264.Скритото имане НБ

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

 В началото бе Словото- песен
Добрата молитва

 

28. Скритото имане
Беседа, държана от Учителя на 23.05.1926 г. в гр. София.

 

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва

 Сине мой пази живота
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

 

 

 

„Пак е подобно Царството небесно на имане, скрито в нива, което като го намери человек, скри го и от радостта си отхожда и продава все що има и купува онази нива.“ (Матея 13: 44)
 

Великите неща в природата се крият в нейните дребни постъпки. Следователно, има един вътрешен закон, който определя пътя на всеки разумен човек. Дръжте тази мисъл: речта е само за разумните хора.В разумния човек няма слабости.

И сега Христос се натъква на онова скрито богатство. Под скрито богатство аз разбирам онзи скрит разумен живот на човека. Този скрит разумен живот не се изучава колективно. Всеки индивид или всяка душа го изучава сама за себе си. За онези от вас, които вярват в душата, казвам всяка душа, а за онези, които не приемат душата казвам, всеки ум или всеки дух. Може да употребите който термин искате, но разумното у човека, което го определя като човек, е умът. Ние вземаме него, защото всички хора са на едно мнение по този въпрос. Всички хора признават, че в човека има ум. Ума никой не отрича - няма спор по това. Значи, богатството в човека е скрито някъде. По кой начин може да се добие съвременната интелигентност? От нея именно зависи щастието на човека. Щастието на индивида, щастието на дома, щастието на обществото, щастието на народа, щастието на цялото човечество, па и щастието на всички ангели се крепи на разумния живот.

 

Следователно, разумността се дели на степени. Не е въпросът изведнъж да станем разумни. Вечността, това са възможностите за проявлението на разумния живот. Тъй определям аз вечността. Само във вечността се крият възможностите за проявлението на нашата душа и дух. Казвате: вечният живот е важен. Да, важен е, но няма какво да ни плаши вечността. Трябва да знаете, че вечността е мястото, където се крият всички възможности. Като разберем тъй живота, от нас ще изчезне онова учение, което често ни засенчва. Ние мислим, че няма да постигнем някои неща. Ако е въпрос да разберем само нашето съществувание, тогава животът няма смисъл. Някои казва: аз искам да живея. Добре, можеш да живееш, но твоят живот представлява само един ден от целокупния живот, който трябва да преживееш през хилядите години на бъдещето. Представете си сега, какво велико нещо е Земята в цялата Слънчева система! Тя е единица, в която е определена годината за мярка. Тя пък е разделена на 365 дни или на 12 месеца, а те на 52 седмици, всяка седмица на 7 дни, денят на 24 часа, часът на 60 минути и минутата на 60 секунди. Ние мерим нещата според тази мярка и казваме: изтече цяла една земна година. Значи, нашето съзнание на Земята е наредено съобразно тази мярка. Ние мислим според мярката на Земята. За нас големите работи се определят от нашата година на Земята, т.е. от земната година. Но представете си, че вие живеете на Слънцето, дето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си, какво богатство ще бъде за вас, ако ви пренесат на Слънцето, да поживеете там поне една година! Иначе, една година, прекарана на Слънцето, се равнява на 20 милиона земни години. Питам този от вас, който е живял тук на Земята 50 години, на каква част от слънчевата година се равняват тия 50 години? Приблизително на една минута. Тъй че, когато вие живеете на Земята 50 години, вие сте на Слънцето едно бебенце, едва на една слънчева минута. Питам тогава, какво ще бъде съзнанието на слънчевите хора? Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват сега в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на божественото съзнание. Мярката, с която се мери знанието във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на Земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух.

И тъй, Царството божие подразбира условията на истинския разумен живот. Онзи човек, като намерил елементите на разумния живот, отишъл и продал всичко. И когато Христос казва, че ние трябва да се отречем, какво се разбира? От какво трябва да се отречем? От смъртното. И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен. Обаче, той трябва да подари всичкото си богатство. Някой от вас ще каже: докажи това най-първо! Това е така, няма какво да се доказва. Когато Христос говори за придобиване на вечния живот, той подразбира да се даде всичко. Аз ще ви дам по една капка от този живот и тази капка е като онази искра, която, като се тури в огъня, разгаря се, увеличава се от вашето знание!

Та казвам: трябва да изучавате условията на Царството божие. И стари, и млади, всички искате да развивате живота си. В този живот ние туряме обичта като метод за привличане веществата на вечния живот. Някой казва: защо трябва да обичам? Защото само чрез закона на любовта ти ще можеш да привлечеш онази материя, от която се гради вечният живот, от която трябва да съгради твоето тяло.
И подобно е, казва Христос, Царството небесно на имане, скрито в нива. Нивата, това е човешкото тяло. Ето защо, при съвременното възпитание, всеки от вас трябва да започне със себе си. Той трябва да се проучва.

