Vessy.K Добавено Януари 6, 2014 Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 Здравейте...Имам огромен за мен проблем,прочетох много дискусии,теми и какво ли не но все пак не мога да намеря решение на проблема ми... Надявам се тук да успея.. Страдам,болна съм,изяждам се от ревност към мъжа ми.Аз съм женена,имам дете...! Но не мога да преодолея този страх и това ужасно чувство което ме обзема,когато само си помисля за мъжа ми и негова колежка примерно! Изпадам в състояния в които имам чувството че съм способна на всичко... Блъскам чупя,като по-малка имах проблемен пубертет-тогава съм посягала и на живота си... Много искам да се справя с тези мои чувства и емоции,понякога осъзнавам че в момента когато съм изпаднала в такова състояние съм неконтролируема...забравям коя съм,какво правя,.. Обичам семейството си ... не искам да го развалям,а знам че ако това продължава няма да мога да се справя-аз ще откача а с мен и съпруга ми ...и за него знам че е тормоз,..но НЕ ЗНАМ КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Искам съвет как да се справя с ревността-как да я преживявам по леко,по лесно,как да вярвам на хората....как! Нямам нужда да се дискусира патологичната ревност! Изчела съм достатъчно за нея! Искам решение! Помогнете... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 6, 2014 Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 (edited) Във форума има тема: Емоционално състояние и болести. Защо не погледнете: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2001 Разбира се, методите от тази тема могат да се комбинират с всички други лечебни методи. Редактирано Януари 6, 2014 от Креми Стоилова (късметче) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 6, 2014 Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 Ти обичаш ли мъжа си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vessy.K Добавено Януари 7, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2014 Да повече от всичко! Обичам го...Това е по лошото,защото така ми е още по трудно се контролирам и да не мисля че ще ми изневери//.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Януари 7, 2014 Доклад Share Добавено Януари 7, 2014 Vessy.K, понеже не те чувам, прочетох няколко пъти написаното. Написала си :"Ревнувам... способна съм на всичко." А вече надолу:"Да повече от всичко!" Можеш ли да обясниш, какво е "всичко" и какво е "повече от всичко"!? След:Обичам го... е: "Това е по-лошото, защото". Какво би било по-доброто и също защо!? Всред думите ти има доста многоточия. Сякаш винаги и аз както теб съм била влюбена в тях.Т.е. харесват ми. Колко много скриват и откриват едновременно!? Но човек трудно би бил ясен с многоточието. Понякога е добре да има думи вместо точки. А може би за теб е друго добре!? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 7, 2014 Доклад Share Добавено Януари 7, 2014 Ти не вярваш на съпруга си или на всички хора, без изключение? Има ли някой, на когото вярваш? Ако да, защо? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 8, 2014 Доклад Share Добавено Януари 8, 2014 Не е важно на кого вярваш. Важно е до колко вярваш на себе си. Понякога обвиняваме другите в онова, което подсъзнателно ни се иска на нас. Помисли върху това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 9, 2014 Доклад Share Добавено Януари 9, 2014 Здравей Веси, може би ще те изненадам, но ревността е противоположност на любовта. Когато имаме силно изразено чувство на ревност, това е индикация за проблем с чувството на притежание. Желанието за притежание или контрол от своя страна е сигнал за силно подтиснат страх. От какво? Това вече е въпрос на доста по - обстойна работа с психологическото състояние. Този който обича не ревнува, а се грижи. Другото често срещано объркване е вярването, че "който ревнува, значи обича". Малко са хората, които умеят да обичат в дълбокия смисъл на тази дума. Преплита се любовта с романтичното увлечение, любовта - страст, любовта - привързаност, много често тази "любов" се проявява в ревност. Когато стигнем до този момент много често, дори страстта си е отишла. Проявата на ревност в никакъв случай не спомага за верността в партньорството, напротив много често се стига да влошаване на отношенията. Корените на ревността не са в любовта, а в различните типове проблемно поведение - страх от провал, желание за привличане на вниманието към себе си, борба за власт и желание за надмощие и т.н. От една страна те са се зародили в емоционалния свят в ранното детство или тийнейджърство и в по - зряла възраст се трансформират в различни видове "проблемно поведение". От друга страна, ревността си има и своите корени в инстинктите и тя е тип поведение възникнало много преди разума, още в света на животинското начало. Където пазенето на самеца или самката са били ключов момент за запазване на гена и чистотата на поколението. Ето защо, когато проблемите в емоционалния свят доведат до развитие на чувството за ревност, те засилват това чисто инстинктивно поведение и преборването с това състояние става изключително трудно. Преди всичко е добре да помислиш - От какво се страхуваш? Донка, Креми (късметче), ISTORIK и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vessy.K Добавено Януари 9, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 9, 2014 Всичко за мен е семейството ми! Вече никой друг почти не ми остана освен тях!...