Любовна и мъчителна дилема

[Alex_88]

 Здравейте, имам огромен проблем. Никога не ми се бе случвало такова нещо през живота до сега, късах и се събирах с приятелката ми 5 пъти. Сега е петият, имам голям проблем със натрапливости и панически атаки. Опитах по всевъзможни начини да си я избия от главата но мн. трудно най-вече заради натрапливостите. Връзката ни бе около година и 3 месеца. Всичко вървеше добре, бях късал с нея по принцип след 1те две седмици. Но после се събрахме, мина много време година и малко тогава имах желание да скъсам с нея. И опитах уш скъсахме но за няк час сигурно. Даже това не го и броя като късане. След това походихме няколко месеца. И аз взех вече окончат. решение скъсах я. Започнах живота си наново, щастлив че повече нямам нищо общо с нейните родители (които бяха доста лицемерни хора). Както и да е, след известно време няама и две седмици. Бившата тръгна с някакв, и започна да ме дразни. Започна ме яко безсъние, активираха се внушенията. А на-нея имах чувството  че не и пука. Но някак започнах мн да мисля за нея. Не исках да се получава така нещата. От контакт на контакт, от мисъл на мисъл. Се събрахме, за 3ти път но повече втори защото 2рия път нищо не стана. Проблема е че вечерта същия ден не издържах и и казах че просто не мога. Малко ми се порсърди което е нормално. После след време още един път за два дена се събрахме. Пак направих така, след това поутихнахме един към друг. Но тя доста взе да ми пише, а това изкушава. Едновременно се чувствам много сам и много празен. Имам кофти проблем сега, нямам работа и ще тр да напускам университет защото съм първа година и не мога да смогна, станах много разсеян след толкова събирания и късани. Психологически ми се отрази много зле. В тя ми пожела весели празници, аз и отговорих весели съвсем безразлично. И и бях гневен че толко лесно ме заменя с други. След това пожелание аз пиинах на нова година. Заедно сме но не се чувствам мн добре. Моля ви дайте съвет, направо съм се збъркал. Стана някакво серйозно заплитане и оплитане от което не мога да се измъкна. Колебая се непрекъснато, има и едно др. момиче дето харесвам. Даже имах по близки взаимоотношение, не прекалено както и да е. Но така и не я попитах за това дали би искала да тръгнем. А и в момента поизоставия тия неща на заден план. Психически взех да потдавам вече. Незнам дали да не скъсам пак с нея, и да я махна отжсякъде от телефон от фейсбук и от всичко. Или да продължа, една приятелка ми каза че имам нужда от психятър. За което си е права, имах разни трудности в живота и това за капак. А сега съм като някакъв призрак, всички чувства повехнаха, моля помогнета с някакъв съвет.

[Диляна Колева]

Написаното от теб звучи доста объркано, вероятно, защото и мислите ти са такива.

 

  Заедно сме но не се чувствам мн добре. 

Какво означава "не се чувствам много добре" ?

[Alex_88]

Ами имам на предвид, че не съм сигурен дали искам да съм с нея. Сега съм в много труден перйод, а преди време в такива перйоди тя е била винаги общо взето до мен. Дразня се че откакто скъсахме си хваща все някакви там, а аз вече нямам силата да го правя. Не исках да става така да се вманиачавам в нея, но го направих на подсъзнателно ниво. Сега се притеснявам че тези ми действия ще предизвикат големи проблеми. И не искам някак да стига до ушите на родителите и че сме заедно. Едновременно аз и нямам доверие че е само с мен в момента. Аз самия чувствам че от страх се събрах с нея за да не съм сам, но в очите на другите хора това дава доста лоши реакции. Сега пак се колебая дали да не приключим окончателно, но не искам да я наранявам повече. Откакто тръгна с тези момчета, особено с първия в мен се отключи нещо много отрицателно, което ме измъчва. Хем искам да съм с нея хем не. И това продължава вече сигурно месец и малко. Незнам как да изляза от този капан, защото имам и други грижи на главата а не мога да им обърна внимание. Мисля че не искам да съм с нея но липсата на любящо момиче много ми липсва. Имам нужда от партньор до себе си. Но явно не съм обикнал достатъчно самия себе си и незнам как да оправя кашата дето надробих. Даже днес ако ми казва истината скъса със новия и за да е с мен. Тъпото е е докато патувахме в метрото и звъна един, а аз знам кой и какъв е. И защо и звъни, даже тя ми призна. Каза ми че и имал от фейсбук телефона и затова и звънял. Немога да разбера защо се самоунищожавам така със нея. А така ми се иска един път завинаги да реша нуждая ли се от нея или не. Някак сега като бях дълго време без човек до себе си, и ме сполетяха много трудности просо забих и започнах да се въртя в един омагьосан кръг. Толкова отчаян и объркан никога не съм бил. За капак не успях преди време да вляза  в художествената а минах всички изпити, това беше много силна за мен цел, в личен план исках да вляза но не стана. После нейната леля ми каза понеже преподава в Лесотехнически за допълнителен прием. Взеха ме, влязох с отценките от академията. Но ми излезе през носа, напуснах работа и специалността се оказа доста трудна за мен. Започнах да се чувствам зле и безпомощен. Сякаш целта дето съм преследвал се е изпарила, аз никога не съм имал силен характер и един път в живота си реших да си дам цел. Искам и сега да го направя но не мога. Предстои сесия а съм го закъсал. И всичко се получава заради натрапливите мисли и паническите атаки. Губя контрол, ставам максимално неуверен и хоп глупост след глупост върша за съжаление.

