Отслабване чрез психотерапия

[Gerii]

Здравейте!

Вълнува ме следният казус: Повечето хора вярват, че наднорменото тегло се дължи на преяждане и обездвижване. Ако причините за наднорменото тегло се коренят само в храненето /преяждане и ядене на некачествена храна/ и липса на достатъчно движение, мисля си, че нещата биха били далеч по-прости, Все още сякаш не се отчита достатъчно сериозно връзката тяло-ум, що се отнася до наднорменото тегло /може би се отчита много повече по отношение на поднорменото и заболяванията, които водят до него/. Наблюденията ми показват, че често хората с наднормено тегло са точно тези, които полагат най-много усилия в това да спазват различни дългосрочни режими и програми, така че една немалка част  от тях неоснователно биват упреквани в липса на воля и здравна култура. Очевидно горните фактори - преяждане и обездвижване /ако са налице/, често не се явяват първопричина за наднорменото тегло, а следствие, като причината е погрешното  програмиране на ума. Т.е., тялото ни по някаква причина иска да бъде дебело, подчинявайки се на  програмите, които сме му задали, въпреки че на съзнателно ниво не желаем това и непрекъснато се опитваме да редуцираме теглото си. Вероятно това е и причината толкова много хора да възвръщат отново килограмите си, след като успеят да отслабнат. 

Интересува  ме, може ли да се постигне успешно и трайно редуциране на теглото посредством психотерапия? Ако да, бихте ли ми  препоръчали психотерапевт, който има такъв опит, за да ми помогне и заедно да се справим с наднорменото ми тегло.
 

С благодарност: Гери

 

[АлександърТ.А.]

До като чакаме специалистите да те упътят ,ще споделя моето предположение .Да ,мисля ,напълно си права(?) .Като тинейджър се стремях към добре  оформено  мускулесто тяло .За целта сутрин и вечер визуализирах мечтаната фигура с моето лице , усмихнато , щастливо и добре прието от околните .

[Диляна Колева]

Интересува  ме, може ли да се постигне успешно и трайно редуциране на теглото посредством психотерапия? Ако да, бихте ли ми  препоръчали психотерапевт, който има такъв опит, за да ми помогне и заедно да се справим с наднорменото ми тегло.

 

С благодарност: Гери

Здравей Гери, много хубави въпроси си задала на себе си и доста точно си им отговорила.

Да, наднорменото тегло, често е следствие на психологичен проблем.

Преди това обаче е добре да се направят нужните изследвания, хормоните и всичко което е свързано с физиологията и след това да се включи психотерапията.

Психологичната помощ обаче не изключва двигателната активност и култура. 

Всички хранителни разстройства са следствие на психологичен проблем, който е свързан с себевъзприемането и получаването и отдаването на любов. 

Хиперфагията е свързана с наднорменото тегло. Когато са разстроени емоциите те се компенсират по някакъв начин. Един от тези начини е приемането на храна. Когато твърде много си дал или ти липсва емоция се получава душевна "празнина", която при хиперфагията се запълва с храна. В острите форми на това хранително разстройство се случва системно преяждане, често без спомен за погълнатата храна, за разлика от болимията, няма връщане на храната, тъй като тук човекът има нужда от задържане или запълване на липсващата емоция, която в случая е запълнена с храна.

За съжаление наистина не се обръща достатъчно сериозно внимание на психологичния проблем свързан с хранителните разстройства и те се улавят в доста късен стадий, когато тялото вече е увредено. По тази причина хранителните разстройства са с най-висока смъртност сред психологичните проблеми: 4% при Анорексия Нервоза, 3,9% при Булимия Нервоза и 5,2% при други отклонения в храненето.

Ако усещаш, че при теб нещата не са физиология, най - добре е да се свържеш с психолог или терапевт работещ с хранителни разстройства. 

За пълно преодоляване на състоянието се работи в екип - психолог, диетолог и лекар.

Редактирано Ноември 23, 2013 от didi_ts

[Gerii]

Благодаря ви за отговорите от сърце!
 

