Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ето как се справих с натрапливостите.


Recommended Posts

Здравейте, всички!
   Пиша отново във форума по молба на д-р. Първанов и с огромното ми желание да дам надежда на всички, които страдат от натрапливости.
   Нека ви разкажа накратко историята си. Преди няколко години родителите ми се разведоха, приех го много тежко и живеех под постоянен стрес от тогава. Баща ми ме отритна, обиждаше ме как ли не. Тогава се чувствах изоставена. Останах да живея с майка ми, като нейните родители постоянно бяха около нас. Единственото мъжко присъствие, от което получавах закрила и внимание, остана моят любим дядо, който почти цял живот изпълняваше ролята на баща и на дядо по обясними причини.
   В началото на тази година, моят дядо почина. Човекът, който ми казваше по-често и от баща ми, че ме обича, вече го нямаше и това ме срина. Тогава дойдоха и натрапливостите. Насочиха се към човека, който най-много обичам на този свят, към майка ми. Беше ме страх, че може да я убия. Тези мисли и картини така се бяха настанили в ума ми, че се чувствах неспособна да ги прогоня. Това за мен беше най-страшната мисъл. Плачех постоянно. Всеки се чудеше какво става с мен, но на никого не споделях, просто казвах, че имам "някакви страхове". 
   След 2-3 месеца, (подчертавам, БЕЗ ДА ПИЯ КАКВИТО И ДА БИЛИ МЕДИКАМЕНТИ) тези ужасни мисли изчезнаха просто ей така. Но не за дълго... Появиха се отново същите мисли, но с още по-голяма сила. Не можех да си намеря място от страх. Тогава се появи и чувството, че полудявам. Беше ме страх, че ще вляза в лудница и няма да мога да изживея живота си пълноценно. Постоянно се ровех в интернет за симптомите на полудяване и затъвах все повече и повече, докато не намерих този сайт, а в него и д-р Първанов, който за мен се превърна в човек с главно Ч, и който невероятно много ми помогна да си върна предишното ми "Аз".
   След няколко сеанса, малко по малко успявах да си стъпвам отново на краката, вдъхна ми много кураж и ме зареди с търпение, че ще се оправя. А какъв беше моят принос за това да прогоня тези ужасяващи мисли? ВОЛЯ! МНОГО СИЛНА ВОЛЯ! Започнах всяка лоша мисъл да замествам с положителна. Казвах си, например: -"Как хубаво ще си изкараме на 8-ми декемрви и колко ще е весело...", или: -"Времето навън е страхотно - само за разходки!". Осъзнах, че не съм луда, и че на всеки може да се случат тези натрапливости. Няма застрахован. С приятелят ми излизахме с приятели всеки ден и наистина вниманието ми беше заето повече с положителните емоции около мен. Ценен съвет от мен: НЕ СЕ ЗАТВАРЯЙТЕ НА ЕДНО МЯСТО! Колкото повече се затваряте и не излизате, толкова повече ще затъвате. Дори в началото да не ви се ходи никъде, макар и на сила - ИЗЛИЗАЙТЕ! Стойте навън или около приятелите си колкото можете повече. Ще видите, че ще започнете да се чувствате много по-добре. По този начин аз успях да прогоня натрапливостите от ума си от цял месец насам. Дори да се появяват пак на моменти, не са силни и знам как да ги игнорирам.
   Сега имам чувството, че се уча да прохождам отново. Започнах да се радвам на най-малкото нещо. Спрях да мисля за лошите неща, които може да ме срещнат в бъдещето и започнах да мисля за хубавото, което ЩЕ срещна. Един живот живеем, хора!!! Не си струва той да мине под властта на тези глупави натрапливи мисли!!! Как иначе бихме могли да му се радваме пълноценно? Не живейте в миналото си и не мислете с носталгия за него - било, каквото било, то не може да се върне. Живейте сега!
   Аз вярвам във вас! Всеки може да се справи с натрапливостите, стига да даде малко воля от себе си и да се концентрира над хубавото около нас.
   И не на последно място искам да благодаря ОТ ВСЕ СЪРЦЕ на човекът, на когото е заслугата да пиша днес тези редове, а не да бъда скована от страховете, които имах - Д-Р. ТОДОР ПЪРВАНОВ!!! Благодаря Ви, докторе, че ми подадохте ръка в този труден за мен момент, и че ми бяхте най-силната опора през цялото време!!! Благодаря, че ми помогнахте да променя мисленето си, както и да погледна на живота от хубавата му страна!!! Благодаря за надеждата, която ми дадохте още след първата ни среща!!! БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ВИ СРЕЩНАХ!!!
   Успех на всички и горе главата! Волята е във вас самите!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...