Багира Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Здравейте, търсещи! Сравнително ясна е Планинската проповед, но всъщност никак не е лесно да живееш според нея, или поне това е едно от простите обяснения на фактите около нас. Особено трудна се оказва тази проповед за изпълнение в частта за съденето и осъждането! Изглежда ми поучително да потърсим отговори на няколко въпроса: 1. Какво по- точно се случва с този, който съди? А който осъжда? А какво с този, който бива съден? Осъждан? 2. Какво означава всъщност да съдиш? А да осъждаш? 3. Какво правите, когато ви се изпречва необходимостта да изразите несъгласие, неодобрение, как избягвате капана на съденето? 4. А какво правите, когато вас ви съдят? Осъждат? Или да потърсим отговор на какъвто и да е друг въпрос, който ви вълнува по тази тема! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 (edited) съденето е определяне на наказание или съгласие с него спомнете си римляните с палеца надолу за победения много още разплитат тоя кармичен възел професията палач е позор за тази цивилизация идеалът на йога е ахимса, ненасилие в мисъл, дума и действие днес в света насилието е ежедневие, нещо повече, целенасочено се утвърждава Практикуващият ахимса който иска да предаде своя идеал на децата си често работи във "враждебна" на ахимса информационна и обществена среда. Но той има отговорност за обучението и възпитанието на душите дошли при него. "по плодовете им ще ги познаете" Трябва отрано да се обясни кое причини проблемите на хората, за следствията от насилието и ефекта му върху бъдещето на човека и народите. Родителите имат правото да налагат и наказания за простъпките на децата си, които често са зле повлияни от връстниците си, книги, филми и пр., или се поддават на вродени склонности към насилие. Наказанието трябва да бъде обяснено и разбрано, никога не трябва да се прави в състояние на афект или раздразнение. При това, то трябва да цели ефект на поука и не трябва да накърнява достойнството на детето. Редактирано Септември 6, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 (edited) Да, днес наистина всеки съди другия, за да не се видят неговите грешки. По-лесно е някой друг да поеме вината. Осъждането на другия е точно бягство от себе си. "Не гледай сламката в окото на ближния, а виж гредата в твоето..." От там са и всички беди на човека, всичките му страхове. Ако всички си осъзнаваме грешките и поискаме прошка можем да продължим напред. Щом сме тук на Земята не сме съвършени, правим грешки, но важно е да се осъзнаваме... Не, Бог ни е създал съвършени, но ние сме се отклонили... "В който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на неговия творчески ум, в тече се ражда доброто..." Б. Дуно Най-трудно е човек да приеме себе си и да прости на себе си... Редактирано Септември 6, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 "Който е безгрешен, нека да хвърли първия камък" Да, първо трябва да се научим да съдим своите мисли и постъпки справедливо, това ни прави смирени, скромни и способни да мислим конструктивно как да решим проблемите и на другите. Мислим за бъдещето им така, мислим за техния добър живот в бъдеще както биха мислили техните родители. Така мислим и за нашето добро бъдеще, и за децата си. Осъждането на смърт или издаване на присъда която да унищожи духовно човека е убиване на потенциално по-хубавото бъдеще, в името на ужасното минало. Тоест продължаване на унищожителния кармичен кръговрат както бе направен от тъмните сили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 първо трябва да се научим да съдим своите мисли и постъпки справедливо, Любовта, Бог не съдят никого - те приемат и обичат всички и всичко.... Умът е този, който съди, защото налага своето "прокрустово ложе", което нарича "справедливост".. Бих го казала така: Първо ни е нужно да се научим да ВНИМАВАМЕ, РАЗБИРАМЕ и ПРИЕМАМЕ своите мисли и постъпки, както и последствията от тях, с любов. Тогава без да полагаме особени усилия ще се научим да внимаваме, разбираме и приемаме мислите и постъпките и качествата на другите. Това означава и да се научим да НЕ СЪДИМ своето аз, своите мисли и постъпки. Тогава няма да се сещаме да съдим тези на другите хора. Ако не съдим себе си и другите, дори и някой да го