Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Истина и лъжа - как да ги различаваме?


Силвия СД

Recommended Posts

  • Отговори 48
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:hmmmmm: Много точен и важен въпрос, сестрице! Благодаря ти.

За себе си мога да кажа, че преди всичко проверявам дали аз не лъжа самата себе си и то най-често без да го осъзнавам. Забелязала съм, че допуснем ли да лъжем себе си, веднага започват да го правят другите с нас.

Внимавам дали не правя предположения за това какви са или какво мислят другите хора. Това го правим

понякога от предпазливост да не ни наранят или излъжат,

понякога от предпазливост да не нараним или разочароваме хората, на които държим,

понякога от порива да дарим любимите и близките си с това, което смятаме най-добро и нужно за тях,

понякога от нежеланието си да приемем света и хората около себе си каквито са, а да ги разкрасим и направим по-вълнуващи и интересни - като в любовните романи.

Мисля, че няма нужда да ви доказвам, че благодарение на тези наши благородни пориви, един ден рано или късно другите започват да ни лъжат, т.е. ние се чувстваме излъгани.

Внимавам дали не започвам съзнателно или несъзнателно да очаквам определено поведение или отношение, или развитие на събитията...

Това го правим

понякога за да планираме своето отношение, поведение, реакции с цел успех, победа..,

понякога за да сме сигурни, че светът играе по нашите правила,

понякога защото ни е трудно да приемем, че другите имат своя логика на поведение и отношение и са свободни да я следват

сигурно има и още....

Сега си давам сметка, че винаги, когато съм се чувствала излъгана, съм допускала или предположения, или очаквания, или и двете.... :(

Линк към коментар
Share on other sites

Много добре казано, Донка. :thumbsup:

Има и други астрални сили освен хората които участват в лъжата.

За да стане, първо човек бива дестабилизиран в неговите чуства.

Понякога има въздействие от хора относно привидно "невинни" неща,

чрез "приятелски съвети" и пр.

Но едни са общоприетите правила за поведение на светските хора, съвсем други - за тези които поставят Бог за глава на ъгъла.

"Понякога вие мислите някои неща за добри, а те са зли" Учителят

При добър самоконтрол и внимание не е възможно човек който говори винаги истината да бъде излъган.

Линк към коментар
Share on other sites

А, не съм имала намерение да поставям нова тема, тъй като изисква ангажираност от моя страна, пък и къде този кураж, въпросът ми е извлечен от друга, но след като така са решили модераторите, от мен да мине. :)

Съгласна съм с вас, приятели, но самоконтролът и вниманието дали не ще ни направят по - недоверчиви, а аз съм решила да си остана с доверие към хората. И не ми пречи особено, ако усетя, че ме лъжат, проблемът не е мой.

Но въпросът ми беше друг - за различаването.

Линк към коментар
Share on other sites

Битието определя съзнанието

може да се разбира и в обратна посока, тоест като закон на съответствие, а не предикат

тоест по бита на българския народ можем да съдим за душевността на българския народ

когато някой говори или се изявява, чрез погледи например, какъв е мотивът му? Как гледат очите? Какви са думите, тонът на гласа, вибрацията? Съответни ли са чертите на лицето и изразът на изказваните твърдения? Какъв е цветът на лицето? Каква е позата, движенията на ръцете и мимиката? Въздействат ли върху чувствата ни и на кои точно? И други.

Дотук е "пасивното" разбиране.

Активните и навременни реплики, въпросите за разяснения върху неясни места и реакцията на събеседника на тези въпроси помагат нещата да се доизяснят докрай.

Миналото на човека го определя доста точно. :)

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за съветите, аз най - лесно се ориентирам по очите. Та затова и право там гледам хората, колкото и смущаващо за някои и да е. Хубави са човешките очи. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Взехме да се увличаме в индукция, тъй ми мяза на мени.

Ако е нужно да ги различваме, то няма да се получи като си го поставим за цел, но колкото по-малко ни занимава проблема, толкова по-ясно ще ни е решението.

Линк към коментар
Share on other sites

Венци,

Вярно до известна степен при "нормални" условия. Говориш за автопилот когато си в постоянна медитация, надявам се. Но ако някой иска да те излъже, първата му работа е да те извади ефективно от комуникацията с Висшите Сили.