Правила съм си изследвания на хормоните на няколко пъти - полови хормони, на щитовидната жлеза, кортизол и т.н. - всичко е в норми. Мисля, че при мен не се касае за хранително разстройство по отношение на вълчи апетит, преяждане и апетит за т. нар. боклукчива храна. По-скоро дори понякога ми липсва добър апетит, което фитнес треньор каза, че се дължи на забавения ми метаболизъм. Имам сериозно отношение към храната и помоему много добра култура /вероятно отстрани може и да  стоя като вманиачена, но винаги съм имала афинитет към здравословната храна/. Разстройство може би имам дотолкова, доколкото съм развила чувство за вина, което имат повечето дебели хора - почти не ми се е случвало да изям парче торта с наслада и удоволствие. Иначе храната ми е предимно растителна, домашна, органична и много рядко ям  индустриална храна. Свързвам здравословното хранене най-вече с минимално използване на индустриална храна. Месо не ям от години, макар че се е случвало понякога да хапвам дива риба. Рядко ям хляб /предимно от лимец/  и сладко /предимно сушени плодове, черен шоколад или нещо приготвено със здравословни продукти/. Ако преяждам и ям некачествена храна, това е рядко и продължава не повече от 2-3 дена. Рядко се храня и емоционално, макар че съм се улавяла, че при липса на резултати, когато съм полагала неимоверни усилия, съм се наказвала с пица или торта, но това не продължава системно. Спазвала съм различни режими за по няколко месеца /на фитнес инструктор и известен лекар нутриционист/, но с минимален ефект, да не кажа почти никакъв. Правила съм прочиствания и имаше период от около 4-5 месеца, когато се хранех само със сурова храна, но и тогава килограмите ми не помръдваха. В периодите когато съм спортувала активно, инструкторът се учудваше, че резултатите ми са незадоволителни, минимални, сравнявайки ги с тези на другите хора, с които е работил.

Като мои грешки в режима ми отчитам това, че не пия достатъчно /или почти никак/ вода и имам склонност към заседяване, затваряне и обездвижване. Още повече, че последните 2 години работих у дома. Обичам разходките, особено сред природата и планинарството, но също така често обичам да се затварям у дома и свързвам това със своето усещане за уязвимост. Редувам активни периоди, с периоди на затваряне. Така и не мога да разбера  дали се затварям, защото се намирам за дебела и се срамувам от това... или дебелея, за да си намирам  повод да се затварям и възможно повече да се самоизолирам. Усещам, че ако стигна до емоционалните проблеми, които намират външени израз в натрупване на килограми, с лекота ще  се справя с килограмите /натрупах ги бързо - за година и половина-две качих около 30 кг./. Веднъж успях да ги сваля, макар и не съвсем напълно, но само след две години отново ги възвърах, без да имам промени в режима , т.е. без да променям начина на хранене и движение от времето, когато ги намалих.

Напълно наясно съм, че психотерапията няма да замени активността, а напротив - би ми спомогнала  да бъда по-активна, и то регулярно. Макар и никога да не съм посещавала психотерапевт, напълно осъзнавам, че това е двустранен процес и за добрите резултати са нужни моето участие и поемане на отговорност. Това, което очаквам от терапията е, да ми спомогне да разбера защо искам да съм дебела и да ми помогне да поддържам трайна мотивация, започвайки да променям модели на мислене и поведение. Усещам, че този мой проблем с килограмите е външен израз на нещо по-голямо и серизно, което най-общи ще нарека "моето неправилно отношение  към самата  мен". Отскоро започнах да се отнасям с повече уважение, любов и състрадание към себе  си и установих,  че волята при мен не се явава  ключов фактор и двигател що се отнася чрез нея да правя  ежедневни, полезни неща за себе си. Т.е. трудно ми се получава когато за дълъг период стриктно следвам списък със задачи, програма, план и полагам волеви усилия за тях. Но установих,  че много добре ми се получава,  когато подхождам с любов към  себе си и правя нещо, не просто защото съм дебела, защото е планирано, защото трябва да отслабна...а го правя с друго отношение към себе си - защото се чувствам добре от него, защото е полезно и добро за мен /напр. ежедневно да въртя крос-тренажора у дома/. Та понеже ви споменах, че от дете се чувствам по-уязвима, психотерапията при мен е важна и заради това, че най-накрая признах пред себе си своята уязвимост и вече не се притеснявам да търся помощ. Преди това ми костваше много усилие да искам помощ и въобще да искам и получавам  от другите. Доста трудно взех решение да посетя нутриционист и фитнес треньор,  но това бяха по две срещи - изготвиха ми режима, но липсваше всякакви комуникация след това, освен да отчетат след няколко седмици, че резултатът е бил незадоволителен. А стриктно спазвах предписаното и указаното. Та именно от онези хора съм, които хем са наясно за значението на обмена, хем не го поддържат, защото доскоро за мен бе по-лесно да давам и  буквално се бутах да давам и да помагам, но ми бе трудно да получавам. Сега променям и това. Ето  защо усещам, че психотерапията би дала резултат при мен относно отслабването, защото решавайки различни емоционални проблеми - погрешни програми на ума, редуцирането на теглото ще  се  яви  като следствие. Защото да, срам ме е, че съм дебела, но другото нещо, което ми носят килограмите като дискомфорт, е тежестта...тежат ми. Мисля си, че ако поразчистя ментално и ми олекне душевно, ще последва и физическата лекота, която ми липсва от дълго време. Другото ми наблюдение е, че малцина са отслабнали трайно с воля и неимоверни усилия. Повечето хора или никога не редуцират  теглото  си трайно,  или това се случва с лекота в някакъв период от живота им, според мен свързан по някакъв начин с промяна в моделите им на мислене и поведение, което намира и външен израз.

