Правилно ли ходим до тоалетната?

[pencil]

Много странен на пръв поглед въпрос, но като се замислиш ходенето до тоалетна e точно толкова естествено и важно, колкото и храненето. И ако за храненето има предавания, форуми, списания и книги, то за тоалетната има... пълно мълчание и незнание. Какво толкова има да се говори, ще речете, то е проста работа. Да, всъщност и храненето е проста работа... ако живеехме преди 150 години. В онези времена хората са се хранели здравословно без дори да знаят това, защото не е имало нито химия, нито ГМО, нито рафинирани храни, нито изтощени почви... Днес е друго - трябва да знаеш как да подбираш внимателно храната си, всред изобилието от отрови в супермаркетите, ако не искаш на 50 години да си умрял...

Та... същото е с и ходенето по голяма нужда. От незапомнени времена хората са го правели по най-естествения начин без дори да се замислят дали е правилно - клекнали и веднага щом усетят позив. Не са страдали от апандисит, рак на дебелото черво, дивертикулит, дразнимо черво, хемороиди и т.н. Днес, в модерния градски живот е съвсем друга история -- налага се да отлагаш позива за дефекация, докато е подходящ момента, а при много професии, като шофьори, кранисти, касиерки, телефонни оператори и др. си е направо невъзможно да го направят нормално (т.е. щом усетят позив). И ето, днес почти всеки има хемороиди, запек, колит или друга болест свързана с червата, но въпреки това продължаваме да игнорираме функцията на този толкова важен орган на тялото. Дори хората, които смятат, че живеят здравословно.

И така, какво трябва да променим? Първо, дефекацията трябва да се прави единствено в клекнала поза. Седналата поза върху порцeлановия трон, който днес е заместил простичката дупка на пода, е "дарило" човечеството с купища болести, като рак, апандицит, замърсяване на червата и хемороиди. КАК ТАКА?! Ами ето така: http://squat.beinsa.info

Второ, дефекацията трябва да става при позив. Отлагането ни лишава от пълно изпразване на червата и намалява силата на този рефлекс. Защо? Защото когато го правим с напъване, без да имаме позив, ние дефакто изпразваме само ректума. Зигмуидното черво си остава неизчистено, защото не може да се задейства парасимпатичния рефлекс*. Така червата никога не са чисти. А, както е казал Хипократ още преди 2000 години - "Всички болести започват от червата". Освен това системното игнориране на позива за дефекация постепенно намалява чувствителността в аноректалната област, докато един ден тази функция престава да работи - ректумът е пълен, но човек не усеща позив. Оттам се започва един омагьосан кръг с използване на лаксативи, фибри, които още повече влошават проблема.


=======================
* - Парасимпатичeн рефлекс - поредица от мускулни и неврологични действия които, подобно на уринирането, изпразват ректума, а след това и зигмуидното черво без волеви усилия от наша страна. Характерно за този рефлекс е, че той създава силна перисталична активност и действа автоматично - ректума със силна контракция изтласква съдържанието си навън през ануса, а след 5-10 минути следват още 2-4 по-малки изхождания на съдържанието на сигмовидното черво - целият този процес протича протича автоматично и напълно ни изчиства от отпадъците. Познава се по усещането за тотална лекота и празнота в корема.  Когато процеса е завършил обикновено отделяме малко урина - сигнал за край. За съжаление системното игнориране на сигналите за позив за дефекация отслабват действието на този рефлекс, а при някои хора той напълно липсва. Това води до постепенно замърсяване на тялото, запек, хемороиди и още по-тежки проблеми

[KirilChurulingov]

 

Една случка с трагични последици на мост в Тасмания  описана  Wal Bowles

 

Мостът Тасман свързва двата бряга на река  Derwent  на остров Тасмания в  Hobart, Australia. През 1975 година пилона на моста бива поразен от товарен кораб , при което последва срутване на най-високата секция на моста. Ръмял ситен дъжд , било тъмно, видимостта слаба и автомобилите продължавали да се движат към върха на моста , пропадайки един след друг във водата на река Тасман от височина 110 фута. До днес не се знае точния брой на жертвите. Случило се така, че един водач на автомобил  усетил се навреме за опасността, застрашаваща живота му спрял колата си и се опитал да предупреди навреме другите преди и те да полетят към смъртта си, обаче повечето водачи на автомобили не обърнали никакво внимание на предупреждението.

Когато говоря на хората , че естествения, правилния, здравословния начин за ходене по голяма нужда е в клекнала поза, често се чувствувам като този човек от моста. Чувствувам разочарованието , което трябва да е изпитвал . Реакцията на повечето хора е, че те не искат да знаят за това. Много от тях изглежда си мислят, че си имат работа с шегобиец , с заинтересован продавач на ненужни стоки, с някой, чието място е в  отделение за лунатици  на някоя психиатрична болница. 

Само  тогава повечето  хора проглеждат, за идеята, когато проблемите стават толкова явни, че става вече задължително да се търсят  евентуално причините и методите за справяне с тези проблеми. И ако  не е твърде късно , обикновено това проработва благоприятно .

