Агресия и психично разтройство при дете на 3 г.

[bokovicy]

Здравейте,

Имам две момчета на 3 г 10 м и на 1 г и 6 м. Живеем в чужбина, и двете ми деца са родени тук, но в началото на миналата година се наложи да сменим населеното място, а заедно с това се случи така, че се и прибирахме за малко в България. След това голямо пътуване и местене в нов дом и нов град, след изкарана тежка ангина голямото ми момче се промени коренно. Беше го страх от всичко, стана агресивен, особено към непознати, които се опитват да го заговорят, плачеше за всичко и почти не се отделяше от мен и баща му. Отдадохме го на смяната и решихме, че с времето и повече внимание ще се оправи, но след като се роди братчето му (3 месеца по - късно) поведението не че не се подобри, а напротив. Стараем се да не го сравняваме, нито с брат му, нито с когото и да било, обръщаме им внимание по равно, не е ощетен откъм внимание. Разтройва се от елементарни случки - ако го помоля да събере играчките, ако му изключа детското филмче, защото е време за спане и т.н. На моменти реве истерично 30 мин, час.. Има проблем с ходенето до тоалетна. Все още използва памперс. Разбира идеално, че трябва да ходи в тоалетнат, когато има нужда, дори имаше напредък с ходенето по малка нужда, но по голяма нужда упорито отказва. От този септември ходи на детска градина за по 3 часа на ден. Там се чуства много щастлив, учителите казват, че нямат никакви проблеми с него - нито реве, нито се сърди, нито е агресивен. 

Как бих могла да му помогна. да преодолее това състояние, което измъчва и него и нас, неговите родители? 

[Диляна Колева]

Здравейте, иска ми се  да изясним хронологията.

Проблемът е на голямото момче, което е на близо четири години. Всичко е започнало няколко месеца преди да се роди второто ви дете, което е на година и половина, т.е. промяната в поведението на големият ви син е приблизително от около 2 години?? Поправете ме ако греша.

След пътуването и местенето се е появил страх, а след раждането на второто дете се е добавило и отказ да изпълнява каквито и да е задачи свързани с реда.

В заглавието сте написали "психично разстройство", водили ли сте го на специалист, установено ли е нещо или това е ваше предположение?

Защото от това, което  описвате, от малкото информация, няма общо с психично разстройство, а е по - скоро психологичен проблем, с който ако се работи адекватно може да се повлияе много добре.

[bokovicy]

Правилно сте разбрали хронологията  

Не сме го водили на специалист, спира ме това, че детето не говори местния език, т.е. тепърва го учи в градината. 

Детето много тежко приема откази, случвало се е да реве повече от 30 м, дори час и да си драска лицето. Като цяло е будно, умно и активно дете. Но кризите са му са кошмар за мен. Често се чуствам безсилна. 

Може би ще е по - лесно ако ми зададете конкретни въпроси, за да ви дам конкретна информация, която да анализирате и евентуално да ми дадете насоки. 

Четох и за цветолечението, предполагам, че правилна комбинация и конкретни действия ще помогнат на детето ми да стане отново усмихнато и самостоятелно дете. 

Благодаря!

[Диляна Колева]

За съжаление, работата с деца е психологичен процес, който е невъзможно да се случи онлайн. 

На тази възраст общуването с детето е по - скоро невербална и живата връзка е абсолютно задължителна.

Това което може да се направи е да се опитаме да дадем някакви общи насоки и разяснения, които ако успеете да приложите ще имат ефект. Моят съвет е, ако има психолог българин на мястото, в което се намирате да ползвате услугите му.

Относно конкретните определения - агресия, сърдене, неизпълнение на задачите.

В тази възраст, определението агресия, не съществува. Детето на 4 години не е агресивно, то може да има нужда от внимание, може да удря просто заради самото удряне, може да плаче от усещането, че е изоставен, но нищо от това не го прави с цел да нарани умишлено някого. Т.е. агресивно поведение означава, да причиниш умишлено болка на някого. При децата на тази възраст такова нещо не съществува.

Всички тези прояви на сина ви са вик за внимание, виж ме, чуй ме, аз съм тук.