Напоследък доста си мисля за наднорменото тегло и психотерапията и колко би била полезна в това отношение. Вероятно много хора напълняват заради липса на любов към себе си, свързана с ниска самооценка, неувереност и т.н., а напълнявайки тези неща се засилват още повече и се влиза в един омагьосан кръг. Зададох въпрос дали психотерапията би могла да помогне при редуциране на килограмите,  само защото не успях да прочета кой знае колко задоволителни неща по темата. А лично за мен отговорът е ДА, защото все повече съм сигурна, че проблемите с теглото са тясно свързани с ума и неговите програми. А програмите мога да се променят и именно тук психотерапията би подпомогнала един човек в това, разбира се, само ако той поема собствената си отговорност в този процес.
 
Ще съм ви благодарна, ако на ЛС ми препоръчате психотерапевт, който би искал да ми помогне да променя неработещите за мен модели на мислене и поведение, защото намирам, че пълнеенето е  следствие на това. Да ми помогне да се науча да използвам правилно своята уязвимост/сензитивност, защото изглежда, че сензитивността/уязвимостта и психическото здраве са в обратнопропорционална връзка, когато човек не живее според природата си и на умствено ниво си изгражда куп стратегии, чрез които да се защитава, защото се чувства уязвим. Видно е, че тези програми никак не работят в негов интерес и саботират отвътре.
 

С пожелание да бъдем здрави и да се научим да обичаме себе си!

[Диана Илиева]

Здравей, Гери!

Ще споделя само нещо, от моите наблюдения върху мой и чужд опит. Не знам доколко ще ти помогне, но поне ще те фокусира, защото в поста си изказваш различни предположения, а аз искам да ти обърна внимание на тези твои думи: "своето усещане за уязвимост". Ето това усещане е съществено според мен; то те кара не само да се затваряш у дома, но и да качваш килограми. Не е толкова дали се обичаш или не се обичаш, дали имаш ниска или висока самооценка, дали си уверен или не ... Човек може много да се обича, но когато се чувства уязвим и съответно дебелее. Мога да давам безброй примери. Например юноша, който е чувствителен и раним, поради което и неприет, дори мишена на съученици, респективно дебел, завършвайки образование и намирайки удобна за себе си среда, редуцира килограмите, е, ако не без да иска, то поне лесно и трайно. Обратно - жена, която трябва да изпълнява трудна за нея роля в живота (дали в своето професионално развитие, дали защото съпругът бързо се изкачва в йерархията и от нея се изисква да бъде на подобаващо ниво), качва килограми и не може да свали по никакъв начин, въпреки че килограмите не ѝ помагат в тази нова роля, напротив.

Аз самата съм слаба по природа, но съм качвала килограми един път само, по време на първия семестър и особено на първата студентска сесия - за първи път сесия, нямах край себе си нито близки, нито приятели, съквартирантката се появяваше рядко и имах проблеми и с нея, чувствах се самотна и изгубена на новото място (град, университет, жилище), точно уязвима и ... механизмът сработи Чак родителите ми силно се изненадаха. Е, първата сесия мина прекрасно, втория семестър се преместих в друго общежитие, сближихме се с колегите и ... нещата се нормализираха. 

 

И едно уточнение - този механизъм работи при почти всички хора, но все пак при някои, които явно имат наклонност в посока качване на килограми, е подчертано.

[Gerii]

Благодаря ти за отговора, Диана!

