Семейството - тежест или подкрепа?

[flowerpot_pink]

Здравейте!

Не бях сигурна за заглавието, всичките, които пробвах ми се сториха подходящи...

Съжалявам за дългият пост, регистрирах се преди малко в изблик на емоции и депресия и смесени чувства...

 

Накратко - аз съм на 25, имам баща на предпенсионна възраст и сестра на 20. Майка ми почина преди 9 години.

Имам приятел, когото обичам с цялото си сърце и добри приятели, които ме подкрепят в трудни моменти и са винаги до мен.

Работя в чуждестранна фирма, на сериозна позиция, но търся развитие и се надявам в скоро време да намеря нещо още по-добро.

Причината, заради която пиша, е че просто искам да си излея каквото ми е на душата, не знам дали някой ще ме разбере, споделяла съм с близки и познати, но за съжаление още ми тежи.

Имам голяма тежест по отношение на сестра ми, обичам я, но не мога да я издържам до 30 годишна възраст, не е работила нито един ден, завърши училище и дотам, безотговорна е по отношение на своето развитие, притеснявам се в какви среди е попаднала, не един и два (и за съжаление понякога - доста сериозни) проблеми и разправии ни е донасяла, за които ние трябва да сме там да помогнем... и често-да платим... Баща ми още работи, да ми е жив и здрав, но и той ще се пенсионира скоро и така аз от доста време усещам сякаш отглеждам семейство, което обаче не съм създала. Парите ни стигат тъкмо, бих казала, че взимам достатъчно да нямаме огромни притеснения, но имам желание да се отделя и да заживея своя живот. Нямам против да са около мен и да им помагам, те са ми роднини, обаче ме боли тя да си пропилява живота така. Един ден, когато сме само двете, не знам бих ли имала сили да и подам ръка, при положение, че тя сама няма желание в момента дори да учи, постоянно виждам провокативните снимки които качва по различни сайтове, не приказва почти със нас, не и се излиза с мен или баща ми, седи си по сайтовете по цял ден и това е... почти не излиза, защото от 1 година няма лична карта, която загуби, а когато и дадем пари да си подаде молба, тя ги похарчва за бельо или обувки. Понякога излиза - с кой, какво и къде - казва ли ти някой. Имаме двете апартамент, в който в момента живеем. Нямате представа колко ми е притеснено какво  да правя с апартамента един ден. Няма да издържа посмъртно с нея да живея само, а не искам да и оставям готовия апартамент, които ремонтираме в момента, основно с мой средства. Да покаже капка желание, че иска да прави нещо, да работи, да помага - ще съм най-щастливия човек на земята. Искам да се изнеса (с приятеля ми или сама - не знам, просто не искам да съм тук вече, искам да съм самостоятелна), но сърцето ми се къса да оставям баща си с нея, защото аз съм му основната опора. Често като съм навън с приятели сравнявам семействата и най-големият ми грях е, че постоянно завиждам на хората, който имат и двамата си родители, ако имат братя или сестри, те са им в помощ, а не в тежест. Като една топка ми е постоянно свито - от една страна се притеснявам за баща ми постоянно, особено скоро преживяхме загуба на много близък човек от семейството и се замислих как всичко в един миг изчезва... Аз съм силна и знам, че каквото и да ми поднесе живота ще се оправя, но се чувствам като във някакъв капан относно това как един ден, ако не помагам и давам пари на сестра ми да живее, ще чуя за нея по новините или ще ме потърси полицията да ми каже какво е станало. Повярвайте, не е далеч от сегашната ситуация. Слава богу, не мисля, че са намесени наркотици, но се страхувам, че момиче без опит, без стаж и без пари и със отявлено разкрепостено мислене бързо ще намери най-лесния начин да изкара пари. Не мога да си избия от главата картинката в която апартамента се превръща в някакъв долнопробен бардак, а аз съм отраснала тука и затова постоянно питам за някакъв съвет за това какво да направя. Аз започнах работа на 19 години, работила съм и съм учила успоредно, карала съм нощни смени и през деня в университета, не искам да откача и тя... искам да е разумна и да направи нещо сега, което ще и осигури бъдеще занапред... Обаче дълбоко в себе си тая надеждата, че ще и се върне целия мързел и отношение към нас, когато изобщо подхванем темата, за да разбере колко е сериозно това. Не мога да пиша повече, напоследък и безсънието ме мъчи, не мога да се зарадвам искрено на нищо, винаги ми работи нещо и ме мъчи.... За тези, който веднага ще кажат - кажете и да започне работа - отговора е "оффф стига!!" и се тряска вратата на стаята,  опитите за допълнителен разговор стигат до крясъци, а ако не - биваме изгонени от стаята със думите "това си е моя работа" и подобни. 

