени в живота си след раздялата и тези стени днес станаха собствения ми затвор. Може би колкото  обичам бившия си приятел , толкова го и мразя... Трябва в сърцето си да му простя всичко, за да мога да продължа напред. Виждам го всеки ден, това сигурно е другия проблем..  Има една приказка "  "...това,което очите не виждат,сърцето го забравя".. След 4 месеца се местя в друг град. Това е последната ми надежда.. И ме крепи единствено тази мисъл. Много хора, който ме обичат и дават за мен всичко изпуснах именно заради проблема,който влача след мен. Имам някакви задръжки спрямо нова връзка, знам , че човекът до мен няма да ме нарани и ме обича в момента дори ме чака да се изясня със себе си, но нещо ме спира казва ми: ОТКАЖИ СЕ дори не го казва , а го крещи в съзнанието ми, опитвам се да не го слушам, но всеки ден става по-силно.. Не сикам да изпусна мъжа на живота си, който ме обича ужасно много днес..

 

[д-р Тодор Първанов]

Това исках и аз да ти кажа, като те посъветвах да търсиш, някой който да те побийва и унижава.Просто и аз не обичам думата мазохист.

[Viva Caselli]

Г-ца М., искам да хвърля малко светлина по въпроса. Като казвам малко, всъщност уточнявам, че това е последният ми пост в темата. 

 

Виж сега, моралният мазохизъм не е рядко явление, така че не бива да се обиждаш. За него е писано много и много е измъчил психолозите, отдали се да разрешат това проблемно явление. Дори аз, който ти давам съвети в един или друг момент от своя живот съм бил мазохист. За всеки случай ти бъди спокойна. Не ти се случва нещо непоправимо.

* * * 

 

Според мен нещата стоят по този начин: Ти си търсиш мъж, който да те подчини и обладае. Такъв вече си имала, искаш го отново. Запитай се: във властта ли е това на мъж, който ще ти носи закуска в леглото и ще пуска прахосмукачката, докато ти, да речем, пиеш кафе с някоя приятелка? Искаш ли такъв мъж до себе си? Струва ми се, че няма да сгреша — той ще е нищо повече от помощен персонал, отколкото мъж, за какъвто винаги си мечтала. Жената има нужда да бъде слаба и женствена. С тебе ни интересува как значи да е нежна, ако мъжът е по-нежен от нея? Тоест, тя си мечтае той да е малко по-груб и недодялан, за да усети своята женственост. Вслушай се в разговорите на жените. Те като седнат на кафе имат навика да казват: „Моят мъж, моят мъж, моят мъж...“ Стремежите им са да убедят себе си и приятелките си, че са избрали за мъж един силен мъж. Те търпят всяко едно неуважение от страна на своя мъж, — но придобиват увереност, че не са сгрешили в избора си. Те са тези, които на своя страна разполагат със силен мъж.

 

* * * 

Съветът ми е да започнеш да четеш книги, които са насочени към психологията. Трябва да изгладиш кривините в характера си, така да се каже, да смениш мисловния си модел. Няма да те утешавам с празни надежди, че това ще стане бързо, но мога да те уверя, че ще стане. Обърни се към психологията, инак рискуваш да се влюбиш в мъж от същия вид, такъв, заради когото сега страдаш и не можеш да прежалиш. 

 

 

Успех, 

 

 

[Radiance Power]

Не знам какво точно се опитвам да направя,но трябва да споделя с някого това,което се случва в живота ми!Ще бъда максимално кратък.На 26години съм,живея при баба ми и дядо ми.Майка ми живее с втория ми "баща" на друго място,това не е много от значение за разказа ми.Баща си не познавам,тъй като ни е изоставил когато съм бил на няколко месеца,баба ми е тази,която ме е взела и ме е отгледала.Целия проблем е,че вече 34години дядо ми е алкохолик,абсолютно няма да ви натоварвам с това през какви гледки,сцени,болка и страх са минали най-хубавите ми години.Дядо ми в момента е на 77г.,претърпя падане от стол вкъщи и сега е 92%инвалид,но това почти нищо не променя.Все още му се пие,кара ни да му купуваме алкохол,но и това няма значение.Искам да изразя това което чувствам и се е насъбрало през последните 26години-ХОРА„ИСКАМ СВОБОДА!Не мога повече да издържам този тормоз,в миналото и физически,сега само психически,около мен постоянно има скандали,всеки ден,и аз съм нещо като БУФЕР,гледам да не стане нещо с баба ми-тя е най-скъпия за мен човек!Само заради нея жертвам всичко,не искам да ѝ се случи нещо лошо!Но с течение на времето все повече осъзнавам,че бъдещето ми се изплъзва,някой ден адски ще съжалявам за всичко!НО НЯМАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ!Исках да кандидатствам,да уча,да се развивам-няма как да стане,няма как да се концентрирам за да науча нещо,живея в постоянен страх,не излизам никъде,нямам приятели,дори никога не съм виждал морето,а така искам!Сигурен съм,че е много красиво!Хиляди пъти съм си мечтаел да отида поне за няколко дни на море през лятото,но не мога,не мога да оставя в къщи нещата ей така!Няма да продължавам повече,сигурен съм,че разбирате какво искам да обясня.Задушавам се вече,не виждам никакъв изход,написах това на един дъх,и се надявам,че някой от вас поне ще ми даде надежда,че всчико ще се оправи!Гледам хората около мен,вярно,всички имаме проблеми,но не виждам НИКОЙ,на който е отнета свободата да живее живота си!Благодаря страшно много на всички,които може би ще отговорят на този пост!