Когато трябва да се вземат важни решения, нещата стоят съвсем иначе.

Самоконтролът трябва да се изработи и постига при всякакви вътрешни, външни и обществени условия. Иначе е несъвършен.

Линк към коментар
Share on other sites

Въобще не говорих за това, ама може малко да навлиза. Малко... Говоря съвсем принципно. Колкото по-отвън гледаш, толкова по-пълно виждаш.

Повърхността на морето се набръчква под непосредственото действие на вятъра, затова няма как да се предотврати при негово влияние. Подводните течения обаче имат съвсем друг произход и не е задължително да са въобще налични и при най-страшните тропически циклони.

Линк към коментар
Share on other sites

и течението може да се знае, но знанието още не е можене

Пример

Плуваш в малка лодка над приятел леководолаз който рови руини на кораб 30 метра под теб.

Имаш сателитна връзка и се виждаш в реално време на лаптопа от камерата отгоре

Сателита ти предава стойността на течението, 2 км в ч, пасажи с риба отдолу и 2 едри удължени силуета, вероятно сиви акули.

Водолазът и ти сте подложени скоро на въздействието на адреналина.

??

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Моля за уточнение:

Чия истина и лъжа да различаваме - своите или на този, който общува с нас?

Ако са своите - много лесно ги различавам. Истината ми е спокойно-радостна и не зависи от нищо и никого. Тя вижда само това, което се случва в момента, не помни миналото, не си представя бъдеще.

Лъжата ми е развълнувана - може да е разтревожена, може да е еуфорична, нама значение. И в двата случая загубвам представа и връзка с действителността в момента. Лъжата ми ме затваря в клетката на свят, измислен от ума ми - плод на спомени, предположения и очаквания, желания и т.п.

Ако са чуждите - ами те май не са моя грижа, а на другия. Да определям лъжа ли казва или истина е агресивно от моя страна - значи го подлагам на оценка и дори го съдя...Ако с лъжите си ме подвежда да направя нещо, то не аз ще пострадам, а той, защото няма да направя това, което наистина му е необходимо, а това, което желае... но ще си понесе последствията той.

Например: Някой се опитва да ме излъже за чувствата, които изпитва към мен. И какво от това - за мен не е важно какво ще ми каже той, а какво ще усетя аз в момента на общуване. Както казва Валентин, ако съсредоточим вниманието си само в това, което се случва в момента и не хабим енергия и внимание да градим "пясъчни кули" от представи, спомени, очаквания, нашето вътрешно аз ще ни покаже безпогрешно къде е мястото ни, какво да направим.

Спомням си как в труден момент от живота ми слизах по стълбите, подскачайки като дете и с малка молитва-песничка в съзнанието си, забравила за съмненията и угризенията, изведъж "чух" отчетлива мисъл - "не търси любовта по света, тук ще те намери човекът за теб, стой тук и дръж вратата отворена за всеки, посрещай ги и ги изпращай с любов докато един от тях забрави да си тръгне". Стресната се заковах на място - пред мен беше вратата на школата ми. Послушах Гласа си. Събитията в личния ми живот през следващите 2 години потвърдиха 100% "предсказанието". :D

Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво писмо, Донка :thumbsup::)

Преди 23 години като студент пътувах с влак и след загубване на документите си се отзовах в българското посолство в Будапеща.

Запознах се с друг българин студент със загубени документи.

Трябваше да си търсим квартира, (той намери) и между другото си говорихме за какво ли не. На дълго и нашироко той описа геройските си гларусови похождения на морето и другаде, когато аз подложих на съмнение някакъв детайл.

"Не съм те излъгал за абсолютно нищо" - каза той. Ясно беше че казва истината.

Друга "истина" споделена от него тогава беше че "Кръстникът" на Марио Пузо е "учебник".

По плодовете им ще ги познаете.

Вярно каза, уважаема Донка.

Тия така наречени "твои" лъжи, не са твои.

и освен че по плодовете им се познават, също и по произхода.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Дали е полезно пак да се въвличам в подобни изяснявания...

Въпроса с течението не е до знаене. В контекста на темата, ставаше въпрос за възможността да отсъства. Понеже самото то не се причинява от прекия външен фактор...