Не знам как да се справя...

[Креми (късметче)]

Миличка, изживяваш се като Силната. И наистина си, но това не значи да пропиляваш силата си.

Остави сестра си без джобни. Нека хладилникът да е средно пълен, без луксове. Също така може да й оставиш продукти, които да сготви. Лична карта ще трябва да отидете да извадите двете, но това ще е последното глезене.

 

Това, че сте сестри, не означава, че сте еднакви. Нито, че ти имаш право да й налагаш твой стереотип, пък бил той и много добър ( какъвто наистина е за 99% от хората). Някои поумняват само чрез екстремно попарване.

 

Децата са грижа на родителите, в случая на баща ти. Той какво мисли по въпроса и какви  мерки е взел? Предпенсионна възраст не означава грохнал старец. Или има още елементи от ситуацията, които не си описала?

 

Най-доброто, което можеш да направиш, е да свиеш собствено гнездо в подходящия момент. И гледай да не пропуснеш този момент!

[flowerpot_pink]

Ох, снощи пак имаше драми, с баща ми по нощите сме ставали, прибира се към 4 - реве (това е 90% от случаите, когато се прибира и все е защото някой нещо направил...). Отивам при нея, какво стана, да ти помогна - не, нищо ми няма, сама ще се оправя, няма значение, махай се изнервена съм. Накрая разбрах, че отишла при някакво момче и той не искал да и върне пари или нещо такова. Тя взе на баща ми телефона и се обади на някого да му каже да ходят да го бият... Аз и казвам прибери се, наспи се, не се занимавай с глупости. Не, няма да му се размине, искам да го убия.... Ще ви кажа, че подобен тип драми не са първите, това е всяко второ излизане по нощите, все са и направили нещо, а тя се държи провокативно и надменно и ходи по такива места и с такива хора (очевидно) и си проси подобни случки... 1 момче има, което е кажи-речи свестен и поддържат връзка, но тя вчера ми каза - ооо, писна ми от него, а после му звъни да му се оплаква 2 часа по нощите. 

Опитваме се да и отрежем максимално нещата, но и на нас ни се яде нещо сладичко или хубаво. Направим си примерно кекс, отиваме на работа, връщаме се - няма вече... тя е пълничка, обаче яде много и не се съобразява какво оставя и какво не за другите. Шегувала съм се, че ще си купя собствен хладилник и ще си го заключвам... Аз също искам като стана сутрин поне за закуска да има, баща ми не може да остави хладилника без храна, все наготвя нещо да ядем за вечеря. Но това са дреболи, нямам против да яде, просто да се държи човешки с нас, не надменно и арогантно, да се опита да помогне и да се вслуша поне веднъж. Не искам да и налагам нищо, вече съм се примирила как един ден ще и се върне всичко, защото ще дойде момента, в който ще трябва да се гледа сама, но дотогава ще ни виси на гърбовете без грам благодарност или поне нормално отношение. С нея може да не си говорим с дни, или по 1 приказка на ден и това е... Аз самата нямам желание да общувам с нея, за мен тя е все още доста глуповата, но се притеснявам, че това ще и навлече големи неприятности. Ето сега, бяха и отраднали телефона(купих и нов изненада за рождения ден, а тя каза, че не го харесва, защото нямал хубава камера...), а тя казала на полицията, че и личната карта и е открадната, опитахме се да и обясним, че това е лъжесвидетелстване и само за нея ще навлече повече неприятности и сега я викат на допълнителни разпити... Аз не се обадих повече, тайно се надявам да я хванат и да я постреснат, че говори глупости. 

