Guest Мона Добавено Юни 28, 2007 Доклад Share Добавено Юни 28, 2007 (edited) За едни прекосяването на Бразилия е спомен, за други - илюзия на сетивата, за трети приумица на някой луд. Ако ти кажа, че снощи преминах Амазонка, дали ще ми повярваш. И твоето невярване не отнема моята истина, нали? Редактирано Юни 28, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 29, 2007 Доклад Share Добавено Юни 29, 2007 Моята истина си е моя,не е нужно да е и на друг.Няма вчера,днес и утре.Истината е сега.Просто след време еволюира.И всеки път е истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galyovna Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 А как различавате истината от лъжата? Моля всеки да сподели своя начин на различаване. Здравей мила,колко е права Дончето,с нея ни се припокриват мненията,така е,и аз съм забелязала,че когато ми възникне и капка на някакво съмнение и хоп,привличам същото ,за което си мисля,ето на,днес пресен пример,с човека ,на когото държа,уважавам и обичам,трябва да сме заедно довечера,работата му е такава ,че е на плаващо раб.време,винаги чакам с нетърпение да се видим,времето ,прекарано заедно,все не ни стига,и ето аз още от сутринта си мисля,ами ,ако закъснение,не успее,ето това,сега обаче си викам,ще го чакам,ще свърши навреме и ще бъдем заедно,така е.......всъшност имам вътрешно усещане и някак улавям момента ,в който някой се опита да ме излъже,обичам да гледам човека в очите,повярвай ,те никога не успяват да излъжат,такива са издайници,абе,не е нужно да се лъже,по добре кажи истината,така ти се чувстваш добре,пък и човека срещу себе си подканяш да постъпи така!С поздрав-Галя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 29, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2007 Винаги, когато съм на някаква граница, граничното състояние между илюзията и осъзнаването й, аз знам, че истината ме е споходила; сядам на един стол, образно казано и се замислям, ако пък и тъжно ми е станало - ясно ми е - оттърване от истината няма. Следва Корабът отплава... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Май 16, 2011 Доклад Share Добавено Май 16, 2011 А може ли да имаме доверие на човек, който ни лъже?Сигурно е възможно.По мои наблюдения хората се пристрастяват към лъжата и трудно се отказват от нея.И по някога толкова много искат да е реалност,че дори не намират нито разликата ,нито проблем в лъжата.Много е трудно да различиш в такива случаи лъжата...всичко е толкова логично и истинско .Но лъжата както са казали хората е късокрака.Ако не успееш да я различиш ще я настигнеш...ако искаш . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) Има такива изкусни лъжци, че ми е трудно да различа кога говорят истина и кога лъжат. По тази причина въобще не си губя времето да мисля, дали ме лъжат или не - рано или късно истината винаги излиза наяве. Който е избрал да лъже, ще си понесе и последствията. Редактирано Май 17, 2011 от Пламъче Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) Ако казаните думи освобождават, значи са истина. Ако сковават мисълта – не са. Понякога това действие не идва веднага. Но след време си проличава. Също като при лекарството и отровата. Разликата е в дозата... Всъщност това е моето усещане за истина. За другите - може да е различно. Редактирано Май 17, 2011 от Ани Лъчезарна и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 Ако спрем да лъжем и да се самозалъгваме, ако станем по-малко подозрителни и ако вярваме повече на ближния си, то много по-малко ще ни лъжат и много по-лесно ще разпознаваме лъжата. Пламъче и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 Да се посветим на истината, на Божествения промисъл на нещата, тогава лъжата няма да бъде в съзнанието ни.Човек предполага според своята истина, но Господ разполага. "Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш.И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш никакъв недъг в тях.Ония у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях.Има хора на които Господ не им вменява греховете.И ти ще държиш същото поведение спрямо тях.Ще кажеш"За този човек Господ мисли добре.И аз не мога да мисля другояче.Аз ще мисля, както Господ мисли" Запалена свещ 23.09.1936г.ООК Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) От гледна точка на логиката, за лъжещият се предполага, че знае истината. В действителност познаването на истината и лъжата са несъвместими. Вкусът на плода се научава, когато го опиташ. Казано е: по делата, т.