Обичам мъжа си повече от всички(след дъщеря ми!) и това е лошо защото си мисля че ако не беше така по лесно бих могла да ги преживявам тези емоции...ако не държах на него нямаше да ми пука,нямаше и да сме заедно! За вярата...НИКОГА не съм имала човек на който мога да кажа ВСИЧКО! Дори и на майка ми! Както споменах имах проблемен пубертет и още тогава общуването с хората започна да ми куца и все още е така...аз рядко споделям с някой и много рядко говоря за проблемите си,справям се сама...но с този проблем не мога...Сега вярвам на майка ми,но не и споделям много неща! Страх! Да имам много страх!Страхувам се от самотата,от предателството ,даже и от собствената си гордост! Страхувам се защото знам че изневярата няма да го простя,и ще остана сама! От много неща ме е страх! Аз се грижа!Обичам! Всичко това е ежедневие,докато не дойде момент в който примерно мъжа ми е нощна смяна с някоя колежка...тогава съзнанието ми ме кара да полудявам буквално! Все едно не съм аз...това продължава 2-3 дни и тези дни съм ужасна,съсипана,искам да си тръгвам с дъщеря ми! Само лоши мисли ми се въртят в главата! Знам че това води до влошаване на отношенията!Виждам го и го чувствам че е така! КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Не знам как разбирате ли ме! Не знам как да ги контролирам тези емоции! Аз просто избухвам...и не знам как да се спра! Дали вярвам на мъжа ми...той заслужава да му вярвам! Понякога си мисля и съм сигурна че не би ме предал. Естествено идва и момента в който пък си мисля че...колежката му е симпатично що да не. .. .. охх не знам какво да ви кажа мили дами,,. не знам дали ме разбирате! Объркана съм! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 9, 2014 Доклад Share Добавено Януари 9, 2014 (edited) не знам дали ме разбирате! Объркана съм! Разбирам те, с чувството на ревност се работи дълго и дълбинно. Нормално е да си объркана, защото не разбираш от къде идва това толкова неприятно за теб усещане. От това следва, че нямаш представа как да се справиш с него, от там идва загубата на контрол над ситуацията и емоцията съответно и всичко това води до състоянието за което говориш. КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях. Редактирано Януари 9, 2014 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vessy.K Добавено Януари 9, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 9, 2014 Kakво е емоционален дефицит? Благодаря за отговорите,помагате ми! Но къде да прочета,да намеря да разбера това осъзнаване.Определено искам да променя възприятието си за света,но не знам от къде да започна,какво да направя за да не е тъка. А за контрола... Казвам си че не трябва да съм такава,но не мога...Понякога си мисля че наистина полудявам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 11, 2014 Доклад Share Добавено Януари 11, 2014 Ето едно кратко, но практическо предложение: Ревност Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това. Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.” Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка. Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена. Ревноста е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревноста е по – скоро потребителко поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора. РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Какво може: - обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение - играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”) - изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения Какво не може: - да нарушавате споразуменията - да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда - агресивна, зла ревност, ревност с истерии - да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат. КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ - погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор - формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте - Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек. - Разсейвайте се с работа - Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение. - Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света. А следващия материал е по - скоро позитивно разглеждане на едно от теориите за това от къде възниква ревността. Основи на ревността Забележителният австрийски етолог ( етология - наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга "Агресия", в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността....Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например, е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така..... Птички, рибки, дори бълхичките...И при тях - Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни. Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по - дълбоко. Естественият подбор не винаги работи така, както се приема - оцелява най - силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи. Първият - да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай. Вторият - да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци. Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото. Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив. Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза " владея своите чувства" се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея. Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение - донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По - скоро е малко разпространен вариант на нормата. Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай - не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно... Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен. Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към "Хиляда и една нощ". Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен. Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по - меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни. Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по - силния или на стоящия на по - високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя "кокетничи", "държи се нескромно" или "дава повод". Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните. (Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита - изместване) От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон...Това означава, че колкото по - малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по - бурно. От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са "безопасни" - певци, актьори, спортисти. Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като "опасни". Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на "чуждо потомство" (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по - леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най - надеждно. Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня. Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по - различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по - дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде. Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най - добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно - от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най - важното - това е щастието, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 11, 2014 Доклад Share Добавено Януари 11, 2014 Ще преодолееш това състояние, когато започнеш да имаш свои личен живот, хоби, работа и лично време, което поставяш над всичко друго и за себе си ти станеш по-важна от това дали някой мъж те обича или не или ти изневерява или не те одобрява. Всички останали съвети са глупост. И какво като ти изневерява? Това не е болка за умиране. Никоя и Лиула 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ansisi Добавено Януари 11, 2014 Доклад Share Добавено Януари 11, 2014 Прекрасната Диди ти е дала много добър отговор, внимателно прочети всичко написано от нея, може много да ти помогне! Не е важно на кого вярваш. Важно е до колко вярваш на себе си. Понякога обвиняваме другите в онова, което подсъзнателно ни се иска на нас. Помисли върху това. Много правилно Деяна си и го казала! Когато разбрах, че мъжът ми ми изневерява, не изпитах ревност, а се ядосах. Ядосах се на това, че аз си стоя в къщи гледам сама 3 бебета, а той си се забавлява. Изобщо не ме интересуваше със коя,къде и колко пъти се е изгушкал, тъй като знам,че каквото и да прави пак в къщи ще си дойде. Купнеех да изляза от вкъщи да хлопна врата и без да ми пука какво се случва зад нея, да изляза и аз сама без него и да се забавлявам, смея, флиртувам, защо пък и да не се изгушкам и аз със някой за една вечер, да забравя цялото си ежедневие. Ще преодолееш това състояние, когато започнеш да имаш свои личен живот, хоби, работа и лично време, което поставяш над всичко друго и за себе си ти станеш по-важна от това дали някой мъж те обича или не или ти изневерява или не те одобрява. Всички останали съвети са глупост. И какво като ти изневерява? Това не е болка за умиране. И със това Деяна е много,много права! Спрях да се ядосвам от закъсненията и отсъствията му от вкъщи, когато започнах да мисля и за себе си. Когато започнах да си имам лично време, развлечения и нови приятели, различни от тези със които си говорим само за манджи,бебета,клюки и болести. Когато се погрижих за моето си лично щастие и мъжа ми видя една различна жена, взе че спря със забежките. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vessy.K Добавено Януари 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 15, 2014 Да и аз се надявам след време тези емоции да ги надживея Но за момента нищо не помага...факт са и това е... даже преди час-два се случи! Пак имаше крясъци,блъскане! Не мога да се контролирам! Не знам...дано сте прави момичета! Дано след време всичко отшуми и да сме наред! Много искам този аз да свърши вече и този проблем да го надживея...ужасно ми е! Не мога да ви опиша как ме боли сърцето от ревност просто! На мен това че се прибира в къщи не ми е достатъчно! Аз трябва да знам че е само мой...но за жалост не мога да му вярвам...винаги се съмнявам!Със или без основание съмнявам се! Не знам как да се науча да вярвам.... Ще чакам...