сексуално объркване,натрапливости и ужасен страх

[obyrkan]

Здравейте на всички.Създавам нова тема понеже написах същото съобщение и на д-р Първанов,но и не съм мн сигорен дали съм го написал където трябва и дали е публикувано,а и тук може да се включат хора страдащи от моя проблем и с тях също да обменим някакво мнение.И сега да започна по същество.Сега съм на 26 години.Още от съвсем малък,от както се помня имам сексуален нагон и сексуално желание.То е отправено единствено и само към жените.Мога да кажа също така,че от съвсем малък знам как да се самозадоволявам.Били сме малки,гледали сме порно,събирали сме се даже групово момчета като малки,което си беше някаква мода тогава навремето и сме правили тези нормалните момчешките неща.Харесвам всичко в жената,красотата и,нежността,излъчването и всичко женствено,момчетата винаги съм ги възприемал абсолютно и само като приятели,нищо мъжко никога не ме е привличало,възбуждало и тн.За мене мъжат си е символ за  грубост,дори и ако видя жена,която дори и малко да има някакви мъжествени и по груби черти,това ме отблъсква в нея.Също така харесвам още от малък напълно мъжкарските неща-коли,оръжия,,тренировки,всичко характерно за един мъж.
Какво се случи обаче?Когато бях в пети клас гледах едно порно вкъщи самичък.В което имаше една сцена,в която ми се прииска да се поставя на мястото на жената,,подбуден от мисълта,че тя прави нещо мръсно,перверзно,долно и унизително, като изцяло влизах в ролята и,обличайки се с женски дрехи и белйо.Да уточня че женското белйо ми е голем фетиш още от детството и до сега. Направих го масторбирайки.Тук вече идва същността на моя проблем,а именно,ТОВА ГОЛЯМО ПРОТИВОРЕЧИЕ,което роди мозъка ми,противоречие и нещо лишено от логика,нещо което в реалността е невъзможно.Противоречието е в това че поставяйки се на мястото на жената докато мастурбирам,аз през цялото време съм си мислел единствено и само за нея,за лицето и,устните и всичко останало ,мъжат по абсолютно никакъв начин не фигурира в картинката,защото ме отвръщава,а нали все пак в реална сексуална ситуация,жената прави това,защото харесва мъжа,иска да му достави удоволствие по този начин и по този начин доставяйки удоволствие и на себе си и правейки го си мисли за мъжа.След като го направих,не почъвствах удовлетворение след това.Почувствах се отвратен.Чувствах се неестествено .Мина време,бях малък,все още нямах сексуални контакти с момичета въпреки че си ги харесвах постоянно и мн често се влюбвах,мастурбирал съм си по нормалния и естествен начин,но също така понякогана на няколко месеца примерно пак съм получавал този импулс гледайки порно и съм се поставял на мястото на жената,мислейки си само за нея и без никакво желание към мъжа.След всяко такова мастурбиране,после в 90 % от случеите съм се чувствал отвратен и месеци наред не ми е и минавало през мозъка да направя нещо такова.Като порастнах малко и почнах да имам гаджета а и вече да правя секс,направо се чудех как е можело да правя такива глупости и защо съм ги правил,занимавам ли се с някое момиче може и половин година да не се сетя за това нещо.Мислите за нещата които съм правил са били различни,не е била една и съща.Много често след такова мастурбиране съм усещал,че не ми е доставяло удоволствие самото усещане от това което правя,а по скоро цялата тази процедура,да се преоблека като жена,да я пресъздам по някакъв начин чрез себе си мислейки си само за нея. Ще се опитам да направя някакав извод от всичко казано до момента. Харесвам много жените,това е обекта който ме привлича и възбужда страшно много.По някога по време на мастурбация съм се поставял на мястото на жената,получил импулс от това което прави жената,понеже ми се вижда мръсно,перверзно,долно и унизително.Докато съм мастурбирал по този начин,мъжат не е присъствал никога по никакав начин в сцената,нито той,нито пък части от неговото тяло,представял съм си жената,нейното лице,изражение,устни и тяло.След такава мастурбация се чувствам отвратен почти винаги,а в същото време и успокоен,понеже всеки път осъзнавам,че това нещо не ме удовлетворява,и ми показва всеки път че мъжете не ме причвличат по абсолютно никакав начин.В реални живот когато съм с жена,обожавам секса с нея всичко в самата жена,нямам никакво желания да влизам в някаква роля поставяйки се на нейно място,възбуждаме и ми харесва абсолутно нормалния и естествен секс между мъж и жена,като смея да кажа че самата игра преди секса,натискането,целувките и вс останали екстри ми харесват страшно много,не съм фен на чисто животинския секс.