Да, много вероятно уязвимостта ми да стои в центъра. Уязвимостта си усещам като слабост, заради повишената ми сензитивност. Усещам другите, като техните емоции, настроения, мнения силно ми влияят. Често се чувствам зависима и повлияна от тяхното мнение и поведение и от това какво мислят и как се държат с мен. И вместо да усещам като предимство това, че с лекота усещам другите /това често е и благотворно при общуването/, то се превръща в тежест за мен и ме кара да се крия и бягам. И така с годините все повече избягвам общуването, особено в големи групи. Общувам най-добре на четири очи, с подбрани хора, т.е. с малцина. А интересното е, че хората искат да се запознават с мен, търсят ме, канят ме и искат да прекарват времето си с мен. На пръв поглед никак не стоя като човек, който има проблеми в общуването. Но вместо в дар тази сензитивност се превръща в проклятие. Именно заради тази слабост, често когато се чувствам в губеща позиция и усещам безсилие, изпадам в гняв /тогава се чувствам силна/. Да не говорим, че тази уязвимост често ме лишава от автентичност като избягвам да казвам това, което усещам и мисля, а премълчавам или напудрям нещата. И всичко това с цел да избягвам конфликти и комплициране на отношенията. А това е един много голям компромис за мен. Наясно съм с някои неща, защото се наблюдавам /особено от известно време/, но пък не искам да изпадам в прекалени разсъждения, защото това е ментална дейност, а макар и да нямам никакви познания по психология, знам, че умът е устроен да гледа навън, не навътре. Ето защо, имам нужда от психотерапевт, който да ми помогне в този процес на промяна. Ние често не сме достатъчно честни със себе си или ни е трудно да се видим такива, каквито сме и изпадаме в самозаблуди. Обратната връзка отвън е много ценна, особено от компетентен и опитен специалист.

[д-р Тодор Първанов]

Твоята заявка трябва да бъде центрирана не в това да отслабнеш, а да се промениш и с живееш пълноценно, независимо от това, колко килограма или дори тона тежиш.

[Guest Кермит]

 

почти не ми се е случвало да изям парче торта с наслада и удоволствие.

 

Аз съм така с гранясалите пръжки - нито са ми вкусни, нито ми носят удоволствие.

Затова и не ги ям, нито пък изпитвам някакъв конфликт в това отношение

Когато започнеш да си ядеш тортата с кеф ден след ден (същото е и ако не я ядеш с еквивалентен кеф всеки ден), тогава ще знаеш какво да направиш, че да се чувстваш добре със себе си в пространствен аспект.

 

 

Интересува  ме, може ли да се постигне успешно и трайно редуциране на теглото посредством психотерапия?

 

Терапевтите тук ще потвърдят - такива случаи не само, че има описани много, но и е практика да се работи с мотивацията и промяната на гледната точка относно килограмите. И това се прави не защото психотерапията е някаква магия, която незабележимо прави отслабването възможно, а защото се разчита на вградения разум и мъдрост на тялото, когато то бъде оставено да върши физиологичните си функции на спокойствие. То знае какво и как да прави така, че да гарантира възможно най-доброто ти съществуване.

 

То е като със съня - ако полагаш усилия да заспиш, все по-сериозни усилия, за се унесеш, то не само, че няма да заспиш, но и ще станеш по-бодра дори.

 

Психотерапията, както казва д-р Първанов, ще ти помогне само тогава, когато мотивацията ти за нея няма общо с килограмите. Което си е малко сложно, защото именно това те е докарало до тази идея.

 

Що се касае до чисто диетологичния аспект на проблема при теб - имаш някакво виждане за себе си - казваш храниш се здравословно. Но дали знаеш какво точно е здравословно? А какво е здравословно точно и само за теб? Съмнявам се, но ще се радвам, ако ме опровергаеш.

 

Факта, че не ядеш месо, ядеш рядко риба, а също и изтъкнатото предпочитание на домашна, органична и растителна храна ми дава остование да смятам, че има грешка в начина ти на хранене, който в комбинация с лошата самооценка дава проблема ти.

 

Ако диетите, които си спазвала до момента не отговарят на 3 основни въпроса за храната - Какво (вид и комбиниране), Колко (грамажи) и Кога (по часове), то донякъде е обясним минималният им ефект.

И още - непиенето на вода, и въртенето на домашния кростренажор (което може би правиш също без определена програма) най-вероятно дават сигнал на метаболизма ти, че е по-добре да кротува и да не харчи много. Затова, хапни си торта. С кеф обаче