Добромир Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 (edited) Предположенията за това какво са изпитали или помислили другите, независимо положителни или отрицателни, според мен, са всъщност отричане на индивидуалността на другия и подчиняване (идентифициране) на неговите реакции, емоции, начин на мислене на нашия. Това е основната причина за конфликтите и недоразуменията между хората - "няма какво да те слушам, защото знам какво мислиш и чувстваш" А това не е ли и от липса на търпение, иначе хората могат поне да опитат да се изяснят, преди да правят окончателни изводи за това какво мисли или възнамерява другият? И моите наблюдения са, че не е толкова често самото осъждане, колкото мнението на отсрещната страна, че е осъждана. Тъй като много пъти е била наистина осъждана или може би защото самата тя - или той - често осъжда другите? Та взема, че се обижда кръвно от едно спокойно и балансирано мнение просто върху обсъжданата тема, а не осъждаща конкретно човека. Според мен от тук нагоре по скалата на "нажеженост" е по-крайно изказване по темата, отново без личен мотив - но все е по-вероятно да си го идентифицира човек, като че ли е така; после е директната, но внимателна, т.нар. конструктивна критика, в която са включени и позитиви; после е небалансираната критика по отношение на конкретен въпрос или проблем и чак тогава идва осъждането! То носи според мен тежестта на едно по-цялостно отричане и на човека като такъв, а не само на негови конкретни недостатъци или погрешни мнения. Иначе, защо Авторът на въпросното мото съветва да не съдим, а пък той доста остро се изказва срещу определени неща? Това от негова точка вероятно не е съдене, макар че околните е имало поводи да го възприемат и така. Но ние не сме Той. Наша работа е да дозираме мненията и критиките, така че да не преминават в осъждане. А ако разберем, че и лекото докосване до "раната" на някой предизвиква твърде силна реакция, т.е. ние вътрешно сме нямали и помен от осъждащи настроения спрямо него, а той изведнъж реагира, както реагира жестоко осъденият? Твърде зле май я разбираме още човешката психология, какво остава до духовността... Редактирано Януари 9, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 9, 2007 Доклад Share Добавено Януари 9, 2007 (edited) За това си прав, че не можем още да сме съвсем уверени. Но пък тук идва момента за огледолото, т. е. това, в което обвинявам другите всъщност са или моите страхове, или нивото ми на съзнание в момента. Значи е време да се замисля и изчистя вредните наслоявания. Във всички случаи обаче, един честен, открит разговор би помогнал Съденето и страховете са вредителите в съзнанието ни. "Щом смятам, че съм прав, мога да говоря смело, независимо, кой, какво ще си помисли"- цитат, не зная от къде Редактирано Януари 9, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 10, 2007 Доклад Share Добавено Март 10, 2007 (edited) Случва се Съденето ( като вътрешно или външно преценяване) да е следствие на някакво наблюдаване/ преживяване + обСъждане и следва спонтанно отСъждане ...Искрено - Фалшиво + Правда - Неправда + Користно - Безкористно има тънка разлика между Съденето, което изхожда от Ума и споделеното мнение - преценка - подсказка , което изхожда от Любовта + да не реагираш на Правда - Неправда ситуации ми беше болезнено + Егото все иска яснота за правдата и правилността. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Март 10, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 7, 2010 Доклад Share Добавено Септември 7, 2010 Ето една интересна публикация в спиралата по темата. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 8, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2010 (edited) 185. ... Би била явна грешка да умножавате лошите качества, като ги утвърждавате с мисли, осъждания и чувства. По-добре е да мислите за лошия човек положително, извиквайки към проявление доброто, което в него още не се е проявило, отколкото да мислите за отрицателното и така да го усилите и направите още по-лошо. Всяка тъмнина в човека може да се поправи със Светлина, да го направиш по-добър и по този начин да му окажеш помощ. Постъпвайки по този начин, вие ще усилите светлината в хората и ще служите на Светлината. Много служат на тъмнината без да го осъзнават, но трябва да се знае как и с какво се усилва Светлината или тъмнината. Осъждането е вредно с това, че гаси светлината в човека, правейки го още по-лош от това, което е. Осъждането трябва да бъде оставено. По-добре да помислиш [за някого] добронамерено или въобще да не помисляш [за него]. Да умееш да извикваш към проявление Светлото в човека – това е пътя на Архата. И не е негова вината, че светлината, която е извикал със своята Светлина, хората покриват с тъмнина, както често се случва. След „осанна“ следва „разпни го“ – така се колебаят хората между полюсите на Светлината и тъмнината. Грани Агни Йога 1958 г. Редактирано Октомври 8, 2010 от Станимир Донка, Слънчева, Пламъче и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.