153.Вътрешният закон - УС, държано на 17 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Изгрев молитва

 

Вътрешният закон - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Да пребъде Божият Мир...

 

 

 

Размишление

 

Съвременните хора се делят на вярващи и невярващи. Едните се различават по нещо от другите. Обаче и между вярващите има известно различие. Старите вярващи, от времето на Христа, се различавали от вярващите през времето на Моисея, поради което се делят на старозаветници и новозаветници. Сегашните християни също се различават от онези във времето на Христа. В който дом и да влезете, навсякъде ще намерите различие в мислите, чувствата и постъпките на хората. Двама души да срещнете, ще видите, че и те се различават в проявите си. – Защо? – Защото не са еднакво организирани. Единият повече възприема и дава, а другият – по-малко. Единият лесно понася страданията, а другият – по-малко. Единият лесно понася страданията, а другият мъчно. Ето защо, когато се казва, че някой умрял преждевременно, това подразбира, че не могъл да издържи страданията. Кой не може да издържа на лошите условия? Някои мислят, че сиромахът, слабият, невежият не издържат мъчнотиите и страданията и умират преждевременно. Какво ще кажете тогава за богатите, силните и учените хора, които също умират преждевременно?

Следователно има нещо неустойчиво, както в първата категория хора, така и във втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вътрешно разполагат със знание, сила, капитал, които ги кредитират. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нямат вътрешни условия за живот. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите как е по-добре да завършите живота си: като беден или богат, като слаб или силен, като учен или прост. Важно е човек да реши задачите на своя живот и тогава да замине за онзи свят. Дали ще замине като беден или богат, учен или невежа, не е важно. Мнозина мислят, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото имат условия за развиване, за връзка с Духа, с възвишените същества.

 

Чувате някой да казва, че Духът му говори. – Защо? – Защото бил учен, посветен в духовните истини. Духът му говори, а не може да реши задачите си.

 

Истински ученият не говори за връзката си с Духа. При това той никога не се заблуждава. Той различава духовете в себе си и поставя всеки на своето място. Който казва, че Духът му говори, а прави погрешки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато след време съзнае положението, в което се намира, и изправи живота си. Много духове, добри и лоши, се разговарят в човека, но той трябва да ги изучава, да не се поддава на тяхното влияние. Както хората, така и духовете се различават по степента на своето развитие.

 

Защо идат противоречията в човешкия живот? – По причина на вътрешното раздвояване в човека. Във всеки човек има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власт, ту другата взима надмощие в него. Докато се определи на коя от двете да служи, той преживява голяма вътрешна борба, големи противоречия. Не е лесно да се освободиш от влиянието на тези власти. Едната е наречена „материализъм“, а другата – „идеализъм“. Като млад, човек обикновено е идеалист; започне ли да остарява, той става материалист. Случва се и обратно: като млад е материалист, а като остарее, става идеалист. Един добър, благочестив човек разправяше една своя опитност по отношение промяната на възгледите му. Докато бил млад, поддържал идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувал да не се разори. За да подобри положението си, той направил усилие да работи умствено и физически, да събере повече пари. Като напълнил едно гърне с пари, той спокойно си въздъхнал, почувствал се напълно осигурен. Една вечер сънувал, че дошъл неговият духовен ръководител, бутнал го по челото и му казал: „Знаеш ли, че едното ти око гледа към земята? Помисли какво правиш!“ Когато се проповядва на хората, някои мислят, че проповедникът има тях предвид. Какъвто пример дава, те го вземат върху себе си. В това отношение те приличат на някой си млад мъж, който не живял добре с жена си. Какъвто пример чувал от техния проповедник, той виждал себе си в него и си мислел, че жена му се оплаквала на проповедника от недоразуменията, които произлизали между тях. Той я запитал: „Защо си разправяла за нашия живот и отношения на проповедника?“ – „Нищо не съм му казвала, не съм се оплаквала“, отговорила жената. – „Не чу ли, че той изнесе точно такива примери, каквито се случват между нас?“ Всъщност, жена му не се оплаквала, но проповедникът чел много романи, в които се описва интимния живот на хората. Каквито примери да изнесе, все ще засегне някого. Един ще хареса проповедта, друг няма да я хареса. Също така хората излизат с различни впечатления от един концерт. Една част от публиката е доволна от музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? – Дразни се нещо от артиста. И в живота човек се натъква на противоположни състояния: днес е разположен, весел, а на другия ден е неразположен, не иска да говори с хората, не позволява да се докоснат до него. Въпреки това става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне с нещо. Той се чуди къде е причината за това: вън от него или в самия него. Представете си, че срещате два гладни вълка в гората. На единия от тях давате месо, а на другия нищо не давате. Първият е доволен от вас, а вторият – недоволен. Колкото е жесток по характер, той става още по-жесток – гладът го мъчи. Обаче, ако имате пред себе си вълк и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата? Тя ще гледа спокойно, няма да се смути от постъпката ви. Ако пък дадете на овцата трева, вълкът ще гледа спокойно. Значи месото не събужда в овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене във вълка. Това показва, че вълкът вътрешно няма никакво отношение към тревата, както овцата към месото. И тъй, животът се управлява от вътрешния закон, а не от външния. Докато живее в този закон, човек расте и се развива правилно. Излезе ли вън от него, растенето спира временно. Това се случва и с вярващи, и с безверници. Как може да си помогне човек при това положение? Вярващият казва, че само вярата в Бога може да му помогне. Каква трябва да бъде тази вяра: външна или вътрешна? Ако вярата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате един позлатен предмет. Друг е въпросът, ако предметът е от чисто злато и с чисто съдържание. Мислите и чувствата на човека също могат да бъдат златни, но важно е и съдържанието им...

