Багира Добавено Септември 27, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Ето две допълнителни гледни точки към въпроса за съденето: 1. Ошо обръща внимание, че когато човек оценява нещо, дава му личната си оценка, което може и вид съдене да е, всъщност товори за себе си, разкрива себе си, с една преценка показва и нивото си, измерителната си система и мерните единици! 2. Мирдад (то ест авторът на "Книгата на Мирдад" - Михаил Найми) казва, че когато човек съди (това вече е по- силно и не е толкова неутрално, като даването на оценка) -спъва както този, когото съди, така и себе си, двамата се оказват овързани един в друг и в това осъждане. Струва си да се замислим- толкова ли е безопасво да съдим, както изглежда на пръв поглед и както все отвътре ни идва да го правим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 БИБЛИЯ ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ГЛАВА 5. 1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. 14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. 20. Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". 22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. 23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *. 27. Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". 28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31. Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". 32. Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува. 33. Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". 34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. * Празноглав, смахнат. * Върховно съдилище. * Малка римска монета Всеки път, когато чета от Библията, се радвам на чудото, произлизащо от думите написани в Нея. Толкова много има вътре, че не ще стигне цял един живот да се разбере тази Радост, този Истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Синева Все още в мен има малка слабост /за щастие все по-рядко/ да намирам кусури, но в повечето случаи добронамерено. Смятам, че външното е отражение на вътрешното и се опитвам да посъветвам хора, които само говорят, че трябва да приложат хубавите си думи на практика. Водя се от това, че щом аз съм се справила и съм постигнала нещо, то не е невъзможно. Просто трябва воля и усилие. "Не е срамно да не знаеш, срамно е да не искаш да се научиш." Дори и да поучавам понякога старая се да е с любов и усмивка, да не е критика Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Но хубаво е, че уважавам правото на грешки у другите. Мисля си, че разговорите и споделянето на опит не е съдене Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Не се притеснявай, не си сама. И аз така, все още не мога да се отърва от това да критикувам! Голяма слабост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Когато осъждам другите, всъщност се настъпвам по мазолите, но не ме боли, защото краката не са мои. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 толкова ли е безопасво да съдим, както изглежда на пръв поглед и както все отвътре ни идва да го правим...не е безопасно когато чувствата са въвлечени, като например омразата и отвращението към престъпника, задоволството и злорадството когато е наказан, самодоволството че не сме потърпевши. Тези неща отдалечават много спасението. Когато логиката и интуицията упражняват съвършено различаване, вайрагья, това е основа на праведния живот. Без тази способност не може да се напредне. Всеки, който е тръгнал в Правия път, в пътя на човечеството или, казано в най-висш смисъл, в Божествения път, той трябва да различава двете съществени неща – да различава злото от Доброто, лъжата от Истината, неправдата от Правдата, омразата от Любовта, глупостта от мъдростта. Тези неща са необходими, те са същественото в Живота. Вие мислите, че разбирате нещата. Може да мислите, че някои неща са добри, а всъщност те са зли. Когато говорим за Добро или за зло, разбираме отношенията на нещата към разумната човешка душа. ... Когато Христос дойде у вас, Той ще ви научи правилно да разбирате нещата, ще научите кои постъпки у вас са добри и кои са лоши. Не трябва да казвате: “Сега