272.За това се родих - НБ, 10 октомври 1926 г. в гр. София.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата молитва

 

За това се родих - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Заповедта на Учителя

 

 

Аз затова се родих и за това дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми.“ (Йоан 18:37)

 

“Аз затова се родих.” Когото и да запитате от съвременната култура, защо се е родил, всеки ще ви даде най-различен отговор. Запитайте някоя млада майка, защо се е родила, тя ще ви отговори на този въпрос по своему; запитайте някой млад баща, защо се е родил, и той ще ви отговори по своему; запитайте младия учител, младия поет, младия войник, младия музикант, или когото и да е, защо са се родили, всички ще ви отговорят по своему. Всички тия отговори включват в себе си частични, временни стремежи в живота на човека. Обаче, Христос дава широко обяснение на този въпрос. Той казва: “Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам Истината.”

Казва му Пилат: “Що е Истина?” Ние няма да определяме, какво нещо е Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина. Това, което не може да се определи, то е Истина. Това, което не може да се обгърне, то е Истина. Това, което не може да се постигне, то е Истина. Това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина. Това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо, Истината може да се определи като права насока в живота.

Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието. Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут. Там дето има смут, няма Любов.

 

Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света. Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.

 

Третото изречение се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека? - Плодовете са храна за живота, а без храна животът не може да се поддържа.

 

Христос казва: “Аз за това се родих, да свидетелствам Истината.” То значи: “Аз за това се родих - да грея, за да може плодът да цъфти и зрее.” Кой е първият плод на Духа? - Любовта. Всички трябва да знаете, че Любовта се проявява само при Истината. Без Истината Любовта, не може да се прояви в никоя душа, в никой ум. Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор.

 

 

Сега ще ви приведа два примера за изяснение на мисълта си. Какво трябва да направи скулпторът с най-убавия камък, ако иска да извае от него една отлична статуя? Камъкът съдържа ли в себе си формата, която скулпторът иска да му придаде? - Не я съдържа. Значи, скулпторът сам трябва да вземе чука и да започне ваенето на статуята. Допуснете, че в този мраморен камък има съзнание, като нашето. Какво ще направи той? - Ще започне да плаче, да вика и да казва: “Докога ще продължават тия страдания? - Докато скулпторът извае статуята. Той си продължава работата, а мраморът плаче, вика. Най-после скулпторът свършва статуята си, отдалечава се от нея, поглежда я, погледне малко и към сълзите й, усмихва се и казва: “Не плачи вече! От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този.

 

Вторият пример. Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина!” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.

 

По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се!” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече!” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега!” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат?” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! Невъзможно и страшно е да плаче мъртвият човек. И Любовта, когато обича някого, плаче - очите и се насълзяват. Истински плач е този, кагато очите само се насълзяват, и сълзите потъват навътре. Не е плач това, когато сълзите излизат вън от очите и се проливат по земята. Аз бих желал да виждам очите на всички хора влажни, просълзени. Това говори за благородство на човешката душа.

 

И тъй, ако чукът на скулптура и четката на художника работят върху ни, това е едно висше благо заради нас, за което трябва да се учим на търпение. Това е един от великите уроци, които Бог ни дава. Ние се приготовляваме за новата култура, която иде в света. Пред нас седи велико бъдеще. Съвременните хора още не са живели, както трябва. Едва сега те започват да живеят правилно.

За това се родих

Редактирано Декември 8, 2013 от Слънчева

[Рассвет]

Благодаря, много хубава беседа!
 

Всяка мисъл, всяко чувство, което човек е създал, непременно ще се върне при него. Дето и да го изпрати той, дори в безпределните пространства на вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.

...

В този свят ние сме пътници, туристи, минаваме и заминаваме, носим семенцата на новата култура. Когато този свят се подобри, когато се възстанови ред и порядък в него, Божията Любов и Божията слава ще се възцарят, ще заемат своите места. Под слава Божия не разбираме нещо нереално. Напротив, най-реалното нещо в света е да видиш славата Божия навред и да живееш само заради нея. Старата култура вече отживява своето време. Бъдещата култура е за разумните, за добрите хора. “Блажени кротките, защото те ще наследят Царството Божие”, се казва в Писанието. Старата земя ще се облече с нова, с хубава премяна, и хората ще заживеят в Истината, ще цъфтят и зреят, Любов ще има между тях. Царството Божие ще се възстанови не на старата земя, но в новото небе и в новата земя. Новото небе и новата земя са нашите души, в които ще се възстанови Царството Божие.

 

 

За това се родих

[Розалина]

Христос донесе в света науката за душата, т.е. начинът, по който хората могат да се приближат и познаят Бога.

 

 

Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.

Второто проявление на висшата Любов седи в следното: да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден, без да знаят те, кой им служи. Това подразбира Христос под думите “служене на Бога”. Значи, ние трябва да станем неизвестни в доброто, както сме неизвестни и в злото. Иначе, бъдете уверени, че ако искате да се прославите чрез доброто, вие ще се прославите и чрез злото. Това се вижда навсякъде в света. Щом човек се прослави с нещо добро, не се минава и година, веднага пред него се разкрива друг лист - той се прославя и с някакво зло дело. Затова, именно, Христос казва: “Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!”

 

За това се родих

Редактирано Декември 8, 2013 от Розалина