[mvm]

Запиши се да учиш и иди да видиш морето

Баба ти ще се оправи и без тебе, повярвай

[Radiance Power]

Запиши се да учиш и иди да видиш морето

Баба ти ще се оправи и без тебе, повярвай

Няма как да е без мен,знам какво би станало ако не съм при нея

[Диляна Колева]

Свободата е лично и неприкосновено притежание. 

Ти сам избираш да я ползваш ли или да я подариш на някой друг, ако избереш второто ....... ще ти цитирам нещо много хубаво.

 

 "Ако не сътвориш сам план за своя живот, най-вероятно животът ти ще стане част от плановете на някой друг. И познай какво са планирали другите за теб? Нищо особено..." ~ Джим Рон

 

Ако смяташ, че някой не може да се справи без теб, означава, че подценяваш собствените му сили и му помагаш да бъде слаб. Баба ти трябва да изживее собствения си живот сама, а не с "патерицата", която и предоставяш в свое лице. Отделяйки се от нея ти ще и помогнеш, ПОМОГНЕШ, да вземе решения, с които може би ще промени живота си. И не само в твоя случай е така, по принцип, ако вземаме решения вместо някой друг то ние поемаме отговорност за неговия живот. Сигурен ли си, че искаш да продължиш да поемаш отговорност за живота на баба си? 

Редактирано Февруари 5, 2014 от didi_ts

[Radiance Power]

Да така е,но да приемем че започна да излизам,да уча,да ходя на работа и тн.,1во постоянно ще ми е напрагнато заради това което се случва вкъщи и така никога не мога да съм пълноценен в някаква дейност,2ро когато ми се обади да каже че нещо лошо е станало,ще ме заболи адски много,цялото това напрежение и нещата които постоянно се случват МЕ НАРАНЯВАТ,това е целия проблем,не мога да бъда дебил и да не ми пука какво ще става,аз виждам че баба ми има нужда от мен!Имало е много случки в които ако не съм наоколо сега нямаше да я има

[Диляна Колева]

Да поемеш отговорност за собствения си живот = дебил?

Всичко това което изброяваш можеш да го правиш и в същото време да си съпричастен и да съдействаш където можеш. Но където можеш, а не да правиш това, което е нечия друга отговорност.

Ако отнемаш отговорността на другия, значи ти искаш да управляваш живота му, заблуждавайки се, че така помагаш.

Знаеш притчата "Мечешка услуга" помагането ни , много често е точно това. 

Но в крайна сметка ти си човека, който прави избор, а твоя избор е да НЕ бъдеш свободен, за ползването на свободата се изисква смелост.

Смелост да ти е тежко, смелост да не се харесаш на всички, смелост да се провалиш, смелост да бъдеш критикуван, смелост да обичаш, смелост да прощаваш, смелост да не бъдеш това което другите очакват от теб, смелост да заявиш "АЗ съм", ....... все смелости, които често са непоносими и много тежки и човек избира да живее в сянката не нечий друг живот.

[Radiance Power]

Много благодаря за помощта,имам много за мислене,трябва да взема някакво решение...

[mvm]

Ти си на 26  години, а дядо ти е алкохолик от 34 години. Значи 8 години баба ти се е справяла с алкохолизма, без твоя помощ, защото не си бил роден.

Като добавим още около 10-12 години от твоето детство, през които баба ти те е гледала, но ти си бил все още твърде малък, за да й помагаш, то излиза, че баба ти се е справяла с алкохолизма на дядо ти към 20 години

Е, все още ли мислиш, че няма да се справи точно сега без тебе?