Моля,помогнете ми да се справя с натрапливите мисли

[mashaa]

Здравейте,на всички!Много бих се радвала,ако получа отговор от г-н Тодор Първанов,а също и от всеки,който е имал подобен проблем!От 5 години страдам от натрапливи мисли и от панически атаки,бях до преди 2 месеца на антидепресанти,които с годините съм ги прекъсвала за кратко,но преди 3 седмици ми се роди дъщеричка и затова реших да ги спра.Много ме беше страх,но просто вече не мога с тези хапчета.Че аз така мога да ги пия цял живот и да не се излекувам.Сега ще се опитам много накратко да споделя проблемите си...Аз съм на 24 години,а тревожността ми и мислите започнаха през 2008.То може всичко да е започнало и по-рано,но да ми се е отразило тогава.Аз съм дете на разведени родители и живеех с майка ми.С течение на времето,тя си намери приятел,който никога не съм харесвала,който според мен,е един от виновниците да се стече така животът ми.В последствие,още като бях малка,ученичка де,имах съмнения,че той ме харесва.А и баба само ме предупреждаваше "момиче,не ходи,навсякаде с него",но той постоянно искаше да ходя с него навсякаде,не обичах,но мама се сърдешеВеднъж дори се опита да ме целуне по врата,а също същевременно беше пуснал филм,в който имаше голи сцени.Дръпнах се естествено и от тогава го намразих още повече.Но какво можех да направя,как да кажа на мама.Само можех да запазя това за мен,и да се измъчвам.Винаги ме е ревнувал от приятелите ми,и когато ме видеше с някое момче,се сърдеше със седмици.Мама винаги го защитаваше,много ме болеше от това.Ведъж се опитах да и кажа,как се  е опитал да ме целуне по врата,но тя каза че това било бащинска обич,както и предполагах,че ще ми отговори.Но така,с течение на времето свикнах с това положение...Следващата случка,която ми се отрази,беше няколко дни преди балът ми.Решихда отида на солариум,но не бях яла цял ден.И като излязох от там,ми пада кръвното и навсякъде ми беше черно пред очите.Много се уплаших...От тогава ,ме беше страх да ходя по улиците,да не припадна..и да се изложа пред хората,не смеех да пътувам с автобус,беше някакъв ад.Същото лято почина дядо ми.Това може би ме довърши-психически.Гледката,как майка ми страда,как плаче,просто не издържах.Нощем не можех да спя,постоянно си мислех че ще умра,ще получа инфаркт.Надвесвах се над нея,да я слушам дали диша,беше ме страх и тя да не умре,плачех постоянно.Тогава мама ме заведе на психиатър.Започнах да пия Деанксит и Мента-Глог,но не помогнаха.Отидох пак при докторката и тя

[mashaa]