съм малко по-добър, малко по-интелигентен”. Не малко, но трябва докрай и съвършено да завършите своята картина. Христа да придобия. Беседа от Учителя, държана на 5 ноември, 1916 г., София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 Все още в мен има малка слабост /за щастие все по-рядко/ да намирам кусури, но в повечето случаи добронамерено. Смятам, че външното е отражение на вътрешното и се опитвам да посъветвам хора, които само говорят, че трябва да приложат хубавите си думи на практика. Водя се от това, че щом аз съм се справила и съм постигнала нещо, то не е невъзможно. Просто трябва воля и усилие. "Не е срамно да не знаеш, срамно е да не искаш да се научиш." Дори и да поучавам понякога старая се да е с любов и усмивка, да не е критика И аз минах през този период, но в момента се усещам, че все по- малко забелязвам някакви кусури у хората. Просто ги приемам такива, каквито са и се радвам на всяка възможност да общувам с тях. И с вас, приятели. Благодаря Ви, че Ви има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 28, 2006 Доклад Share Добавено Септември 28, 2006 (edited) Когато осъждам другите, всъщност се настъпвам по мазолите, но не ме боли, защото краката не са мои. Затова и по лесно може да сбъркам. Собствените мазоли е глупаво да се настъпват - те се лекуват. Както прилагаме щадящи методи към себе си, така трябва да опитваме да сме към чуждите "мазоли". Трябва да усъвършенстваме своята учтивост и мекота, тактичност. Това е особено важно за хората със силна мисъл. "Раната на главата ми заздравя, но лошата дума която ми каза не се забравя" Мечка от българска народна приказка. Мечката и дърварят Вайрагья на санскрит означава непривързаност към феноменалния свят на космическата илюзия. Вивек - съвършено духовно различаване, да виждаш нещата такива каквито са. Тези две качества са свързани. Едното е невъзможно без другото. Редактирано Септември 29, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Това, което смятаме за "кусур" на другия не е ли това, по което той отказва да прилича на нас, нашите ценности, които той не иска да споделя, нашите правила и морал, които той не признава и не спазва? А може би наричаме с думата "кусур" нещо, с което той ни пречи, дразни, променя комфортната среда, която сме си създали? Предлагам един случай за мнение. От няколко години си сътрудничим със съседната фирма, която ни поема поръчките за ксерокопиране. След едно недоразумение, което бързо беше изчистено, момичетата започнаха да се държат с нас меко казано напрегнато. Издържахме 2 седмици като на раздразнения тон, с който ни посрещаха, отговаряхме с усмивка и шега. Не помогна. Чашата преля, когато аз, плащайки(веднага! - от личните си пари) поръчка за 2 деца - над 10 лв.! - бях "обслужена" с думите - "абе оставяй си там парите и ме остави да работя! Ти си мислиш, че само ти имаш работа!". Усетих как в мен се надигна отдавна забравена вълна на осъждане. Задържах я. Усмихнах се и веднага реагирах по "моя" начин - "Благодаря ти мила" - изгпратиха ме с поглед . След няколко минути в офиса си успях да се успокоя и да ги "разбера и приема". Милите момичета, как не бях се сетила, те имаха много работа и нашите поръчки ги натоварваха. С колежката решихме, че не бива да се отнасяме толкова жестоко към тях и решихме проблема с любов. Сега даваме всичките си поръчки на момичетата от съседната книжарница - те са много радостни, защото сега си стабилизират бизнеса. Идват ни на крака да вземат и донасят поръчките и винаги са толкова усмихнати и старателни! На другите нищо не казахме, просто вече не се отбиваме при тях, не им пречим. Но не се сърдим, пак се обичаме и усмихваме и шегуваме като се видим на коридора. Според вас правилно ли постъпихме като не им казахме "истината"? А кое всъщност беше истината - и ние вече не знаем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Здравей Донка, Според мен много правилно разсъждаваш за "кусурите". Така е, не осъзнаваме, че всъщност, това, което ни дразни у другите е именно това, което подсъзнателно не харесваме у себе си и го проектираме у тях. Когато осъзнаем, че проблема за нехаресването е в нас самите, тогава "кусурите" изчезват. Тогава не ни е необходимо да се мъчим да променяме другите според нашите си критерии за оценка, а ги приемаме такива, каквито са и се радваме от сърце на възможността ни да общуваме с тях. За примера, който даваш, мнението ми е, че щом си поставила любовта и разбирателството в основата на решението на проблема, постъпила си правилно. Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Хубав пример, Донка. Според мен действията които сте предприели в отговор на случката не са неправилни. Това е възможен и коректен начин да се реагира. Мисля че си изпитала гняв, също. С това си изгубила доста енергия. Гняв - той влияе негативно изпращайки вибрации които образно казано "пресичат белтъка" на астралното тяло. "гневът за кратко успява да отнеме светостта, градена дълго време" Рамаяна След това на човек не му се учи и работи, нито му се медитира. Така е и с повечето негативни емоции. Всяка си има характерен тип вибрация. Сега помисли си за отношението си към тези "заети момичетата". Астралните ви отношения в момента не са добри. Ако бях на твое място, бих потърсил начин да възстановя нормалните отношения. Обикновено подарявам цветя или бонбони по някакъв повод. Поне медитирам и правя вътрешното ми чувство към "опонентите" безусловно приятелско. Така няма нищо което да помрачи вътрешното щастие. Както Исус съветва, когато се изправиш за молитва, ако се сетиш че имаш неразрешен проблем с ближния си, иди се помири с него - и после се моли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Много точно, Вальо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Да, Донче реагирали сте перфектно. Аз също реагирам по този начин като ме дразнят, но факта, че съм "на косъм" от избухването ми показва, че има какво да се желае. Точно това критикувам в себе си, но пък наистина виждането на хубавото и лошото е вътрешния коректив. Анализа ни помага да изберем и разберем Отдавна се отказах да подарявам нещо просто така. Хората се отдръпват и не разбират. Страха и недоверието им пречат, но Сега само мислено им изпращам и любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 (edited) Благодаря ви, приятели Нека успокоя Валентин. Дори в годините на най-тежките си зависимости не съм изпитвала гняв нито към себе си, нито към когото и да било друг. Всеки предполага за другия това, на което той самият е способен. (Предположенията за това какво са изпитали или помислили другите, независимо положителни или отрицателни, според мен, са всъщност отричане на индивидуалността на другия и подчиняване (идентифициране) на неговите реакции, емоции, начин на мислене на нашия. Това е основната причина за конфликтите и недоразуменията между хората - "няма какво да те слушам, защото знам какво мислиш и чувстваш" Откак се научих да НЕ предполагам нищо за никого, започнах да разбирам хората и да "усещам душите им" - това за мен, учителят, е от първостепенна важност) За "вълната на осъждане", която се надигна у мен - това бе дискомфорт, който ми казваше: "не е моето място тук, не е тяхното място тук, не са това думите, които трябваше да чуя и не е това отношението, което сме заслужили". Беше по-скоро някакво недоумение от ставащото и леко разочарование и неудобство. Професията и Учителят са ме научили за секунди да се справям с Любов с подобни състояния (за мен това е по-ценно умение, отколкото да бъда с осанка и самочувствие на "недосегаема" или "разкайваща се"- няма за какво да се разкайвам.). Запазеното спокойствие ми помогна да осъзная какво става и какво иска Бог от нас - другите момичета имаха нужда от нашите поръчки! А първите може би имаха нужда от почивка и от малък урок. Но съм щастлива, че наученото от Учителя ми помогна да оставя на Бог този урок. Никого не осъдих с ума си, нито със сърцето си, нито с думите си, нито с постъпката си. Само изпълних волята Божия и така за всички е добре сега. Астралните ми отношения с всички хора са прекрасни! "Яйцето" ми е в спокойна хармония. (Пак си направил преположение за напълно непознат за теб човек ) Обичаме си ги всичките момичета - и първите, и вторите. Няма виновни, няма пострадали, няма поучения (има поуки). Има разбиращи и разбрани. Редактирано Септември 29, 2006 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 ok Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Понякога ( често ), недоумявам, как някой смело съди някого, без значение непознат или донякъде познат. Хората сме големи смелчаци да се поставяме на мястото на Един. А да можем да видим на какво място сме само... Гротескно е някак един затворник да съди друг на кого е по - голямата белята, та са попаднали в затвора, смях голям. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 (edited) Всеки има свободата да приема другите както намери за добре. "Кой, каквато попара си надроби такава си я сърба" - Никой не изяжда попарата на другия. Така, че какво толкова сме се загрижили за другите? Сигурно се опитваме да бъдем добри и да помогнем, а? Може и да грешим - човешко е! Помиряването и възвръщането на равновесието, за което Вальо писа, са наистина необходими, защото иначе тежат и създават карма. А пък има затвори с по-лек и с по-тежък режим, а има и със строг режим. За най-грешните съществуват и единични килии, в който се пребивава до живот, без право на помилване. Редактирано Септември 29, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Септември 30, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2006 Когато осъждам другите, всъщност се настъпвам по мазолите, но не ме боли, защото краката не са мои. Много си прав! Което пък отива и към мнението на Венци, че осъждането е изява на егоцентричната личност и както и да "превъзпитаваме" стремежът към тази изява- с това не променяме същността на проблема. Другият трябва да расте, а аз- да се смалявам... И наистина, не изпитваме желание да ни болят собствените мазоли, но нещо ни се рита, де! Що да не са чуждите мазоли! И как да ги лекуваме? Проблемът не е в мазолите, а в краката, които не вървят накъдето трябва и с каквото трябва обути! Иначе може да си лекуваме мазолите, но няма да ги махнем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 "Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми." / Йов 30:18 / "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада." / Матей 5:9 /. "Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем." / Матей 5:42 /. Според мен проблемите при съденето са поне два : 1.съдията се поставя с позиция на ВИСШ,спрямо съдения,който съдията определя като НИЗШ.С други думи-съдията е човек,съдения - собствена му вещ. При съденето има две мнения,на две лица.Едното обаче налага своето за правилно и чуждото - за грешно.И не само това - той ДАМГОСВА чуждото. 2.Съдията дава една финална,окончателна, неподлежаща на промяна /дори от съдията/ негативна оценка. И тъй като всички хора сме РАВНИ,то според мен това е греха /недопустимото/ в съденето - поставяш се НАД друг човек и него го поставяш ПОД тебе. Това "разпределение на правата" се усеща както от съдещия така и от съдения. Съдения с право се счита ,че спрямо него е извършена несправедливост - несправедливо е поставен с позицията НИСШ и съдията - в позиция ВИСШ. И съдения реагира - Германия е била жестоко осъдена след първата световна война - и реакцията е Хитлер,Русия - за комунизма- и идва Сталин. В този смисъл целта и на двамата е била една - постигане на равнопоставеност на държавата му.Искали са да докажат,че и "и ние сме хора и то способни хора". И затова аз съм съгласен с мнението,че " Осъждането на смърт или издаване на присъда която да унищожи духовно човека е убиване на потенциално по-хубавото бъдеще, в името на ужасното минало." ….и настояще. Друг е въпроса за оценката. Всеки пътува по свой път. Лично аз предпочитам да знам във всеки момент КЪДЕ се намирам и в какво състояние.Това го разбирам от нещо извън мен - от човек,уред, указател. И в този смисъл за пътника - оценката ОТ ДРУГ е жизнено необходима, без нея е невъзможно смисленото движение / в желана посока, с желано темпо,по решения начин/. За пусналите корени - всяка оценка тях само ги дразни-ненужна им е.Те отдавна знаят къде са.