Не се справих с живота

[indexman]

Не знам как да започна и какво да напиша. От известно време търся напътствия от близки, познати.. дори професионалисти, но облекчението е временно и непълно.

Изгубих смисъла и целите в живота си, и което е по лошото - не мога да ги върна

отново. Мъж на 25 години съм, без реална представа накъде съм поел. Проблемът може би е че се борих за някакви идеали, а след като изкарах висшето си образование, разбрах че всичко е една голяма пародия, имам предвид действителността в която живеем/живея!? Борба за оцеляване, в която рядко има човечност и разбиране. Трудим се, прецакваме се един друг в името на някои лев, накрая осъзнаваме че сме изгубули онова което ни прави хора - любовта към живота и хората..

Действителността ме удари доста силно, в момента съм без никакви средства, явно в тежка депресия, осъзнах дори че това което съм си мислел че искам да уча преди години, е това което в последствие намразих. Късно е вече да уча ,това което искам, защото съм в положение в което най важното е осигуряването на първични потребности, които в момента за мен са лукс а и съм вече на възраст в която не е момента да започваш всичко от началото.

Това което обичах е толкова далеч от мен, на светлинни години.. Не осъществих нито една моя мечта.

Освен това промените и старостта ме съсипват. Говоря за старостта на родители и близки. Страх ме е от старостта и това е нещо с което не мога да свикна.

Бях много добър в училище, а сега не мога да запомня две имена, например. Всеки от моя набор отдавна е поел по някакъв път, а аз на който бяха възлагани огромни надежди се провалих.

Имал съм 2 възможности да за реализация, но съм ги отказал защото работата беше такава, че моите пари щяха да са изкарани "на гърба" на добри и скромни хора.

Много се старах и желаех да избягвам лошите емоции и мисли през изминалата година, но сякаш всичко вървеше наопаки..

Имам чувството че изпускам нещо съществено, изпускам живота си, който вече е извън контрол и преминава помрай мен, а аз съм по скоро страничен наблюдател вместо главен герой.

Моля хората които четат това и са над 40 години, и са минали през подобни изживявания да споделят как са преминали през този етап, какви са им вижданията за живота..

Благодаря!

[Диляна Колева]

Здравей, аз не съм над 40, но съм над 25 и мисля, че мога да ти отговоря адекватно.

Прекъснах първото си образование - медицинското и подобно на теб на 25 години мислех, че вече е твърде късно да правя каквото и да е по въпроса. Бяха ми нужни още няколко години, за да изляза от тази заблуда и да запиша второто си висше образование психологията, което ми върши чудесна работа към момента. 

Та, като за начало 25 години са чудесна възраст да правиш каквото си искаш.

Напълно нормално е да се чувстваш по този начин, тъй като попадаш в началото на една от кризите на съзряването. Това е момент на равносметка, поглед назад и началото на полагането на нови цели. 

 

Продължителността на човешкия живот вече отдавна надминава 70 години, нали не мислиш, че от позицията на твоите 25 си близо до тази възраст? В този ред на мисли, смяташ ли, че на 19 години си бил достатъчно мъдър, за да решиш какво искаш да правиш цял живот? 

 

Продължителността на обучението за професия е 4-5 години, ако решиш и си достатъчно амбициозен, гъвкав и със стимул за развитие, практически можеш да завършваш ново образование и да работиш по него поне 5-6 години на всяко десетилетие от твоя живот Звучи безумно, но е факт и много хора го правят. Имах колеги в университета, които на 45 години записваха 3 - то висше образование. 

 

Та, погледнато от тази гледна точка, не разбирам какво по - точно те притеснява в смяната на професията.

Относно настоящата действителност, да, тя не е много приятна, но отново е въпрос на креативност как точно ще успееш да лансираш това което можеш. 

За страха от остаряването, напълно нормален страх. На 25 човек преминава през първото си съзряване, този въпрос става ключов. Не познавам някой, на който да му е приятно от това, че остарява, по скоро се примирява и започва все повече и повече да говори за това, сякаш по този начин се опитва сам себе си да убеди, че това е нормално. Нормално е. Въпросът е в това не ДАЛИ, а КАК ще остареем. 

 

Всъщност има два вида остаряване физическо и психическо, често физическата възраст не отговаря на психическата. По важна е психическата, ако на 30 години човек преживява себе си като стар, практически той започва да остарява и физически. В същото време 85 годишни хора преживяват себе си като 35 годишни и нямат никакъв проблем с физиката. Всичко е въпрос на психическа нагласа.