е. плодовете ще ги познаете. С истината и лъжата е същото. Редактирано Май 17, 2011 от Станимир Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 От гледна точка на логиката, за лъжещият се предполага, че знае истината. В действителност познаването на истината и лъжата са несъвместими. Вкусът на плода се научава, когато го опиташ. Казано е: по делата, т.е. плодовете ще ги познаете. С истината и лъжата е същото. Даа това се доказва на практика.Както се казва пътят към ада е послан с добри намерения и колкото и да е красив и приятен дестинацията е ясна и не се променя.Та да не изместваме много темата до колко логиката ,мисълта,разума и т.н шесто чувство,желанията ни ни помагат да ги различим?На кое да се доверим когато те се противопоставят?До колко ни помагат и ни объркват или пречат?Даа по някога абсолютно добронамерено лъжата се опитва да направи реалноста приемлива и красива ,даваща шанса, който бихме искали,но до колко това е възможно?За мен лично лъжата е проява на слабост,обърканост и я приемам от части със съчувствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Август 22, 2011 Доклад Share Добавено Август 22, 2011 "Истината няма цена, когато е навлязла навътре в твоя живот. Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за теб Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. Който е познал Истината, я внася във всички неща и тогава той е винаги прав, защото действува чрез нея. Но който не е познал Истината, той внася себе си в нещата и така той разваля живота си. Човекът на Истината обогатява всичко. Човекът, който няма Истината в себе си , ограбва всичко и най-вече себе си." Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава Слънчева, Eлф, Надеждна и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 23, 2011 Доклад Share Добавено Август 23, 2011 Сега си мисля, че лъжата става лъжа тогава, когато ни създаде някакъв проблем - т.е. ние сме приели някаква информация за истина без да я проверим лично и върху нея сме построили някакво свое отношение или поведение, постъпка. Със съответните последствия за нас и останалите. Ако, обаче друг човек не ни казва истината, но информацията не е определяща за моето поведение - т.е. не я вземам предвид или я проверявам преди да се опра на нея, то това не може да се нарече лъжа. Просто човекът е видял фактите по неговия личен начин или те са се променили или той е имал някакви причини да ги представи в променен вид. Лъжат ни тогава, когато не стоим здраво на собствените си крака, а предпочитаме да ни носят... АлександърТ.А., Рассвет и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 15, 2020 Доклад Share Добавено Април 15, 2020 Тази тема май стана актуална... И така, знаем, че ни лъжат - и те знаят, че лъжат и знаят, че ние знаем, че те лъжат, но статуквото е такова. И ние и те продължаваме да играем театъра... Имате ли обяснение защо? И по темата - има много обяснения за ситуацията, в която сме сега - как различавате кое е истина, а кое е лъжа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 16, 2020 Доклад Share Добавено Април 16, 2020 Донка, преди да има оценка -"лъжа или истина", има "база", от която оценяваме. Всеки път, когато оценяваме нещо, ние "стъпваме" на "моментната ни стабилната база", от която "измерваме" събитията, хората, времето, промяната и т.н. В това отношение много важно за всеки човек е и "измервателната линийка". Дали е такава, мереща само от 0 до +∞ или е такава от - ∞ до +∞ . Макар че най-често "линийката" ни е "крайна" и е от -1 до +1. Просто рядко "пускаме" в действие понятието за безкрайност при измерването ни на света. Не само мащабът на линийката, ами и как и къде я поставяме. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 16, 2020 Доклад Share Добавено Април 16, 2020 (edited) Повечето хора "измерват" като поставят линийката в основата на краката си и мерят от там нагоре, вертикално. Така си създаваме в съзнанието "йерархии". Този метод е готин за "смиряване" и "неутрализиране на човешки авторитети", вкл. и нашия пред нас самите, защото като "опънем" вертикално безкрайната линийка, то колкото и "голям" да ни изглежда даден авторитет, то "разликата" между нас и авторитета, съпоставена с безкрая, е нищожна. "Един дол дренки сме всички!" Но има и друг вариант - да "измерваме" с линийка, но от средата. Така, поставим ли "средата" на линийката в краката ни можем за "измерваме" колкото нагоре, толкова и надолу. Ползваме ли линийката хоризонтално, можем да мерим и в ляво и в дясно. Въпросът е, че "измервайки" през средата, можем да поставяме "точка на баланс", от която лесно се вижда, че всичко в природата е в постоянно движение около "равновесна точка". Така в случая преди 19 часа, Донка каза: И ние и те продължаваме да играем театъра... Имате ли обяснение защо? Моето лично обяснение, с което често успокоявам, неутрализирам гнева си от ограниченията, е че това е Животът в този момент, в тези "рамки". Проявлението на Духа в "решетката" на дуалностите, чиято моментна изява е "Духът на времето". Така си се "повдигам", за да мога поне за миг "да прескоча" "люлеещото се махало на полярностите" и да не се "повличам в крайните оценки". Така даже мога да "дам оценка", че това е част от "Божествената комедия", "Великият Цирк", "Вечната Игра" и т.