В известен смисъл те се дистанцират, отвръщат от обществото. Упрека - е съдене.Той не би следвало да се използва.Но оценка - задължително трябва. Бих дал пример - с педофил.Всеки педофил знае,че деянието му се отхвър-ля от обществото и се наказва.Колко от тях обаче отиват да се лекуват предварително - по свое желание? - Едва ли има такъв случай. Защо? Защото знае, че лекаря ще го ОСЪДИ.А и ще разпространи диагнозата сред обществото - и точка - вече си дамгосан - нямаш пътища. А той - педофила - сам си е дал оценка за състоянието.И знае,че сам е неспособен да се справи с проблема си.Но има нужда не от съдник,а от човек,който да му помогне да си ПОПРАВИ оценката- по приемлив начин , и без да се уронва достойнството му. Проблема в обществото е точно такъв - няма помощници. Няма приятели. Няма ДАВАЩИ. Има съдници и безралични -бягащи от нуждаещия се. Ние се държим като мъжът в т.32 на Евангелието на Матея" ,цитирано от СИНЕВА. Така се държат и държавите - една спрямо друга.Затова и ще се получи резултата на т.25 - крадат ни,бият ни,продават ни наркотици,потъпкват нашето достойноство. Защото ние просто не изпълняваме завета: "44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" По мое мнение винаги когато се появи "противник" би следвало да подложим отново на анализ собствената си позиция и тази на другия. Чрез разсъждения свои,на другия,на трети лица,и т.н….... И да сме готови да кажем "аз не съм прав" и "ти си прав" и "Променям позицията си". Бягството според мен е бягство от действителността,изоставяне на давещия си,то е и бягство от ОТГОВОРНОСТ. Дори и овцата,като бяга хиляди години от вълка - променила ли го е ?! Според мен трябва да оценявам другите -за да се уча от тяхните победи и загуби. В този смисъл -те ми дават ЗНАНИЕ,опит - безвъзмездно. Затова и аз им давам моята гледна точка /ако разбира се има контакт между нас/. Давам я точно като "гледна точка" - без "тежка дума".И искам мнението му за това,което съм казъл.Ако другия е решил,че е СЪДИЯ - той ме осъжда. Ако е човек като мен - поражда се диалог и в крайна сметка се ражда ИСТИНАТА - в един спор. Затова и ще бъда благодарен на всички,които ме критикуват за всичко казано до тук. Нещо ще ми бъде от полза.А може би заедно ще достигнем до някаква нова,неподозирана сега точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Според мен трябва да оценявам другите -за да се уча от тяхните победи и загуби. В този смисъл -те ми дават ЗНАНИЕ,опит - безвъзмездно. Затова и аз им давам моята гледна точка /ако разбира се има контакт между нас/. Давам я точно като "гледна точка" - без "тежка дума".И искам мнението му за това,което съм казъл.Ако другия е решил,че е СЪДИЯ - той ме осъжда. Ако е човек като мен - поражда се диалог и в крайна сметка се ражда ИСТИНАТА - в един спор. Щом подхождаме с Любов е добре Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48. И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец. И хиляда пъти да го чета - то ме изпълва! Дано и аз успея да го изпълня както и да устоя в него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 благодаря за споделеното Лично аз предпочитам да знам във всеки момент КЪДЕ се намирам и в какво състояние. щото и аз така предпочитам...да има яснота на кой клон на дървото вися... Това го разбирам от нещо извън мен - от човек,уред, указател. ( Сигурна съм, че и отвътре го разбираш , а се ориентираш и препроверяваш/ сверяваш и с "отвън") И в този смисъл за пътника - оценката ОТ ДРУГ е жизнено необходима, без нея е невъзможно смисленото движение / в желана посока, с желано темпо,по решения начин/. ( оценка = сигнал ) имало е доста моменти когато душата търси/ жажда/ отговор / сигнал ( не ума - той рано или късно, но винаги си скроява удобен за него отговор - капан ) , голям гърч си е да "нямаш" ориентир / отговор / сигнал ...но това е временно, винаги идва отговорът - отвътре и ти е светло + леко + ясно+ благо. За пусналите корени - всяка оценка тях само ги дразни-ненужна им е.Те отдавна знаят къде са.