Семейни проблеми...

[freya]

Здравейте!

Омъжена съм от 3 години, с детенце. От известно време между мен и съпруга ми се появиха търкания, предизвикани от... отношенията ни със сестра му.

Въпросната роднина още от първия път, когато се срещнахме (уж случайно в парка, но връщайки се назад мисля, че вероятно беше уговорено предварително), се държи дистанцирано и бих казала, пренебрежително, към мен. Тогава, на тази първа среща, тя през цялото време не свали слънчевите си очила (дори когато се представяхме една на друга - не знам как е за вас, но за мен това е признак и на невъзпитание, и на пренебрежение) и общуваше само с брат си, сякаш аз не бях там. Реших, че това е защото не се познаваме и че нещата ще улегнат с времето. Да, ама не! Когато обявихме датата за сватбата (съвпадаше с няколко поредни празнични дни), първата й реакция беше, че те мислели на тази дата да ходят на планина, и това бе заявено по такъв начин, сякаш нашето събитие им осуетява плановете. В крайна сметка дойдоха. В ритуалната зала тя и майка й не спряха да приказват, бяхме в тесен семеен кръг, а беше по-шумно, отколкото ако присъстваха 100 човека; после - в ресторанта сестра му рева, незнайно защо. Когато съобщихме, че чакаме бебе, мъжът й беше по-развълнуван от нея, започна да пита в коя седмица е бременността ми, как се чувствам; тя и дума не обели! Последното тенденциозно изпълнение беше преди няколко седмици, когато празнувахме рождения ден на детето ни. Естествено, и те бяха поканени, съпругът ми й съобщи 2 седмици предварително, както е нормално, отговорът беше, че имат резервирана екскурзия в чужбина и няма да присъстват. Обади се да честити празника на детето едва след като се върнаха, сякаш не може да се свърже от чужбина. После изведнъж стана жизненоважно да се поднесе подарък; мъжът ми (тъй като нямаме разменени телефони с нея, комуникацията се урежда между брат и сестра) започна всеки ден да повтаря, че трябва непременно да се видим, защото сестра му искала да направи подарък на детето. Заявих му, че ми е омръзнал начинът, по който тя се отнася с нас и  че не желая подаръци от нея, защото празникът е минал и който е имал желание, го е уважил. Естествено, аз излязох най-черната в цялата история, той каза, че съм поставяла забрани да се вижда детето; че щом сестра му няма да го вижда, няма да се срещаме и с моите роднини; че съм завиждала (!) на сестра му, че ходила на екскурзия... Най-интересното в цялата история е, че ако попитате който и да е мой познат, едва ли някой би ме определил като зла, заядлива, злобна и свадлива. Според съпруга ми съм параноичка, но имам чувството, че сестра му, подтиквана от ревност или не знам какви други чувства, умишлено се държи така, за да провокира. Лично аз предпочитам да не общувам с подобни негативни хора и винаги съм избягвала такива контакти, но в случая според него трябвало да поддържаме комуникация, защото сме били семейство. Е, за мен да бъда част от семейство, означава да общувам нормално с хората, да мога да споделям емоциите си и празниците си с тях, а не да се държат така, сякаш не същуствувам. Попитах го какво  е за него семейството - отговорът беше - роднинска връзка; и това ме задължава автоматично да се срещам с тях. А защо, щом искаме да имаме семейни отношения, не се държим като нормално семейство??? Болно ми е, че той не ме разбира, че създаваме напрежение вкъщи, а най-много - че детето ни става свидетел на скандали, и то за глупости. 

Сега започнаха предложения да ходим у сестра му на гости. Аз не желая, предложих, въпреки че не ми е приятно, ако иска да ги покани, да се видим на неутрална територия у родителите им, или да се разходим в някой парк (което е върха на компромисите, които мога да направя), не, не можело; явно виждането трябва да стане както и  когато тя поиска, иначе - НЕ, но контрата остава у мен, защото съм повдигнала въпроса за нейното отношение! Вече не знам какво да правя, идва ми да му поставя директно избора - да запази новото си семейството, или да си остане сам, на разположение на сестра си, винаги, когато тя пожелае. 

Редактирано Януари 16, 2014 от freya

[spring_blossom]

Минах през подобен кошмар - но аз бях дъщерята, чиято майка не се разбираше със сестрата на съпруга си. По сходни причини.

 

Вече съм зрял човек и след много анализи на ситуацията, която с годините се изроди и започна много да пречи на нормалните ни семейни отношения, мога да Ви посъветвам да не се "вманиачавате" в темата, ако мога така да се изразя. Проблемът не е Ваш. Просто тя не е добра сестра, за да причинява това на собствения си брат.

