История на Таро. Етимологии.

[Лиула]

Има толкова мистификации за етимологията на думата "таро", че мен лично ме боли главата. Също толкова глупости са изписани и за произхода на картите. Уважавам сайтове за езотерика и разни книги, чиито автори приписват едни от други, ама айде да не прекаляват толкова.

Египетската връзка за произхода на думата идва от Antoine Court de Gebelin през 1781 г. в неговия труд Monde primitif (Първичен свят), където за пръв път изобщо се споменава, че картите Таро са и предсказателни карти, свързва ги с Тот и т.н., нарича ги Ta-rosh или кралския път. От него тръгва цялата истерия по Египет, само че има нормална причина - походите на Наполеон в Египет и това, че Европа открива пирамидите, естествено обяснява и жаждата за мистичен произход на абсолютно всичко. Било е в тренда на епохата.
Преди това, какво надявам се, всички знаят, таро е любима забавачка за войници (започва по времето на френските крале Шарл 8 и Луи 12), особено на италианските аристократични фамилии, като Есте, Сфорца и други. Правилата на играта Tarrochi са публикувани за пръв път през 1637 г. в манускрипт на Марциано да Тортона. По-късно това се случва и във Франция, където вече се играе със 78 карти.

По-рано, през 15 век, когато и се появяват картите за игра, италианския поет Басано Мантовано използва думата tarocus в смисъл на идиот, глупак и подобни епитети. Само, че се предполага, че употребата в метафорична - в самия си произход (поетът е от град Ферара), думата значи "пън" - ням като пън.

Различни вариации: taraux, tarocs, tarocchi, tarocco, taroks ...

Проблемът според мен е лингвистичен и историографски: съществуват сериозни препратки към арабския свят за етимология на думата таро - tariqua, термин от суфизма, който означава "път", също така думата taru на хинди, означава просто... карти. Да не забравяме и за реката Таро в Северна Италия, приток на р. По.
Други идеи - от италианския глагол tarrocare, от старофренския (taro - вид орех, сиреч - упорит, неостъпчив и т.н.) Варианти има много и много може да се пише. За мен истината е плод на големи интелектуални усилия, ровене и търсене на източници, но на сериозни източници.

Разбира се, тази тема е префектна за целта.

За мен е интересно, че в латинския език думата значи катран (tar), както е и собствено мъжко име със значение на бик (taurus). Освен това, означава и плът с друг суфикс.

Лично аз за себе си, докато не стигна до истината, т.е. ровене на хиляди и хиляди данни, не мога да кажа, че знам за точния и истинския произход на думата "таро". За мен историята на Таро се мистифицира излишно.

[Лиула]

Още нещо, проблемът е много тежък, защото досега, поне аз не зная, да има сериозен лингвист, който да е изучавал етимологията на тази дума. Ние като неспециалисти, можем нашироко да си говорим, но едно сериозно сравнително изследване би дало добри идеи, ако не резултати.
Основният препъни камък е, че никой не знае дали думата Таро (както фонетично се чува), дали е с индоевропейски произход или идва от семитско-хамитските езици, което коренно променя нещата. Много често има изключително близки думи, без това по никакъв начин да оказва влияние или да осветлява даден лингвистичен проблем.
Винаги има големи изненади: малко от вас знаят, че например, литовският език е един от най-архаичните индоевропейски езици. Така може да се окаже и с Таро - да търсим в Индия, Тибет, Египет и не знам къде още - защото е модерно, а то да е със съвсем различен произход ... Например от някои от праезиците, а там реконструкцията е невъзможна.

[Лиула]

По всичко личи, според мен (но и не само), а и е било близко до мозъка, ако се разрови човек в дебелите книги, е че картите Таро имат арабски произход, поне дотолкова, доколкото има сведения за тях назад във времето. Произхода на думата таро е с арабски произход - през италианското tarocare, което идва от арабски и означава техника за инкрустриране на златни обкови, с каквито са били обвезвани първите карти, които са известни в Средновековна Европа или по-точно в Северна Африка и Близкия Изток. Картите стъпват в Европа през Сицилия, донесени от мамелюците - това е военна каста властваща в Египет, с огромно влияние в Близкия Изток. Династията е основана от потомците на немюсюлмански момчета, купувани като роби от владетелите на Египет и използвани като войници. В продължение на повече от 250 години Египет, Сирия и Палестина са управлявани от мамелюкски султани. Подобно на еничарите, мамелюците представляват военно-политически елит, формиран от немюсюлмани-роби, закупени от кавказките, тюркските и източнославянските народи.