[Деяна]

Аз искам да знам друго. Как точно могат да ти помогнат хората от форума, т.е. на кой от въпросите не можеш да си отговориш? Ако може с едно изречение.

[Alex_88]

На въпроса, защо толкова силно мисълта за нея ми се е натрапила във съзнанието. През повечето време имам доста панически атаки свързани със тази мисъл. И допуснах страха да ме ръководи, иска ми се да можех да върна времето назад. Сега се чувствам много виновен.

[Диляна Колева]

Мисълта ти НЕ е за нея. 

Както сам казваш:

 

. Сега съм в много труден перйод, а преди време в такива перйоди тя е била винаги общо взето до мен. 

Т.е. твоето подсъзнание търси варианта за сигурност и излизане от страха, който познава. Приятелката ти е била този вариант преди. Тъй като мозъка ни е устроен така, че в състояние на стрес да търси най - напред познатите начини за справяне, напълно нормална е тази твоя реакция.

Само че в момента тя не ти върши работа, тъй като приятелката ти не иска да се занимава с теб и ти стигаш до положението, в което е необходимо да намериш нов начин за справяне с тревожността си.

Този нов начин е да станеш достатъчно смел и самоуверен и да се справиш сам. Нещо в теб, обаче спира този процес. 

Най - напред е добре да промениш всички определения, които си си поставил и в които дълбоко и искрено вярваш.

 

 Някак сега като бях дълго време без човек до себе си, и ме сполетяха много трудности просо забих и започнах да се въртя в един омагьосан кръг. Толкова отчаян и объркан никога не съм бил. ............., това беше много силна за мен цел, в личен план исках да вляза но не стана. ........... специалността се оказа доста трудна за мен. .................., аз никога не съм имал силен характер и един път в живота си реших да си дам цел. Искам и сега да го направя но не мога. Предстои сесия а съм го закъсал. .................... Губя контрол, ставам максимално неуверен и хоп глупост след глупост върша за съжаление.

 

Колкото повече вярваш в подчертаното, толкова повече то ще е твоята реалност.

Действителността ни се променя и определя от вярванията ни. 

Ако аз 20 пъти на ден си повтарям, че съм тъпа и вярвам в това, наистина ще се държа и ще изглеждам така. Аз ще вярвам в това и ще правя всичко възможно, за да го докажа както на себе си така и на околните. Ако обаче реша да правя нещо друго, реалността ми ще придобие съвсем друг вид.

 

., това беше много силна за мен цел,  - 

 

как ти звучи:

 

"Това е цел, която аз мога да постигна."

 

Остава да повярваш .

Относно тревожното състояние и паниките, тук в този раздел "психотерапия онлайн" е изписано много по темата, разгледай , прочети и ще видиш, че има различни варианти за справяне със състоянието. Основното обаче си остава промяната на твоите вярвания. А това зависи изцяло и само от теб. От мотивацията ти, готовността ти.

[Alex_88]

Благодаря за отговора, ние сега сме заедно. Но мисълта че вече пети път се събираме ме смазва. Тя казва че е сигурна че иска да е с мен. Но аз като че ли искам да прелистя страницата но нямам сила. И не искам да я наранявам повече, не съм такъв човек. Но допуснах натрупаната негативна енергия от години наред да се прояви в този труден момент. Искам да върна времето назад и това да не се бе случвало.

[Диляна Колева]

 Искам да върна времето назад и това да не се бе случвало.

Можеш ли  да го направиш?

Редактирано Януари 4, 2014 от didi_ts

[_Маги_]