И в тези моменти съм се чудел защо съм правил тези глупосто понякога когато съм сам.Сега вече съм на 26 години и 90 % от нещата които са ме възбуждали когато съм се правил на жена мислейки си за нея.вече не ми доставят удоволствие  и не ме възбуждат по никакав начин.Винаги съм се чувствал на 100 % хетеросексуален,надъхан да занимавам момичета,да флиртувам с тях,да се забавлявам,а това което ми се случваше да мастурбирам  понякога по този начин съм го възприемал винаги като грешен импулс и нищо повече,никога не ме е притеснявало,защото никога не съм го свързвал с реалността и наистина в случеите в които съм го правил все едно сякаш мозъка ми превключваше в някакав друг режим режим не на нормален сексуален акт,отделен от този който е в истинския свят,колкото и откачено да звучи,така ги усещах нещата.От всичко казано до момента вече ви е напълно ясно защо съм получил натрапливостите.А как точно се случи?Еми просто един ден си зададох въпроса.-значи щом съм ги правил тези неща,нещо не ми е наред,по пътя на логиката би трябвало да искам и да го правя с мъже и така започна кошмара в който живея от 2 години и половина.Натрапливи хомосексуални мисли,които мн се промениха.Първата година бяха едни,а в момента от година и половина са абсолютно концентрирани в едно и също нещо,в едно и също действие,абсолютно моногамни.Незнам,но спореед мен  има нещо гинерално сбъркано в мозъка ми по рождение.Незнам това нещо какво иска от мен,незнам и как да подходя към него.Едно и също нещо в един момент ми се струва възбуждащо и интересно,в другия момент дълго време наред ми се струва отвратително и сам си задавам въпроса как съм могъл да го правя.Някакъв вид форма шезофрения ли имам,просто незнам.Мисля че имам някакво личностно сексуално разтройство или разтройство на половата идентичност в някакви апсекти,аз така си мисля,дали е така може да се опитате вие да прецените от коментара ми.Може би  импулса който съм получавал да се самозадоволявам по този начин иска да ми каже или да ми покаже нещо,но незнам как да го тълкувам.Четох и за различни видове парафилии,но и там не се вписвам в нито едно от тези разтройства.По конкретно за нещата които съм правил ще напиша в следващия си пост,в него ще разкрия и част от механизма на натрапливостите ми.Бисексуален ли съм и как бих могъл да съм при положение че мъжат НИКОГА не е участвал като обект на желанията ми нито в реалния секс,нито по време на мастурбация,да не говорим пък и за натрапливите мисли които са ме поставяли в ситуация на отвращение в която имах чувството че ще колабирам и ще припадна,камули да направя нещо,и камули пък да изпитам някакво удоволствие.Минах през страшно много разсъждения да си търся сам причината и вече се изморих,стигнах до някои мои обяснения които незнам дали са верни и тях ще ги споделя другия път,допуснах и това че може още от малък,всички тези неща да са били натрапчиви мисли,а това което съм правил мастурбирайки да са били комплусии,опитвам се да вкарам някаква логика,но всеки божи ден мисля че може да е от нещо друго и друго и друго.И така,на кратко е това.Дано успеете да вникнете в  болния ми мозък и да дадете някакво обяснение за ставащото в него, а аз ще изяснявам и подробностите в следващите ми съобщения.Живея в огромен страх в някакав момент да не получа истински импулс на желание към мъж,постоянно съм като уплашен,моментите на спокойствие са вече толкова редки,страничните ефекти от паниката са ужасни.Аз реално се чувствам блокирал психически,а от там и физически,страничните ефекти от натрапливостите ме вадят извън равновесие-получавам стягане в чейнето,кисел вкус в устата,изтръпване на главата към мозъка,пулсирана,виене на свят,съчетано и със стягане в корема направо става красота.Не винаги всички симптоми са толкова силно изразени и комплексно работещи заедно,но са достатачно сериозни да ме карат да незнам къде се намирам понякога.Седя си на старата работа без желание за развитие,защото незнам какво друго ще мога да правя,при положение че ми е толкова трудно да се концентрирам,а бях изключително амбициран човек.В момента чакам да мине единия ден и да дойде другия,натрапчивата мисъл е една и съща,спохождаме навсякъде,с всекиго,по всяко време,с това лягам,с това ставам,чувствам се все едно е залепена в буквалния смисъл за мозъка ми.Незнам докога ще издържа да живея по този начин,наистина...МОЛЯ ВИ,ПОМОГНЕТЕ МИ !!!