 

С години наблюдавах как баща ми се разкъсва между съпругата си и сестра си, а майка ми си съсипваше нервите и здравето заради случки, подобни на тези, които описвате. 

 

Заявете позицията си твърдо, но интелигентно и не допускайте това да застава между Вас и съпруга Ви. Изградете си модел на семейни отношения, подобен на този в Западните общества - роднините настрана. В много случаи дистанцирането е за предпочитане. 

[mvm]

Вече не знам какво да правя, идва ми да му поставя директно избора - да запази новото си семейството, или да си остане сам, на разположение на сестра си, винаги, когато тя пожелае.

 

Миличка, аз на твое място така бих постъпила.

Извинявай, че ще го напиша, но мъжът ти изглежда да е някакъв мухльо, който все още за 3 години не е разбрал, че има ново семейство - жена и дете, които би трябвало да са на първо място за него, пред останалите му роднини

[Лина Коцева]

Вече не знам какво да правя, идва ми да му поставя директно избора - да запази новото си семейството, или да си остане сам, на разположение на сестра си, винаги, когато тя пожелае.

Това мисля, че ще е най-глупавото, което можеш да направиш. Аз на твое място бих говорила със сестра му - спокойно, без да викам. Бих и обяснила как се чувствам и какво точно ме притеснява. Също така бих я попитала да не би аз несъзнателно за мен по някакъв начин не я карам да се чувства зле. Дори и да не е така, попитай я! После и кажи колко щеше да е хубаво ако можехте да сте приятелки.

"Добра дума - железни врати отваря" - българска поговорка

[д-р Тодор Първанов]

На пръв поглед последните мнения си противоречат, но съвета ми е да се направят в обратен ред и ако няма полза от съвета на Линд, ултиматум трябва да се постави.

[Диана Илиева]

Линд, не съм съгласна с теб - много категорично казваш "най-глупавото", а явно не знаеш, че често това е единственото възможно. Най-вероятно нямаш опит с подобна ситуация. Какво мога да кажа - да, разбира се, разговор със сестрата (или който и да е друг обсебващ роднина, защото може да е майката, лелята, първата братовчедка, с която са израснали заедно и т.н. - май най-често това са особи от женски пол ) може да се проведе, но най-често резултатът е нулев. Имам предвид, че съответния роднина обикновено възприема нещата от собствената си камбанария и според него самия нищо лошо не прави, както и нищо по-различно от това, което е правил през последните 20-30 години. Той някак не отчита, че този син, брат, племенник, братовчед, вече не е сам, както преди, на негово разположение, ами си има собствено семейство - жена, дете, които са хора, които са му по-мили от роднините дори, хора, за които да се грижи с приоритет, хора, на които да отдава повече внимание и т.н. В най-добрия случай съответния роднина ще каже - да, има семейство и какво от това, ние пък сме му родните такива и вие - новото му семейство - ще трябва да се съобразявате с това; и ако тази жена и това дете пречат на нашите роднински отношения, то значи те не са добри/подходящи, те явно са в тежест на нашето момче. А това не бива да е така. Мъжът трябва да каже категорично, че не се е оженил за сестра си или леля си, няма да прекара с тях остатъка от живота си, не те ще му родят неговите деца и т.н., ясно е какво имам предвид. Ако на него самия не му идва отвътре да каже такова нещо, то е добре да се поговори първо с него, за неговите приоритети; може би наистина не е узрял да има собствено семейство. Често такъв мъж е бил прекалено отстъпчив и преди е живял именно обсебен от роднините си и зависим от капризите им. А може дори и да не съзнава, че е било така; просто от дете му е втълпено, че така и трябва да бъде.

[freya]

Здравейте отново!

Благодаря Ви за отговорите и за подкрепата!

Бих се опитала да разговарям със сестрата на съпруга ми, но, както написах, комуникацията е силно затруднена поради факта, че дори нямаме разменени телефонни номера, а също и заради дистанцираното отношение от нейна страна, а като резултат - и от моя. Това, което ме очудва, е че въпреки липсата на отношения напоследък съпругът ми непрекъсанто настоява да се видим и аз не разбирам защо, след като комуникацията е почти невъзможна. Щеше да ми е по-ясно, ако в началото на познанството ни бяхме общували по-често и нормално, но е факт, че за времето, в което се познаваме, сме ходили в тях около 3-4 пъти, толкова и те са идвали у нас (това за около 4 години), а сега изведнъж става жизненоважно да се виждаме... Когато попитах съпруга ми защо, той отговори, че децата ни били първи братовчеди и трябвало да ги събираме. В същото време отношенията между родителите му и техните братя са крайно обтегнати и самият той не се вижда нито с чичовците си, нито с братовчедите, дори последните не бяха поканени на сватбата ни. Всъщност още след запознанството ни майка му ми разказа как били в лоши отношения с тях и как това се получило след като се появили снахите (съпругите на братята им). Та явно в случая снахите са виновни по default, така за се каже 