да видим дали ще дочакам това да отшуми! Благодаря за съветите,но за сега не знам как да се справя/..дано сте прави,дано след време мине...! ;( Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 15, 2014 Доклад Share Добавено Януари 15, 2014 А за контрола... Казвам си че не трябва да съм такава,но не мога...Понякога си мисля че наистина полудявам... Vessy.K, не съм толкова глупав, че да ти давам съвети. Все едно да показвам изгрева на сляп по рождение. При теб ревността е крайна, може би иманентна. Просто се обърни се към психолог ако искаш да си здрава, свободна и щастлива, заедно с него ще работите върху емоциите и чувствата. С негова помощ би трябвало, ако не да се освободиш от чувството за ревност, то поне да го озаптиш. Избери си психолог Диляна Колева и Vessy.K 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 16, 2014 Доклад Share Добавено Януари 16, 2014 Да и аз се надявам след време тези емоции да ги надживея Но за момента нищо не помага...факт са и това е... даже преди час-два се случи! Пак имаше крясъци,блъскане! Няма да ги надживееш. Деяна и ansisi, са ти дали добър личен опит и мнение, които обаче не се отнася до проблемът "ревност". Казвам "проблемът", защото идва един момент, в който това състояние се превръща в проблем и дори професионалната помощ трудно го повлиява, но дава насоки за неговото облекчаване. Обърни внимание на това, което съм ти написала, ако успееш поработи сама, ако не успееш консултирай се с психолог. Vessy.K 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 16, 2014 Доклад Share Добавено Януари 16, 2014 ..Обичам мъжа си повече от всички(след дъщеря ми! ) и това е лошо защото си мисля че ако не беше така по лесно бих могла да ги преживявам тези емоции...ако не държах на него нямаше да ми пука,нямаше и да сме заедно! Чела ли си нещо от Лазарев - Диагностика на кармата? Доста подобни примери има и добре го обяснява. Ако се опитам да перифразирам казаното от теб по-горе, то излиза, че: колкото повече обичаме един човек, толкова повече ни пука какво точно прави той, какво мисли, как се отнася към различни неща и хора. Правилно ли съм разбрала? Ако да - то мисля, че в това базово предположение е скрит ключът на проблема и на промяната. Интелигентен човек като теб би могъл да се замисли а дали всъщност не е точно обратното? Колкото повече обичаме един човек и ако го обичаме истински, то няма да ни пука изобщо какво прави той, как се отнася към различни неща и хора, какво мисли, какво притежава... - ще го обичаме ВЪПРЕКИ ВСИЧКО И ЗАЕДНО С ВСИЧКО. Казваш, че си способна на всичко - способна ли си да обичаш така? Написаното по-горе е моят личен възглед и практика на обичане на хората по принцип и по практика дала и даваща отлични резултати. Vessy.K, Диана Илиева и albatross_bg 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Маги_ Добавено Януари 17, 2014 Доклад Share Добавено Януари 17, 2014 (edited) Здравей Веси. Аз имам само два въпроса, за неща, на които не се обръща особено внимание. Те са: Как определяш своето самочувствие? Каква е твоята самооценка? Дай отговорите на себе си. След това няма да има нужда да обяснявам защо те питам. Ревността ти е върхът на айсберга. Открий какво се крие в дълбокото. Обикновено е едно нещо, което дава уродливите си разклонения в поведението ни. Ако имаш нужда от помощ намери я. Приказването е загуба на ценно време. Редактирано Януари 17, 2014 от _Маги_ Лиула 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Януари 17, 2014 Доклад Share Добавено Януари 17, 2014 Аз трябва да знам че е само мой... Мъжът ти не е четка за зъби, която си си купила, и за която знаеш, че е само твоя Груба грешка е желанието да притежаваме някой само за себе си, още повече човек, а не домашен любимец Мъжът ти ще бъде само твой ако той сам го пожелае, ако реши да ти изневерява, ти и цялата покъщнина да изпочупиш, пак няма да го спреш И не му прави сцени непрекъснато, без да е бил виновен, защото така само приближаваш момента, когато наистина ще ти изневери, и не само ще ти изневери, ами може да поиска и развод Vessy.K, Диана Илиева и ffqeegqg 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 18, 2014 Доклад Share Добавено Януари 18, 2014 Много искам този аз да свърши вече и този проблем да го надживея...ужасно ми е! Виж какво си написала! Вероятно си искала да напишеш „ад“, но си написала „аз“. Всъщост, не си объркала, това ти желая и аз — да се умори и най-после да кротне този егоистичен Аз. Това няма как да се случи, ако не се въоръжиш с търпение и готовност за промяна. Диана Илиева и Vessy.K 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Хармония Добавено Януари 19, 2014 Доклад Share Добавено Януари 19, 2014 Здравей, Веси, Ще ми бъде интересно да разбера какви са били отношенията между майка ти и баща ти? А също и какви са били отношенията между теб и твоя баща? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vessy.K Добавено Януари 20, 2014 Автор Доклад Share Добавено Януари 20, 2014 Благодаря за многото отговори! Не мисля да говоря с психолог...осъзнавам че проблема е дълбоко в мен и трябва сама да го реша,и напоследък се опитвам да се контролирам-не искам да губя никой,или да се стига до развод...