Задушавам се ...

[rosi4ka87]

На 26  години съм ,запознах се с мъжа който обичам и днес . Проблемите започнаха след като родих и се преместихме при родителите ми . От малка подозирам ,че съм осиновена и само веднъж посмях да попитам. Въпросът ми повлия зле на мама и спрях до там. Обаче сега упорито е решила да ме тормози да оставя мъжа ми ,  постоянно говори против него ,а като вижда ,че не става започва да напада мен по - жесток начин , чрез обиди и подмятания  ,с които ме наранява . Знам ,че не е идеален ,но го обичам и искам да живеем заедно и да гледаме детето си , но искам и да се разбирам с родителите си -дарили са ме с прекрасно детство и ги обичам. Не знам какво да направя , така поставя нещата мама , че сякаш ако замина в Пазарджик при него ще е последния път ,в който ще ги видя . Да, може би съм слаба, може би съм не решителна , но имам нужда да живея  с всички , имам нужда от всички .  Как да  се спася , защото рухвам ,защото страдам и не би трябвало да избирам между тях , а именно така се чувствам между чук и наковалня ! Благодаря предварително !

[АлександърТ.А.]

Имаш нужда единствено от себе си .За да можеш да живееш ,трябва да се чувстваш добре ,да бъдеш балансирана ...Всеки  сам ,е капитан на живота си .Живее своя живот  и е нормално да проявява твърдост при отстояването му ....Да те обичат значи да те приемат с всичките ти хубости и кусури .Родителите по навик , от детството ни ,продължават да изискват и налагат волята си .Трудно порастват , застинали във времето на  феодализма ...Ти си избрала ,обичаш ги всичките .Сега е техен ред да решат ще те обичат ли , или ще ти пречат .Не можеш да им решаваш проблемите ....Човек в твоето положение , е на прага да осъзнае преходността на живота ,неговата вечност в постоянното му обновяване .Не можеш  спря подмяната на поколенията .

Така живеем :раждаме се . Растем и учим докато заякнат  крилата ни .Ако не напуснем  старото гнездо не можем да имаме свое .

Редактирано Ноември 22, 2013 от АлександърТ.А.