Не искам да плача повече!

[skrati]

Здравейте!Толкова съм тъжна.Искам да споделя с най-близкия ми човек какво чувствам и мисля,а именно майка ми,но не искам да
я тревожа повече,затова ще го направя тук.Аз съм жена на 24год.от малък град в който няма работа,затова с майка от както съм завършила
гимназия,всяко лято сме по морето на работа.Събираме пари,за да можем да изкараме зимата.Много е трудно,но няма да говоря за това сега
Чувстваме се толкова изморени.Майка ми има много проблеми с мен,защото аз съм много затворен човек.Не съм
срамежлива,а много притеснителен човек.Имам много комплекси,че съм грозна,дебела,тъпа и още много.Майка винаги ми е повтаряла,че съм
много хубаво и умно "дете"и,че много ме обича,но аз не и вярвам.На 24год.,нищо не съм постигнала,да я накарам да се гордее с мен и това
много ме измъчва.Винаги сме били само двете и ни е било много трудно финансово.И в училище бях много проблемна личност,но след като завърших
още по зле стана положението с мен.Не спирам да плача!Всеки ден с часове,нищо не правя освен да се обвинявам,че съм едно голямо нищо.Мъчно ми е,
че толкова много се старая да се променя към хората,а ми е толкова трудно.Приятели и познати разчитат на мен,но когато аз не съм добре-тях ги няма.
Сещам се за толкова много случай в който съм се раздавала за хората,а след това тях ги няма.Искам да съм като другите.Да съм по отворена,но за жалост
това е толкова трудно за мен.Това лято смело мога да кажа,че се гордея със себе си.Беше ми много трудно,но се справих.Пуснах си св-то за един от най-известните
ресторанти по морето за ст.кухня.Обадиха ми се за интервю и когато отидох,шефката ми обясни,че и трябва шпикер.Поговорих с майка и тя ми каза,че това не е за мен,че няма
да издържа на напрежението,защото съм много тиха и работата е под напрежение,но аз не я послушах а и ми даваха 800лв заплата и се хванах на това хоро.Сутрин правих заготовката
на студена кухня,а вечер четях марки.Сутрин се чувствах физически уморена,вечер психически.Това за един нормален човек би било може би нормално,но за мен беше много.Кон-
такта с толкова много колеги(68-70 души) всеки ден ме промени коренно.Бях като нов човек.Майка беше толкова щастлива,че съм сред хора,че не плача вече.
Още от първия ми работен ден имаше много свалячи,но аз съм толкова свита,че не исках да ги поглеждам.За жалост още от първия ден имах голям проблем.Брата на шефката ми
работи в един от ресторантите като викач и много ме е харесал.Почна всеки ден да влиза с кухнята да ме търси.Викаше ме постоянно да пуша с него.Канеше ме на кафе,но аз все отказ-
вах.Въобще не го харесвах.Надут пуяк,прекалено голям за мен (на 34год).Обличаше се ужасно и беше почнал да оплешивява.Един ден,той ме извика при него и ми каза,че ми е сърдит,
защото не искам да изляза с него под претекст,че съм много изморена,а той разбрал,че съм ходила на рожден ден на колежка.Звънеше ми постоянно.Майка ми казваше,че ако не го
понасям да му кажа в прав текст,но тя би се радвала ако допусна най-накрая някой до мен.На работа почнаха всички да говорят за нас.Колко влюбен бил той в мен.Почнаха да ме
навиват да изляза с него.Той влизаше почти всяка вечер с роза в ръка и предложение да пием по нещо или поне да ме закара до квартирата.Една вечер толкова ми беше писнало от
всичко и реших да му кажа да не ме занимава.Съгласих се на кафе с идеята да го разкарам.Не знам какво стана на кафето,но си прекарах толкова добре с него,че забравих това
