В депресия ли съм?

[sleepyhead]

ПП. Как можеше да дарим средства, за да поддържаме форума?

[д-р Тодор Първанов]

Ти прочете ли статии за стреса и обясни ли  си естеството на усещанията си?

 

Редактирано Април 1, 2023 от д-р Тодор Първанов

[sleepyhead]

Четох много, и днес също чета.

Проблемът е там, че на практика не изпитвам стрес, страх, тревога... смятам, че съм спокойна. Дори кръвното и пулса ми са добре.

Пуснах няколко дни отпуск, за да си почина, но се разболях. Лекувах си настинката и така прекарах почивката...

Имам замайване, както и други телесни усещания, които ме изтощават.

Следващата ми терапевтична сесия е след около седмица, а преди това ме очакват още лекарски прегледи. 

Имам волята да се вкарам в ред, само че в момента се намирам в порочен кръг и съм изморена. Изморена във всеки смисъл на думата... дори почивката вкъщи, където ми е най-хубаво не помага.

Може и да се наложи да сменя терапевта, защото последния път не ми даде кураж, а точно обратното. Каза ми "За всички е така. Времената станаха такива, че никой от нас не може да мисли за бъдеще."

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Е, преувеличила е малко, но просто е искала да ти каже,че оплакванията  ти не са нещо странно и необикновено, а дори са ....банални.

Това ,,банални,, го каза една моя кликентка, на която обесних подробно, на какво се дължат оплакванията и . Тогава  тя ми каза ,, язък, аз мислих,че съм уникална с моите оплаквания, а то излезе,че съм банална,,.

[sleepyhead]

Може би сте прав. Както винаги съм Ви признателна за отзивите.

Малък ъпдейт с мен: поръчала съм книгата за която споменахте. Междувременно минах преглед при ендокринолог, тъй като имам автоимунно заболяване, както и сериозен проблем с килограмите. В града, в който живея не получавам адекватно внимание от страна на лекарите, затова отидох при специалист в един от големите градове. Оказа се, че положението ми е 50/50 и имам доста над какво да работя по себе си. Предстои ми дълъг път с изследвания, медикаменти, опити за сваляне на килограми и т.н. 

И понеже лекаря не пита какво ме притеснява и какво изпитвам, обясних всичко за усещанията си, както и че най-много ме притеснява сърцето...

В момента, в който пропътувах пътя обратно към къщи обаче... сърцето ми пак започна да "пърха/блъска" на моменти, да имам усещане за движение в главата, както и завишено кръвно и пулс.

Както уверих и лекаря - имам желание и готовност да работя върху себе си и да подобря здравето си. Нещото, за което не съм сигурна обаче е дали ще се справя и дали изобщо ще ми се даде шанс от живота... Та аз съм човек, който не може и да се движи много-много, понеже се измарям твърде лесно, получавам задух и сърцебиене, а понякога и бодежи в гръдта.

Чувствам се сякаш съм заклещена в сегашното си положение и че светлината в тунела е недостижима.

"Дали няма да умра скоро?", "Дали ще се оправя?", "Дали всичко е и ще бъде наред?", "Дали ще мога да живея пълноценно някога?", "Инсулт ли е? ; Инфаркт ли е? ; Да не изпадна в сърдечен арест?! ; Тумор ли е? Какво е?!", "Всичко това е защото водиш нездравословен начин на живот!" - Това са част от вихрушката мисли, които почти постоянно се блъскат в главата ми.

Имам и добри моменти. Моменти, в които се чувствам добре и обнадеждена, но те продължават сравнително кратко и най-вече когато съм в състояние на покой вкъщи. 

 

[sleepyhead]

И забравих да спомена, че имах доста неспокойна нощ и сънувах ужасни неща, които в голяма частност се срамуван да споделя дори. Будих се в ранните часове на сутринта уплашена.