По същото време се появяват в Европа и първите картите за игра, пренесни от военизираните арабски отряди от Северна Африка и Изтока именно по време на мамелюците. Първоначалано европейските карти за игра копират дословно боите и броя на мамелюкското Таро.

Не мога сега да публикувам всичките, ще го направя по-късно: имат 4 бои: чаши, монети, мечове - ятагани и щека за поло (тази игра е древна) или в сегашния вариант - жезли. Имат 4 бои по 10 карти. Имали са 3 дворцови карти: султан, първи министър и втори министър. По аналогия, но в европейски вариант за онази епоха, тук картите стават - крал, рицар (конник) и паж. Кралиците се появяват доста по-късно. Това става по интересен начин: в 1423 г. Свети Бернардин чете проповед против хазартните игри и в частност, против картите за игра, където споменава и наличието на Кралица в колодите с възмущение как е възможно тя да "стои" до краля и маршала (в испанската версия). По това време вече картите наброяват 56 броя. От този миг натам вече имаме стандартния брой от 4 дворцови карти за всяка боя.

Връщам се към думата tarocare - доказателство, че значението й е свързано с ювелирна изработка на златни обкови, и че първа спирка на картите е Сицилия.

Това е колодата на Карл 4 и Висконти-Сфорца, покрити частично със златен обков. Известно е, че Сицилия е мостът между Арабския свят и Сверна Африка по това време.
Родствен на глагола tarocare е и taraqa (втъкавам, вбивам).

Има още много неща, които трябва да напиша, много идеи, които ми хрумват, но ще е друг път. Остава отворен въпроса за Големите Аркани.
Засега толкова, но колкото повече източници се съберат, толкова по-добре. За мен, на този етап, италианските източници са най-изчерпателни. Такива са вероятно и испанските, и арабските, но кой да превежда.

Редактирано Ноември 27, 2013 от Лиула

[Лиула]

Още една вметка, по-скоро поправка.
По-горе пиша, че пръв дьо Гебелен споменава за картите Таро като гадателска система, не само за игра. Но това не е вярно.

Първите документални сведения, че картите предсказват и човешката съдба се отнасят към 16 век - някои от ренесансовите италиански поети сравняват знаменитостите навремето си с козове от Таро. Тези стихотворения са наричани tarocchi appropriati.
Първата книга, в която се описват гадателските методики с Таро е от 1540 г. с автор Франческо Марколини да Форли, тя се казва Le Sorti (Предсказания на съдбата). По-късно, от записи от Болоня, вече имаме пълен набор от тълкувания по картите, това се случва през 1700 г.

Още по-рано в хрониките от гр. Витербо (централна Италия) на италианския живописец Николо Кавелуцо от 1379 г., се споменава за карти с 4 бои, донесени от сарацини с името наиб (наместник, духовно лице). С названието сарацини през Средновековието се означават арабите. През втората половина на 9 век сарацините нападат регион Лацио. Вероятно тези хроники са далечен спомен от първото сериозно нашествие на арабите в централна Италия.

[Лиула]

Съществува и една друга теория за произхода на думата таро, както и на самата история на картите Таро.

Неин автор е италианецът професор Andrea Vitali - музиколог, лингвист и таровед. В своето изследване, той проследява генезиса на италианската дума tarochus през гръцките му заемки и стига до древногръцкия историк и граматик Diodor Siculus (Диодор Сицилийски).

Според него, използваната дума от Диодор Сицилийски Tharopes дава ясни препратки към късната версия, използвана вече и установена през 15 век в Италия – tarochus, tarocci.

 

Още по-интересното е, че в своето произведение, Диодор визира Tharopes като онзи, на когото Bacchus (Дионисий) дава ключовете и способностите да владее култа и ритуала към Дионисиевите мистерии.

Но няма какво повече да обяснявам аз, вижте сами тази великолепна разработка, подкрепена с богат илюстративен материал, почерпен единствено и само от документите.

 

Dionysus & the Historical Tarot

Редактирано Декември 29, 2013 от Лиула