[Креми (късметче)]

pencil   и Кирил Чурулингов, благодаря за информациите.

Ще се постарая да ползвам правилните методи, доколкото това е възможно при настоящия начин на живот. От друга страна аз и без това се старая да променям живота си така, че да бъде максимално здравословен. И Бог ми помага.

Затова препоръчвам на всички такъв подход към живота.

Духовното малко пред материалното, както конят върви пред каруцата.

Редактирано Януари 17, 2014 от Креми Стоилова (късметче)

[mvm]

В Дубай, супрмодерните им хотели имат луксозно клеакало

е, имат и алтернатива - тоалетна чиния - за превзетите европейци и американци

[pencil]

Когато детето се роди, грижовните родители искат да създадат щастлива, здравословна среда за неговото най-добро израстване и развитие. А самото дете изразява своята индивидуалност от ден първи. Нуждата да суче от гърдата е инстинкт, инстинктивни са и другите действия, които малкото същество извършва, преди да започне да се учи от големите. Най-видим от тях е клякането - мнозина родители забелязват колко комфортно и присъщо за детето е да си играе клекнало, и също така, че то инстинктивно кляка, когато иска да се изходи*.

Но какво става после? Приучаваме ги да седят на гърнете, или още по-зле, на толетната с провиснали надолу крака. И очакваме от този ден нататък да си вършат работата по този начин. Ами да, нали всички в цивилизования свят правят така ?

Но каква цена плащат децата ни за неестественият навик, на който ги приучаваме?
 

Ще преразкажа някои интересни и поучителни случки, споделени от родители:

Една позната, сега е 60 годишна, ми разказа, как един от синовете й като дете страдал от хроничен запек. Тя решила проблема, като го изкъпвала в горещата вана и след това го карала да клекне над вестник в банята. Действало безпогрешно, всеки път!

Детегледачка ми разказа за 7 годишно момиче, което страдало от инконтиненция (неволно изпускане) на мехура и червата. Тя го приучила ежедневно да кляка и само след 3 седмици проблемите изчезнали напълно.

Друга майка разказа, че започнала да използвала специална стойка, заради хемороиди след раждането. 8 годишната й дъщеря започнала да я имитира, правейки същото върху интересния уред в тоалетната. Скоро майката била удивена, че нощните напикавания при дъщеря й драстично намалели. Преди подмокряла нощем леглото по два пъти и това се повтаряло всяка седмица по 2-3 пъти. След като започнала да се изхожда клекнала, само две седмици по-късно, тя престанала да се напишква нощем, инцидентите намалели до един-два месечно, а скоро след това спрели напълно.

Чувал съм много коментари от майки, които казват, че децата им имали запек, докато не започнали да се изхождат клекнали. И към техният опит ще добавим историята на Андрю, който страдал от болест на Крон. Той бил диагностициран с тази болест на 5 години. Заради заболяването в разстояние на 12 месеца преминал през четири хирургически операции под упойка. Ала нито хирургията, нито лекарствата помогнали на бедният Андрю. Като капак на всичко към страданията му се добавил и тежък запек. По това време майката прочела за ползата от изхождане в клекнала поза и започнала да го насърчава да кляка на тоалетната чиния. Само след два дена запелязала подобрение!
Две седмици по-късно хирургът бил удивен, че възпалението е преминало. Майката на Андрю решила да поеме нещата в свои ръце и престанала да му дава предписаните лекарства. Само за 12 месеца симптомите на болеста на Крон изчезнали! И всичко това постигнато с една единствена корекция - да го научи да кляка на тоалетната - което той продължава да прави и до днес. Нещо повече - изчезнали реакциите към храни и ситуации, които преди му предизвикали разтройство и дискомфорт.

Благодаря на майките, които споделиха историите си с мен, особено на майката на малкия Андрю, която със сълзи на очите ми разказа за непоносимите болки през които е минал след операциите. Това ме мотивира да събера историите им и да ви ги предложа за четене и поука. Важно е родителите да имат избор, когато решават кое е най-доброто за децата им. Защото ако всички си мълчим или шушнем засрамено, когато се заговори на тази тема, как за бога хората ще разберат истината?

Когато избираме за децата си най-добрият начин на хранене, упражнения, изкуства, образование - все неща, които намираме за важни в развитието му - нека уважим и една проста житейска истина, която детето инстинктивно знае - човек трябва да се изхожда клекнал.  Истина, зад която стои мъдростта на 3.8 милиона години еволюция...

по материали от http://www.naturesplatform.com/mychild.html

* - всъщност естествена стойка за човека е клекналата, не седналата (в природата няма столове), и доказателството е, че всяко дете се ражда с т.нар. фасети за клякане в костта на ходилото и на големият пищял, които му позволяват комфортно да кляка и да стои така дълго време. Ала в нашата цивилизация децата  още от детските ясли биват отучвани от природните си инстинкит и вместо да клякат, там ги научават да сядат на столове. В резултат тези фасети не се доразвиват и изчезват.