В известен смисъл те се дистанцират, отвръщат от обществото. ( виждам че им е добре в тяхната си вкоренена зона на удобство / състояние - не им подавам "сигнал - мнение - подсещане - ГЛЕДНА ТОЧКА" повече от три пъти )...не му е дошло значи времето Добре е във всеки един момент да знаем къде точно сме...на дървото на живота - на кой клон и до кое листо в корените - листата - цветовете - плодовете...де сме... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 Всъщност, вичко вън от нас ни служи само като огледало...Като хора, ние се оглеждаме един в друг, само че има ли някой смелостта да каже за себе си, че не е криво огедало? Общуваме с някой, и в него се оглеждаме, неговото кривмо огледало ни показва един наш обрлаз, който не ни харесва, и ние може и да обидим човека, и да му отсъдим за качествата и т.н., като това всъщност е нашата оценка за самите нас... Докато ползваме външна светлина, докато очите ни приемат, а не провеждат вътрешна светлина, ние ще се оглеждаме един друг, и това е неизбежно, но важното е да знаем, че както ние не сме право огледало, то и всеки един друг не е право огрледало... Правото огледало е нещо друго....Когато човек допусне вътре в себе си да започне да Свети- доли напълно буквално, той престава да бъде огледало, а и не му е нужно да се оглежда..така че, всеки който погледне, той ще осветява, и няма да има гънки, които да не освети, защото погледът му не зависи от външната светлина...така също и ако се огрледа някой в такъв човек, ще види само Светлината, и ще започне да "търси" това "светило" и в себе си... Така че, животът ни като разумни същества би следвало да се основава на това, че ако Светлината е вътре в нас, и повече не зависи зрението ни от външната светлина, то не ни е нужно да се оглеждаме, защото роденият в Светлината знае, че е по образ и подобие на Бога- нещо повече едва ли му е нужно... А докато зависим от външната светлина, би трябвало да съзнаваме, че човек за човека е криво огледало, и никой не може да осъди дрвуг, освен своя собствен образ, в което е и същината на тези думи "Не съдете, за да не бъдете съдени"- това е процес, който протича в едно и също време...няма "дело", няма "призовкси", няма адвокати...нито прокурори...Просто поглеждаш, и всимчко което излезе от теб към когото и да е, всъщност отправяш към себе си- оглеждаш се във всички и във всичко, и може да коментираш своя собствен образ, защото друго освен своя образ, не може да видиш... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 1, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2006 (edited) пълно единомислие - чувствам се добре Правото огледало е нещо друго....Когато човек допусне вътре в себе си да започне да Свети- доли напълно буквално, той престава да бъде огледало, а и не му е нужно да се оглежда..така че, всеки който погледне, той ще осветява, и няма да има гънки, които да не освети, защото погледът му не зависи от външната светлина...така също и ако се огрледа някой в такъв човек, ще види само Светлината, и ще започне да "търси" това "светило" и в себе си... Така че, животът ни като разумни същества би следвало да се основава на това, че ако Светлината е вътре в нас, и повече не зависи зрението ни от външната светлина, то не ни е нужно да се оглеждаме, защото роденият в Светлината знае, че е по образ и подобие на Бога- нещо повече едва ли му е нужно... А докато зависим от външната светлина, би трябвало да съзнаваме, че човек за човека е криво огледало, и никой не може да осъди дрвуг, освен своя собствен образ, в което е и същината на тези думи "Не съдете, за да не бъдете съдени"- това е процес, който протича в едно и също време...няма "дело", няма "призовкси", няма адвокати...нито прокурори...Просто поглеждаш, и всимчко което излезе от теб към когото и да е, всъщност отправяш към себе си- оглеждаш се във всички и във всичко, и може да коментираш своя собствен образ, защото друго освен своя образ, не може да видиш... Когато станем Светлина за себе си, сигурно ще можем да видим и своя небесен образ срещу нас! Много силно жадувам за този момент Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 1, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.