н. А пък от "по-приземена" гледна точка, все пак живеем в материално проявен свят, "крайната" ми, човешка "оценка", зад която заставам, е че целият този "цирк" се дължи на широко проявяваното Лицемерие. "Историята се повтаря". На времето имаше лаф - "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя". Изредиха се "децата на Политбюро" сега пък се "върна и Тато", ама представен от "телохранителя" му. Всяко общество възпроизвежда това, което носи като култура. Само дето вече "обществото" клони към "глобално стадо" , а така предвиждания от доста философи и социални антрополози "Етюд на Спектакъла" ще се "разгърне на по-голяма сцена" и "зрелището" ще е пълен екшън. "Освободените от разумните окови на културата" несъзнавани пориви на колективното избиват на индивидуално ниво. Растящата "свобода" да се себезаявяват кара хората "да отпприщват страстите". Едни си правят видео сторита и "бухат" интернет пространството със собственото си присъствие, "продават имиджа на себе си". Други пък, същият "процес на освобождаване" го преобразуват "пишейки и публикувайки"( аз понякога не мога да се спра да пиша, хихих). Трети пък неистово се опитват "да се разчекнат като ластици", за да поддържат "авторитетът" си на "управляващи" в отчаяни опити да прикрият хаосът, произтичащ от невежите им опити да "закърпват" разпадащите се части от предишния разум, на който се крепеше обществото, групата, семейството, компанията . А то "вълната се надигна" и вадичката така или иначе ще си потече към предварително обусловеното й русло. Колкото и да се опитваме да откриваме логика в събитията, това ще бъде трудна задача. Иначе аз, на лично ниво, предпочитам да си обяснявам събитията през призмата на "Прехода". Светът, в който живеем, в частност западното общество или цивилизация, отдавна "изчерпа заряда" на Модерното и вече, според мен, е започнал преходът към Виртуалното. Редактирано Април 16, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 16, 2020 Доклад Share Добавено Април 16, 2020 (edited) И по темата преди 19 часа, Донка каза: как различавате кое е истина, а кое е лъжа? Не си правя труда да ги различавам! П.П а за танцът на лъжата и истината ето това е готино http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/48-рабиндранат-тагор/?tab=comments#comment-229931 Редактирано Април 16, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 16, 2020 Доклад Share Добавено Април 16, 2020 (edited) преди 22 часа, Донка каза: И така, знаем, че ни лъжат - и те знаят, че лъжат и знаят, че ние знаем, че те лъжат, но статуквото е такова. И ние и те продължаваме да играем театъра... Имате ли обяснение защо? Една от причините според мен се крие в самата склонност на човека да се придържа към познатото, към това с което е свикнал. Също така да не е инициатор на промяната, да получи решение отвън... Друго, което ми идва наум и в случая това мисля, че е по-съществено, е приемането на статуквото за нормално. Хората приемат за нормално управляващите да крадат; това някой да се облагодетелстсва от позицията си; да се търси някаква незаслужена полза... В повечето случаи за хората проблем не е системата, а това, че не са от другата страна. Това не е само в България. Корупция има навсякъде и България изобщо не е в челните места. Не е и на последните, за съжаление. В икономиката (и не само) е добре известна пирамидата на Маслоу за потребностите на населението. Тя освен, че обяснява доста неща, се явява едно мощно средство за контрол над масите. Това само споменавам, като възможна посока за разсъждение. преди 22 часа, Донка каза: И по темата - има много обяснения за ситуацията, в която сме сега - как различавате кое е истина, а кое е лъжа? Различаването е съвкупност от множество условия. Чисто практически за да различим истината по-добре, трябва да сме информирани. Трябва да потърсим информация от различни източници, също така доколкото можем да проверяваме тези източници. Примерно някой бил