което исках да му кажа.Почнах да излизам всеки ден с него.Вече на работа,всички си мислиха,че съм с него.А аз дори не бях го целунала.Почнах да забелязвам,че въобще не ме
дразни и ми стана някак даже хубав.Една вечер той ми разказа,че той пуска обявите за работа и че той е казал на сестра си да ме извика на интервю.Каза,че се е отказал
да търси жената до себе си.Но като ме е видял на живо се е влюбил в мен.Разказа ми за връзките си,за семейството си,за целия си живот без да ми спести нещо.Като си представя колко
влюбен беше в мен ми се плачи,а аз колко безразлично се държах с него.Оказа се прекрасен човек.Той е толкова общителен,с много приятели.Много е умен.Знае 5 езика,разбира
от толкова много неща.Толкова е забавен и мил.Има най-хубавия смях който съм чувала.Въобще не знам как допуснах да се влюбя в него.Повтарях на колежките,че е много голям за мен
че харесвам високи мъже.Но ето ме сега пак плача и си блъскам главата.Нещата се обърнаха.Сега аз го обичам,а той е безразличен към мен.На 1-ви септември се преместих при него.
Вече всички знаеха,че сме заедно и аз не го отричах.За жалост след 3 дни ме освободиха от работа и пак съм безработна.Когато го питах защо се влюби в мен?Той ми казваше,че
съм най-красивата и компютъра бил най-важен.Много го харесвал и се смееше.Как можело да има жена като мен която да е толкова наред а да си мисли,че е ужасна.Подаряваше ми мн
скъпи подаръци,който аз не исках,но той ме убеждаваше,че не иска да ме купи с тях.Всичко беше на ред до септември месец.От както съм при него,нещата не вървят добре.Много
ми е трудно в дома му.Не мога да свикна с родителите му.Майка му е по голяма от баба ми и ми е много трудно да общувам с нея.Постоянно го търси за нещо и той нали е
добър -изпълнява.Всеки ден от както сме заедно ми казва по 10-15 пъти на ден,че много ме обича,но вече не му вярвам.Мисля,че го загубих.Все по често се прибирам в къщи.
Той много ми се кара да не му го причинявам.Това да се прибирам,много му тежи.Казва ми,че не може без мен.Казва,че всичко би направил за мен да съм много щастлива.Говорим
за деца,за брак,но аз го усещам друг човек вече.Казвам му,че не е моя викач в който се влюбих.Много искаше папагал и си взе.Аз въобще не исках,но толкова свикнах с папа-
гала,че не съжалявам,че не ме послуша да не взимаме.Само,че сега обръща повече внимание на него.От известно време само повтаря,че няма пари.Не знае какво да прави.Постоянно ме кара да мисля някакъв бизнес да направим.
Почина си 15 дни и сега пак се хвана да работи при сестра си в ресторанта като барман,но му тежи както и на мен.Каза само,че ще вземе отпуските на барманите.Ще работи
един месец 12 часа,а следващия ще е с мен.На мен много ми тежи това,защото по цял ден съм сама,а и той не спира да повтаря,че работи за мен за да може да ми купува каквото искам.
А аз не искам нищо друго освен той да е до мен.А той не спира да говори за екскурзии до Гърция,Турция.Каквото искам на секундата се купува и ми е все по трудно с него,защото
аз не съм такава.Искам и аз да давам не само той.Много ми тежи това.Ще се побъркам.Казвам му ти не ме обичаш вече.Не съм тази "работната девойка"която бях лятото,ами съм
затворена и скучна каквато съм по принцип.Той отрича да съм такава,но аз го виждам,че се измъчва.Как може да иска от мен да измисля с какво да се занимаваме двамата.От
къде да знам аз-обикновената глупачка.Искам да бъда с него,но аз не правя нищо за него.Какво ще ме посъветвате да направя?Да си събера мислите или багажа?