прави с нас и пред нас, това няма да е съдене за нас. В него ние ще чуваме какви са вътрешните проблеми на този, който ни "съди", и ако сме в момента в състояние да му помогнем, ще го направим. Според мен това означава "Не съдете, и няма да бъдете съдени" Имам въпрос : Кога, при какви обстоятелства изпитвате порив да осъдите някого - без значение себе си или другите? (може и с примери) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Кога, при какви обстоятелства изпитвате порив да осъдите някого - без значение себе си или другите? (може и с примери) Ногато не разбираме сьщината на чуждия проблем, вьпрос, не сме осмислили причинно- следствената врьзка, сложността на взаимоотношенията, трудността на обстоятелствата, ситуацията. Когато не сме обмислили и на второ място, когато не сме почувствали чуждата болка, липсата на Любов. И понеже не осмисляме това с Ума и не чувстваме това сьс Сьрцето, понеже незнаем, след време идва и урочето , та да ни просветне. А, ти какво разбираш под справедливост? И ума, който налага своето "прокрустово ложе"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Ногато не разбираме ... не сме осмислили ...когато не сме почувствали чуждата болка, липсата на Любов. И аз мисля така, благодаря Сони. Сложих справедливост в кавички, защото за мен това е манипулативно понятие. Някой - човек или група определя своите ценности, правила за добро и зло и ги обявява за универсални за всички. Това, което отговаря на тези правила и ценности, е справедливо, това което не се вписва в тях, е несправедливо. Несправедливото и неправилното подлежат на осъждане и наказание. За справка - в Афганистан убиваха жените, ако не носят бурки, и това се смяташе за справедливо там... прокрустово ложе Според мен ако носим в съзнанието си "прокрустово ложе", носим и злия великан, който или ни разпъва, или ни реже... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 (edited) да НЕ СЪДИМ своето Аз , а - своите мисли и постъпки. тях можем да оценяваме и да съдим защото са "изделие" на нещо което подлежи на промени - комплекса от сложно взаимодействащите си тела има тънка разлика хехе Редактирано Септември 6, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Вьпросьт за осьждането, наказанието, сьразмерността изобщо може да се разглежда на различни плоскости, от различни гледни точки и подходи: исторически, философски ( предимно от гледището на естественоправната школа), социологически и дори житейски, аксиологически, психологически, на обективно и емпирично проявление. Още от най- ранното човешко общество е присьствала идеята за сьразмерност, за моралност, за справедливост. Философията се опитва да издири естесвените права на човека, изначалното сьстояние на ред, подреденост и хармония, природното начало и метафизическите сили, които рьководят живота на човека. За Имануел Кант това е Разума, за Дел Векио това е идейната основа, взета сама по себе си като ценност, сьдьржаща в себе си идеята за добро и зло, справедливо и несправедливо, за други това е Свободата, за трети дьлга, по нататьк- " природата на нещата" или "прородата на човека", моралността, "индивидуалното разсьждение, в Бог или вьв волята" Както и да се нарече корена на сьразмерността, то е винаги една идея, метафизическа сила, извьн човека, но постижима от разума. Според естественоправната школа, идеите са изнечално присьствени, независими от човешкия живот и воля, статични и непромменливи. Отделен е вьпроса доколко човешкия разум изнамира вечните принципи, идей, постулати или закони правилно, и доколко ги вьпльщава и обективира в живота си, а още повече - доколко ги спазва и контролира. За справка - в Афганистан убиваха жените, ако не носят бурки, и това се смяташе за справедливо тамВьв врьзка с това: "Моральт е безсилен. Моральт не знае милост, не познава прошката. Той твьрди, че ведньж отнетата чест не може да бьде вьзвьрната, че ведньж отнетото достойнство е загубено базвьзвратно. Но моральт е ценност! Моральт носи чест, носи блаженство, носи щастие, носи полза. Отдавайки се всеотдайно на морала, внимавай да не усетиш неговите клопки!" Вьншните корективи, вьншната идея за нормативност обективирана и реализирана, са предимно за постигане на подредеността, реда и сигурността на социума и