Ревнувам...способна съм на всичко!

[magg-i]

не знам дали ме разбирате! Объркана съм!

Разбирам те, с чувството на ревност се работи дълго и дълбинно. Нормално е да си объркана, защото не разбираш от къде идва това толкова неприятно за теб усещане. От това следва, че нямаш представа как да се справиш с него, от там идва загубата на контрол над ситуацията и емоцията съответно и всичко това води до състоянието за което говориш.

 

Аз се опитвам да преодолея ревността си. Но не винаги се получава. Осъзнавам, че проблемът е  в мен. Не само, че 9 г. е по малък от мен. Помогнах му да се издигне, защото беше затънал в калта от която никой не можа да го измъкне за толкова години. Много сме говорили на тема ревност и му е писвало. Казвал ми е"писна ми от ревността ти" И по тази начин наистина може да го тласнеш към изневяра. Към изневяра може да се тласнат както ревнувания, така и ревнуващия. Защото аз съм си казвала"кой знае къде ходи и флиртува, защо да не му го върна?"Снощи отново стигнахме почти до раздяла заради ревността ми. Ще проведем дълбок диалог за да не се стига дотам, защото ако беше някой който не ме обича не би издържал на този тормоз. Човек не може да живее в клетка, като кон с капаци и да не общува, да не гледа. Иска ни се, ама не.....И добре, че го осъзнавам, иначе е лошо ако не го осъзнаеш. Но мисля, че при мен дълбоко се крият корени от детството-нямала съм никога подкрепа от родителите си, от съзнателния си живот във всичко съм се оправяла сама,молела съм за внимание от родителите ми-никакво, и сега вече в зряла възраст аз едва ли не моля за любов, за внимание и се чувствам отхвърлена/макар да не е така/ И макар да осъзнавам всичко това, опитвам се сама да работя върху себе си, много ми е трудно и се боря с вътрешното си АЗ!

 

 

 КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! 

 

Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. 

Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. 

Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. 

А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях.

 

Осъзнавам страховете си и знам с какво са свързани те. Но не мога  да ги трансформирам. Знам откъде идват те и колко пъти сме стигали до раздяла. Ревността бавно, но сигурно убива любовта. Не съм сигурна в себе си, излизаме заедно- и в главата ми е, че го излагам, че ето той вижда другата и аз преча, че едва ли не всички го искат и са влюбени в него. Това ми е адски трудно да го преодолея. Знам, че е задушаващо, обсебващо, но както съм описала във темата за "разликата във възрастта" намразих всички млади момичета, дори съм готова да вляза в конфликт със тях. Намразих и приятелите му, защото си мисля, че те го въвличат във флиртове.

[Диляна Колева]

Това което казваш е точна формулировка на ниско самочувствие, липса на увереност, нужда от одобрение, страх от отхвърляне и изоставяне.

Страховете в любовните ни отношения са идентични със страховете от най - ранната ни детска възраст. Има различни деца и тяхната нужда от връзка с майката е различна. Опитвайки се да вкараме всичко в рамки, ние решаваме, че както всички и моето дете може да бъде отделено от мен на 1.5, 2 или 3 години и да бъде оставено в детска градина. Да но детето протестира, плаче, недоволства. Дава всички ясни признаци, че не е готово за това. Лелките успокоително казват "Ще свикне". Да, ще свикне, но с какво?

Детето до 3-4 годишна възраст, няма възприятие за време. Когато майката го остави в тази възраст и си тръгне, детето преживява това като "завинаги". То не разбира от обясненията за време и часове. Дори и да дава някакъв вид, че разбира, само след 5 мин. то вече не помни тези обяснения, НО помни усещането - изоставиха ме, мамя няма "завинаги". Повторено пак и пак и пак всеки ден, неговия мозък запечатва това усещане. На тази възраст децата не могат да осмислят емоциите, те не ги разбират, но запомнят усещането. Минава време, рационалния ум влиза в сила и обяснява много неща. Но, усещането остава. Усещането за това, че съм изоставен, че не съм достатъчно добър, защото...., че трябва да направя нещо, за да ме види мама, тате.....трябва, трябва....това остава като чувство, което съвсем естествено се проявява в една друга възраст към един друг човек. Първият по важност в моя живот - партньора ми.

И какво се случва тук? Неосъзнатите усещания, рациото ги е облякло в мисли, те пък сътворяват чувства, емоции, и действителността става съвсем неприятна.

Просто да разбираме нещо, не е достатъчно. В тези случаи мислите се включват автоматично от припознатите усещания. Виждам по - младо момиче/ заплаха/ - усещане, до тук добре. Как обаче мисълта облича това усещане е друг въпрос. 

Първо е необходимо да се усвои умението за промяна на усещането, а от там и промяна на мислите. Няма как да се случи по друг начин.

 

[magg-i]

Ако можеха толкова лесно да се променят мислите....И психолог съм посещавала. Трябва да се променят мислите, но как? Та аз все си мисля, че той флиртува някъде,;с някоя и не спирам да мисля, че той един ден ще ме изостави заради нещо по младо.Тези деца ще пораснат, и ще станат жени.Всички ми казват " изживей си любовта сега и не му мисли" Да, но в мислите ми е, че ще бъда изоставена.И всяко едно момиче е моя съперница.Това е ад, бях спряла да се храня, на успокоителни, отслабнах значително.Така не се живее, но се опитвам да не му казвам точно какво ме тормози, но понякога се издавам и това е дразнещо за самия него. Липсва ми увереността от която се нуждая толкова много. Знам, че съм харесвана, желана и от други мъже, но аз искам този, него съм избрала.