проблем с отношенията

[инннна]

Здравейте, 

Малко ми е трудно да започна, не знам точно как да обясня какво имам предвид и на фона на чуждите проблеми си е направо нищожно , но ми пречи да се чувствам пълноценна и щастлива. Имам проблем с отношенията с хората. Най-вече от противоположния пол, когато става въпрос за връзка, но и не само, със приятелите ми също. Ще разкажа малко за себе си, защото напоследък мисля , че тези неща ми влияят по някакъв начин. Дете съм на разведени родители, живея с майка си и втория си баща. Според семейството ми баща ми е безотговорна, безхаберна личност , която пет пари не дава за мен, което може и да е вярно, просто не го познавам наистина, че да знам. Майка ми е страхотна, но е доста голяма егоистка. Баба ми си е чиста манипулаторка , а дядо ми е мъж под чехъл.  Обичам ги много и ги приемам каквито са и това почти не ми тежи, даже напротив, забавлява ме. 

Когато срещна някой нов човек в живота си първата ми оценка винаги е негативна, първоначалното ми отношение е доста студено, но лесно давам шанс на хората. И докато отношенията ни са на ниво просто познати се държа доста добре. Когато почна да държа на някой, тогава ставам различна. Ревнива, злобна, несигурна. Постоянно имам чувството , че ме лъжат, че ми изневеряват, че не ме обичат. това е не само със мъжете, но и с приятелките ми. Минава след време, когато някой ме изтърпи достатъчно, без да му писне от постоянните ми сцени и драми. После ставам пак същия готин и спокоен човек , който съм си по принцип. При по-дългите ми връзки ( най-вече приятелски, защото любовни не съм имала , кой знае колко дълги ) тези настроения се появяват също, понякога. Чувството , че не ме обичат, че ме избягват умишлено, че не искат да излизат с мен. След време минава,всичко е пак в нормалното и си казвам , че съм пълна глупачка, все пак тези хора са с мен толкова време. Преди време се запознах с един човек, бурна връзка, много емоции, накрая приключи. Съвсем до скоро си мислех , че е страхотен човек и че така е наредил нещата , защото ме познава прекрасно и знае как точно да подходи към мен. И по време на отношенията ни, и когато ги прекъсна. Сега почвам да си мисля, че ме е лъгал през цялото време, че ме е използвал , че всъщност не съм значела нищо за него. Може и така да е, а може и да ме е обхванало пак онова чувство. 

Не моля никой да дава оценка , така ли е , не е ли. Много е субективно и знам , че само той всъщност знае как стоят нещата.

Това , което ме притеснява е , че никога няма да имам нормална връзка с някой. Искрено вярвам , че хората са лъжци и по принцип не могат да обичат друго човешко същество толкова , колкото себе си. Съдя по себе си , защото аз също съм голяма егоистка. От друга страна си казвам, че не може толкова пък да няма на тази планета някой , който наистина да държи на мен. 

Споменах за семейството си защото и сред приятелите, и сред мъжете горе долу избирам един и същи модел, който плашещо наподобява този вкъщи. Мъжете , които харесвам винаги са доста студени, а тези които ме отвращават са прекалено лигави и меки. Приятелките ми , като цяло са винаги жени, които не могат да имат здрава връзка и се лутат от мъж на мъж.

Осъзнавам къде е проблема, просто не мога да намеря начин да го реша. Осъзнавам причините, които ме водят до там, но нямам и най-малка представа какво да направя, че да променя начина, по който се чувствам. 

[Диляна Колева]

 

Осъзнавам къде е проблема,.................................... Осъзнавам причините, които ме водят до там, .

По принцип това е една от най - трудните части на процеса по промяна на мисленето , от там и емоциите и поведението, които пък променят преживяването като цяло.

Ако има осъзнаване на проблема и причините, всичко останало се случва много по - лесно.

В какво се състои според теб "проблема" и кои са причините ?

[инннна]

Първо, благодаря ти, че ми отговори,  бях малко притеснена , че звуча като някоя лигла

Мисля, че проблема е някаква неувереност и страх, че ще ме оставят, а дори и да не ме , няма да ме обичат никога истински. И си мисля, че всичко идва от там , че в моята глава баща ми ме е изоставил. Като се замисля реално над нещата всъщност майка ми е оставила него, но пък и той не ме търси кой знае колко много. Мисля, че очаквам от всеки мъж в живота ми да постъпи по същия начин. Дори и аз да го оставя, винаги след това търся нещо да ми подскаже , че този човек всъщност наистина ме е обичал, тормозя го докато месеци след отношенията ни той не показва постоянно , че наистина е държал на мен. Изтезавам и себе си и него, което никак не е правилно и не е човешко. И в другите си отношения с хората усещам модела от семейството, който търся или избягвам.  Не искам да звуча като тези хора, които все много знаят и прочели 2 статии вече се мислят за почти психолози. Просто напоследък усещам връзка между нещата. 

[Диляна Колева]

Направи ми впечатление, как описа хората които обичаш:

 

 "Майка ми е страхотна, но е доста голяма егоистка. Баба ми си е чиста манипулаторка , а дядо ми е мъж под чехъл."

 

Егоизъм, манипулация и страх - това е усещането ти за семейството ти.

Така не поставяш ли сама себе си в позицията на човек, който е отхвърлен, лъган и трябва да оцелее някак в тази среда?

Как разбираш "добрите взаимоотношения"?

Има една простичка последователност в човешкия мозък 

мисли - емоции - чувства

Ако мислите са негативни, неизбежно се зараждат подобни емоции и се създават такива чувства, усещания.

Ако се здрависам с някой непознат и мисълта ми е - "този е голям лъжец, да видим как ще ме излъже" - каквото и да прави този човек от тук нататък, аз винаги ще търся лъжата. Търсейки собствената си проекция, ще пропусна всичко красиво и добро, което той ще направи. И в един момент, дори най малкото "залитане" от негова страна ще го подхвана , ще го преекспонирам и ще го използвам, за да си докажа собствената теза.  

Какво печеля от всичко това? 

Казваш : " давам шанс на хората". Шанс за какво? И на кого? На тях или на себе си? 

Хората са такива каквито са, те нямат нужда от шансове. Това го прави човекът, който очаква нещо. Очаква все пак да види ще получи ли това което е заложил като очакване. Човекът от среща няма да се промени, защото ние така искаме, но ние можем да променим отношението си към него. И в този ред на мисли, какво очакваш от приятелствата си?