Баща ми не е грохнал старец, даже напротив, доста е енергичен и младолик, изобщо не му личат годините. Идеята,з аради която го написах е че скоро, когато се пенсионира, ще получава само пенсия, която е още по-малка. Успяваме да се оправим, както казах, гладни не сме седяли, но това ще ме натовари мен още повече откъм пари. Имам да изплащам колата, която си купих миналата година (няколко пъти ми мина да я продам...) и още 2 дребни стокови кредита. Не е това проблема, но наистина се натоварвам и психически и финансово, не мога за момента да си позволя да излезна на квартира, ако ще продължавам да им помагам, освен ако не си сменя работата, което се надявам да се случи, както по-рано писах. Не мога да ги оставя, защото ще натоваря баща ми, не съм такава да загърбя всичко и да не ми дреме, тука едвам да преживяват, а аз да ходя да си избирам нова печка примерно... Той се опита мнооого пъти да говори с нея, караха се , заплашваха се... не и не и не... резултата е все - тя се изнервя, гони го от стаята, нищо не казва, това бил нейния живот, ние не разбираме и това е. Представете си една огромна стена, която е изградена между нея и нас - аз съм по-близка с приятелите си, отколкото с нея, по-близка съм дори с котката си... и аз и той опитахме какви ли не подходи, да се сприятелим, да се сърдим, да заплашваме, да говорим сериозно, няма никакъв вариант, в който тя дори да седне да ни изслуша за 1 минута без да се прибере в стаята си и да ни тресне вратата и да я залости или нещо такова. Исках да я изведа навън, да я приобщя към моите приятели - не, не и се излиза, не иска. Какво, да я завлача за косата?! Дори за лична карта не знам как ще отидем....

И другото притеснение, което споменах, е че не знам какво да правя с този апартамент, минават ми мисли да го продам и да и дам парите и да я оставя на улицата и да се оправя, а с баща ми да идем на квартира и след време може би, да си купя нов. Както казах - не искам сега двамата с него да влагаме усилия и средства и това да остане за нея... Знам, че не е най-належащото нещо да се мисли, но не знам защо, не мога да си го избия от главата...

Не знам как звучи това, не съм се и наспала много заради снощните истории, в момента ми е много мъчно, тъжно, ядосано и като в безизходица. 

[Диана Илиева]

Здравей!

Това е класически случай, в който най-добре би помогнала семейната констелация. Не знам в кой град живеете, но в по-големите - София, Варна, Пловдив, често се провеждат такива, но не е проблем да прескочиш за един ден специално за това. Според мен са се натрупали проблеми и размяна на роли и отговорности, след като е починала майка ви. Участието в такава сесия по семейна констелация не само ще покаже съвсем явно как стоят нещата в момента, но и ще ти донесе разбиране, кое не е наред и как да го промениш; освен всичко това се получава и едно чудодейно влияние върху останалите членове на семейството ви, въпреки че те не присъстват на семейната констелация (дори не е препоръчително).

Сигурна съм, че ще ти помогне. Успех!

П.С. Не забравяй да споменеш на провеждащия констелацията, че имаш приятел.

[Креми (късметче)]

Трудна ситуация наистина.

Май в момента по-скоро тя на вас дава уроци, като този с нехаресания подарък.

Дозирайте усилията и жестовете правилно.

 

Предполагам, че като излиза по заведения, я черпят. Но откъде има пари за транспорт, дрехи, козметика, фризьор?

Най-добре ще разбере, че това е нейният си живот, когато трябва да задоволява собствените си нужди.

 

Наблягам на този съвет, защото вече го давах на свои близки с проблемно момче и подейства.

Редактирано Януари 6, 2014 от Креми Стоилова (късметче)

[Лили Георгиева]

Здравей, разбирам много добре как се чувстваш, по простата причина, че  бях свидетел на същата ситуация, която продължи години. Разкъсваш се между чувството за отговорност към баща ти и по - малката си сестра, поемайки и последиците и вината за нейното безотговорно поведение. В същото време ти се иска да вярваш, че с повече търпение и разбиране тя ще се осъзнае с времето и все отнякъде ще се тръгне, защото я обичаш и искаш най - доброто за нея.  Моят скромен опит показва, че стигне ли се до там, абсолютно нищо няма да се промени с приказки и убеждения, докато вие с баща ти я издържате и прощавате всичките й грешки до следващият път, а и по този начин не и правите услуга.  Арогантното поведение, което описваш и разбира се липсата на благодарност и оценяване на всичко, което се опитвате да направите за нея, са естествена последица. Замисли се само - ако тя съзнаваше ситуацията нямаше и да постъпва по този начин. Но и докато получава нещата на готово нито ще ги оцени нито пък ще предприеме нещо за да ги промени. И това може да продължи с години, ако го позволите.