Задържането на "голяма нужда", често се свързва с аналната фаза на развитие, описана от Фройд, няма как подробно да го описваме, но най - общо, това поведение е насочено към вас, към майката. Може да е опит да се задържи умишлено период, който се смята за изгубен, отново чувство за изоставяне.

Абсолютно съм убедена, че давате всичкото внимание на което сте способни, но често това се прави по начин, който не е подходящ за възрастта на детето. От 1 до 7 години децата са само чувства. Да, те говорят, дават вид на малки възрастни и това ни подвежда в преценките за вида на общуването. Често 5 минути приказване, колко го обичаме и колко е важен за нас малкия човек са равни на 0 и не променят нищо в неговата чувствителност. За сметка на това пък без никакви думи , една дълга прегръдка, лека игра, смях , гъделичкане, могат да доставят огромно удоволствие на детето и да задоволят потребността му от близост.

Как обръщате внимание на детето?

Как и колко често играете с него?

Какво е физическото съдържание на тези ваши думи : "решихме, че с времето и повече внимание ще се оправи"

Редактирано Ноември 16, 2013 от didi_ts

[д-р Тодор Първанов]

При деца в тази възраст основно се работи само с родителите.

[bokovicy]

Благодаря ви за отговорите. 

Как обръщате внимание на детето?

Говорим си за детската градина, за неговите желания и чуства.

Насърчавам го да опита нови игри.

Често излизаме в парка. 

Често имаме час за домашно творчество - рисуваме, лепим. 

Чета му приказки, след това го карам да ми разкава какво е запомнил, като му помагам, разбира се. Поощрявам го за вниманието и интереса. 

Обича да стои с мен в кухнята, докато готвя. Помага и задава въпроси и се учи. 

Как и колко често играете с него?

Детето ми обича да строи с купчета и конструктор, да играе с колички. Когато строим заедно, той предпочита аз да строя, а той да помага, а пък аз бих искала да е обратното. Обича да се борим и гъделичкаме, да редим пъзел, като пак предпочита аз да редя. 

Единствената игра с братчето му е гоненица. Тогава къщата ехти от смях  

Какво е физическото съдържание на тези ваши думи : "решихме, че с времето и повече внимание ще се оправи"?

Тогава мислехме, че това е временно състояние, вследствие на промените, които се случиха, и че с времето, когато всичко си дойде на мястото (когато подредим новият си дом, когато си намерим нови приятелчета,). А и според изчетеното в интернет, между 2 и 5 години, децата преминават през бебешки пубертет. Моят пубертет (тийн) също не беше лесен, и аз се разтройвах от най - малкото, от елементарни забележки на родителите ми ми тръгваха сълзите, но го израстнах, затова си помислих, че може би и детето ми преживява такъв период, който ще премине. 

[B__]

bokovicy, в темите за Бах терапия ви казах, че Бах есенции е необходимо да приемат и родителите. Не случайно ви насочих да изложите питането си и в този форум. Както д-р Първанов забелязва, в тази възраст основно се работи с родителите. Надявам се да съм ви бил полезен, но винаги можете да изложите следващите си въпроси  

[Диляна Колева]

 А и според изчетеното в интернет, между 2 и 5 години, децата преминават през бебешки пубертет. 

Да, това е типично поведение за тази, може да се каже, първа възрастова криза - "бебешки пубертет".

Щом сте се интересували вероятно ви е ясно, че той се характеризира с отхвърляне на новостите, командване, желанието за самостоятелност, честа смяна на настроенията, изпадане в крайности, неочаквани избухвания, 

Всичко това се дължи на преходната възраст от бебе към малко дете, която си е един вид първото сблъскване с откриването на индивидуалност.

Детето иска да заяви себе си, това се прави най - често, чрез отхвърляне.

Много родители, си задават въпроса: Защо, чрез отхвърляне?

От момента, в който детето проходи, то започва да се изследва света, много плахо и несръчно, но с голямо любопитство, първите реакции, с които е посрещнато всяко негово действие обикновено са "Не там, не пипай това, не прави така, ....." Това е характерно, дълбоко заложена в нас реакция, която съвсем естествено детето копира. 

