Таро и Дарба

[Лиула]

Предлагам на вашето внимание една тема, обсъждана едва ли не под сурдинка, някак преминаваща като фонова заря на всички усилия, посветени на науката за Таро.

Както сме разбрали всички, без озарение за нещо, няма и познание за него, но тук възниква един древен въпрос и казус - познанието е ли е интуитивно или е чист гносис.

 

Т.е. дали способността да се разбере бъдещето, каквото всички искат да научат, все едно в каква форма, е плод на дарба или на последователност в ученето за и на ТАРО. Как се разбира това? Кога се осъзнава интуитивно или не, че нещо е просто можене, а не усилие? Каква е връзката между моженето и усилието?

 

Дали нещо ти се дава даром () или се постига с парадигмите на умозрението?

 

Какво мислите и как съотнасяте тези два контекста в хоризонта на Таро?

 

 

П.С. Темата не дублира друга тема във форума, въпреки че са смислово сходни, но с други приоритети.

[mecholari]

Според мен, Таро е Боговдъхновено съчетание с настоящето,отчитащо свободната воля в пълния смисъл на понятието Свобода.

С положително Знание,Истина.., Таро е творец на Красота

[Димитрина_]

 

 

Дали нещо ти се дава даром ( ) или се постига с парадигмите на умозрението?

 

За мен този казус е насочен към способността да се "прозира" с основните налични заложби у човека - рацио и в по-малка степен емоция. 

Не може да става дума за получено наготово - все отнякъде ще трябва да се започне. Например, от знанията и информацията, която си споделила тук в този форум. Подавам го като пример. Или да кажем някоя книга, не че там бъка от достоверна информация. 

Първоначалният замисъл, на който служи Таро на нас и доколкото ние може да вникнем в него, е изцяло емпиричен. Отвъд тази основна база и бекграунд, която трябва да бъде осъзната, може би лежи и нещо друго, но ако няма стълба дотам - няма да се намери средство, което да издигне човек. 

В тази връзка, не съветвам никого да се впуска в състезание за надбягване, а да си изясни собствените приоритети към Таро и дали има такива. 

А ако трябва да дам отговор чрез езика на Таро, нека това бъде в лицето на Умереността. Всчко трябва да е подчинено на баланса.

Редактирано Януари 13, 2014 от Димитрина_

[Димитрина_]

Колкото до желанието да се знае предвалително бъдещето, то е пропорционално на желанието да се избяга, да не се понесе настоящето. Тоест винаги се чака наготово.

[_Маги_]

Преди да седна да пиша ми хрумна да погледна все пак определението на думата дарба, дадено в тълковния речник. Ще започна с него. Дарба е вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант.

Още щом го прочетох, видях очевидната несъстоятелност да се свързва гадаенето на Таро с дарбата по принцип. (Като тук уточнявам, че не става въпрос за ясновидска дарба.)

Какъв талант би могло да се търси в познаването значението на картите? Едва ли има човек, взел тестето с карти и започнал веднага да разбира всяка от тях и значенията на комбинациите помежду им. Някак си работата с картите, срещите с хората и различните случаи и въпроси остават встрани от обсъждането (във всички теми). Някак си не говорим за това. Тегли ни да сведем всичко до дарбата свише като наше оправдание и извинение за това, че не ни се получава от раз, видите ли, не сме надарени (разбирай ощетени). Добър повод да не вложим усилия. А дори по-раздвиженото тълкуване на картите забравяме, че отново е плод на натрупан опит с тях.

Имам усещането, че дарбата в таро се разглежда в онзи смисъл на вездесъщо изначално, дарено от боговете, познание. Твърде сериозно и мрачно. И обезсърчително.

Все пак смятам, че има надежда.  Всяко нещо подлежи на развитие и надграждане.

Дар-словото се развива и подхранва с четене, с писане, с говорене и общуване.

Интуицията ни е присъща на всички ни и също се развива и надгражда, а наистина във всичко ни помага този добър вътрешен глас

Будният ум е нужен, но и той се събужда при добро желание  и осъзнаване.

Интелект! Е, него го получаваме по рождение, но нека не го превръщаме в препъни камъка по пътя ни в Таро. Той също може да бъде занемарен, в някои случаи, което ме води отново до мисълта, че може да бъде развиван.

И така, аз за себе си отдавна съм стигнала до извода, че сериозната работа, четенето на сериозна литература и трезв поглед върху нещата са определящи не само за Таро, а за живота ни въобще.

Споделям с вас всичко това, като не смятам, че съм открила топлата вода.

Искам да споделя и още нещо и то е свързано с лавинообразния ефект или ефекта на доминото, който съм наблюдавала най-вече при себе си. Какво имам предвид.  Влагайки усилие, четейки, обучавайки се, учейки, правейки опити, с всеки следващ нещата стават все по-ясни и все по- интересни, все по-увличащи, разкриващи цяла непозната вселена, дори за неща, които в самото начало са ни били непонятни, трудни, дори в някои случаи не по-сърце. От момента, в който започнем да проумяваме и да виждаме връзката между нещата, процесът се задвижва почти автономно и води до РАЗБИРАНЕ. А това е целта.