[dimaka]

Спокойно,приятел!Много си се стреснал от собствените си сексуални фантазии.Щом не пречиш и не нараняваш себе си или партньора си,всичко е наред.А това което разказваш е като стихче на първолак пред разказите на мои близки приятели за техните фантазии.Аз съм читател във форума,има специалисти които ще се изкажат по-точно.За пръв път пиша по друга тема,стана ми интересно.Приеми го като приятелско мнение.

[д-р Тодор Първанов]

Много пъти съм писал-темата на натрапливостите няма съществено значение.

От това което си описал мисля, че имаш просто ОКР.

Редактирано Януари 6, 2014 от д-р Тодор Първанов

[obyrkan]

Благодаря ви д-р Първанов за отговора и на теб също Димак,затова че си съпричастен,оценям го като подкрепа.Все пак вие сте първите хора в живота ми на които споделям нещо толкова лично и за мен този момент е специален.Както виждате няма как да кажа на родител или на приятел нещо подобно,понеже веднага ще ми се лепне етикет и никога няма да бъда правилно разбран.А самото състояние,да се тормозиш от нещо и да няма на кой да си излееш душата,допълнително засилва напрежението в което и без това живея.Д-р Първанов,няма да ви задавам въпроси,затова как да се справя с натрапливостите.Вие и Орлин сте писали достатъчно пъти,давайки съвети за взаимопомощ и това е нещо много ценно за хората изпаднали в затруднено положение като мен.Знам,че имам нужда от психотерапия,можеби ще стигна и до там,стига само да събера средства и да си осигоря нужното време.Може да опитам с някакви алтернативни методи да си помогна същевременно,като категорично химия не искам да взимам,тя няма как да промени начина ми на мислене.На първо време си мислех за хомеопатия,на някои помага,на някои не,явно е строго индивидуално,затова колко е успешна спрямо ОКР,нищо не мога да кажа.Утре вечер ще пиша пак с някои доуточняващи въпроси.БЛАГОДАРЯ ВИ още веднъж момчета,тази вечер ще спа малко по-спокойно, благодарение на вас.Лека вечер. 

[Орлин Баев]

Привет!

 

Преценявам те така. Толкова харесваш жените, че ти се иска да се слееш с жената. Оттам идва и това желание понякога да облечеш женски дрехи, да се опиташ да почувстваш женското възприятие, тяло, емоция, мислене - сякаш отвътре. Но това наистина няма нищо общо с гей ипмупси. Просто истински се възхищаваш и обожаваш жените, това е!

 

В случая самото поведение е о'к. Не е о'к тълкуването, което му поставяш. Това е породило вътрешен конфликт, битка между перфекционистичния ти морал и страха ти "да не би да съм гей...". Потиснал си страха си, което след време е породило натрапливите мисли, които преживяваш и сега. Отново, по отношение и на тях - нужно е, първо добро разбиране на случващоо се в теб, на динамиката на пораждането им на нива подсъзнание, съзнание, разбиране на излишната и обречена на провал и мъка битка между морала и страха ти. Второ, променяне на тълкуването на мислите, тренирано до случването на нов навик по осъзнаването и виждането им като безобидни.Това се прави чрез методите на психотерапията - когнитивно поведенческа, краткосрочни, нлп, медитация базирана терапия и т.н. 

 

Кажи няколко думи за възпитанието си! Какви са емоционалните взаимоотношения между теб и майка ти сега и какви са били когато си бил малък? 