Заявяването на авторитета на родителя се случва, чрез "не", в първия възрастов преход, то прави същото.

Какво е важно тук. 

Има два момента, тази негова амбиция да се самозаяви може да бъде подтисната, чрез по - строг контрол и подтискане на всяка негова изява, чрез наказание или забележка или да се реагира, чрез различни техники на приемане или участие в това негово поведение.

При първия вариант, ако той се практикува дълго и настоятелно, рискуваме да превърнем детето си от бунтар и самозаявяващ се човек в плах и несигурен такъв, който се отдалечава от самостоятелността.

Този момент е много специфичен, защото родителят трябва едновременно да бъде толерантен, но да не изгубва авторитета пред детето си. Нещо, което изисква доста усилия и нови умения.

В тази възраст е лесно да накараме в името на мира и тишината детето да ни се подчини, но дали сме готови да рискуваме бъдещата му самоувереност в името на настоящата дисциплина? Това всеки родител сам го решава за себе си.

Казвате, че в детската градина, тези проблеми ги няма, което е ясна индикация, че това е отношение към вас, "Виж ме аз съм голям, признай ме." 

С уринирането : независимо дали е изградил навика и е направил регрес или просто не желае да покаже, че го може фиксацията над този момент не е препоръчителна. Информирайте се как реагира спрямо уринирането и ходенето по нужда в детската градина.

Целия този процес "бебешки пубертет" може да е засилен и от напълно естествената детска ревност, така характерна за първите деца.

Но това не е агресия или психично заболяване, а съвсем естествен възрастов преход.

Относно страха, не разбрах, все още ли има страх или вече няма нещо от което да се страхува?

Ако все още има страх, пишете конкретно към какво. Има много приятни и лесни упражнение, с които двамата ще можете сами да го отработите. 

[bokovicy]

В детската градина е за по 3 часа на ден и там ходи на тоалетна, но само по малка нужда. Всеки път като го взимам ми споделя "Мамо, аз днес пишках в тоалетната сам. В училище не се ходи с памперси." И съответно аз го хваля, и обяснявам, че така е правилно и големите деца така правят. 

Изпитва страх от лекари, прегледи, сиропи (хомеопатични таблетки приема без проблем). Страх го е и от душа, не позволява да му се мие главата, за тялото няма проблем. 

 

Относно есенциите на Бах му купих cherry plum. Първите два дни имаше кризи, но сега детето е по - спокойно. Незнам дали си внушавам, но според мен вече е по - способен да изслушва предложенията на околните и да взима подходящи решения. 

Пример: 

С брат му се скараха за една количка, която си е негова, а брат му има същата но е друг цвят. Помолих го да ми даде количката и да я приберем и когато се успокои брат му и намерим неговата да му я дам. Той се съгласи, без писъци и тръшкания. Обикновено се стига до рев и крясъци и от двамата. 

[Диляна Колева]

 

Изпитва страх от лекари, прегледи, сиропи (хомеопатични таблетки приема без проблем). Страх го е и от душа, не позволява да му се мие главата, за тялото няма проблем. 

 

 

Страховете обикновено имат реална предпоставка за своето възникване. Те стават проблемни, когато се проявяват неадекватно в ситуация, която няма нищо общо със самия страх. В останалите случаи са просто повишена предпазливост. Какво имам предвид:

При голям процент от малките деца миенето на косата е неприятно изживяване по редица причини. Най - често в някакъв момент, детето е преживяло дискомфорт - влезнало му е пяна в очите, задавило се е с вода или просто неприятно е обляно лицето му и т.н., без значение какво и без някой да има вина, у него се поражда чувство на неприязън към дадено действие. 

Когато то бурно изразява недоволството си по време на това действие т.е. когато му се мие главата, то пищи, плаче, съпротивлява се и т.н. говорим не за страх, а за свръхпредпазливост от нещо което не му е приятно.

За страх, който можем да определим като проблем може да се говори, ако то реагира по този начин, само като види някъде душ, или или течаща  по подобен начин вода, или баня, или някой който го къпят и т.н. подобни положения, в които той реално не участва, но реагира по начин все едно се случва на него.

