Станимир Добавено Май 14, 2007 Доклад Share Добавено Май 14, 2007 Ние сме неотделими от Бога. И да иска човек, не може да избегне Бога, защото Бог е навсякъде. Как можеш да установиш връзка с нещо, без което съществуването ти е невъзможно? Когато нещо е единно цяло, в него няма връзка, то просто е едно. Ти си пропит от него, във всяка твоя клетка, всеки твой атом. Къде ще избягаш от Бога? Каква връзка ще установяваш с нещо, от което си направо пропит? Разбира се Бог е навсякъде, но въпросът опира до осъзнаването на този факт - т.е. от степента на развитие на съзнанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Ние сме неотделими от Бога. И да иска човек, не може да избегне Бога, защото Бог е навсякъде. Как можеш да установиш връзка с нещо, без което съществуването ти е невъзможно? Когато нещо е единно цяло, в него няма връзка, то просто е едно. Разбира се Бог е навсякъде, но въпросът опира до осъзнаването на този факт Не се свързваме, а по-скоро си спомняме, че сме свързани с Бог. А има ли зависимост между представата на един ум за понятието Бог и връзката на неговото съзнание с Бог? Може би по начина на мислене, живот, отношения се проявява с какво ниво на човешката представа за Бог е свързано съзнанието ни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 А има ли зависимост между представата на един ум за понятието Бог и връзката на неговото съзнание с Бог? Може би по начина на мислене, живот, отношения се проявява с какво ниво на човешката представа за Бог е свързано съзнанието ни? Да, мисля че е така. Една от причините поради която отворих тема за съзнанието е настоящата тема. Според мене (и не само) съзнанието е резултат от взаимодействието на Духа (на този етап от нашето развитие представен от душата) и материята. Съзнанието изразява степента в която душата може безпрепятствено да се изрази в материалния свят (това разбира се е само повърхностно представяне на нещата). При личностното съзнание гласът на душата е заглушен от въздействията на физическия, емоционалния и менталния план (т.е. човек е подвластен на илюзията). Преодоляването на телата означава довеждането им до такова състояние, че те да не са повече пречка за изявите на душата. Доколкото душата е отражение на Духа, а последния е единен с Бог, човешкото съзнание може да се определи и като степента в която ние лично изразяваме Бог във всекидневния си живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Дълго чаках и много се надявах някой да спомене в какво според него се изразява връзката с Бога. Имаше мнения, които се доближават - на Кристиян, такива, които индиректно я показват - на Мона. И тук, в тази тема, отлично се вижда доколко в наличност при всеки е тази връзка. Някои дори не я виждат... И много размисли, много думи. Думи, думи, думи............. А тя - връзката с Бога, може да се побере в една едничка само. Съвест. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 ...степента в която душата може безпрепятствено да се изрази в материалния свят ... Преодоляването на телата означава довеждането им до такова състояние, че те да не са повече пречка за изявите на душата... степента в която ние лично изразяваме Бог във всекидневния си живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Дълго чаках и много се надявах някой да спомене в какво според него се изразява връзката с Бога. Имаше мнения, които се доближават - на Кристиян, такива, които индиректно я показват - на Мона. И тук, в тази тема, отлично се вижда доколко в наличност при всеки е тази връзка. Някои дори не я виждат... И много размисли, много думи. Думи, думи, думи............. А тя - връзката с Бога, може да се побере в една едничка само. Съвест. А може ли да обясниш какво влагаш в думичката "съвест". Може би не само това, което пише в българския тълковен речник, например? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Супер интересна тема! Човек, Бог - връзка! Терминологията е различна и обърква обаче, както винаги! Както всеки утвърдил се психолог си създавза собствена удобна на неговото съзнание терминология, така и всеки Учител - от тези - Великите, също използва термините различно! А ние малките мравко- хора, се лутаме и чудим. Например - какво са "трите свята", за коит оговорят всички религии и народни системи? Нашият, рай и ад? Или физически, фино физически и реален, духовен? Думата духовен, да речем, обикновено се използва за света на реалността, на истината - но Петър Дънов я използва за фино психичния, а за реалния използва Божествен... А какво е душата? Дали е част о тотразената реалност - фино психичният живот на човека, или е част от Реалността? Може би и двете, но на нива. Удобна терминология е теософската - реалността започва от Манас (каузалност), Буддхи (висша душа, Любов), Аттма (реална същност, АЗ, Дух, ВОля, Свобода). АКо приемем, че целият свят под (условно казано "под") Манас е отражение - холограма на реалността, то ние, сега докато мислим, чувстваме, действаме, осезаваме и прочие с телата си, се явяваме екранния образ на прожекцията на персоналнотоп си АЗ, личния си БОГ, нИЕ самите от РЕАЛНОСТТА! АЗ съм, Со Хам, Шиво Хам, се казва в кратката формула за идентификация, отъждествяване с Истинското ни АЗ! В кабалистичното "Дърво на Живота", за което знам твърде малко (както и за всичко останало), Реалността е дори отвъд тези трите висши свята(сфери, тела, АЗ, субстанция, трите качества на огъня) Непознатото, Айн Соф...