Не че не ревнувам-просто се старая да не правя сцени...да видя до кога ще издържа... От няколко дни всичко е наред,което е много добре Въоръжих се с търпение,и се подготвям за промяна!Ще се опитам да се справя сама! Не знам дали някога ще е възможно да не ми пука какво прави или къде е обичания ми човек(силно се съмнявам)..да обичам толкова на сляпо- с това едва ли ще мога да свикна,не знам дали съм способна.Някой ден може би ще опитам,но за сега не мога...ще се опитам да спра с драмите поне Самочувствие-трудно е да говоря за моето лично самочувствие.Не го определям като ниски или пък много високо! Лично аз си се харесвам,не знам как да определя какво е самочувствието ми.Имам се за обикновен човек като всички останали.Не ме притеснява красотата или нещо такова.Притеснявам ме може би изкушенията... mvm- ПРАВ СИ...опитвам се Майка ми и баща ми имат нормални отношения.Не съм била свидетел на сцени,или караници! Обичат се ! Между мен и баща ми винаги е имало 1-во приятелство както е и сега! Рядко ми се е карал...Мъжа ми мисли даже че много са ме глезили-но в предвид времето и мястото където съм живяла не е така Имах идеално детство.В пубертета беше по трудно но пак не е имало много караници и прочие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magg-i Добавено Август 26, 2015 Доклад Share Добавено Август 26, 2015 Всичко за мен е семейството ми! Вече никой друг почти не ми остана освен тях!...Обичам мъжа си повече от всички(след дъщеря ми!) и това е лошо защото си мисля че ако не беше така по лесно бих могла да ги преживявам тези емоции...ако не държах на него нямаше да ми пука,нямаше и да сме заедно!За вярата...НИКОГА не съм имала човек на който мога да кажа ВСИЧКО! Дори и на майка ми! Както споменах имах проблемен пубертет и още тогава общуването с хората започна да ми куца и все още е така...аз рядко споделям с някой и много рядко говоря за проблемите си,справям се сама...но с този проблем не мога...Сега вярвам на майка ми,но не и споделям много неща!Страх! Да имам много страх!Страхувам се от самотата,от предателството ,даже и от собствената си гордост!Страхувам се защото знам че изневярата няма да го простя,и ще остана сама! От много неща ме е страх!Аз се грижа!Обичам! Всичко това е ежедневие,докато не дойде момент в който примерно мъжа ми е нощна смяна с някоя колежка...тогава съзнанието ми ме кара да полудявам буквално! Все едно не съм аз...това продължава 2-3 дни и тези дни съм ужасна,съсипана,искам да си тръгвам с дъщеря ми! Само лоши мисли ми се въртят в главата!Знам че това води до влошаване на отношенията!Виждам го и го чувствам че е така! КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Не знам как разбирате ли ме! Не знам как да ги контролирам тези емоции! Аз просто избухвам...и не знам как да се спра!Дали вярвам на мъжа ми...той заслужава да му вярвам! Понякога си мисля и съм сигурна че не би ме предал.Естествено идва и момента в който пък си мисля че...колежката му е симпатично що да не. .. .. охх не знам какво да ви кажа мили дами,,. не знам дали ме разбирате! Объркана съм!Аз също имам много страх, който ме изяжда...И не ме остава намира.Страх от нараняване на егото ми, на женското ми его.И съм е, нямам мир спокойствие, филми в главата ми колкото искаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magg-i Добавено Август 27, 2015 Доклад Share Добавено Август 27, 2015 не знам дали ме разбирате! Объркана съм!Разбирам те, с чувството на ревност се работи дълго и дълбинно. Нормално е да си объркана, защото не разбираш от къде идва това толкова неприятно за теб усещане. От това следва, че нямаш представа как да се справиш с него, от там идва загубата на контрол над ситуацията и емоцията съответно и всичко това води до състоянието за което говориш. Аз се опитвам да преодолея ревността си. Но не винаги се получава. Осъзнавам, че проблемът е в мен. Не само, че 9 г. е по малък от мен. Помогнах му да се издигне, защото беше затънал в калта от която никой не можа да го измъкне за толкова години. Много сме говорили на тема ревност и му е писвало. Казвал ми е"писна ми от ревността ти" И по тази начин наистина може да го тласнеш към изневяра. Към изневяра може да се тласнат както ревнувания, така и ревнуващия. Защото аз съм си казвала"кой знае къде ходи и флиртува, защо да не му го върна?"Снощи отново стигнахме почти до раздяла заради ревността ми. Ще проведем дълбок диалог за да не се стига дотам, защото ако беше някой който не ме обича не би издържал на този тормоз. Човек не може да живее в клетка, като кон с капаци и да не общува, да не гледа. Иска ни се, ама не.....И добре, че го осъзнавам, иначе е лошо ако не го осъзнаеш. Но мисля, че при мен дълбоко се крият корени от детството-нямала съм никога подкрепа от родителите си, от съзнателния си живот във всичко съм се оправяла сама,молела съм за внимание от родителите ми-никакво, и сега вече в зряла възраст аз едва ли не моля за любов, за внимание и се чувствам отхвърлена/макар да не е така/ И макар да осъзнавам всичко това, опитвам се сама да работя върху себе си, много ми е трудно и се боря с вътрешното си АЗ! КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.