 

...Помнете: много от противоречията ви са от характера на обидата, на клюката, на интригата. Те носят такава отрова в себе си, че човек се вижда в чудо, не знае как да се справи с тях. – „Защо идат тези противоречия?“ – Да ви изпитат. Чрез тях се проверява характера на човека. Чрез тях се опитва човешкото естество: от чисто злато ли е,, или е само позлатено. Ако е златно, колкото и да е окаляно отвън, лесно ще се очисти и ще блесне с истинския си цвят. Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване. Какво трябва да правите, за да издържате на изпитанията? Ще се свържете с разумния свят, за да ви помагат възвишените същества. Както болният търси лекари да го лекуват, така всеки ще се моли, ще вика за помощ към разумния свят. Като се намериш пред изпитания и противоречия, които не можеш да разрешиш, ще знаеш, че си духовно болен. За да се излекуваш, ще се обърнеш с молитва към разумния свят, да ти помогнат.

 

Затова казва Христос: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – силен. Бъдете всякога будни, защото не знаете кога ще дойдат изпитанията“. „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; истина ви казвам, че няма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: „Благословен, който иде в името Господне“.“ (– 35-ти стих.) С други думи казано: Благословен е този, който може да ви въведе в пътя на Любовта, чрез която ще разберете Божия Дух.

Любовта разрешава всички противоречия. Докато е вън от Любовта, човек казва: „Сега отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Като влезе в Любовта, в пътя на съвършенството, той ще каже: „Ще познаем Бога така, както ни е познал“. „Благословен е този, който иде в името Господне.“ Името Господне е Любовта.

 

Затова е казано: „Бог е Любов“.

 

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Вътрешният закон

Редактирано Януари 11, 2014 от Слънчева

[Лъчезарна]

Вътрешният закон – Любовта – е мярката, с която си служим при определяне характера и степента на промените във физическия и психически живот на човека. Който не разбира така живота, не може да приложи този закон и да намери вътрешното равновесие в себе си, чрез което да си въздейства. 

~
Който разбира закона на Любовта, само той може да мине през всички противоречия на живота и да разбере неговия смисъл. Любовта е единствената сила, която прекарва благополучно човека през противоречията. Опита ли се да мине без нея, той непременно ще си счупи главата. Където е Любовта, там са Мъдростта и Истината. Затова казваме, че само чрез Любовта, Мъдростта и Истината човек влиза и излиза безпрепятствено от мъчнотиите. Без тях животът е страшен. 

 

 

Вътрешният закон