Редактирано Август 5, 2014 от Орлин Баев

[obyrkan]

Здравейте отново.г-н Баев,благодаря ви за бързия отговор.Няколко  дена ще съм зает и няма да мога да пиша.А искам да напиша някои неща по подробно,но можеби към понеделник някъде.Само един въпрос.Всичко ще ви разкаже,но защо ме питате специално за отношението между мен и майка ми,а баща ми не го споменавате...?

Редактирано Август 8, 2014 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Защото хипотезирам силна емоционална свързаност с нея, която би могла да подлежи ставащото. Разкажи и за баща си и семейството си въобще. Хубави дни!

[obyrkan]

Да,но това с привързаността към майката не се ли отнасяше точно за мъже които са с хомосексуални наклонности.Вие имате впредвид случващото се това че имам натрапливости,или нещата които споделих че съм правил,провокиран от възхищение към жената?

[Орлин Баев]

А ти описваш семейството си, както те помолих, или си гризеш ноктите (образно казано), проектирайки безплодните си (както описах вече) страхове в неутралните ми и нямащи нищо общо с изкривяванията в страховете ти мои питания?! И не - привързаност към майка си могат да имат широк тип характерови типологии, както и този факт да води до немалък спектър от поведения, включително и дон жуановско. Тоест, страховете ти са безпочвени - през негативен психичен филтър нагаждаш казаното така, че да отговори на очакванията, скрити в страховете ти - но това няма нищо общо с нещата, каквито са. 

Редактирано Август 8, 2014 от Орлин Баев

[obyrkan]

Извинявам се.Ще ви разкажа подробно за семейството си,само да се прибера,понеже имам едно служебно пътуване за ден два.В неделята се прибирам и ще пиша.Лека вечер

[obyrkan]

Здравейте,нямах интернет,затова се забавих с отговора.Ще ви разкажа относно детството си.Няма спомен да съм имал някакво по-специално отношение към майка ми,както и към баща ми като цяло.Мога просто да ви разкажа затова как съм се чувствал като дете.Искам само да кажа предварително,че сега с тези думи не нападам и не обвинявам никой и ако е имало нещо към родителите ми,по скоро към баща ми,аз съм му простил.От както се помня,още от най-ранно детство нашите много секараха.По точно баща ми правеше скандали на майка ми без никаква основателна причина.Той беше сприхав  човек,понякога и доста агресивен.Аз много се страхувах от него .Единствено спокоен  се чувствах в събота и неделя,когато ме караха на село при  приятелите ми и баба ми и дядо ми.Най-кошмарните ми години бяха 5 6 и 7ми клас.Тези 3 години всеки божи ден,аз не исках да се прибирам от училище,защото когато настъпеше този момент,в който трябва да си тръгвам към вкъщи,корема ми се свиваше на топка от страх че вкъщи пак ми предстои поредния кошмар.Лично мен баща ми не ме е бил,обаче е посягал на майка ми,а тя е много добра жена и аз много тъгувах от това че тя страда.Много пъти ни е гонил от вкъщи,разплаквал е майка ми и тя си е тръгвала посред нощите,докарвал я е до нервни кризи,аз наистина се притеснявах за здравето и и ми беше много мъчно за нея.Много пъти не съм заспивал с часове от страх,защото пиян съм го чувал как крещи в другата стая и си говори сам и от време на време влизаше в моята стая да ми крещи,а аз съм се правил че спа. На кратко цялото ми детство до към  8ми 9ти клас е минало със много сериозен страх.Вместо семейния уют,който очаква всяко дете,след като се прибере у дома,аз се сблъсквах с жестокия страх .Но това беше отдавна.Незнам дали по някакъв начин ме е травмирало всичко това,все пак беше много отдавна.Друго характерно нещо,още от малък а и до ден днешен нещото към което съм се стремял е да имам приятелка,да имам момиче до себе си.Единственото нещо в живота което до сега ми е давало стимул и амбиция да живея са били жените,те бяха моя двигател за живот,именно и  в желанието си да ми се получават нещата с тях гледам и много критично на себе си,вечно се стремя да  изглеждам по добре,да направя по хубаво тяло да имам самочувствие,исках все да тренирам някакви бойни изкуства,да се науча да се бия,надъхвах се много от разни филми,героите в тях които са ми били идоли и всички нормални момчешки неща.Комплексирам се постоянно,жените ми ги създадоха тези комплекси последните няколко години.Усетил съм за себе си че да се чувствам 100 % щастлив имам нуждата да съм влюбен,да имам момиче до себе си,което убедително показва че ме харесва и по този начин крепи и самочувствието ми .Много пъти съм се влюбвал,уникално усещане е.Пределно ми е ясно че това чувство не е постоянно,че с времето тази тръпка отминава и така нататък.Но аз от време на време имам нужда да я усещам.  Относно сегашното ми състояние-ами какво да кажа.Нямам вече никаква борба с натрапливостите.Послушал съм съветите както на вас,така и на доктор Първанов.Но тях си ги има.Скоро стават точно 3 години.Първата година бяха едни,измъчвахаме брутално,минаха от самосебе си и вече 2 години не са се върнали.За тези 2 години аз имам една единствена моно натрапливост.Абсолютно моно,значи подчертавам го това,понеже съм чел тука че някои минават през 100 вида натрапливости от мисъл в мисъл.Не.При мен става въпрос за една единствена мисъл форма.Едно и също действие,един и същи образ,това е.Мозакът ми автоматично без да го насилвам си търси някакви утвърждения,които могат да ми донесат някакво временно спокойствие,след като това се получи той на ново почва да търси форми които да го разтревожат.И това е.Една непрекъсната вътрешна борба в главата ми,за която аз дори вече няма никаква намеса.Тя си се случва от само себе си,аз седя и само я наблюдавам.Понякога като изкочи някакво утвърждение до такава степен стопирва натрапливата мисъл,че се получава някакъв много сериозен конфликт,защото почвам да получавам много мощно напрежение в главата над веждите и имам чувството понякога че чак ми се кръстосва погледа.Доктор Първанов ми даде съвет,че в такава ситуация с моно натрапливост е достатъчно да спра борбата и просто да чакам,да мине достатъчно време,докато изчезне и му благодаря за съвета .Той обясни,че този подход работи,само при мононатрапливости.Сега си чакам,докога ще чакам незнам.Изключително съм изнервен от това че в крайна сметка това съзнание,което имам не ми помага за нищо.Каква файда,че имам съзнание,при положение,че подсъзнанието ми си прави каквото иска с мен и съсипва живота ми, а съзнанието ми не може да отхвърли мислите които ми създават напрежение и дискомфорт.Да не говоря до каква степен цялото това самовнушение изкривява реалността по такъв начин,че въпреки виждайки,че ти няма да изпиташ абсолютно никакво удоволствие от това ако извършиш мисълта,все едно нещо то казва,да но трябва да го направиш…Абе аз  по гадна,подла и мръсна игра на мозъка с човешкия индивид не съм виждал…….