Но, за нас това е абстракция на абстракциите... АКо приемем, че събуждането за реалността, за което се говори в източните религии, е свързано именно с тези по-висши за нас свята: АТМА, БУДХИ, МАНАС (има и други терминологии, според школите), то връзката с тях и АЗЪТ, който сме НИЕ и сега сънува, че живее този илюзорен живот, е връзката с Бога! Как да установим, засилим и скъсим до идентификация и събуждане тази връзка? неслучайно тук си хортуваме за "път"... Къде път, къде крива пътека, къде лабиринт, но поне пробваме ... Практически емпирично: качествата на холографското отражение - физическо, емоционално и ментално, като които се преживяваме - са принципно еднакви с техния реален породител. А те са Светлина, Топлина и Сила. Или: Любов, Мъдрост, Истина! Как да ретрасираме подавания от Аз-а ни сигнал така, че да се получи въпросното събуждане? Или поне да засилим връзката, за да иаме по-ясна визия за по-нататъшни действия? Сигурно е просто! Мъдрите Будни наричат метода медитация - статично преустановяване на шума на предавания сигнал - мисли, чувства и осъзнаване на АЗА! Или още по-добре - динамично - в самия живот - постоянно осъзнаване на този АЗ - зад мислите и чувствата! А подготвителните методи са ясни и дадени отдавна. Неприятното е, че изискват отдаване и упоритост, на каквито не всеки е готов. И аз не съм и затопва буксувам... А тези методи са мисловен когнитивен контрол, молитва, сърдечна връзка и отваряне, емоционална интелигентност и сублимация. Предходните методи водят до засилване на силата, волята и осъзнаване на връзката директно. Тук може да с енамесят чакри,трите дан тян, нива на съзнание... но може и простичко и ясно ... Всъщност, целия процес на когнитивно осъзнаване, емоционално овладяване, сублимация и интелигентност и контрол над силата, се ръководи изначално от самот оАЗ, НАС самите, което иска да се събуди. Защо спим този дълбок сън изащо толкова трудно се пробуждаме, доброволно или доброзорно сме в него - това с атрудни въпроси и дори Учителит не дават еднозначен отговор! Още нещо във връзка с темата за връзката на нас с Нас(БОг) - казват, че дори същностите о твисшите йерархии трябва да преминат въплъщени екат отриизмерно хора, за да се освободят. Това миприлича действително холограма, на която ние в нашет оизмерени есе явяваме най-точни първообрази. А т.н. висша йерархия се явява вътрешните процеси на лъчевото, вибрационно предаване - с по-големи възможносто, колкото е по-близо до излъчвателя. Но - толкова ли е голяма пропастта между нас, обикновените хора и тези от йерархията - Деви, Елохими, Серафими и т.н. Не са ли те просто по-напреднали човечесвта, които по желание се проявяват и физически и по-фино физически, с по-големи възможности и знания? Ако ние вече имаме когниция и свободна воля, едвеа ли сме толкова далеч от тяхното проявление! В историите на всички религии има примери как дадени личности са общували с тези космически цивилизации, наричани от нас йерархии, и как те са колкото фино материални, токова и материални. Дори целия стар завет на библията е пълен с примери за физическо присъствие на тези йерарси, които разбира се, са безсмъртни, уплътняват или дематерилизират се и т.н. А нали именно техният път е връзката ни със самите нас - т.н Бог! Субективно връзката с епроявява като безусловна любов, хармонична стабилна сила, ясна мисъл и концентрация - а зад тях стои директното осъзнаване на АЗА - който АЗ "дърпа" целия процес! Както и да е - това е наука на науките!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Връзката на човека с Бога?... Отговорът е простичък - Любовта. Да заобичаме всичко и всички,... а останалото ще си дойде само... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Субективно връзката с епроявява като безусловна любов, хармонична стабилна сила, ясна мисъл и концентрация - а зад тях стои директното осъзнаване на АЗА - който АЗ "дърпа" целия процес!Връзката на човека с Бога?... Отговорът е простичък - Любовта. Да заобичаме всичко и всички,... а останалото ще си дойде само... Орлин! Хамелеона! :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Каква идилия! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 А може ли да обясниш какво влагаш в думичката "съвест". Може би не само това, което пише в българския тълковен речник, например? Не може. Каквото влагам, не го обяснявам. На тълкователите ще оставя да тълкуват надълго и нашироко що е то съвест. И що е Истина. И що е Мъдрост. И що е Добро. И що е Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2007 Доклад Share Добавено Май 15, 2007 Приятели, прииска ми се да споделя с вас това, което прочетох днес: Какво представлява размишлението? — Връзка с Божествения свят. Като размишлява, човек преживява нещо Божествено. Той минава в по-висок свят.При Божествените състояния, човек изпитва известно доволство, а при човешките състояния — недоволство. Следователно, ако си радостен и доволен, ти преживяваш Божествено състояние; ако не си доволен, състоянието ти е човешко. При човешкото състояние ти всякога си недоволен и търсиш спасение отвън; при Божественото — ти си доволен от всичко и търсиш спасението си отвътре. Божественото състояние е подобно на извор, от който човек постоянно черпи. Като се говори за света, едни казват, че той е добре направен, а други, че не е добре направен. Това зависи от разбирането на хората. За онзи, който е придобил Божествено състояние, светът е добър. За онзи, който не е придобил такова състояние, светът не е добър. Да имаш Божествения състояния, това значи да си придобил ключа на правилното разбиране. Божествени състояния-Утринни Слова 09.11.1930 05:00 Неделя, София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
semiramida Добавено Юли 17, 2007 Доклад Share Добавено Юли 17, 2007 Дали искаме, или не искаме ние сме Негово творение. Затова най-добре е да Го опознаем, за да се научим да общуваме със НЕГО. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Докато четях темата минах от "Осанна" до "Разпни го".Дали се е променило нещо от тогава?Избирам да вярвам,че се е променило,избирам да вярвам,че всичко е за добро,вярвам,че растем.А растенията изграждат ли връзка с Бог,та се устремяват към светлината? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 Връзката между човек и Бог е въпрос на живот и смърт. Подобното привлича подобно, т.е. Бог за да се свърже в човека, в него трябва да има нещо, което да у подобно Нему. Такова нещо има- една искрица, анатомично- 8 клетки- и Бог се свързва с тази искрица от Своята Светлна. От тази искрица се новоражда Духовния човек, когото ние нито можем да познаваме, нито някога и ще познаем, защото за да се осъществи връзката на Бог с божественото в нас- някакви си 8 клетки, останалото доброволно трябва да пожелае да умре. Поради това, че един човек от милион души е способен на подобно нещо, връзката между Бог и човек е крайно дефицитно явление...Повечето езотерични, окултни и религиозни съзнания най-често от девет сфери светлина отразяват, отколкото са спосолни да пожелаят Светлината в тях да се роди... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 Връзката между човек и Бог е въпрос на живот и смърт. Подобното привлича подобно, т.е. Бог за да се свърже в човека, в него трябва да има нещо, което да у подобно Нему. Такова нещо има- една искрица, анатомично- 8 клетки- и Бог се свързва с тази искрица от Своята Светлна. От тази искрица се новоражда Духовния човек, когото ние нито можем да познаваме, нито някога и ще познаем, защото за да се осъществи връзката на Бог с божественото в нас- някакви си 8 клетки, останалото доброволно трябва да пожелае да умре. Поради това, че един човек от милион души е способен на подобно нещо, връзката между Бог и човек е крайно дефицитно явление...Повечето езотерични, окултни и религиозни съзнания най-често от девет сфери светлина отразяват, отколкото са спосолни да пожелаят Светлината в тях да се роди... Точно така си. Личностното трябва да умре. "аз-а", себичността. С него ще изчезнат и разделенията. Осъществува се Единение. Тогава всички надпревари, себеутвърждения, желания и мотиви си отиват... в небитието Да умреш приживе - това е най-голямо и последно постижение на аз-а. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 Връзката е очевидна. Бог е всичко това което е и което не е. Бог е в нас и ние сме в Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 8, 2009 Доклад Share Добавено Юни 8, 2009 (edited) Най-близкото същество, което ние познаваме, то е Бог вътре в нас, затова Той е първият, Когото трябва да обичаме. Няма някой друг по-пръв от Него. Вторият по място, който иде – ближния го наричат, то е Духът. Третият – то сме ние. Да обичаш себе си, то е Синът. Всичките народи Редактирано Юни 8, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 16, 2009 Доклад Share Добавено Юни 16, 2009 Винаги съм вярвала, че това е една от най-сакралните връзки с Нещото, даващо живот, смисъл и оправдание - за живота тук. Красиви, детски мечти ... Днес, нямам нужда от нито един Господ и от нито една Вяра, за да се ОСМИСЛЯ. Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия. Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2009 Доклад Share Добавено Юни 16, 2009 Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия. Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие Аз по това разбирам, че наистина съм свързана с Бог и нямам нужда от посредници.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 16, 2009 Доклад Share Добавено Юни 16, 2009 Не, не говоря за посредници. Господ е нашето оправдание, дори и с голямо О. Ако за миг си представим, че няма Господ, светът ще опустее. И защо? Защото нямаме да имаме мечти ... Колко тъжно е, да няма мечти, ако нямаме Богове. Все едно ние не можем да създаваме такива ... НО факт е - ние си създаваме ... идоли - на всяка крачка, и на всяка крачка се молим за спасение, защо? Или за опрощение? Докато престанем да проецираме собствените си страхове в архетипи, придобили образ - господ, ще бъдем зависими от модела на вината и наказанието . Т. е. с една дума, докато се откъснем от модела - майка/баща изобщо в живота си, няма да има нито осъзнаване, нито порастване. Странно защо, нито един психолог в портала не обсъжда тази тема ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2009 Доклад Share Добавено Юни 16, 2009 Може би не обясних ясно - състоянието, което описваш: Не търся дълбоки смисли, нито откровения, нито учения ... Отговорността за мен е моя и нямам нужда от небесни отци и майки, че да се открия. Давам път на душата си да поеме своя път, без авторитети и без мостове за спасение - няма спасение и това е чудесно откритие за мен е истинското състояние на връзка с Бог. Моделът на Гспод като баща, авторитет, наказващ или награждаващ - това е модел, характерен за ниско ниво на развитие на съзнанието.... Същото важи и за моделите тип "вдъхновение", "прозрение", "умиротворяване" и т.н. Връзката с Бог на високите нива на съзнанието по-скоро се описва с "не-състояния". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Юни 16, 2009 Доклад Share Добавено Юни 16, 2009 "Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога." (Учителя) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 16, 2009 Доклад Share Добавено Юни 16, 2009 "Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога." (Учителя) Не търся Господ извън себе си. Аз съм си и майка и баща, Отговорност. Осъзнаване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 17, 2009 Доклад Share Добавено Юни 17, 2009 Не, не говоря за посредници. Господ е нашето оправдание, дори и с голямо О. Ако за миг си представим, че няма Господ, светът ще опустее. И защо? Защото нямаме да имаме мечти ... Колко тъжно е, да няма мечти, ако нямаме Богове. Все едно ние не можем да създаваме такива ... НО факт е - ние си създаваме ... идоли - на всяка крачка, и на всяка крачка се молим за спасение, защо? Или за опрощение? Докато престанем да проецираме собствените си страхове в архетипи, придобили образ - господ, ще бъдем зависими от модела на вината и наказанието . Т. е. с една дума, докато се откъснем от модела - майка/баща изобщо в живота си, няма да има нито осъзнаване, нито порастване. Странно защо, нито един психолог в портала не обсъжда тази тема ... Здравей, Мона. Дълги години бях атеистка. Някъде над 30 г. Не вярвах в нищо извън видимия физически свят. Това беше от възпитанието ми – семейство, училище и т.н. Не съм била без мечти. Светът съвсем не ми се виждаше пуст. Не ми е и трябвал „бащица” отгоре. Стигаха ми и тези, които се имаха за такива на физически план. Защо започнах да търся Бога? При мен това стана от любопитство. Колкото и смешно да звучи на някои. Нещо в мен ме караше да си задавам въпроси, на които нито Маркс, нито Енгелс можеха да ми отговорят. . Ти казваш: Не търся Господ извън себе си. Аз съм си и майка и баща, Отговорност. Осъзнаване. Може би дори когато съм била атеистка, в себе си съм чувствала Господ? Просто не съм Го определяла като такъв. Но явно съм имала нужда да го открия и в света около себе си. Затова започнах да Го търся. Не мога да кажа още, че съм Го открила. Но поне се измъкнах от егрегора на диалектическия материализъм. Сега имам чувството, че понякога Го откривам в очите на хората около мен (най вече в детските), в някое животинче... Да не говорим за цветята. Там винаги е на лице. Колкото до модела - майка/баща и необходимостта от осъзнаване, порастване, то тук наистина са компетентни психолозите. Но търсенето на Бога на това ниво е само една от многото страни на връзката Му с човека. Има и много други. Така поне ми се струва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.