Здравейте,на всички!Много бих се радвала,ако получа отговор от г-н Тодор Първанов,а също и от всеки,който е имал подобен проблем!От 5 години страдам от натрапливи мисли и от панически атаки,бях до преди 2 месеца на антидепресанти,които с годините съм ги прекъсвала за кратко,но преди 3 седмици ми се роди дъщеричка и затова реших да ги спра.Много ме беше страх,но просто вече не мога с тези хапчета.Че аз така мога да ги пия цял живот и да не се излекувам.Сега ще се опитам много накратко да споделя проблемите си...Аз съм на 24 години,а тревожността ми и мислите започнаха през 2008.То може всичко да е започнало и по-рано,но да ми се е отразило тогава.Аз съм дете на разведени родители и живеех с майка ми.С течение на времето,тя си намери приятел,който никога не съм харесвала,който според мен,е един от виновниците да се стече така животът ми.В последствие,още като бях малка,ученичка де,имах съмнения,че той ме харесва.А и баба само ме предупреждаваше "момиче,не ходи,навсякаде с него",но той постоянно искаше да ходя с него навсякаде,не обичах,но мама се сърдеше.Веднъж дори се опита да ме целуне по врата,а също същевременно беше пуснал филм,в който имаше голи сцени.Дръпнах се естествено и от тогава го намразих още повече.Но какво можех да направя,как да кажа на мама.Само можех да запазя това за мен,и да се измъчвам.Винаги ме е ревнувал от приятелите ми,и когато ме видеше с някое момче,се сърдеше със седмици.Мама винаги го защитаваше,много ме болеше от това.Винаги съм ги чувала когато правят секс,запушвах си ушите.Мразех да дойде вечерта и да си легнат.Ведъж се опитах да и кажа,как се  е опитал да ме целуне по врата,но тя каза че това било бащинска обич,както и предполагах,че ще ми отговори.Но така,с течение на времето свикнах с това положение..Няма да забравя също как на един празник(Коледа)мама трябваше да гледа баба в болницата,в съседния град и аз трябваше да стоя с него сама цяла нощ.Обадих и се,помолих я да птида при приятелят ми,но тя не ми даде,че той щял да се сърди.Ето предпочете него,да се съобрази с него,а не с мен.През цялата нощ съм плакала,дори по едно време си помислих че ще отида в стаята му,че ще изпитам сексуално влечение към него.Толкова ме беше гнус..Срамувах се от мислите си,но можех само да ги запазя за мен и да се измъчвам.Следващата случка,която ми се отрази,беше няколко дни преди балът ми.Реших да отида на солариум,но не бях яла цял ден.И като излязох от там,ми пада кръвното и навсякъде ми беше черно пред очите.Много се уплаших...От тогава ,ме беше страх да ходя по улиците,да не припадна..и да се изложа пред хората,не смеех да пътувам с автобус,беше някакъв ад.Същото лято почина дядо ми.Това може би ме довърши-психически.Гледката,как майка ми страда,как плаче,просто не издържах.Нощем не можех да спя,постоянно си мислех че ще умра,ще получа инфаркт.Надвесвах се над нея,да я слушам дали диша,беше ме страх и тя да не умре,плачех постоянно.Тогава мама ме заведе на психиатър.Започнах да пия Деанксит и Мента-Глог,но не помогнаха.Отидох пак при докторката и тя ми изписа Ципралекс,и така с него 4 години.Като за кратко съм опитвала да го спра.Най-много за 2месеца.Но пак си имах натрапливи мисли(каквото лошо чуех,си мислех че ще се случи и на мен),само че не се задържаха за дълго,може би защото работата ми и в последствие студентството,ме разсейваха.Дгугото нещо,което мисля че ми се отрази,беше абортът,който направих от настоящия ми приятел,зимата на 2012.Няколко месеца след това,дойдоха и най-страшните ми мисли.Мислех си че ще нараня близките си хора,ще ги наръгам с нож,че ще изпитам сексуално влечение към мама или към някой от роднините ми.Мислех си че ще се самоубия и други налудничеви неща,които толкова много ме подтискаха.Бях споделила на близките си за мислите си,един вид да ги предпазя от самата мен,толкова ме беше срам,плачех постоянно...Реших да отида пак на психиатър,на друг(в съседния град),с мисълта че тя няма да ми предпише лекарства,защото я поитах дали няма да стане без тях,да си говорим повече,но тя ме претупа на бързо и ми изписа Золофт.След това забременях пак..Продължих да ги пия,само че от цяло,преминах на половинка..Съвестно ми беше че ги пия,но пак ме въхлитака мисли,че ще скоча от терасата,че ще си разпоря корема..Еи такива лоши неща,които ме паникиосваха..Ето сега имам една малка,прекрасна дъщеричка,на няколко седмици )))Но мислите пак нахлуват..Мисля си че ще я нараня,ще изпитам сексуално влечение към нея,пълна лудост...Плача постоянно,спокойно ми е само когато има някой покрай мен,но то не може все така...Искам да се оправя веднъж завинаги..Това е най-голямата ми мечта,винаги се моля за това.Искам вече спокоен живот и спокойно да си гледам детенцето,защото има толкова много любов във мен..,трябва да и я дам,без никаква тревога.Моля,посъветвайте ме,помогнете ми,доколкото ви е възможно..Благодаря Ви,предварително.

[д-р Тодор Първанов]

Единственият отговор, който мога дам при това описание, е, че каквито и съвети да получиш, от който и да е, включително и от мен, ще са безполезни-не е възможно да се справиш без психотерапия.И понеже, проблема не е от скоро, срока на терапията няма да е кратък.

[mashaa]

Единственият отговор, който мога дам при това описание, е, че каквито и съвети да получиш, от който и да е, включително и от мен, ще са безполезни-не е възможно да се справиш без психотерапия.И понеже, проблема не е от скоро, срока на терапията няма да е кратък.

Благодаря Ви все пак за отделеното време!Аз осъзнавам,че ми трябва психотерапевт,знам че страховете се натрупват и ще стават все повече и почече,ако не потърся помощ.Просто мислех че за момента можете да ми препоръчате нещо друго,защото дъщеричката ми е много малка и не мога да я оставям все още..Приятен ден!

[д-р Тодор Първанов]

Повярвай ми, ако мислех,че нещо ще ти е полезно, бих го казал.Въпроса е, в това, че съвета ми  би довел само до леко, временно подобрение, но то не е от полза, защото ще забави процеса на лечение.Времето в случая има много голямо значение.