Относно алтернативната тема - различването на собствената истина, задължително изгражда обективност, а тя, видите ли, не е субективно понятие, че може да се отнася и за външно различаване... :D

Линк към коментар
Share on other sites

:) Качеството да се мисли ОБЕКТИВНО е всъщност ЗДРАВИЯ РАЗУМ. Емоционалното отношение пък в здравия разум да е СКРОМНОСТТА!

От гледна точка на разсъжденията ни за способността да различаваме безупречно...става действително когато сме по отвън и над и безпристрастни/спокойнички или в най - голямата си дълбочина...в тишината и сливането си с Духа.

:rolleyes: Иначе аз бях от много хладнокръвните лъжци - то си е въпрос на оцеляване и отстояване....на принципа по добре крачка встрани ( не назад!) но жив и здрав, а после пак напред :1eye:

Наскоро един приятел ме развесели като крилатка една сподели :

не се смей, че някой прави крачка нааазад...не знаеш дали не се засилва :dancing yes:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Може пък обективността да е продукт на пробития разум - такъв с дупка, през която прониква Светлината на Духа. Човешкия разум, колкото по-здрав е, толкова по-закостенял може да е. Има си и чисто смислово съответсвие между двете думички... :D:D:P

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

А как различавате истината от лъжата?

Моля всеки да сподели своя начин на различаване.

Освен интуитивност и обективност на човек му трябва

опитност ,а също така ясна и разсъдлива мисъл .

Наивноста трябва да му е далечна ...

Линк към коментар
Share on other sites

И истината, и лъжата са еднакво.......

Не ми е нужно да ги различавам или да ги уеднаквявам.

Истината отвчера е Лъжата от днес....

Тогава какво следва? Следва Повторение.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

...когато погледна в локвата и видя слънцето- натъквам се на една лъжа...но тя ще си остане лъжа само до момента в който не погледн акъм слънцето- тогава се натъквам на болезнена за очите ми светлина. Лъжата винаги е отчетливо и ясно отражение на истината, и всъщност, по дефиниция, лъжата винаги е само едно отражение- всеки сам "поръчва" в живота си или красиви отражения, или ослепява...

Истината в битието ни такава, каквато е, не може да се види пряко, не може да се осезае пряко...За светлината на слънцето очите ни не знаят и не биха могли да знаят нищо, защото слънчевата светлина ги унищожава по подразбиране...но, топлината и тенът са нещо друго, което дори е здравословно в известни граници...

Ето защо, днес само лъжата е видима, отчетлива и познаваема- всичко що се вижда ясно, е 100% лъжа, при това- с гаранция...

Свойството на Истината е да разкрива същината, а същишната не е в материята, поради което Истината има разрушителен ефект спрямо материята. Слънчевата свметлина руши материята, а светлината на слънцето е само като запалена свещичка в мрака пред Светлината на Истината...Никой не е видял Бог с очите си- за да оцелее, човек трябва да наведе глава и да закрие очи пред Истината, и да я познае само чрез Любовта- топлината, която прави здравословен тен...а Любовта също може да нанесе поражения...всеки е изгарял на слънце...

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

...вярно е, че истината и лъжата могат да ти докарат инфаркт- но и след това има главоблъсканици...байпас, пейсмейкър...истината и лъжата поддържат равновесието в хемодинамиката...

Съседа откакто е с протезирана митрална клапа не играе вече карти в махалата, защото като блъфира всеки разбира...клапата му се чува как хлопа от 2-3 метра...

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Да...което се чува понякога на няколко метра...но, честно казано, на мен не ми е познато това състояние на духа с кръв, сърца- никога не съм стигал до "кървене от сърцето" като състояние на духа -не знам защо, може би или припада, или в моя "ефир" не се излъчват подобни материали..или се излъчват с червена точка, т.е. с червено сърце, пръскащо кръв, така е да знам да не гледам да се забърквам. Но духът е нещо, което прави човека богат или беден, или обратното...

...Бедните духом не могат да си позволят лъжата, а богатите духом са си аристокрация, която не се смесва с голтаци...Не съм от бедните,не съм и от богатите...предпочитам да си калявам духа на плаж, стига водата да е бистра, та да мога да се любувам на слънчевата пътека денем, и на лунната вечер...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...