140.Слово и Живот

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

 В началото бе Словото- песен
Малката молитва
 

 

Беседа :140.  Слово и Живот

 

 

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва

 Сине мой пази живота
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

 

Здравейте съфорумци.Днешното Утринно слово,изнесено на 14 юли 1935 година ,е върху 4 глава от книгата на пророк Еремия.За мене лично, тези слова,в които се дава ключ за разбиране на писанията, са изключително ценни.

 

Quote

 

Често хората се запитват, защо идват страданията. - Това е въпрос на бъдещето. - Защо се радва човек? - Това е въпрос на настоящето. Значи, като страда и като се радва, човек се учи. Една от причините на страданията се крие в неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостта се сменят, затова, когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва. Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят. С една дума, радостите и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взема участие, както в общите страдания, така и в общите радости. В този смисъл, страданието и радостта са необходимост в живота. Без тях човек не може да се развива. Пророкът казва, че Бог е милостив и благоутробен. - Къде се вижда милостта Божия? - В страданията на човека. Като страда, човек търси помощ. Единственият, Който се притичва в помощ на човека, при всички случаи и го освобождава от страданията, е Бог. - От какво произлизат страданията? - От малки причини. Понякога малки причини произвеждат големи страдания.

 

Помнете: малките причини произвеждат големи страдания.

 

 От човека зависи да бъде щастлив или нещастен. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бъдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бъде далеч от вас. Когато Бог обича и грешните, както и праведните, с това Той учи хората на своите закони. Той казва, че като обичаш, любовта ти ще се върне пак към тебе. Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя. Колкото малка и да е любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове, да ядете и да благодарите.

 

И така, има два закона в света: закон на любовта и закон на безлюбието. В първия закон влизат всички положителни мисли и чувства, а във втория - всички отрицателни. Първият закон определя щастието на човека, а вторият - неговото нещастие. Вторият закон е изразен чрез българската поговорка: "Който копае яма на другите, той сам пада в нея".

 

Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини.

 

Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.

 

Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?

 

Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък.

Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това? Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили.

Съвременните хора са дошли до един кръстопът, до големи противоречия и търсят начин да се освободят от тях. Единствената сила, която може да освободи човека от противоречията, е любовта. Затова е казано да възлюбиш Бог и ближния си.Много спомагателни сили има любовта, но те са временни. Само тя остава вечна и неизменна. Само любовта е в състояние да освободи и да повдигне човека, за да постигне всичките си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно след време, но не е съществено. Какво по-голямо благо можете да очаквате, ако с една дума сте в състояние да лекувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човека от сиромашията и несгодите в живота им? Това може да прави само любещият, който е дал път на Божественото в себе си.

Има ли такива хора в света? Има, разбира се. Всеки може да бъде такъв. Всеки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позив към хората, да се явят кандидати за любовта, всички ще дойдат, но се иска хора със съзнание и разбиране, а не войници, които да чакат заповеди само отвън. - Как може да придобие човек любовта? - Чрез Словото.

Казано е в Писанието: "В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него става". Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот. Казано е в Битието: "Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея". - Докато Словото не беше се проявило, земята беше пуста и неустроена. Щом Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи в този вид, в който днес я виждаме. "Ще изпратя Духа си". - Къде? - В човека. - Значи, когато Духът влезе в човека, животът му ще се измени, както се изменя лицето на земята.

"Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трябва да му се говори. На глупавия ще говориш високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нежно ще говориш. Възлюби Бог в себе си! Възлюби ближния си вън от себе си. Този е пътят, по който човек трябва да върви.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

 

37. Утринно Слово от Учителя, държано на 14-ти юли 1935 г., София. – Изгрев.

Редактирано Октомври 12, 2013 от Розалина

[Рассвет]

Благодаря за беседата!
 

Всеки човек трябва да мине през страдания, да се пречисти и да светне. Без страдания няма чистота и светлина. - Какви трябва да бъдат страданията? - Разумни. Само Бог създава разумни страдания на хората. Те са неизбежни. Няма човек, който може да се освободи от тези страдания.

…

Вашите изпитания и мъчнотии ще бъдат различни от тези, които хората на миналото са преживели. Изобщо, явленията в природата никога не се повтарят. Това, което е изкушавало хората на миналото, днес не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашните хора са от друг характер и произход. За да се освободят от изпитанията, от мъчнотиите и страданията си, хората трябва да се съблекат от старите си възгледи, както Мойсей събу обувките си и тогава стъпи на мястото, което Бог му посочи. Свято нещо е животът, даден на човека, затова той трябва да живее добре, да изпълнява великите закони на Битието.

…

Като изучавам хората, чудя се, какво става, че сами се натъкват на страдания. От една страна Бог ги освобождава от страданията, а от друга страна те се натъкват на нови страдания. Ще кажете, че страданията идват в света, защото хората грешат. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грешат; важно е, всеки сам да съзнае това. Не е важно, как е създаден светът; важно е, като е създаден, да проникнете в неговия вътрешен смисъл, да разберете Божиите пътища и любовта така, както днес се проявява. Това значи, да ходи човек в правия път на живота. Рече ли да се занимава с външната страна на нещата, той се заблуждава, влиза в крив път.

…

Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта.

 

 

Слово и Живот

[Надеждна]

Не е важно, че хората грешат; важно е, всеки сам да съзнае това. Не е важно, как е създаден светът; важно е, като е създаден, да проникнете в неговия вътрешен смисъл, да разберете Божиите пътища и любовта така, както днес се проявява. Това значи, да ходи човек в правия път на живота. Рече ли да се занимава с външната страна на нещата, той се заблуждава, влиза в крив път. Като дойдете до човека, занимавайте се с неговия вътрешен живот, а не с външността му. Външният човек не е нищо друго, освен автомобил, който ту спира, ту се движи, според волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видят някой министър, кланят му се. И това не е лошо, но истинският министър е вътре. Него трябва да намерите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т.е. на неговото автомобилче. Един ден автомобилчето му изчезва - задигнал го някой. Майката плаче, страда, търси детето си. Всъщност, детето е около нея и в нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче, има случаи, когато, заедно с автомобила, задигат и господаря. Ето защо, изучавайте своя вътрешен живот, както и този на своя ближен. Що се отнася до външния живот, до външните неудобства, те са временни, странични явления. Те не трябва да влизат във вътрешния живот.

 

При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.

 

 Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това? Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили.

 

Слово и живот