Може би на мен ми е трудно да разбера особените им семейни отношения, поради факта, че съм възпитана да поставям на първо място духовното начало, а те са доста материален тип хора. За мен е важно да има любов, споделеност, топлина и уважение в семейството, а съпругът ми и сестра му живеят в непрестанно парадиране кой каква позиция заема в работата, кой къде е отишъл, какъв служебен телефон е получил, какви подобрения е направил в дома си... Като повод да бъдем канени на гости е изтъкван фактът да видим новата им детска стая например; те пък преди доста време идваха у нас, за да разходи сестра му новата си служебна кола... В същото време, както ви разказах, тя си резервира екскурзия навръх рождения ден на племенника си, което може би се преглъща, но дори не се обади на датата да честити празника на детето. Та може би сега картинката става по-ясна.

Компромисът, на който аз съм склонна, е да излезем да се видим някъде навън (на неутрална територия, както вече писах в първия си пост), но за съпругът ми това било неприемливо, защото било като свиждане, ограничавали ни атмосферните условия... въобще се изтъкват всякакви причини, така че да отидем ние у сестра му, това щяла да е нашата първа качка да си подобрим отношенията, при все, че аз не мисля, че сме виновни за нещо в случая. И така аз оставам с впечатлението, че сестра му го манипулира, а той пренася всичко това вкъщи и семейният ни климат силно страда от това. Въобще - сложна работа!!!

[mvm]

мда..духовно ориентирана личност да живее сред матриалисти е доста сложна и неприятна работа

Непрекъснато се получава сблъсък на интереси, на мислене, на възприятия, на начини на прекарване на свободното време ако щеш,

Може да се получат и разногласия при възпитанието на децата, което би се отразило на самите деца, би ги поставило в една много неясна ситуация кое е добро и кое лошо, кои са всъщност приоритетите в живота...

След като за бащата те са едни, а за майката други.

Може би трябва да потърсиш подкрепа и съвет от свекърва си, тя изглежда да е по-земна жена

[Лина Коцева]

Линд, не съм съгласна с теб - много категорично казваш "най-глупавото", а явно не знаеш, че често това е единственото възможно. Най-вероятно нямаш опит с подобна ситуация. 

 

Права си, Диана. Не трябваше да се изказвам толкова категорично, а и не се уточних, че бих сметнала за глупаво това намерение ако се направи първо. Както пише д-р Първанов, мисля, че е редно да се пробва първо по този начин и след това да се постави ултиматум.

 

Freya, напълно разбирам, че не желеаш комуникация с негативен човек и сигурно наистина тя е такъв. Разбирам, че не искаш да се събирате на една маса. Това му го заяви категорично! И не виждам защо въобще трябва да правиш компромис да се виждате на неутрална територия. Тя пак ще те дразни. Какво ще се промени ако сте навън? И ако съпругът ти иска братовчедите да поддържат връзка, може той да ги събира без твое присъствие. От последният ти пост си правя следния извод: Сестра му няма да те приеме каквото и да правиш. Ще манипулира брат си докато може и ще е на върха на щастието си именно ако ти му поставиш ултиматум. Може би тя го познава достатъчно добре за да знае, че той няма да загърби сестра си току така и че ако се стигне до ултиматум, той ще е в нейна полза. Разбира се това са си лични мои разсъждения и нямам представа всъщност какво е в главата на твоя съпруг. Знам само, че когато човек е между чука и наколвалнята трябва да се действа деликатно. да си завиш твърдо позицията е едно, но да поставиш ултиматум за избор е друго. Последното мисля, че на този етап не е необходимо. Не и преди да си опитала всичко друго!

[д-р Тодор Първанов]

,,,В същото време отношенията между родителите му и техните братя са крайно обтегнати и самият той не се вижда нито с чичовците си, нито с братовчедите, дори последните не бяха поканени на сватбата ни. ,,,

 

Предполагам се страхува и на сватбата на неговите деца, да не бъде същото-лелята и братовчедите да ги няма.

Не го допускай.Струва ми се, че това зависи  от теб.Ако това стане, след време твоите деца ще имат същото поведение.Ще се получи един театър, който поколения наред играят.

Спри да се занимаваш повече с тази тема, все пак си духовна личност.