271. За слава Божия - НБ, държана на 11 юли 1926г.,на в. Мусала

[Донка]

Господнята молитва

Фир Фюр Фен

Формула:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината.

Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път)




Беседа:  За слава Божия  (11 юли 1926 г.)

Молитва за плодовете на Духа

Бог е Любов

Добрата молитва

 

 

 Науката показва Славата Божия, но хората като добият знанието не го употребяват за Слава Божия, а за своя слава, вследствие на това се ражда дисхармония.

...

Хората изискват нашата любов. Някой иска да те обича и да го обичаш. Защо? Това е една енергия в природата, която иска да се прояви. Вие като не разбирате закона, изопачавате нещата. Ами когато един извор иска да се прояви, какво трябва да направи? Трябва да започне да извира. Водата като почне да извира от него, той се проявява. Това става и с човека.

...

Ще се стремите да запазите в себе си тази топлина и светлина. Никога не трябва да изгубвате тази малка топлинка, която имате в слънчевия възел! Тази топлинка винаги трябва да съществува у вас. Тя ви е необходима. Ако имате тази топлинка, вие сте неуязвими, никой нищо не може да ви направи, но изгубите ли тази малка топлинка, с вас могат да се случат най-големите нещастия: бури, катастрофи. Могат съвършено да ви съсипят и от вас нищо да не остане. Запазите ли тази топлинка в себе си, впоследствие ще дойде и светлината, а като дойде светлината тя носи знанието у човека.

 

 За слава Божия 

[Розалина]

В сърцето на човека, отвътре навън стават ред химически процеси. От тях зависи как ще се прояви човек, дали по един или по друг начин. Не се спъвайте от различните прояви на човешкия живот! Външният свят може да се спъва, но вие не трябва да се спъвате. Ще знаете, че в каквато насока и да се проявява човек, всичко туй е за Славата Божия. Защото вашите опущения, вашите погрешки представляват възможности за повдигане на по-напредналите от вас същества. Ти правиш известна погрешка, а тия същества, които ти не виждаш използват тази твоя погрешка, взимат я за съграждане на една велика добродетел. Всичко в света е така създадено, че тия разумни същества използват всяка ваша погрешка за създаване на една добродетел. Сега да не кажете: като е тъй, щом всичко е за добро, да правим погрешки! Не, не е така. Когато вие несъзнателно сте направили една погрешка, несъзнателно сте направили едно опущение, само тогава ви казвам да не съжалявате за него. Тази ваша погрешка ще се използва от друго някое същество за добро. Знайте, че щом сте на Земята, вие ще правите погрешки, те са неизбежни, но погрешките не трябва да се правят умишлено.

 

Сега сме се качили на Мусала. Тук всинца имате много хубаво разположение, но долу, в София, не сте такива. Там имате лоши неприязнени чувства един към друг. Дойде някоя сестра при вас, вие не можете да я търпите, искате да се махне. Кои са поводите за тия чувства? Това са някакви дребни, обикновени работи, но те не разрешават въпросите. Вие не обичате някоя сестра, искате да се освободите от нея. Защо: аз не искам да разрешавам сега тия неща между вас, но казвам, че тия положения съществуват и по целия свят. Вие не обичате някого, но друг някой пък вас не обича. Друг някой пък ви е много обичен. Случва се, че не можете да търпите някого, но той идва постоянно при вас. И обратното се среща: вие обичате някого, искате да дохожда при вас, но той ви отбягва. Защо е така? Туй се дължи все на тия течения в пространството. Законът за обичта е следният: щом у мене се зароди чувство на обич, понеже обичта слиза отгоре, от Небето, аз непременно трябва да нося нещо, трябва да дам нещо. Не дам ли нищо, аз не мога да проявя любовта. Бог, който ни обича като се прояви, той ни дава нещо. Пък и ние, когато искаме да обичаме Бога, пак трябва да дадем нещо от себе си, трябва да пожертваме нещо, да дадем от плодовете си. И Бог иска нещо от нас. Четем в Св. Писание, че евреите са принасяли жертви на Бога, а ние какво ще занесем? Днес ние не искаме жертви. Какво трябва да направим тогава? Какво трябва да дадем? Сладки плодове ли от градината си? Не, ние трябва да занесем плодове от градината на нашето сърце в една особена табличка, направена от злато, от диамант. Горе, при Бога ще ни посрещне един ангел и ще приеме тия плодове от нас.

 

Та казвам: когато видите някой човек няма да спирате върху неговите слабости, а се спирайте върху неговите добродетели. Вие казвате: аз те мислих за свой приятел, но ти имаш такава и такава слабост. Не, за да разберем един човек, ние трябва да се спрем върху неговите добродетели, защото лошите неща у добрия човек са само сянка в живота му.

 

Вие не само че не трябва да остарявате, но всеки ден трябва да се подмладявате. Не само че не трябва да умирате, но всеки ден трябва да оживявате. Постоянно трябва да живеете в радост.

 

 За слава Божия