[Орлин Баев]

"баща ми правеше скандали на майка ми без никаква основателна причина.Той беше сприхав  човек,понякога и доста агресивен.Аз много се страхувах от него .Единствено спокоен  се чувствах в събота и неделя,когато ме караха на село при  приятелите ми и баба ми и дядо ми.Най-кошмарните ми години бяха 5 6 и 7ми клас.Тези 3 години всеки божи ден,аз не исках да се прибирам от училище,защото когато настъпеше този момент,в който трябва да си тръгвам към вкъщи,корема ми се свиваше на топка от страх че вкъщи пак ми предстои поредния кошмар.Лично мен баща ми не ме е бил,обаче е посягал на майка ми,а тя е много добра жена и аз много тъгувах от това че тя страда.Много пъти ни е гонил от вкъщи,разплаквал е майка ми и тя си е тръгвала посред нощите,докарвал я е до нервни кризи,аз наистина се притеснявах за здравето и и ми беше много мъчно за нея.Много пъти не съм заспивал с часове от страх,защото пиян съм го чувал как крещи в другата стая и си говори сам и от време на време влизаше в моята стая да ми крещи,а аз съм се правил че спа. На кратко цялото ми детство до към  8ми 9ти клас е минало със много сериозен страх.Вместо семейния уют,който очаква всяко дете,след като се прибере у дома,аз се сблъсквах с жестокия страх .Но това беше отдавна.Незнам дали по някакъв начин ме е травмирало всичко това,все пак беше много отдавна."