[АлександърТ.А.]

Не приемаш себе си,не се харесваш .,,Много го харесвал и се смееше.Как можело да има жена като мен която да е толкова наред а да си мисли,че е ужасна.Подаряваше ми мн "  Не допускаш да си поне равна с другите , подценяваш се .Защо ?За мен това е грешно .болно поведение.Не водещо до нищо добро .

Когато ти казват ,че те обичат .Умът  може да преценява от страни , но  допусни радостта в сърцето си ,заживей  пълноценно.Нека се изпълниш със любов и  радост .Нека прелеят в тебе, да раздаваш и на другите.

Човек е ценен заради  любовта която може да раздава

Редактирано Ноември 4, 2013 от АлександърТ.А.

[Диляна Колева]

"А аз не искам нищо друго освен той да е до мен.А той не спира да говори за екскурзии до Гърция,Турция.Каквото искам на секундата се купува и ми е все по трудно с него,защото
аз не съм такава.Искам и аз да давам не само той.Много ми тежи това.Ще се побъркам.Казвам му ти не ме обичаш вече.Не съм тази "работната девойка"която бях лятото,ами съм
затворена и скучна каквато съм по принцип."

 

Аз честно казано, малко се пообърках.

Вие живеете заедно, той ти дава всичко, което поискаш и дори иска да правите бизнес заедно, казва ти че не може да бъде без теб, иска да си възможно по - дълго време с него.

 

А ти на няколко пъти казваш, че не искаш нищо друго освен да е с теб. Какво означава - да е с теб?

Всъщност кога точно не е с теб? 

А ти какво искаш за себе си?

[skrati]

Искам да нямаме този проблем да работи по 12 часа,за да ме задоволява.А той казва,че това му доставя удоволствие като ми прави подаръци.Приди малко звънна и каза,че ми е харесал много хубав лаптоп.Казах му няколко пъти,че не искам,но отговора беше категоричен,че ще ми вземе защото съм му казвала преди време,че искам да си взема лаптоп защото компютъра ми е стар.Като си прибрах в къщи за няколко дни,ми се обади и ми каза,че като идва да ме взима ще ми вземе куче,защото съм искала.На мен не ми трябва нито куче нито лаптоп,а да е с мен през тези 12 часа или поне една час от тях.Аз какво искам за себе си ?Искам да мога да му отговоря на въпроса който го мъчи,а именно какъв бизнес да захванем заедно,но...не мога да измисля нищо.И не знам защо лятото"обичам те" беше така хубаво,а сега имам чувството,че го казва не искрено.Искам да направя нещо,да го предизвикам да ме гледа както преди с възхищение,а не както сега с умора която знам,че е причинена от мен.Искам и той и майка ми да са много щастливи и аз да съм допринесла за това.

[Диана Илиева]

Хм, не знам, аз също съм объркана като Диди. Ами ето, той е щастлив, казва, че именно това му доставя удоволствие - да ти прави подаръци. Майка ти и тя явно е щастлива, че си вече с човек до себе си, който те обича.

 

Според мен единствено ти не си щастлива и причината за това не е нито мъжа до теб, нито майка ти, нито неговите родители, а ти самата. Ти не се харесваш, ти непрекъснато се самообвиняваш за най-различни неща, ти се чувстваш не полезна, ти се чувстваш неудовлетворена и затова и така объркано говориш, когато се чудиш как да обясниш с хората и събитията около теб, чувствата които изпитваш. Но както казах, нито хората, нито събитията са причина за това, че ти не се чувстваш добре.

 

Полезно е да поработиш върху самочувствието и самооценката си. Имаш прекалено ниски такива и това може да ти изиграе много лоша шега. Разбираш ли, ти непрекъснато си мислиш - аз съм скучна, аз съм глупачка и т.н., което като подтекст звучи така - аз не заслужавам никой да ме обича и да се грижи за мен, аз заслужавам да се отнасят зле с мен, защото нищо не струвам, аз трябва да се грижа за другите, а те само да са щастливи... Не бива така. Ти си ценна и уникална като човек, имаш си своите качества и недостатъци, които те правят нужна и желана примерно ето за този мъж, с който си сега. Това, че не можеш да дадеш идея за бизнес, не означава, че за нищо не ставаш. Ами то да се даде удачна и перспективна идея за бизнес никак не е лесно. Ако на всички хора ей така, като се замислят и хоп, им идва такава печеливша идея, нито щеше да има безработни, нито криза дори. Внимавай, това силно подценяващо поведение да не отблъсне от теб любимия човек, да не предизвика лошо или поне пренебрежително отношение на другите към теб. Някак си свикнала да се възприемаш като такава скромна, незначителна, направо казано - втора ръка човек. Най-вероятно от трудностите, които сте имали с майка ти от детството ти до сега. Но е важно, много важно, да си повярваш, че си важна и ценна толкова, колкото и другите хора, че си една уникална и неповторима комбинация от специфични черти и качества, които могат да се проявят и приложат в много добри варианти, но могат и да се пропилеят в такова самоокайване и самоподценяване, както правиш ти в момента. Помисли. Според мен е много наложително, направо спешно, да се заемеш с това, за което говоря. Прочети например книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си - има я в интернет. И не само да я прочетеш, но и да я приложиш. Успех!

[АлександърТ.А.]