Същото се отнася и за лекарите, прегледите и сиропите. 

Каква е ситуацията при вас от тази гледна точка?

 

 

 

В детската градина е за по 3 часа на ден и там ходи на тоалетна, но само по малка нужда. Всеки път като го взимам ми споделя "Мамо, аз днес пишках в тоалетната сам. В училище не се ходи с памперси." 

А какво се случва, когато в къщи стои без памперс?

[bokovicy]

Каква е ситуацията при вас от тази гледна точка? 

Няма проблем със самата течаща вода, стига да не му допира главата/косата. Сам изявява желание за къпане на тялото, обича да си мие зъбите и ръцете, обича да играе с вода. Правили сме обща вана с най - доброто му приятелче и брат му, и той е виждал как приятелчето му си излива кофичка вода върху главата и няма проблем с това ,даже му е приятно. Приятелчето му е една година по - голямо и ходи на плуване. Не изпитва страх, когато къпя главата на брат му, даже му обяснява, че няма нищо страшно и ще мирише хубаво.

Към лекарите отношението е съвсем друго. Когато сме ходили да ваксинират брат му, гледаше много уплашено и за малко щеше да нападне сестрата за да го спаси. На скоро баща му имаше проблем с кръста и ходихме на физиотарапевт. Коментарът му беше: Боли ли те татко, тези доктори са лоши, бият инжекции.

 

А какво се случва, когато в къщи стои без памперс?

Държи се като бебе, напикава се и се нааква. Рядко ходи да пикае в тоалетната. Последните дни упорито отказва да сложи памперс, бил голям мъж,.. Резултата е няколко чифта напикани и наакани дрехи за деня. ... които на мен ми идват в повече.

[Диляна Колева]

 

Към лекарите отношението е съвсем друго. Когато сме ходили да ваксинират брат му, гледаше много уплашено и за малко щеше да нападне сестрата за да го спаси. На скоро баща му имаше проблем с кръста и ходихме на физиотарапевт. Коментарът му беше: Боли ли те татко, тези доктори са лоши, бият инжекции.

 

 

За поведението му към душа, няма да коментираме, предполагам ви стана ясно, че не става въпрос за страх, а за неприятно преживяване, което се стреми да си спести. 

Поведението с лекарите, по това което казвате, също не може да се сложи в рамката на патологичен страх, с който трябва да се работи. 

Детето проявява адекватна реакция на нормален страх в следствие на преживяна вече от него ситуация, за да стане по -ясно пускам следния откъс: 

При започване на работа с всеки страх, е важно да се напомни на клиента, че това е мощна защитна реакция на организма, която е отработена за съхранение на собствената безопастност в ситуации, които той сам не може да контролира. По точно може. Например, с появата на огнестрелното оръжие, електричеството и стоманобетонените сглобки, страхът на съвременния човек от тъмнината на нощта е в пъти по - малък в сравнение с първобитния човек. Страхът ( и най - вече фобийнит страх) е ярък пример за способностите на тялото  дълго и трайно да научи нещо.

Ето защо, би било разумно да се използва способността на човека в неговото обучение ефективно да научава нещо ново, например, спокойно отношение към източника на бившия страх.

Възможно е да възникне въпроса:" Ако страхът е такъв добър защитник на тялото, защо да се избавяме от него?" Да разберем това ще ни помогне  една от основните предпоставки на НЛП, която гласи: ". Всяко поведение е най-добрият избор измежду наличните опции към момента и има смисъл единствено в контекста, в която е било родено" Очевидно, когато на улицата куче напада човек, за тялото няма по - добър избор от този да изхвърли в кръвта огромна доза адреналин, който да повиши кръвното налягане и тонуса на мускулите, като по този начин го подготвя за защита или нападение. тази реакция все още не е фобийна, тя е най - добрата в рамките на този контекст. Ако в резултат на свръхгенерализация, тази реакция започне да се проявява в напълно неутрални ситуации,  като единствения начин, както е било в ситуацията при нападението на кучето, то в този случай можем да говорим за ограничено и неадекватно поведение. Това по - скоро прилича на изключителна предпазливост, която вече не е оправдана, а по - скоро ограничава опитността на човека ( равносилно на примера: като лек за  пърхота да препоръчат гилотината). Едва ли е адекватно поведението на човек, който е бил нападнат от кучета да се страхува от декоративен пудел, който спокойно се разхожда в близост до него.