 

Най-дълбокото програмиране, през което филтрираме целия си последващ живот, се случва през ранните ни години. Това е обстойно проучено както в психоанализата, така и в когнитивната наука и психотерапия. За психиката ти няма отдавна или скоро и въобще време, тъй като преживяното тогава, присъства в теб сега, в дългосрочната ти памет (несъзнаваното) като устойчиви и дълбоко гравирани когнитивни схеми. Въпросът е, че са несъзнавани, а когато са болезнени, от позицията на съзнанието човек автоматично прави всичко, за да не ги види, което обаче прави действието им още по-силно и несмущавано.

 

Ето, виж себе си като малък - скандалите на баща ти, обидите, насочени към майка ти, побоищата и твоята реакция на страх, тъга, безпомощност. Цялата тази с години повтаряна ситуация е в теб и сега. Ето натрапливата ти мисъл, която толкова те плаши и те прави тъжен, уплашен, безпомощен. Не си споделил точно каква е, но предполагам... Ето баща ти агресор, ето я и мисълта ти. В същото време ти и собствената ти дълбока връзка с мама и желанието ти да я защитиш, но безсилният страх и тъга, като следствие от това, че си малък и слаб. Ето го и страхът ти от мисълта "агресор" и тъжната ти безпомощност при идването и, както и безсилното ти роптаене. Обсесивната ти симптоматика, по такъв начин, представлява израз на дълбоко интернализирания в теб конфликт, който продължаваш да пре и пре и пре- живяваш. Ако сега не поработиш върху решаването на този конфликт, за в бъдеще силното ти желание за влюбване, идващо от нуждата ти от обич и силното емоционално преливане с мама, може да ти изиграе лоша шега в семейството ти, да те тласка към периодични силни влюбвания извън него... Както и след време, без да се усетиш, отново в семейството си, би могъл да станеш доста агресивен, точно като баща си... 

 

Добрата новина тук е, че самата работа по натрапливостите ти, представлява преработка на посочения конфликт! Просто природата е толкова мъдра, че в самия "проблем", се крие и решението. Просто да си кажеш, че това е моята окр мисъл и да я пропускаш, е чудесно. Но, както виждаш, засега не работи напълно. Защото има нужда от малко по-директна работа със самата мисъл, с приемането и, както и с обезстрашаването на преживяванията и емоциите зад нея - чрез когнитивна хипнотерапия, нлп, поведенческа работа... 

Редактирано Август 17, 2014 от Орлин Баев

[obyrkan]

Значи първо,Орлине,благодаря ви много за пълния,подробен и детайлен анализ който направихте за преживяванията ми в детски години.Второ,не съм споделил точно мисълта си,защото много добре знаете,че тя е с гаден смисъл и публично не искам да го направя,защото ме е срам ,ако дойда на сеанс ще я споделя  разбира се.Само едно нещо не разбрах.Казвате мисълта ми ''агресор''.Какво имате впредвид?Значи аз уточних,мисълта ми е абсолютно моногамна,не са букет от мисли,говоря за едно и също действие и образ.Също така споделих че плашещата мисъл е с насоченост от това да не направя нещо с мъж,за пример ще дам все едно натрапчива мисъл,че ще целуна някой мъж,то всъщност първата година бяха такива мислите,но слава бого те ме оставиха намира.Да речем че сега мисълта е пак в тази насока,но различна като образ и действие.Аз явно не мога да разбера,или съм ви подвел.Никаква агресия няма в мислите ми,нямам мисли че ще нараня някой близък или себе си и тн.Моля уточнете какво имате впредвид.Очаквам отговора ви.Лека вечер

[Орлин Баев]

Обяснил съм го добре. Ти се запитай - "какво кара ума ми да се отклонява и да не вижда, дори при пряко посочване"? Интересно ми е да наблюдавам как вниманието ти просто отскача, когато се засегне описваният базисен конфликт в теб... И моля, пиши ми на "ти". 

 

Отново обяснявам - преживяванията ни през ранните ни години, се запечатват в несъзнаваното ни като психодинамични отношения между интернализираните образи на възпитателите ни, т.н. интроекти. Тоест, мама, татко и възпитателите ни въобще, стават част от собствената ни психика. Помисли в тази посока, за да не ти давам наготово смлени отговори!