 

 Много религиозни хора, които се молят по три пъти на ден, не са религиозни. Те се молят, но за какво? За хляб, за пари или за нещо друго материално. Никой не се моли за нещо идеално. Някой се моли, понеже дъщеря му е болна, друг - понеже синът му е болен, а трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. Питам: при такова състояние на душата, в което се намирате днес, можете ли да бъдете благородни? Следователно, боваризмът казва, че вибрациите на човешката душа трябва да се видоизменят и лъчите на очите да имат направление нагоре към Слънцето. Те трябва да се свързват съзнателно с човешката душа. Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си. Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си.

 

Та, вие трябва да се стремите към придобиване богатството, което е скрито във вас. Това ще се добие чрез разумност. Религиозните хора трябва да бъдат разумни. Те казват: Бог ще даде, каквото ни трябва. Какво трябва да ви даде? Когато влезете в един университет, нима програмата не е наредена? Нима предметите не са определени? Нима професорите не са налице? Всичко е наредено, но може да се ползва само онзи ученик, който учи.

 

Сега, туй учение е достъпно като наука и за млади, и за стари. Старият ще се откаже от мисълта, че е неспособен, че е стар, а младият ще се откаже от своята младост, да мисли, че трябва да си поживее, да си поиграе. Тъй разбират хората младостта. Казват за някого: млад е, да си поживее. Ние разбираме какво искат да кажат те с това. Туй не е младост, това е похабяване на младостта. Какво е старият човек? Той мечтае да го пенсионират и след това казва: да си похапна поне! Това ми сгответе, онова ми сгответе. Под стар човек разбирам човека на науката, който има хубава, богата библиотека и сам чете, пише, работи. Младият пък трябва да влезе в химическата лаборатория и там да работи.

 

.. Трябва да тълкуваме свещените работи по особен начин: трябва да видим какви са отношенията, които съществуват между душите. Не трябва да дойдем до онези еротически понятия, че човек е дошъл на Земята да се наслаждава, да живее, да яде и да пие. Ако живее разумно, той ще има хиляди пъти повече блага, отколкото тия, които търси сам.

 

Има нещо, което се таи дълбоко в човешката душа. Не мислете, че тази степен, до която сте дошли е последната! Не, има много степени в човешкото възраждане, в човешкото растене.

 

Вие трябва всякога да разделяте вашите мисли, да ги пречиствате. Хубавите мисли всякога образуват светлина в човешкия мозък. Всяка мисъл, която произвежда светлина или която носи светлина, е гениална. Тя е божия мисъл. Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъл, не се предавайте на нея. Всяко чувство, което има малка светлинка, е хубаво чувство, всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство, пазете се от него! Всяко действие, около което се образува светлина, което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се!

Та казвам: туй богатство е скрито в нашите тела. Аз не говоря за човешкото тяло тъй както вие го разбирате. Аз казвам: вие сте храм на Божия Дух. Има едно тяло у човека, което не умира. То е духовното, гениалното тяло. Ние трябва да подхранваме това тяло, именно. Когато ние придобием това тяло, всичкото изкуство, което сега имаме и всичката наука, която сега имаме, ще бъде достояние на човешката душа.

 

“Пак е подобно Царството небесно на имане скрито в нива, което като го намери човек и от радост си отхожда и купува все що има и продава онази нива.”

 

Беседа, държана от Учителя на 23.05.1926 г. в гр. София.

Редактирано Октомври 13, 2013 от Розалина

[Надеждна]

В древността, един беден овчар, на когото дедите и прадедите били все овчари, бедни хора, дълго мислил върху въпроса как да стане щастлив и богат, как да напусне овчарството и да измени своето положение. Най-после съдбата му се усмихнала, без той да знае. Един ден той вижда царската дъщеря, която се разхождала и си казал на ума: ако мога да целуна ръката на тази царска дъщеря, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напред. Но в тази държава имало закон, който гласял: всеки, който се осмели да целуне ръката на царската дъщеря, ще се накаже със смърт. Питам сега: как ще добиете вашето щастие при такъв закон? Ще станете щастливи, но ще платите с главата си. Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота. Обаче, случило се в това царство следното: дъщерята на този цар умира. Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба. Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. Като потегля пръстена, вижда, че царската дъщеря оживява и той хуква да бяга в гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря. Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери? Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската дъщеря? Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа? Има нещо, което се таи дълбоко в човешката душа. Не мислете, че тази степен, до която сте дошли е последната! Не, има много степени в човешкото възраждане, в човешкото растене.

 

XXX

 

И тъй, вие трябва да разровите гроба, където е заровена вашата царска дъщеря или, казано в друг смисъл: вие трябва да разкопаете гроба, където е заровена вашата истина.

 

Скритото имане