Говорейки за паника : Ако човек тръгне да пресича улица и насреща се зададе кола, адекватната реакция е да се направи преценка на ситуацията и да се отдръпне или да премине. Ако, обаче, той замръзне на място и е неспособен да реагира по никакъв друг начин, тази ситуация е вече опасна, а не полезна. Също така, ако има непреодолим страх от кучета, има голям шанс да бъде ухапан отново и отново, тъй като при всяка среща с куче, адреналина в тялото ще се покачва и ще предизвиква поведение, което да провокира агресия в кучето. а представете си от колко много неща се лишава човек с подобни страхове: от сутрешна разходка в парка, срещи с приятели, които имат кучета, спокойно ползване на превозни средства, в които има хора с кучета, приятен отдих на плажа, където има почиващи с кучета и т.н.

При подобни случаи ще използваме горепосочените техники, които нямат за цел да научат човека да не се страхува от кучета,  а да му върнат способността да контролира ситуацията и да се научи да подбира варианти за своето поведение, които да са адекватни на ситуацията и зададения контекст. Вероятно в бъдеще, реакцията на страх отново ще му е от полза и това ще е добре, затова целта не е страхът да изчезне напълно. Безстрашният човек може да загине много по - бързо от човекът с фобии, тъй като няма да може да разграничи безопасната ситуация от действително застрашителната. 

В тази връзка при работата с фобии и страхове се обръща внимание на безопастността в обкръжаващата ни действителност в бъдеще, с цел - клиентът да се научи адекватно да реагира в ситуации при които по - рано е реагирал с бягство, и да се определят критериите за сетивните различия между реалната заплаха и илюзорната.

 

Относно памперса, за мен лично е невъзможно тук в този формат да дам насоки. Потърсете психолог в региона и се консултирайте, той най - добре ще прецени, как да работи със ситуацията.

Редактирано Ноември 23, 2013 от didi_ts

[Диана Илиева]

 

Здравейте,

Имам две момчета на 3 г 10 м и на 1 г и 6 м. Живеем в чужбина, и двете ми деца са родени тук, но в началото на миналата година се наложи да сменим населеното място, а заедно с това се случи така, че се и прибирахме за малко в България. След това голямо пътуване и местене в нов дом и нов град, след изкарана тежка ангина голямото ми момче се промени коренно. Беше го страх от всичко, стана агресивен, особено към непознати, които се опитват да го заговорят, плачеше за всичко и почти не се отделяше от мен и баща му. Отдадохме го на смяната и решихме, че с времето и повече внимание ще се оправи, но след като се роди братчето му (3 месеца по - късно) поведението не че не се подобри, а напротив. Стараем се да не го сравняваме, нито с брат му, нито с когото и да било, обръщаме им внимание по равно, не е ощетен откъм внимание. Разтройва се от елементарни случки - ако го помоля да събере играчките, ако му изключа детското филмче, защото е време за спане и т.н. На моменти реве истерично 30 мин, час.. Има проблем с ходенето до тоалетна. Все още използва памперс. Разбира идеално, че трябва да ходи в тоалетнат, когато има нужда, дори имаше напредък с ходенето по малка нужда, но по голяма нужда упорито отказва. От този септември ходи на детска градина за по 3 часа на ден. Там се чуства много щастлив, учителите казват, че нямат никакви проблеми с него - нито реве, нито се сърди, нито е агресивен. 

Как бих могла да му помогна. да преодолее това състояние, което измъчва и него и нас, неговите родители? 

