Едноседмично сънуване на починал и скъп за мен човек

[Човек_88]

Здравейте, приятели. Ще обрисувам ситуацията детайлно, като започна от малко по-далеч, за да добиете цялостна представа за случващото се.

Имах баба, към която бях много силно и емоционално привързан. С нея прекарах детството си, споделях, общувах всекидневно, прекарвах много време там и като цяло на моменти за мен тя беше по-ценна дори от собствените ми родители. Последните няколко години, в които прекарвах значителна част от времето си там, бяха и най-хубавите години от живота ми. За съжаление обаче, преди 2 години баба ми почина. Първите няколко месеца изобщо не можех да проумея какво точно се е случило и както на погребението, така и в следващите месеци не можех да го приема и не осъзнавах че нея вече я няма. След това осъзнах ситуацията, страдах малко и някак си всичко премина от самосебе си. Сещам се от време на време, усещам голяма липса, но за кратки моменти и след това всичко е наред.

От около 8-9 дни обаче, започнах да я сънувам абсолютно всяка нощ. През 1-2 от нощите сънувам кошмари, които не са свързани с нея, а през останалите дни сънувам нея. Рядко говори в сънищата ми, но обикновено по нещо усещам че е много гневна, ядосана ми е за нещо, иска да ми се скара, да ме вкара в "правия път". Почти никога не ми говори, а когато говори го прави по странен начин - не с думи, а един вид с някакви послания - т.е въпреки неизползването на думи, разбирам какво ми казва по погледа и чрез някакъв друг вид общуване. В крайна сметка, не мога да разбера какво точно съм направил, какво иска от мен, защо ми се кара и какво точно да направя, за да спре това нещо.

Преди да започне седмицата със сънищата, дори не съм се сещал за нея и не съм мислил. Сега, като я сънувам често, ми е много мъчно. Тази нощ се събудих в 4 през нощта и повече не можах да заспя, защото сънувах че с майка ми минаваме през къщата й и отново ми стана много мъчно и се разстроих.

Скоро не съм ходил на гробищата, не знам дали ще помогне ако отида.

 

Като цяло проблемът е, че не знам на какво се дължи това сънуване, какво послание носи и как да спре. Разстройва ме, навява ми спомени и ме натъжава. Не знам защо ми е гневна, при положение че нищо лошо не правя. Има ли начин да разбера, да се свържа с нея, да усетя някаква енергия или форма на контакт? 

 

Бях чел за хора, които разговарят с мъртвите и разбират посланията им.

[Vespertine]

Здравей.

Ситуацията ти ми е много позната и аз съм имала подобни сънища. В единия обаче сънувах, че когато мъртвите се появяват насън, не им е позволено да остават прекалено дълго "в контакт" с подсъзнанието на "земните" и има нещо, което ги притегля отново в тяхното измерение, където се намират след смъртта. Не зная дали това е просто проекция на разбиранията ми, но си мисля, че не е добра идея да използваш хора за медиуми, защото според мен починалите ни близки искат да се свържат с нас не чрез някой друг, защото не е бил той връзката им с нас.

Замисли се за връзките с баба ти, какво е останало недоизказано, какво си спомняш за нея последно и в какво емоционално състояние сте били и двамата. Ако си бил в негативни и недоизказани отношения, може би подсъзнателно в сънищата ти излиза този конфликт и така се опитваш да го обработиш. Т.е. трябва да го осъзнаеш докато не спиш. Поговори си с родителите ти, те сънуват ли я, казва ли им нещо и иска ли нещо от тях. Това, което на мен ми подейства много добре е да зная, че имам спомените си и една част от моите починали близки продължава да живее в мен и ще се опитам да продължа живота напред и ще се опитам да направя най-доброто, на което съм способна, благодарността и обичта,с която са ме отгледали продължава да живее в сърцето ми. Задръж усещането за това по-дълго време и мисля, че душата ти ще се успокои.

Аз отначало доста премислях накъде е тръгнала душата - към Рая или Ада, ако вярваш в тези разделения, но това ми донесе много мъка, която ми се стори излишна, за да не се натоварвам и да не мога да реша за самата себе си къде точно отиват душите след смъртта.

Според мен не е добре да задържаме енергиите на близките си, които са починали, като страдаме за тях и се изгубим в мисли, къде ли са отишли след смъртта, защото това не ни е дадено да знаем. Всяка душа си има път на развитие според Висшия му Аз. Така, че отпусни мислите за баба си, помисли си, че тя не е била само физическа форма, а е имала и душа и дух, който има свой собствен път на развитие и сега е вече в своето пътешествие.

[mvm]

Иди на гроба на баба си и раздай на колеги, съседи, близки за Бог да прости

[АлександърТ.А.]

Всяко преживяване е персонално.Значи нещо много индивидуално, за преживявашия го.Има ритуал в християнството .Молитва със запалена свещ ,за успокоение на заминали души и пожелание на път в Светлина .

Редактирано Октомври 25, 2013 от АлександърТ.А.