професор и казал нещо, ама че има още десет професора, които казват друго, не се взема под внимание. Или пък използването на общи думи, обобщения и безсмислени фрази. Медиите примерно напоследък използват израза "психологическа граница", който е напълно безсмислен. И си поставят психологически граници през два-три дни. Подсъзнателното впечатление, което оставят определени изрази, главно поради силното първично впечатление, което пораждат и аналогиите, които предизвикват е широко използван механизъм в рекламата и политиката. Освен това информацията може да е вярна, но да е поднесена по начин, който да провокира един или друг извод. Може акцентът да е така поставен, че да се изтъкват като съществени не чак толкова съществени моменти и да се пренебрегват други, които са действително важни. Този прийом също се използва повсеместно. Ние трябва да се научим да забелязваме когато това се прави и така в известна степен да различим скритите мотиви на представящите информацията. Когато примерно непрекъснато се подчертава даден успех, преувеличава се неговата значимост, изтъква се собствения принос за постигането му, е добре да се научим да се абстрахираме от тези опити за въздействие и да видим, дали всъщност информацията, която ни се поднася не цели на първо място нечие самоизтъкване. Или пък в случая с корона-вируса - всяване на страх. Друг момент, който ще засегна е използването на объркващи и неразбираеми изрази. Ненужната сложност трябва доколкото можем да опростим; да се опитаме да редуцираме казаното до едни по-основни, по-прости положения, които обаче ще ни ориентират в това какво точно се казва. Когато се разбира ядрото на един проблем, то разбирането може впоследствие да се задълбочи и усложни. п.п. Пропуснах интуицията. Тя може да се изрази първоначално в едно усещане, че нещо не е наред, без точно да ти подсказва какво. Но на един последващ етап и съчетана с други качества, може точно да те насочи и към обяснението, и към причините. Редактирано Април 16, 2020 от Станимир Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Април 16, 2020 Доклад Share Добавено Април 16, 2020 (edited) Цитат п.п. Пропуснах интуицията. Тя може да се изрази първоначално в едно усещане, че нещо не е наред, без точно да ти подсказва какво. Но на един последващ етап и съчетана с други качества, може точно да те насочи и към обяснението, и към причините. И това пропускане е показателно . Всички така сме задълбали в обясненията , че усещанията остават в ,,сянка" . А шевката на земеделието така убедително разказа колко усилия се полагат за българските производители . Че за един ден забравих какво до сега съм виждал в магазините и пред очите ми беше супера с разказаната бъдеща картина Цитат И така, знаем, че ни лъжат - и те знаят, че лъжат и знаят, че ние знаем, че те лъжат, но статуквото е такова. И ние и те продължаваме да играем театъра... Имате ли обяснение защо? Най простото . Чети предишни обяснения за бяла лъжа , за лъжа в помощ на някого . Лъжеца така свиква да ,,помага" , че е самоубедено ангелче .А лъгания защо търпи не е за едно изречение ....Например : Случвало ми се е да ,,виждам" , че не мога да повярвам . Но говорещия ми е приятен и на провокиращите въпроси задълбава с увереноста си . Решавам да рискувам и дам шанс , не мога да видя под или над 50/50% е ...Разбирате ли ? Давам му шанс да се покаже , като загубата е поносима . а може би се оставям на течението и ме мързи да реша ? Винаги има полза . Не е малко да започнеш да различаваш ... Интуицията идва от божествения свят . За това няма голямо значение как те газят тука . Значение имат собствените постъпки . В пътя на чия воля ходя . пп ...А сега е трудно да се види истината . Има социално напрежение изкривяваща картината в мисленето . Хората вярват в различни неща и кой вижда лъжа в себе си . Лъжата се генерира главо по веригата горе / долу . Така че всички се лъжем . Това е най реално . Редактирано Април 16, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 17, 2020 Доклад Share Добавено Април 17, 2020 (edited) преди 21 часа, kipenzov каза: Не си правя труда да ги различавам! Не за друго, а защото "На лъжата краката са къси". Така рано или късно истината "цъфва". Колкото по-късно "разцъфне за мен", толкова повече страдам, но пък след осъзнаването на лъжата мога да "видя" страданието и съпътстващият го стремеж за търсене как са ме отвели до много по-стойностно познание от това, което съм имал в съзнанието си в момента, когато са ме лъгали. А принципно, на по-дълбоко ниво, лъжата винаги бива сътворена, когато не