Искам да направя нещо,да го предизвикам да ме гледа както преди с възхищение,а не както сега с умора която знам,че е причинена от мен.   Ритмичните промени са на всякъде.Ден /нощ ; Бодрост / умора ; страст / апатия .Следват едно след друго ,постоянно ,пак и пак и пак , до края .Ако има застой в отношенията ви,промени нещо . Провокирай с нещо ново възхищението му . Но казват една страстна любов трае макс. няколко години (под 5 ).Това е ритъмът и .За това време трябва да я превърнете от страстна в истинска .Това ще се получи ако се държите един със  друг като цар към царица и царица към цар .Проблем може да има, ако човек не допуска тази роля за себе си .Или пък се опитва да вкара другото царско величество във своите представи за тази роля ,забравяйки , че на света не са само те .

Искам и той и майка ми да са много щастливи и аз да съм допринесла за това. Чудесно .Но ?Какво е щастие ?Важното е ,че не мога да направя щастлив никой без той да го пожелае и приеме .Обикновено казваме  ,,желая да съм щастлива ",а не знаем как да го приемем ....Виж препоръките на Диди и Диана няма да сбъркаш.

Редактирано Ноември 5, 2013 от АлександърТ.А.

[skrati]

Не знам какво да напиша.Бях в ресторанта при приятеля ми и влязох да видя дали някой ми е писал.Прибрах се преди малко и мисля да видя тази книга.По принцип съм чела доста такива книги,но не ми повлияват.Просто искам да не съм такава ревла и да не се притеснявам толкова много пред хората.Дори в ресторанта ми беше притеснено,а съм работила цяло лято там.Мисля,че мога да правя много неща,но не ми стига смелост.

Редактирано Ноември 5, 2013 от skrati

[Донка]

A аз не разбрах защо и ти не работиш при него? И въобще защо трябва само да седиш и да искаш да си с него - ти не искаш ли също да имаш работа? Веднъж вече си усетила благотворното въздействие... 

 

П.П. Писали сме едновременно сега видях за смелостта...

Знаеш ли, аз бях на 20 г. ненавършени студентка завършила 1 курс филология - когато за пръв път родителите ми ме пратиха като отряден ръководител в пионерски лагер - за 20 дни. Това е да отговаряш за всичко свързано с 25 деца далече от родителите си. Децата бяха на възраст от 8 до 18, като капак със сърдечни заболявания. На мен краката ми се подкосяваха, но алтернативата беше да се вра сама вкъщи цяло лято и да си плача и самосъжалявам. Усещането на отиване беше като на камикадзе сигурно. После беше вихрушка като във филм. Оказа се че дружинният ръководител - т.е. този който трябваше да забавлява децата - не си изкарал сесията и нямало да дойде. Другите две "колежки" бяха пред пенсия с внучетата и плетките си, началникът на лагера изчезна на втория ден - някой в семейството му претърпя автомобилна катастрофа.... Останахме аз и физкултурникът - слава богу - един от най-добрите педагози в нашия град. той ме погледна и тихо ми каза - "топката е у теб, девойче. Или ще станеш човек, или.... абе няма или- трябва да станеш. Гледай - 60 деца на нас двамата чакат". И така аз бях и за отряден, и за дружинен, и за половин началник на цял лагер сърдечно болни деца.... Справих се. Малко след края в моя град ме засякоха тайфа от лагерниците - то бяха викове, прегръдки, сълзи, обич.... Този лагер промени и мен и живота ми завинаги.... 

[skrati]

О Боже!Разбира се,че искам да работя.Но мен сестра му ме освободи септември месец.Все пак бях шпикер.Няма толкова марки за четене вече,че да имат нужда от мен.А той изкара и септември като викач.Почина си 15 дни.След това батко му го извика да вземе отпуските на барманите.Всеки ден гледам обявите за работа.Той финансово е добре.Има голяма къща(семеен хотел),но е решил,че му трябват още пари или не знам и аз вече.

Редактирано Ноември 5, 2013 от skrati

[Креми (късметче)]

Явно е трудно да седнете и да си уточните общите приоритети в живота. Затова седни и ги напиши, както тук, дори като в таблица:

За мен е най-важно

1.

2.

3.

...

Или по-напред го помоли той да напише най-важните неща за себе си и за вас общо, а после сравнете.