 

Ами много му се е насъбрало на детето, това е. Премествания, дълги и тежки пътувания, болест (и лекари, които му причиняват допълнително болка с инжекции и др. под.) За него е било огромен стрес всичко това, което е преживяло. Нещо повече, на 2 години детето вече не е бебе, всичко забелязва, чува, разбира и ... съответно преживява и страда. Имам предвид, ако вие, родителите също сте били притеснени, разтревожени, угрижени с тези промени в живота ви. А раждането на братчето, дори при никакви други промени и стрес, се изживява като ревност, съвсем нормално. Ето, пишеш, че им отделяте внимание по равно - първо, то е невъзможно да е така, защото бебето е много по-безпомощно и съвсем естествено е то да получава повече време и грижи и второ - ами голямото дете до скоро не е делило с никого вниманието и обичта ви, всичко е било само за него, а сега наполовина, нали  

При нас се случи нещо подобно - голямата дъщеря беше на 2г. като се роди сестричката и тя започна да пишка и ака също като нея, в гащите. А преди това отдавна беше се научила и се справяше дори сама с тоалетната. Също така отказваше да се храни сама, при условие, че преди чудесно се справяше и с това. Аз прецених, че тя преди е била сама с двама възрастни, опитвала се е да прави като тях; след това се появява още един член на семейството, който много повече прилича на нея (те, децата, са различни от нас, възрастните) и това бебе пишка и ака тъкмо в гащите, не се храни само, а плаче и мама тъкмо в тези моменти се спуска към него, говори му и го обслужва (= обръща му внимание), следователно, мисли си тя, и аз ще правя така.

Нещата наистина ще се разрешат постепенно. От това, което прочетох, мисля, че вие му давате достатъчно внимание. Хубаво е да прецените как приема детската градина - нека не е като нещо, което нарочно го дели от мама, за да бъде тя на разположение само на братчето. Повече спокойствие и уют у дома, дано няма скоро някакви други екстремни обстоятелства в живота на семейството, това ще е достатъчно, за да преживее стреса.

[Креми (късметче)]

Няколко малки съвета:

 

за къпането - поливайте главата по малко с кана, като детето е обърнато нагоре с лицето. Ако и това не помага, може да му купите очила за плуване и да си ги слага при къпане. Добре, че сте опитали да го превърнете в забава, продължавайте в този дух.

 

за тоалетната - много деца, които още са малки , но стават "батковци" на бебе, имат регресия с това. Съгласете се, че не е логично да се радвате, когато бебето се е изакало в памперса или най-малкото да го намирате за нормално, а когато другото дете го прави - даму се карате. То иска същото внимание и отношение като бебето. Щом отказва да сложи памперс, това е напредък и ще изтърпите няколко седмици пране на акани гащи.

 

За филмчето вечер - планирайте! Затова сте родители, пуснете му такова филмче, което свършва приблизително в желания за вас час. На вас ще ви е приятно ли да ви откъснат безцеремонно от най-интересното?

 

За игрите със строител - всяко дете има темпо на развитие, нека сега повече да гледа, няма да остане все така, нали? Дори да събаря строеното, не се ядосвайте. Всяко дете има нужда многократно да се убеди в земното привличане. Не руши с лоши намерения.

 

За всяко едно  нещо - временно е, имайте търпение и избягвайте ненужните конфликтни ситуации.

 

 

П.П. Имате голям късмет с педагозите в детската градина.

Редактирано Ноември 24, 2013 от Креми Стоилова (късметче)

[bokovicy]

Искрено ви благодаря за отговорите и напътстванията . 

 

"Ако и това не помага, може да му купите очила за плуване и да си ги слага при къпане. Добре, че сте опитали да го превърнете в забава, продължавайте в този дух."

 

Идеята с очилата за плуване много ми допадна, сигурна съм че и на него ще му хареса. 

 

Няма да се отказвам все някога ще се оттървем от памперса. 

В градината е наистина щастлив, и съм страшно благодарна на педагозите за вниманието и търпението. На скоро имахме родителска среща на "4 очи", учителката отговаряща за него такива суперлативи ми наговори, че чак крила ми пораснаха. Все едно не говореше за моето дете. 

 

Има напредък и с пишкането, повече го прави в тоалетната отколкото в гащите. С акането си остава проблема. 

 

Търпение...