искаме с малкото ни его да видим себе си в светлина, в която не искаме да се виждаме. А когато прикриваме, това което не искаме да видим се държим двулично. Това е Лицемерие! преди 22 часа, kipenzov каза: човешка "оценка", зад която заставам, е че целият този "цирк" се дължи на широко проявяваното Лицемерие. Редактирано Април 17, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Април 17, 2020 Доклад Share Добавено Април 17, 2020 В 15.04.2020 г. at 15:23, Донка каза: И така, знаем, че ни лъжат - и те знаят, че лъжат и знаят, че ние знаем, че те лъжат, но статуквото е такова. Това е статукво, но в затворена социална група. А лицемерието на индивидуално ниво е едно, но когато е на ниво социална група (общество, общност, племе, род, семейство, тълпа, сбирщина, секта и т.н.) то вече е характеристика, която е трудно доловима от членовете на соц.групата. Не за друго, а защото идентификацията на всеки с общото подтиска разумната критичност на всички. Така при едно колективно решение, отговорността се размива и често се стига да един жаргонен израз, с който разумните хора в политиката наричат решенията на некви си парламентарни комисии - "колективна (без)отговорност". Причината, поради която лъжата циркулира в соц.групата е нежеланието на никой да поеме вината за възникването й. А "стадото", "тълпата" никога не би приело водач, който да посочи причината за лъжата в самото "стадо"/"тълпа". Това би го приело единствено развитото гражданско общество. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2020 Доклад Share Добавено Април 17, 2020 Точно. Съгласна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Април 30, 2020 Доклад Share Добавено Април 30, 2020 Има аксиома в Херметическата философия, която гласи, че в истината 50 процента е лъжа, а в лъжата 50 процента е истина. Да ги различим една от друга е все едно да отговорим на въпроса : Кое е първичното - яйцето или кокошката ? Както истината и лъжата за да съществуват не могат една без друга, същото се отнася и за яйцето и кокошката. Тъй като истината не стои само на едно място, а си прави разходки, днес е при един, утре е при друг, да я приемем за кокошка. На лъжата пък краката са къси затова ще я вземем за яйце. И сега на физическия свят, казва Учителят, яйцето е първичното. За нас си превеждаме - лъжата е на първо място. То си е право, защото повечето ходим с маски и в преносен и в буквален смисъл и не е лесно да се познае кой се крие зад маската. В духовния свят, кокошката е първичното. За нас си превеждаме - истината е на първо място. То си е право, там формите на чувствата и мислите са видими и никакви маски не могат да ги скрият. А в Божественият свят, продължава Учителят,за никакви кокошки и яйца не може да става въпрос. Нямам си и идея това как може да се преведе, но съм сигурен, че някой ден ще живеем в Божествения свят, отново. Абсолютната истина е там някъде. А дотогава на ти яйце, на ти кокошка. Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 4, 2020 Доклад Share Добавено Май 4, 2020 (edited) В 30.04.2020 г. at 23:32, royalrife каза: истината и лъжата за да съществуват не могат една без друга, същото се отнася и за яйцето и кокошката Истината няма нужда да съществува, тя е Истина сама по себе си. Лъжата се ражда единствено в човешките взаимоотношения, когато непълноценен човек "види" качества у друг човек, които иска да притежава и той самия. Така наместо да приеме Истината и да се мотивира да се развива, непълноценния си твори илюзията, че "Гроздето е кисело". А притчата показва, че не всеки му е писано да яде грозде, щото в случая има недостатъка на ръста, ала за сметка на това има други задачи определени от природата, т.е. това не му е съдбата, но пък желанието да сме нещо друго, а не това което НАИСТИНА е определено да сме, ни вкарва в изкушението да излъжем. Винаги лъжем първо нас, а после се опитваме да излъжем другите, за да не проличи лъжата в нас. Ако видим лъжата в нас, то ще можем да я виждаме и у другите, а това прави задачката да откриваш кой е "зад маската" по-лесна. А пък така, след като видим лъжата в нас, открием я и у другите ще можем да различаваме лъжата и в обществото. Само остава последното "изкушение" на лъжата - Да осъждаме и порицаваме! Между кокошката и яйцето, първото е Наблюдателя, който ги вижда!!! Този Наблюдател, който на следващия етап от сюжета отделя сумати внимание да търси кое е първо, а не обръща такова на въпросите - "Защо ги наблюдава?", "Как ги наблюдава?" и "Какво наблюдава?". Редактирано Май 4, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.