[skrati]

Донка,благодаря ти много!

[mvm]

Момиче, ти търсиш под вола теле. Момчето те обича, както и преди те е обичал,

но ти понеже сега си свободна и няма какво да правиш, се чудиш как да видиш нещо в празното

ами нищо няма да видиш, защото няма нищо за гледане

Разбра ли? Изкарала си голям късмет с това запознанство, не мрънкай и не натяквай на момчето как да живее

и как да си прекарва живота , не се опитвай да го правиш свой роб, който да седи до тебе през зимата и да те дундурка като малко бебе...щом иска да ти прави подаръци, да ги прави, все някога ще му омръзне

Цъкай си интернета, щом имаш много свободно време...но така както я описваш историята, ако продължиш да му говориш нещата, които сега му говориш, ще те прати пак на село..или откъдето си , и дори през лятото няма да те вземе на работа

така че семейния им хотел ще го гледаш през крив макарон

[skrati]

ТАМ Е РАБОТАТА,ЧЕ НА МЕН "ИНТЕРНЕТ НЕ МИ СЕ ЦЪКА".Искам да правя нещо,да съм полезна на хората който обичам а не да стоя.Тук не става въпрос за това,че той работи,а че работи само за мен,а аз не работя и не мога да му отвръщам.И няма да стане това да си трая ако нещо не ми изнася....Аз съм харесвано момиче и много богати мъже са ме харесвали,но това не е моето щастие.Не съм умряла за хотела......Офффф толкова съм изнервена в момента,че по добре да не отговарям на последното мнение.Всяко едно изречение би трябвало да го поправям.Това е пълен ужас!!!!Аз чета едното,чета следващото и просто трупам много негативи.Ужас,Ужас,голям УЖАС!!!

[Донка]

Момиче добро и хубаво, вместо да стоиш, четеш, мислиш и нервиш, 

залудо работи, залудо не стой!

Цял живот следвам тази народна мъдрост и всяка сутрин се събуждам и вечер си лягам с дълбока благодарност към тези безименни братя наши, които са я сътворили!

Работа има за целия китайски народ - само дето повечето хора са настроени не да си търсят работа, а работно място със заплата. Това са различни неща... 

[Диляна Колева]

Тук не става въпрос за това,че той работи,а че работи само за мен,а аз не работя и не мога да му отвръщам

Знаеш ли в света, дори и да не ни се вярва, има абсолютно равновесие. Едно нещо се случва, за да запълни друго.

Дали приятелят ти работи за теб, няма как да знаем, нито ти, нито ние, защото многото работа понякога е компенсация на хиляди неща.

Но да приемем, че го прави заради теб.

Когато някой прави нещо, за някого, той го прави защото има потребност ЗА ДАВАНЕ. Ако аз обичам някого ще приема даденото с благодарност, защото знам, че така ще му доставя удоволствие. Тогава ще се получи правилен обмен, ще има даване и получаване.

Ще има едно цяло, ще има пълнота. 

Ако се надпреварвам с другия да давам, кой ще получава????? Всичко ще се превърне в едно състезание, кой е по - по - най в даването. Разваля се баланса, хармонията, онзи прекрасен процес на любов, който се състои в даване и получаване.

Освен това, човек, за да се научи да дава първо трябва да се научи да получава.

Не случайно първите години от живота ни преминават в едно безкрайно получаване, малките деца са обгрижвани, обичани, безвъзмездно им се дава любов, защото тези бъдещи хора трябва да се научат да получават, за да могат след това да правят правилен обмен.

 

Представи си, че ти правиш всичко по силите си, за да доставиш удоволствие на някой, а той отсреща се цупи, ходи си и недоволства, защото НЕ ИСКА ДА ПОЛУЧИ твоята любов.

Всеки показва любовта си по различен начин, приятеля ти го прави чрез работа и материални подаръци, а какво получава? Какво му даваш ти? Любов? Признание? Благодарност?  Приемане такъв какъвто е? Той може би в момента има нужда само от това, а не от пари и работеща жена. Усещаш ли, че ти искаш от него нещо, което не можеш да му дадеш.

 

Отпусни се и се наслади на момента, има време да даваш, сега ти е време да получаваш. 

А и до колкото разбирам, той взема отпуски на барманите, т.е. това е просто период.

Редактирано Ноември 8, 2013 от didi_ts