Проблем с хазарта

[slogan]

Здравейте на всички.

 

Искам да ви разкажа за моята зависимост към хазарта превърнала се вече в проблем. По-точно става дума за залагания на футболни срещи. Започнах да залагам доста отдавна в Еврофутбол, още когато не бях пълнолетен и бях на около 15 години. Сега карам 23-тата година, но едва в последната половин година проблема стана сериозен. Започнах да залагам все повече и повече, преследваики стари загуби. Всеки път обаче си казвах, че нямам проблем, защото накрая винаги печелех относително същата на загубената сума. Все пак се стигна и до момента, в които късмета не беше на моя страна и се стигаше до големи загуби, но аз си намирах други извинения от сорта на 'тези пари все едно съм ги похарчил за....'. В началото беше нещо като игра веднъж на седмица с нищожен бюджет приближаващ се до този необходим за тото фиш. Не мога да дам точни причини за това, защо започнах да залагам все по-често. Една тежка раздяла в личния ми живот може би също събуди в мен един гняв към загубата на каквото и да било. След този момент започнах да приемам все по-лично нещата. Предполагам, че може да се дължи на това, че вече повече от 3 години съм студент в чужбина и живея под стрес в почти 9 месеца в годината, в които съм задължен да говоря и пиша на различен език, но също така да работя, за да мога да продължавам студентството ми. Отдалечаване от приятелите ми и средата в която бях свикнал преди, среда в която се връщам за няколко седмици през ваканциите и в която забравям за всичко лошо и негативно, но все пак останал с мисълта, че вече не съм част от нея. Като цяло никога не съм имал проблеми с адаптирането или с комуникацията където и да било, но може би в последните години ми се случва доста често да ги върша по-задължение тези неща, защото в крайна сметка чужденците са си чужденци. Забелязал съм също, че трудно се наслаждавам на нещата, когато не съм си вкъщи. Дори обграден с хора, съм леко самотен. Точно поради тези причини мисля, че започнах все повече и повече да намирам време за залози, да бъда обладаван от идеята, че мога да забогатея по този начин и да направя неща които искам да се случат в живота ми. Търся хора, които са минали през това, защото си казах, че е крайно време да се справя с този проблем. Започнах с това, че затворих по необратим начин сметката в интернет страницата в която залагах и се регистрирах във вашия форум. Ще се радвам да чуя всякакви терапии от вас. Обмислям да ходя на психолог или психотерапефт, но в момента отново не съм в България затова нямам идея как би могло да стане възможно това.

 

Благодаря предварително.

[Галя К]

Здравей!моят съвет към теб е ,че колкото по бързо се обърнеш към психотерапевт или психолог толково по-бързо ще се справиш с ПРОБЛЕМА си.Аз живях с такъв проблем десет години и ти казвам "Търси изход иначе ще си съсипеш живота".Човекът които беше до мен стори точно това..Проблемът разби едно наистина чудесно семейство (всички завиждаха за нашето щастие и казваха за нас ,че сме мечтаното семейство),но никой не знае как се живее с този порок.Сега страдат три деца ,а и самите ние страдаме от това,но за съжаление е твърде късно да се поправи каквото и да било.За това пак те съветвам потърси помощ ,но знай,че ако ТИ самият не го желаеш истински -никой не може да ти помогне!

[Диляна Колева]

Хазарта спада към един от видовете зависимости.

Като цяло дори задължителната доза вино, пушенето и мощната спортна кола също са зависимости, но те са по - безобидни, по - делнични и по - приети от обществото. Всички те обаче наред с тежките зависимости като алкохолизма и наркотиците са компенсации на психиката, носещи временно облекчение и изместващи основния проблем.

Това за което пишеш, е вече следствие, корена е в започването и придобиването на зависимост.

Разбира се, освен осъзнаване на пристрастеността се изисква и много воля за неговото преодоляване.

Важен момент за теб е да си ГОТОВ, ЖЕЛАЕЩ И СПОСОБЕН.

Всички казват ДА, аз съм готов, но често се сблъскват с мнимата си воля и с амбивалентното поведение - "да, обаче...."

Да желаеш, означава да си осъзнал важността на промяната.

Да си способен, вече не е достатъчно само желание, понякога хората желаят промяната, но не са способни на нея. Способността се корени в това несъответствието в желаното поведение и настоящото да стане толкова голямо, че промяната да изглежда изключително важна и да задейства себе- ефективността.

А готовността е въпрос на приоритет, който изключва мисли от сорта - " Важно е за мен, но ще започна от утре" или " Мога още известно време така" или "Отказвам се от утре"   В този случа, често се получава въпроса : Кое утре?

 

Ако тези важни предпоставки са налице промяната е налична, но себе- ефективността, развиваща се самостоятелно от зависимия често изиграва лоша шега. Затова в този процес нуждата от специалист е силно препоръчителна.