Насочи енергията си в твоят живот и влагай там, защото другото е въртене в омагьосан кръг. Не съжалявай за ремонта, който сте направили, а по скоро помисли как ще създадеш твой дом.

Казвам ти го, не защото искам да ти дам съвет как да постъпиш и да определям кое е правилно или грешно. Преди години - точно на твоята възраст аз постъпих като теб - работех и учех и се грижех за семейството си в същата ситуация, а моята сестра не правеше нищо и имаше същото поведение като твоята. След това реши, че ще учи, но без да работи и така, както си учеше задочно по цял ден беше пред компютъра. И така 5 години. От две години има диплома "Магистър по финанси", но продължава да не работи - сега версията е, че за по - малко от 1000 лв. не започва работа. И пак не прави нищо...Изтормози родителите ни, разбира се и мен, защото и аз като теб не мога да бъда безразлична към проблемите им. Не я интересува как тези вече възрастни хора плащат сметките, как успяват да напазаруват..., а ако се наложи нещо като скъпи лекарства, например - аз съм насреща. Преди години и аз като теб отделих средства и направих основен ремонт на апартамента и се получи абсолютно същото като при вас - сега живее там и без да дава и една стотинка се чувства като единствен собственик. Това не ми попречи на кариерата нито на развитието, но позволих години наред да живея с този стрес в къщи и сега го отчитам като голяма грешка, могла съм да си го спестя....

 

[д-р Тодор Първанов]

Подкрепям Лили. 

 

,,Но и докато получава нещата на готово нито ще ги оцени нито пък ще предприеме нещо за да ги промени. И това може да продължи с години, ако го позволите.,,

 

Имал съм случаи на клиенти, които идват при мен със сериозни психични разстройства, породени от подобни отношения, продължили десетилетия. Непозволявайки на брат си или сестра си, да поемат отговорност за собственият си живот, те се чувстват длъжни да се грижат за него/нея, до края на живота им.Те и техните родители са инвалидизирали  брата/сестрата и създали един паразит, който не само не може да се грижи за себе си, но се държи и най-неблагодарно с тях.

Това правите и вие в момента-създавате ,,нещо,,, за което трябва ти и бъдещото ти семейство да се грижите години наред-защото баща ти, все пак след години ще напусне този свят.

Редактирано Февруари 19, 2014 от д-р Тодор Първанов

[Лили Георгиева]

Здравейте, доктор Първанов,

 

Благодаря за отговора..Вие отговорихте на въпрос, който години наред си задавам - доколко психическите разстройства, както и по сериозни заболявания могат да се прояват в следствие на неправилна "грижа" от страна на семейството... Със сигурност най - лошото възпитание за един млад човек е да бъде научен на безделие, безотговорност и безнаказаност. Това води до изкривена представа за реалността и идва момент, в който тези хора не правят разлика между собствените си фантазии и това, което в действителност се случва в заобикалящият ни свят. Незнам доколко тези процеси са обратими, тъй като обикновено този тип възрастни "деца" не само, че нямат никакво желание за промяна и осъзнаване на факта, че съществува проблем, а даже напротив - биха дали всичко и направили всичко да запазят колкото може по дълго тази фактическа обстановка.

[д-р Тодор Първанов]

Необратими са.

 

ПП.като махнем шизофренията и биполярното афективно разстройство, където водещо е генетичното предразположение/ обикновено обаче силният стрес го отключва, всички други психични разстройства са обусловени от неблагоприятна в психологически смисъл среда.И понеже тук рядко имаме питащ с БАР или шизофрения, спокойно мога да кажа, че поне 95 % от поставящите проблем за разрешаване го дължат на семейната среда.

Редактирано Февруари 19, 2014 от д-р Тодор Първанов

[Лили Георгиева]

Мога да добавя единствено - жалко, че няма училище за родители последвано от няколко държавни изпити след това....Въпреки че за щастие има и точно противоположни примери - деца родени и отгледани в най - неблагоприятната среда, развиват невероятен потенциал.....