дават своето значение за обществения ред. Но вьтрешният коректив си остава разумността и сьвестта. Може би, минавайки през тях, ще изкристализираме. Иначе, нямаше да ги има. когато ви се изпречва необходимостта да изразите несъгласие, неодобрение, как избягвате капана на съденето? несьгласие, неодобрение, сьдене са различни думички, носят различно сьдьржание и трябва да ги разграничаваме и различаваме. А, дали идеята за "сьдене", "сьд" - - - "правовост" е абсолютно изключена?! Какво ще кажете за това? " Не сьдете по лице, но права сьдба сьдете." "Обличах правда и тя ми беше одежда, правотата ми беше като мантия и корона." " Сьдете сьд истинен и правете милост и щедроти." "Разсьждение ще те пази." "Когато се унижи някой, тогаз ще речеш:има вьзвишение." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 7, 2006 Доклад Share Добавено Септември 7, 2006 своите мисли и постъпки - тях можем да оценяваме и да съдим защото са "изделие" на нещо което подлежи на промени - комплекса от сложно взаимодействащите си тела има тънка разлика хехе Съденето не зависи от това, какво съдим - съденето притъпява сетивата ни, приспива вниманието ни, замества разбирането с оценянето, коронясва Егото, Любовта представя за слабост и глупост. Вместо да ги съдим нашите и чуждите мисли и постъпки, защо не вземем да ги "зареждаме" с Любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 7, 2006 Доклад Share Добавено Септември 7, 2006 (edited) съденето притъпява сетивата ни, приспива вниманието ниОбикновено на мен ми действа другояче замества разбирането с оценянето думата "оценявам" може да се употреби и в положителен смисъл? за правилно оценяване не трябва ли разбиране? коронясва Еготокак? Любовта представя за слабост и глупост. защо? Би ли противопоставила градинарството на математиката? Двете функции на мисленето не е ли по добре да се допълват вместо да се противопоставят? Така или иначе имаме прокурор и адвокат на всеки съдебен процес. Това е несъвършено и води до проблеми, но нещо подобно става когато се изгражда обективна картина на своите неразумни постъпки. И определено егото е адвоката, макар и не коронясано. Да обявиш съвестта си завинаги за "паразит" както го направи дон Мигуел Руис е модерно ню ейдж виждане, но в дългосрочен план? Вместо да ги съдим нашите и чуждите мисли и постъпки, защо не вземем да ги "зареждаме" с Любов? Добра идея. Дай някой пример, моля. Как да заредим с любов умъртвяването на човек в газова камера? Или бомбардировката на Дрезден през 1945 година. Редактирано Септември 7, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Как ще пристъпим към отдаване на любов, ако още не сме разграничили и определили вътрешните си мисли и чувства. Как да разберем кое има отчаяно нужда от любов, за да се промени към по-добро? Как разбираме за него, че то не е добро? Не трябва ли първо да го сложим на везната на преценката /да го осъдим и наречем - лошо нещо/? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Умъртвяването на хората в газовите камери е резултат от "съденето" на евреите като непълноценна вредна нация и "отсъждането" на германския Райх като Спасител на чистотата на човешката раса. В този случай зареждането на отношението с Любов би означавало: И евреите, и германците и всички други нации са красиви и добри каквито Господ ги е създал и щом ни е пратил заедно и различни на Земята, значи иска да се научим да живеем и да се ценим заедно. Бомбардировката на Дрезден е резултат от "осъждането" на германците и тяхната култура като агресивни и решението за тяхното "наказание". Когато съдим, ние прилагаме критерии и ценности, които са сформирани в миналото към обект, който възприемаме в настоящето. Това ни пречи да го възприемем адекватно. Пример от професията ми: "Този ученик е мързелив и не особено умен. - Работи небрежно, допуска грешки, бързо си отвлича вниманието." - Оценка с елемент на осъждане, която ми затваря очите за истинските проблеми, които има това дете и, които аз-педагогът и психологът трябва да диагностицирам и да му помогна да преодолее, да намери своите силни страни и да ги разблокира, да открия мотивационната структура на индивидуалното дете и да ангажирам неговите движещи мотиви така, че да предизвикам интерес и любов към дейността (не да го заставя да учи или да го засрамя, или да го накарам да се сравнява и съревновава с другите). Думата "оценявам" в много науки отдавна е заменена с думата "разбирам, осъзнавам". Като човек, заставян 18 години да пише оценки, мога да ви уверя, че оценката никога не е полезна, дори когато на пръв поглед стимулира! Като осъзнаеш какво си стимулирал, настръхва ти душата! От 6 години не пиша оценки - ефектът от заместването им с "разбиране" е изумителен! Ами Любовта приема това, което вижда безкритично, защото иска да намери неговото място в света ТУК и СЕГА, неговия смисъл, Доброто в него... Егото дели на Добро и Зло и лепи етикети като налага своите сформирани измислени ценности и смята, че безкритичността е глупост, слабост и липса на принципи. А така ли е наистина? Според вас? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Говорим за вътрешната преценка на нашите собствени мисли и чувства! Плодовете на човек, като ценности, говорят за това, дали вътрешният самоанализ е успешен. Ако не успеем правилно да отсъдим в нас самите, кое е зло и кое е добро, какви плодове бихме дали? Има достатъчно примери в историята за хора, които доста силно са хвърляли собствената си любов в собствената си заблуда и продължава да има такива хора. Получава се едно изкривяване. Ако обичаш недостатъците си без да ги осъдиш като такива, вероятността да станеш подобен на Хитлер е голяма. Вътрешният съд е най-важното нещо, но не трябва да се разбира думата съд в някакъв ограничителен и лош смисъл. Може да се ползват и думите - самоанализ под разумно наблюдение. След осъждането /разграничаването на добро и зло/ е необходимо едно превъзпитание на злото една трансформация, на която верен помощник трябва да бъде любовта. Седнали сме да оправяме света, а още не сме оправили себе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Седнали сме да оправяме света, а още не сме оправили себе си! То, като сме и седнали ще вземем да оправим. Аз тъкмо правя ремонт, ама седнал още не съм опитал, щото знам, че няма да се получи. Две постоянно действащи ръце, напрежение в краката, чупки в кръста, пък и мозъчето трябва да е малко поне активно... Малко пообъркваме съденето с преценката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Добре е да ЗАБЕЛЯЗВАМЕ + ОТБЕЛЯЗВАМЕ и т.н.....по подразбиране винаги добронамерено +благо + разумно + СПРАВЕДЛИВО ... Не съди Неразумно, за да не бъдеш съден! ...това си е хем предупреждаващо/подсещащо...хем подвеждащооо За да не бъда съден ....няма и аз да съдя...ще си правя пас / ще съм мълчаливичък към несправедливостите....нали всичко е за Добро и от Бога....варианти разни има. Работила/ разсъждавала съм с мисълта по различен начин...излиза се извън формата/буквата/закона...и разбираш, че трябва абсолятно верно да можеш да Разбираш + Различаваш + Преценяваш + Избираш как да Реагираш...иначе си аут . Искам да мога отСъждам верно и да не ме е страх да бъда Съдена! Духът на Истината ще ни помага...когато и ако се налага ! Амин Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Малко пообъркваме съденето с преценката. Никак даже! Осъден на промяна и любов - това е присъдата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Маалко да пообъркваме се допуска ,затова веднага духчето се появява и присъдата обявява: Осъден на промяна и любов - това е присъдата Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 (edited) Добри мисли като цяло чувам. Донка, обясненията ти на двете събития не са доказващи липсата на необходимост от оценка и отсъждане. Оценката им като грозни и варварски е за мен отговаряща на истината. Малкото въпросче как "христианите" германци и англичани, нежно обичащи своите деца "допуснаха" такива грешчици, не може да бъде отговорено от теб ако останеш само на тезата за липсата от любов. Очевидно нямат нито добри знания, нито мъдрост, нито съвест. И сега има палачи които убиват хората включително в газови камери и после ходят на психоаналитик, който е чел "Четирите споразумения" на Дон Руис. Но и затова Исус Христос е велик пророк, а Дийпак Чопра, нею ейдж писател. Пример от професията ми: "Този ученик е мързелив и не особено умен. - Работи небрежно, допуска грешки, бързо си отвлича вниманието." - Оценка с елемент на осъждане, която ми