Няма непосилни неща, но зад всеки успех стои работа.

Редактирано Януари 15, 2014 от _Маги_

[Лиула]

Колкото до желанието да се знае предвалително бъдещето, то е пропорционално на желанието да се избяга, да не се понесе настоящето. Тоест винаги се чака наготово.

 

Зависи. Горното е анализ на едно абсолютно базово разбиране за влиянието и изобщо за процеса на работа с Таро. Масово е това прилагане на науката за картите, не че последното е довело до някакви резултати, освен ако оплитането в собствените заблуди, не е резултатност.

 

Ако гледаш на човек, на когото предстои операция, все едно каква, не е чакане наготово, напротив - ползваш инструментариума на Таро, да прогнозираш как същият този човек ще се чувства след подобна интервенция и изобщо, какво го очаква до определено време напред.

Разбира се, това се отнася за много други конкретни и практични въпроси, които често, няма как да се знаят. И затова се намесва и Таро.

 

Таро е практична наука, но практичността умира точно там, където алчността се ражда. Алчността да си мислиш, че си велик и уникален и заслужаваш нещо велико, при условие, че не си мърдаш и малкия пръст да промениш себе си. Е, няма как да стане. Подобен закон, по който ползваш най-малкото съпротивление, при картите Таро, не важи.

 

Който се е захванал сериозно с картите, става затворник на една вселена, от която бягствата са невъзможни, ала и нежелани. Ако за затворниците на егоизма, на малодушието и ниското самочувствие, външният свят, е светът на свободата, то Таро е самият свят. Защото живее вътре в себе си и за себе си, а човекът е част от целият този процес: не Таро за мен, а аз за Таро, но това е и принципът изобщо на живота.

 

Перифраза на Джон Кенеди - Помислете не какво държавата (Таро) ще направи за вас, а вие какво ще направите за държавата (Таро).

[..Gemini..]

 Според мен при работата с Таро се засилва сензитивноста, тогава започваш да чувстваш картите, но за да стигнеш до там трябват много усилия и постоянство. Трябват много познания в различни сфери и упорит труд. Има и хора с вроден усет към картите, но да се осланяш само на него не става. Важен е подходът към Таро, вътрешната нагласа. Дали наистина сензитивността нараства или само така ми се струва не знам, но Таро е наука, за която трябва да се потрудиш.

[Лиула]

 Според мен при работата с Таро се засилва сензитивноста, тогава започваш да чувстваш картите, но за да стигнеш до там трябват много усилия и постоянство. Трябват много познания в различни сфери и упорит труд. Има и хора с вроден усет към картите, но да се осланяш само на него не става. Важен е подходът към Таро, вътрешната нагласа. Дали наистина сензитивността нараства или само така ми се струва не знам, но Таро е наука, за която трябва да се потрудиш.

 

Каквато и дарба да има човек, ако ще да вижда всичко, това няма пряка връзка с епистемологията на Таро.

Без интелект, просто всеки е загубен за картите. Без асоциативна и пространствена памет. Без логика. Същото се отнася и за науки като Астрологията или И-Дзин.

 

Предполагам, че ако почнем да анализираме Таро от позицията на араби или на евреи, ще се спънем и препънем, и потънем - там лявото е дясно, миналото за тях ще е бъдеще, а бъдещето - минало. Затова, без способността да се мисли глобално и аналитично, тази наука е невъзможна.

[Деяна]

Рядко пиша тук и така ще е за напред. Имам въпрос. Кой си мисли, че има дарба за Таро? Кой ще посвети живота си на Таро? А кой си дава сметка за опасностите по пътя на Таро? Щото Таро ще ви подлуди. 

Редактирано Януари 28, 2014 от Деяна

[Лиула]

Рядко пиша тук и така ще е за напред. Имам въпрос. Кой си мисли, че има дарба за Таро? Кой ще посвети живота си на Таро? А кой си дава сметка за опасностите по пътя на Таро? Щото Таро ще ви подлуди. 

 

Кой си мисли, че има дарба да живее? Бих отговорила аз като контрапункт на същото запитване.

Опасностите на ТаРО - няма такива. Те са наши проекции.

 

Таро кого да подлуди - онези, които не стават за него, но може би да стават за друго, откъде да знам.

Самото Таро е индиферентно към човеците, ние се вкарваме във филми.

Редактирано Февруари 3, 2014 от Лиула

[Лиула]

Има и хора с вроден усет към картите, но да се осланяш само на него не става. Важен е подходът към Таро, вътрешната нагласа.

 

Да поговорим малко за усета към Таро. Всъщност, такъв специален, специфичен усета към Таро, просто няма.

Таро, като част от всички обекти, пренаселени с картинна символика и изобщо с изображения, въздейства директно върху способността да се обработва и преработва информацията, зададена от конкретен образ.

Но има разлика обаче, ако дървото, което е нарисувано, е нарисувано от дете, от човек на средна възраст, от старец, от художник, от музикант, от философ, поет, инженер и т.н. Същото важи и ако е приумица на акцентирана личност, която е решила да създаде поредната колода Таро (понеже говорим за Таро).