Това е, все едно да имаш двойна пневмония, с висока температура и аз да те посъветвам да пиеш аспирин.Да, температурата ще спадне, но нелечението на самата пневмония може да те убие.

Редактирано Януари 21, 2014 от д-р Тодор Първанов

[mashaa]

Разбирам,благодаря Ви!Само малко да поотрасне детето ми и ще се насоча към психотерапевт!Засега чета книгата на Джон Кехо "Подсъзнанието може всичко".Последен въпрос,моля Ви..Какво смятате за ТЕС,като за в домашни условия?

[д-р Тодор Първанов]

Опитай.Нищо не губиш.

[потребител]

. В момента си под много голям стрес и затова натрапливостите ти са се засилили. Случва се с всички , толкова рано след раждането. От хормоните е. Просто твоята тревожност избива под формата на натрапливост. Разбери, че всичко, което изпитваш е нормално – повишена е тревожността, защото се сблъскваш с нещо ново и много важно, притесняваш се дали ще си добра в новата си роля на майка, вече носиш отговорност не само за себе си и т.н. Аз например получих пристъп на паника преди да ме изпишат от болницата с бебето, не знаех , че е това в последствие научих. Всичко е притеснение от голямата промяна в живота ти.

Това, което можеш да опиташ преди да започнеш терапия е да филтрираш натрапливостите – да не позволиш състоянието ти да използва любовта към детето ти срещу теб. Кажи си – натрапливости може да има за всичко друго, но не и свързани с детето ми – то ми е дар от Бога и Той не би позволил да се роди при мен, ако щях по някакъв начин да застраша живота му. Сега аз нося отговорност за него и трябва да се грижа добре за този дар, а като мисля простотии няма да съм много полезна. Тревожността ти ще се покачи за кратко, после ще спадне. Трябва да се опиташ да си втълпиш, че колкото и да ти се натрапват тези мисли за насилие над бебето – ТИ НИКОГА НЯМА ДА ГО НАПРАВИШ (това от което те е страх). Мислите ти се появяват именно защото толкова много обичаш детенцето си , че започваш да воюваш със всяка опасност, която го застрашава, пък била тя и само мисъл. Това е една мисъл и тя няма да доведе до действие. Просто я игнорирай или отложи за по-късно.

Консултирай се с лекаря си дали може да пиеш рибено масло докато кърмиш и колко. Ако няма проблем си купи- помага за намаляване на тревожността заради омега 3 мастните киселини.

Гледай да си почиваш повече. Казвай на таткото да ти помага с бебето – или на някой близък около теб. Използвай всяка свободна минута за почивка, защото когато си уморена натрапливостите ще се засилват. Същото се отнася и за всеки друг вид появил се физически доскомфорт. Излизай много на въздух- много разходки навън, за 2-3- часа, полезно е за теб и за бебето. Ако имаш възможност когато стане малко по-голямо бебчето започни да бягаш, запиши се на гимнастика или шейпинг, нещо, което ще изгаря адреналина. Гледай да се мориш интензивно поне 40 мин. Ще се почувстваш по-добре. Правят го всички след раждане – дори и тези, които нямат натрапливостиJ

През деня гледай да се грижиш за бебчето,  да следваш задълженията си без много да се отвличаш в ненужни мисли – чети книжки за бебета, списания и т.н, НЕ гледай новини и прочие генериращи стрес предавания(вкл. сутрешните блокове – пълни с политика и глупости, тъпи филми за престъпления, просто забрави за малко за тях). Ако се чувстваш свежа чисти, готви (помага много при депресия) и си гледай живота.  Тези прости стъпки по-горе са доста добро оръжие между другото, не ги подценявай само защото не ти звучат сложно и научно – бабите ни как мислиш са борели депресия след раждане?. И пак повтарям докато не започнеш терапия – чист въздух, хубава силна храна всеки ден (гледай да не ядеш много неща с консерванти – но не се и вманиачавай в здравословното хранене), разходки, спорт. Кажи си „Сега имам натрапливост, свързана с детето ми (ако искаш на глас си го кажи всеки път като ти дойде такава мисъл в главата), ще я отложа за малко по-късно, когато съм си изпълнила вече РЕАЛНИТЕ задължения, подсигуряващи това то да е добре (имам да го храня, мия, разхождам, пера, сменям памперси и т.н.), пък после след няколко часа ако остане време ще мисля за евентуални илюзорни заплахи. Докато дойде това после, вече ще си забравила натрапливостта.

 

И това не е начин з лечение, а само ще помогне да се чувстваш добре докато не започнеш терапия.

Мнението мие  крайно непрофесионално.

Редактирано Февруари 8, 2014 от д-р Тодор Първанов