затваря очите за истинските проблеми, които има това детеили ти ги отваря по широко за да намериш проблемите и да помогнеш? и, които аз-педагогът и психологът трябва да диагностицирам и да му помогна да преодолее, да намери своите силни страни и да ги разблокира, да открия мотивационната структура на индивидуалното дете и да ангажирам неговите движещи мотиви така, че да предизвикам интерес и любов към дейността (не да го заставя да учи или да го засрамя, или да го накарам да се сравнява и съревновава с другите). това е ок Думата "оценявам" в много науки отдавна е заменена с думата "разбирам, осъзнавам". Като човек, заставян 18 години да пише оценки, мога да ви уверя, че оценката никога не е полезна, дори когато на пръв поглед стимулира! Като осъзнаеш какво си стимулирал, настръхва ти душата! От 6 години не пиша оценки - ефектът от заместването им с "разбиране" е изумителен! Съгласен съм че трябва да гледаме в целта по позитивен начин, но едва ли ще решиш проблемите само с използване на друга дума. Западните книги съветват да не се наричат нещата с истинските им имена, защото в Щатите се съдят за какво ли не, включително и за това. Ами Любовта приема това, което вижда безкритично, защото иска да намери неговото място в света ТУК и СЕГА, неговия смисъл, Доброто в него... Егото дели на Добро и Зло и лепи етикети като налага своите сформирани измислени ценности и смята, че безкритичността е глупост, слабост и липса на принципи. А така ли е наистина? Според вас? критичното е факт и ти прилагаш същото когато преценяваш моите схващания. То е здравословно и за двама ни, така имаме шанс за обективност. Иначе рискуваш опортюнизъм и нагаждане към "съществуващото" което е понякога отблъскващо грозно в името на "толерантността". внимавай да не те "възлюби света" същите хора които убиха пророците, разпнаха Исус и за които войните и убийствата за "нормални". Редактирано Септември 8, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Аз разбирам всичките ти доводи, разбирам и защо смяташ, че критиката и оценките са необходими. Та нали и аз до преди няколко години виждах света си като теб! Опитвам се само да споделя едно виждане, по-различно от това, което промени живота ми изцяло, както и живота на хората около мен. И тъй като все още съм в процес на почистване, ще ви бъда благодарна, ако ми цитирате думите, с които съм критикувала или осъждала някого или нещо. Направила съм го неволно, но това е ценно за мен, защото ще ми покаже къде и кога все още се поддавам на изкушението да оценям и съдя, а не да разбирам и приемам. Аз самата не се чувствам оценяна или съдена от никого. Бляагодаря на всички за разбирането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 8, 2006 Доклад Share Добавено Септември 8, 2006 Донка Умъртвяването на хора в газови камери е резултат от съденето... И днес сме свидетели на много насилие, това е не само в резултат на съденето, но и търсене на истина, справедливост и любов вън от себе си. Човешкото съзнание е още в сънно състояние и най страшното е, че различното плаши. По-добре е да бъде осъдено и наказано, но не разбрано и прието... А всички ние сме различни, уникални и красиви по своему... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 10, 2006 Доклад Share Добавено Септември 10, 2006 Както и да възприемаш за себе си нещата, твоята личност си се изявява и това е един от начините. Дори да си затвориш очите за подобни прояви, това не е индикатор за липсата им. Пълния отказ от личността и благата на природата само ще покрие тези стари качества с нови и то, ако латентния Христов принцип е пробуден в сърцето. Пожелавам на всеки, готов да се жертва, да стигне до пълното си пробуждане, а на останалите - повече Светлина! Дано и аз придобия нещичко, с моята слаба воля... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 10, 2006 Доклад Share Добавено Септември 10, 2006 Здравейте, приятели! поддавам на изкушението да оценям и съдя, а не да разбирам и приемам.За мен Приемам - Разбирам - Оценям/ Различавам- Осъждам/Избирам...Едно са тук на земята... Изкушение е допустимо и в разбирането и в приемането и в преценяването и отсъждането....това всичко е игра на ума човешки. Аз самата не се чувствам оценяна или съдена от никого. Донче, а това лошо чувство ли е...