Редактирано Август 19, 2014 от Орлин Баев

[obyrkan]

Тук е един от основните проблеми.Вниманието ми не просто отскача в мисълта създаваща конфликта,то не може да излезе от там.От момента на събуждане,до момента на заспиване.99 % от ежедневието ми(времето през което не спа),се чувствам все едно преживявайки мисълта,дори и самата мисъл да не се разгръща в съзнанието ми,аз вътрешно си знам че имам проблем и усещам физическите симптоми на отхвърляне свързани със схващане на челюстта и кисел вкус в устата.Изкачайки утвърждение,което контрира мисълта се случва друго,тогава симптомите на схващане на челюстта ги няма,защото мисълта е неутрализирана,но за сметка на това усещам супер напрежение в главата,създадено от това че мисълта е парирана и не може да се разгърне.

[Орлин Баев]

Не бих казал ,че дори опитваш да разбереш за какво ти говоря... Стоиш си на плиткото и те е страх да видиш корена на проблема си. А след това и да работиш истински по разрешаването му. Аз не искам да слушам оплаквания, а да виждам мотивация за разбиране и работа по промяна! ...

Редактирано Август 21, 2014 от Орлин Баев

[obyrkan]

Не не.Извинявам се.Аз исках само да кажа какво се случва в главата ми и примерно дали е нормално да ги усещам тези неща впредвид състоянието ми.Спирам да се оплаквам,ако така е прозвучало.Иначе корена на проблема поне аз си го знам.Той се крие в това което ти ми обясни.Истинското възхищение от жените,което ме е карало да правя преди разни неща за които съм споделил.Дори понякога тези неща още повече са ме надъхвали към жените.Ти казваш,че е напълно нормално.Аз също винаги съм мислил така(като пак уточнявам,това е било рядко поведение от дъжд на вятър).Но в един момент мозъкът ми казва-Край,щом си правил това,на теб нещо не ти е наред и ТРЯБВА да правиш тези неща с мъже(което разбира се в мен поражда ужас,защото всичко мъжко ме отблъсква и това няма как да се промени и да почне да ми харесва).Това е истинския конфликт в мен.Аз си го знам на 100 %.Явно по него трябва да работя.Но точно как,незнам!!!С този пост показвам,че знам корена на проблема си.Сега предполагам трябва да се намесят техниките,които ти ми сподели в по горните постове...

[Орлин Баев]

Както и да е... Техниките са различни, но правенето им сам е рисково. Защото те са само помощници на разграждането на старо и граденето на ново отношение. А сам, точно при окр, има риск първо, от "наливането на ново вино в стари мехове", тоест правенето на дадени, колкото и добри да са техники, със старото отношение на неразбиране. Второ, при окр човекът има склонност да се вкопчи в техниките, като така ги превръща в част от проблема си. Нужни са, но в известно богато разнообразие и преподавани и супервизирани от терапевт така, че да бъдат само патерици, при това в подходяща посока. Патерици, които да бъдат захвърлени след няколко месеца. Тогава вече описаният добър подход в "обсебен мозък" работи. А над него и едно себепознаващо се, медитативно присъствие и отношение. Но, засега, имаш нужда от по-провокираща работа! Обърни се към добър нлп, поведенчески хипнотерапевт, който има опит с обсесивни състояния! 

[obyrkan]

Добре.Слушам препоръки.Може ли да ми кажеш при теб примермо колко сеанса приблизително ще са ми нужни преди да почна да се справям сам и да ги практикувам сам вкъщи.Също така,можеш ли да ми препоръчаш добър колега,който е нлп или поведенчески хипнотерапевт от средната или източната част на страната-Варна,Стара Загора или който и да е друг град.Ако искаш пиши на лични.

[Орлин Баев]

Три месеца или 12 сесии са една приблизителна ориентировка. Но, всичко е лично - зависи и от твоето разбиране, мотивация, готовност не за битка и справяне, а за смирено осъзнаване и осъзнато смирение пред уроците на страха зад натрапливостите ти! Във Варна, обърни се към д-р Вълчо Йорданов, психиатър. Поздрави го от мен, като предварително го питай, дали работи с окр. Успехи! 

[obyrkan]

Благодаря.В краен случей ако трябва в София ще се преместя да живея за да мога да идвам при теб или при доктор Първанов.Изглежда вие сте най-добрите специалисти в тази сфера...! Хубава вечер

[Орлин Баев]

Ти си специалистът! Ние сме само асистенти на доброволието ти! Успехи и поздрави на Вълчо!