Ами имам на предвид, че не съм сигурен дали искам да съм с нея. Сега съм в много труден перйод, а преди време в такива перйоди тя е била винаги общо взето до мен. Дразня се че откакто скъсахме си хваща все някакви там, а аз вече нямам силата да го правя. Не исках да става така да се вманиачавам в нея, но го направих на подсъзнателно ниво. Сега се притеснявам че тези ми действия ще предизвикат големи проблеми. И не искам някак да стига до ушите на родителите и че сме заедно. Едновременно аз и нямам доверие че е само с мен в момента. Аз самия чувствам че от страх се събрах с нея за да не съм сам, но в очите на другите хора това дава доста лоши реакции. Сега пак се колебая дали да не приключим окончателно, но не искам да я наранявам повече. Откакто тръгна с тези момчета, особено с първия в мен се отключи нещо много отрицателно, което ме измъчва. Хем искам да съм с нея хем не. И това продължава вече сигурно месец и малко. Незнам как да изляза от този капан, защото имам и други грижи на главата а не мога да им обърна внимание. Мисля че не искам да съм с нея но липсата на любящо момиче много ми липсва. Имам нужда от партньор до себе си. Но явно не съм обикнал достатъчно самия себе си и незнам как да оправя кашата дето надробих. Даже днес ако ми казва истината скъса със новия и за да е с мен. Тъпото е е докато патувахме в метрото и звъна един, а аз знам кой и какъв е. И защо и звъни, даже тя ми призна. Каза ми че и имал от фейсбук телефона и затова и звънял. Немога да разбера защо се самоунищожавам така със нея. А така ми се иска един път завинаги да реша нуждая ли се от нея или не. Някак сега като бях дълго време без човек до себе си, и ме сполетяха много трудности просо забих и започнах да се въртя в един омагьосан кръг. Толкова отчаян и объркан никога не съм бил. За капак не успях преди време да вляза  в художествената а минах всички изпити, това беше много силна за мен цел, в личен план исках да вляза но не стана. После нейната леля ми каза понеже преподава в Лесотехнически за допълнителен прием. Взеха ме, влязох с отценките от академията. Но ми излезе през носа, напуснах работа и специалността се оказа доста трудна за мен. Започнах да се чувствам зле и безпомощен. Сякаш целта дето съм преследвал се е изпарила, аз никога не съм имал силен характер и един път в живота си реших да си дам цел. Искам и сега да го направя но не мога. Предстои сесия а съм го закъсал. И всичко се получава заради натрапливите мисли и паническите атаки. Губя контрол, ставам максимално неуверен и хоп глупост след глупост върша за съжаление.

Алекс, понеже не можем да върнем времето назад, ни остава единствено да приемем положението такова, каквото е. "Това е положението." Приеми го, случило се е, но трябва да продължиш напред. Нарочно болднах само едно, единствено нещо от всичко, което си написал. Това е желанието ти да упражняваш контрол върху всичко в живота си. То създава цялото напрежение, на което се подлагаш. Пусни контрола. Малко по малко и с твое участие! Няма кой друг да го направи вместо теб. Друг може само да ти помага и да те насочва. Разчитай на себе си!

[Alex_88]

Благодаря, но не спирам да се самообвинявам че късах толкова пъти с нея. Чувствам огромна вина и тъга, страх ме е че пак ще го направя. Защото мисля че в момента се самозалъгвам с нея. Напоследък даже мислите ми буквално са се превърнали в панически атаки. Нямат спирка, даже не мога да спя. Внущил съм си че съм МНОГО ВИНОВЕН! и че пак така ще се получи, аз аз не желая да я наранявам повече никога. Трабваше да е просто само едно виждане а не отново събиране с нея. Дано Бoг да ми прости това което извърших към нея. :[ Просто тр. някак да се примиря, със това което направих.

[Диляна Колева]

Алекс, последните ти три поста са еднакви. Виждам, че нямаш конкретен въпрос и си наясно какво е добре да направиш:

 

 

 допуснах страха да ме ръководи, иска ми се да можех да върна времето назад

 

аз като че ли искам да прелистя страницата но нямам сила. И не искам да я наранявам повече Искам да върна времето назад и това да не се бе случвало.

 

мисля че в момента се самозалъгвам с нея. ........ аз аз не желая да я наранявам повече никога. Трабваше да е просто само едно виждане а не отново събиране с нея. Просто тр. някак да се примиря, със това което направих.

В отговор на тези твои терзания, и страхове, че ще нараниш някого защото ще се разделиш с него, ще ти пусна един цитат от една книга, като те моля, да обърнеш особено внимание на последното изречение.

 

""Имал съм много връзки в живота си. Всеки път те приключват по един и същи начин. Ставам вечер, събуден от някакъв сън, който не помня. Отивам в банята, поглеждам се в огледалото и разбирам, че в спалнята ми има някаква жена, която не е моята любов. Просто губиш усещането, че си се влюбвал някога в този човек - за секунда се случва. В тези минути осъзнаваш, че някой някъде търси точно теб. Разбираш, че си като задрямал в някакъв мимолетен сън, който те бави по пътя ти към истинската любов. Всеки път се заблуждаваш, че си я открил и не спираш да се надяваш. Казваш си: „Тя е!“ и след няколко години се будиш с пълното съзнание, че това, което си жадувал, не се е случило. Дори не помниш, какво се е случило. Но не си забравил точната, конкретната жажда за онова, което някога си вкусил – плътта на сродната ти душа. И ако не намериш сили да се разделиш с този човек, който е в другата стая на спалнята ти, в този миг обричаш още двама души да се будят цял живот по този начин. Онези, които търсят и теб и нея."

[Alex_88]

Много я обичам и тя мен. Имах на превид че ако можех да върна времето нямаше да допусна да се разделя с нея. Сега е доста сложно вече но както и да е благодаря  за съвета. Ще мисля правилното решение на нещата. Но тя твърди че аз съм човека, който желае до себе си.