да се чувстваш оценяна или съдена. При мен просто няма добри - лоши чувства. Хармонично ми е и когато ме оценяват и когато ме съдят и когато ми се радват...все е за оглеждане + израстване и пресяване е.Освен това усещаш степента на чуваемост + виждаемост + различаемост + одухотвореност... на този който съди. Всичко е част от Божия Промисъл.Няма лошо. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 10, 2006 Доклад Share Добавено Септември 10, 2006 Добър въпрос! това лошо чувство ли е...да се чувстваш оценяна или съдена.Благодаря! И за мен няма лоши и добри чувства. Има чувства, които са плод на конфликта между Ума и Любовта в мен, на моя Вътрешен човек и Егото ми. Те винаги се изразяват в дискомфорт. Дискомфортът е сигнал за Егото и Вътрешния човек, че е време да си разрешат конфликта. Едни от тези чувства за мен са точно тези - усещането, че си оценян и съден, което не е лошо, но е дискомфортно със сигурност. И това усещане се корени не в това, какво казват и как се отънасят към нас другите, а как се отнася Егото ни към самото себе си. Ако Егото не се сравнява с накакъв идеал, мярка за добро и не се оценя и съди по него, дори и другите да го правят, това не е за него осъждане и оценяне - това е, както Благост чудесно го каза: за оглеждане + израстване и пресяване е.Освен това усещаш степента на чуваемост + виждаемост + различаемост + одухотвореност... на този който съди. Всичко е част от Божия Промисъл.Няма лошо. Тя така го усеща, защото в нея Вътрешният човек стабилно има приоритет над Егото. А Вътрешният човек е нашата Любов - към Бог, към себе си като негово проявление, към света като негово проявление. И както Бог не съди и не оценя никого, така и Вътрешния ни човек не съди и оценя никого. И затова другите не съдят и не оценят него - т.е. той не се усеща съден и оценян. Той само наблюдава със спокойствие, радост, внимание, благодарност и се учи... като Благост, и аз се опитвам като нея. А за мен разбирам и приемам са различни от оценям/осъждам - качествено! Може би за моето съзнание това е фатално важно, защото по 10 часа на ден работя в позиция, в която оценката и упрекът или биха опорочили естествената мотивация за усвояване на езика , или биха я блокирали. Децата усещат упрека и оценката - дори и когато ги изпускам неволно и се "стягат", слагат стена между нас или си слагат маска, стараят се, за да не бъдат порицани или да заслужат одобрението ми, защото ме обичат и аз съм авторитет за тях. Надявам се ме разбирате вече.... Не ми беше лесно да го обясня, простете ми дългия постинг. Разбирам ви, ако сте го приплъзнали с мишката... ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 10, 2006 Доклад Share Добавено Септември 10, 2006 Донче, благодаря за хармонията и умността ! Има чувства, които са плод на конфликта между Ума и Любовта в мен, на моя Вътрешен човек и Егото ми. Те винаги се изразяват в дискомфорт. Дискомфортът е сигнал за Егото и Вътрешния човек, че е време да си разрешат конфликта.Така е.Този т.н. дискомфорт = дисхармонично усещане е най - верния показател. Той може да се усети и при т.н. положителни чувства. Когато си правех оглушки за сигналчето в такива мигове, после ми се отваряше малко повече работа.Сега съм от корпуса за мигновено=навременно реагиране. А за мен разбирам и приемам са различни от оценям/осъждам - качествено! Може би за моето съзнание това е фатално важно, защото по 10 часа на ден работя в позиция, в която оценката и упрекът или биха опорочили естествената мотивация за усвояване на езика , или биха я блокирали. Има резон в твоята ситуация.Ще помисля. За мен оценката е нещо като примерен временен ориентир / критерий - даже помага за ориентиране и стимулиране, защото знаем че е относителна, но необходима. Работя с аудитории с различна възрастова амплитуда ( 10 - 50 годишни ) и оценката / взаимната и деликатното подсещане са части от процеса на общуването - двупосочно. И са си съвсем естествени. За мен Приемам - Разбирам - Оценям / Различавам- Осъждам / Избирам...Едно са тук на земята... Едно са...в смисъл като вид действие / процеси , в който участвам винаги с ЛСМР. Обаче "мекотата - твърдостта" са в зависимост от вибрацията на ситуацията. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.