Все още движим в стария мисловен модел от преди век - два, в който на 35 години е програмирано да имаме внуци и да се преживяваме като на финала на живота си. Но днешната действителност видоизмени нещата изключително много. Увеличи се възрастта на която хората се събират и имат деца, съвсем официално обявиха, че младежка възраст ще се счита до 38 години. Това са само някакви факти, те не могат да променят настройката, но могат да събудят размисъл. На фона на всичко това 25 години е само началото.

[indexman]

Много ти благодаря @didi_ts за думите от които имам нужда в момента.

 

Проблемът при мен (лично мнение) е, че имам чувството че не оправдавам ничии очаквания, най-вече своите. Преди имах способността да мисля в перспектива, да възприемам всичко адекватно. Според преподаватели и познати бях дори "блестящ" усвоявах материята в училище много бързо, а сега в главата ми е една голяма празнина. Дори речника ми обедня. Усещам че губя психическите си способности, и мисля че това е заради стреса.

 

Доста често се осещам че мисля за глупости, дори че говоря глупости.. и когато го усетя сякаш се стряскам и се питам - Това аз ли съм? Аз ли казах това?

Не е присъщо за мен.

Старостта ме плаши защото родителите ми, например, винаги са биле много силни хора, а сега са неуверени, отнесени.. Плаши ме, това че в крайна сметка единствения смисъл на живота е да намериш смисъл, и накрая докато се ориентираш и докато разбереш какво има значение и какво не, си направил твърде много грешки, живота те е смачкал или ако все още не е .. си остарял.

Чувствам се като най-самотния човек на света, дори когато съм с голяма компания. Хората ме харесват, според тях съм ведър и забавен, но дълбоко в душата ми не е така.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Писал си -,, Мъж на 25 години съм,,

Погледни във форума и виж, колко много хора на по-голяма възраст  от твоята се определят като ,, момче,, или ,,момиче,,. Хареса ми това ,,мъж,, с което си се определил.От друга страна ми се струва,че точно то те напряга.И то не защото не си мъж, а защото представата ти за мъжа не е точна.Съвета ми е, прочети ,, Воинът на светлината,, от П.Куелю.Има я в Спиралата.

Превърни я в настолна книга и живота ти ще се промени.

И не бързай, не бъди като този пътник-

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

 

Успех!

[Диана Илиева]

Здравей!

Като прочетох заглавието на темата, помислих, че авторът е поне на 50. Оказа се, че е едва на половината от тези години

Аз съм над 40, както си пожелал и да ти кажа, още не мога да направя такава равносметка за своя си живот, в смисъл, че продължавам да правя, включително съвсем нови и различни неща и така ще бъде евентуално още към 20 години. Та се чудя, как ти дойде на ума да заключиш в минало време "не се справих с живота"? Ако до момента не си направил нещата, които си искал, имаш много години пред себе си, за да ги реализираш.

Иначе да, чудесно си спомням сблъска ми с действителността, след като се дипломирах и напълно те разбирам; и аз бях много разочарована. Много ме разстройваха клюките и интригите между колегите на работа, които понякога бяха дори и не за жълти стотинки, ами ей така, от любов към "спорта". От теб зависи да успееш да бъдеш над тези неща.

[Деяна]

Това е положението, човек. Стягай се и давай да го живеем тоя живот, че няма кой друг. 

[д-р Тодор Първанов]

Ще си позволя малка корекция - отпусни се и го живей този живот.

[indexman]

Благодаря за мненията ви!

[mvm]

Момче, и аз като Дианчето се чудя как си определил, че не си се справил с живота,

след като животът за тебе едва сега започва истински

Имал си някакъв неуспех в работата и вече си сринат тотално

Ама чакай малко, това е първият ти неуспех, след него ще има и други, дай боже да не са много

но животът не е покрит с рози

Аз учих, много, като тебе бях сред най-добрите

после се оказа, че за да започна да работя по специалността си трябва да съм  мъж с най-малко три години стаж

Записах друго образование, по стечение на обстоятелствата не завърших, т.е завърших само семестриално

Години наред работя нещо, което няма връзка нито с едното образование, нито с другото

Сега реших да доучвам, второто, за да го завърша, за да се реализирам поне в тази насока, където има повече шансове за реализация

Е, аз какво да кажа - и аз като тебе, че не съм се справила с живота си ли?

Ами не, справям се както мога, защото още съм жива и не съм умряла, и трябва да живея някак си

задоволително или не толкова.

Така че и ти, твърде рано си се отчаял за живота си, давай по-смело

ще си намериш и работа и колектив и добри колеги, ако решиш можеш да запишеш и друго образование

Само не се отчайвай, момче, отчаянието, което те е обзело в моомента е много лош съветник