 

Също така има значение, същото това дърво от кого се гледа. За едни дървото ще е храст, за други гора, за трети – цвете, а за четвърти – просто едно дърво и нищо повече. Т.е. няма да се създаде никаква съществена връзка между образа и значението на символа, който той внушава. Ако приемем изобщо, че образът изобщо внушава.

А той ще внуши единствено онова, което вече има зададено като програма у самия възприемащ, този образ като символ, не може да бъде надграден.

 

Сега една вметка – всичко онези нуминозни внушения, които създават някои карти, не са плод на някакви откровения или досег с имагинерни отвъдни светове, а нахлуване на архетипното колективно несъзнавано. Същото се отнася и за сънищата, които съпровождат начинаещите в Таро. Внушенията, чувствата и емоциите, които биват провокирани от образите в Таро, без да са съзнавани обаче какво изобщо значат, са израз точно на тази обсесия.

Често са приемани за близък досег и среща с мистично съприкосновение. Не, просто така работи човешкото несъзнавано на архетипно колективно ниво.

 

Т.е., когато някой си взема колода Таро, всичко, което може да види у картите, е единствено неговият образ за света, неговата представа за логиката на събитията, неговият опит в живота, неговите знания, натрупани от преживелици и от книги. Не може да види нищо повече от това.

 

Разбира се, тогава изплуват на повърхността и всички несъзнавани пластове, за които не е и подозирал, че съществуват, но които директно му влияят. Това обаче далеч не е пътят към Таро.

Просто Таро трябва да стане един следващ етап от развитието, когато що-годе е постигната Умереността: равновесието между съзнателен опит и познание и с познание за психиката ни.

А да тръгнеш да натрупваш базисни знания (които са тотално недостатъчни), едва след като си почнал работа с Таро, е непосилна задача.

От нищо нещо не става.

[Лиула]

Преди време бях озадачена от някои изказвания, но аз като цяло съм си озадачена от много изказвания. Винаги.

 

Става дума за моята теза, че няма как да се съчетаят майчинството и ТАРО. Някои хора приеха това болезнено, а то е семпло по своето послание.

Не може никой да има два нуминозни аспекта в живота си, както и да има два приоритета.

 

Не ми обяснявайте, че ако детето ви плаче или е при друг, вие ще мислите за Таро комбинации и за проблемите на другите хора (то не се случва и без това.)

Няма как да се съчетаят двете неща, няма такъв филм, няма и такава прогностика.

 

В миналото ви – ако липсва сигурност в прогностиката, то тя ще липсва и занапред. Отново не може да има две нуминозни линии.

Настоящето, което за всеки е различно и има друга номинативна стойност, сиреч нуминозна (архетипна), има друга приоритети.

Двете неща са несъчетаеми, както и да го плетем и преплитаме.

Неслучайно Императрицата е самотна кралица. На този план на човешкото битие.

 

Великата Айзан не се хвали с децата си, а с други неща, ако следваме традицията.

Редактирано Август 29, 2014 от Лиула

[Лиула]

Искам отново да подчертая, че не може да има две паралелно случващи се нуминозни линии в едно битие. Човешката психика е така устроена, че да работи с приоритети. А, когато става дума за творчески процес, нещата съвсем се капсулират и открояват. Дали това ни харесва или не, е друга тема. Такъв е принципа на работата и с Таро. 

 

Изключения от това правило, са хора като Леонардо да Винчи. Но къде е Леонардо да Винчи като интелект и гениални способности, къде сме ние?

Свръхценните мисли са лош съветник. 

 

И понеже, темата е за дарбата и Таро, то една от най-големите дарби при гледането с картите Таро, е да се приеме реалността. Няма какво повече да добавя. 

Редактирано Август 30, 2014 от Лиула

[Димитрина_]

Работата с генерални заключения и примери е увлекателен процес, привличащ погледа на масите...НО, мисля, че всеки разумен и научил се да уважава себе си и живота човек, трябва да се поучи от грешките си, и да погледне зад завесата. 

Какво има там?

Първо ще срещнем кукловода, който заради страничната си позиция и определено "извисено" място в пространството ще започне да твърди, че вижда повече, но погледът му няма да е повод за достигане до сърцата на другите. Колкото и красиви и бляскави да са куклите му. Те са само там за представлението. Щом то свърши, местата ще се опразнят, и той, забравил себе си, ще продължи дълго да се взира в миражите и отблясъците на светлините, озаряващи помещението.

 

Аз мисля, че е достопочтено да изрека думите за "La Fin", тъй като смисълът се обезличи, няма смисъл и да влагам по-романтични думи в тази своеобразна "драма".

Представлението свърши, светлините скоро ще бъдат изгасени също

Няма да кажа нищо повече, защото не ме интересува, искрено и лично.

[Лиула]

.

Представлението свърши, светлините скоро ще бъдат изгасени също

 

 

Да, единствено лицемерието продължава. Така е.