Не мога да спра да се надявам

[маги13]

Не, напротив, важно ми е, но след всичко, което съм казала и направила, а и той, не мисля, че има някакъв смисъл да правя вече каквото и да е, защото явно нищо не мога да променя. Чудих се дали да се извиня за лошото си държание на моменти, мисля, че ще се почевствам по-добре. А за самооценката, да, съгласна съм. Важно ми е какво мисли той за мен и това няма да се промени. Но мисълта ми е, че той даде веднъж да се разбере, че няма да ме увещава с думи за това колко съм важна за него. И с малки жестове, дела, ако искате и поглед, усмивка съм разбирала, че е щастлив до мен. Самият факт, че той продължаваше да е до мен, да ме търси, след нещата които съм му казвала, след номерата ми е достатъчен и мисля, че той го мисли точно по този начин. И мисля, че накрая му писна вече наистина от мене и даде много ясно да се разбере, че мене вече ме няма за него. Така че, бях ли права в думите си? А той дали беше прав в това да не ми даде възможност да се оправдая, както казвате. Явно е, че за себе си е бил прав, явно няма за какво да се оправдавам, всичко е приключило, както и той няма за какво. И няма какво да се направи. Така че аз не мога да го вържа на кол и да му кажа "Изслушай ме и ме разбери и ми прости", защото го обичам и не искам да страда и да се тормози повече и ето защо не мога да направя друго, освен да съжаля. Както и аз не мога с магическа пръчка да забравя това, че не ми даде възможността да се изкажа дори, и да забравя за историята. Така че какво друго ми остава освен да запазя хубавите спомени, както казахте вие, и надеждата, без която не заспивам вечер.

[Диана Илиева]

Ами аз не смятам, че е същото, защото за разлика от облаците, хората могат да комуникират. А аз се тревожа защо не иска да комуникира с мен и от този факт си правя изводи и то много крайни, които ми се иска да не са правилни, а в крайна сметка дари не знам дали тези изводи трябва да си направя. И откачих. И не съм искала да контролирам действията му в никакъв случай, просто вярвах, че по някакъв вълшебен начин всичко ще се изясни и двамата ще сме щастливи. И щом разбрах, че явно той вече е продължил исках и аз да го направя, да се видя с него и да му кажа всичко, което мисля и чувствам и да се сбогувам с него. Но уви, не стана по-моята, той не искаше, очевидно. Защо да иска сега щом не искаше преди 6 месеца...

Ами те и облаците могат да комуникират - спомни си молебените за дъжд

Въпросът е в това, че хората са различни. Това първо. Освен това могат и да не искат да комуникират (както е и в твоя случай). Е, тези две неща правят хората по-трудно управляеми дори от облаците.

 

Проблемът е, че с този човек сте били много близки, бил е част от живота ти известно време и от тази гледна точка е нормално сега да ти е криво. Ние пък се опитвахме да ти кажем, че може би и на него му е криво; но той така изживява неговото "криво" и така е решил да се държи. Затова и няколко човека ти предложихме различни начини, с които да смениш досегашните си опити за осъществяване на комуникация, които очевидно няма да се увенчаят с успех. Ти не пожела. Ами нещата може би ще останат такива. Поне засега. Тъжно е наистина, но от такива ситуации човек извлича и някаква поука - какво, защо, как ... Ето ти например разбра, че колкото и да упорстваш, нещата могат и да не станат така, както ти си ги представяш; и че дългото упорстване само хаби твоето време и енергия. Казах по-рано някъде - глупаво е да си мислим, че като повтаряме едно и също действие при еднакви/непроменени други фактори, можем да очакваме различен резултат. Добре е човек да е гъвкав, гъвкав в хубавия смисъл на думата - да реагира адекватно на различните обстоятелства и на различните хора. Не мислиш ли, че при едни и същи обстоятелства, на един човек е добре да се скараш, на друг - да замълчиш, а трети - да го окуражиш?

 

Това е в общи линии - хората наистина са различни, по различен начин реагират, по различен начин изразяват чувства, емоции, мисли ... Освен това ние чуваме и реагираме само на твоите думи. Не знаем момчето какво мисли, чувства и т.н. Тук са се случвали макар и рядко, двама човека, обвързани в една ситуация, да говорят и знаеш ли - всеки доста различни неща казва, същевременно двамата имаха много погрешни впечатления и за това какво чувства и мисли другия за същото.

[маги13]

Аз мисля, че и на него наистина му е криво. Доколкото го познавам, би му било.И оттам ми идва още едно огромно объркване-защо не направи нещо, ако му е криво. Аз поех нещата в свои ръце като го молих да се видим, да говорим, като всъщност исках да помогна както на него, така и на себе си. Но ето той не иска, каквото и да правя. Изниква ми и друг въпрос - има ли възможност той да не е този човек, който беше преди и въобще да не му пука. Ето това ме съсипва. Разбрах, че може би той си е мислел, че ще искам обяснения от него за действията му и затова не е искал да се видим. Но сега и след този последен негов жест, показващ "Вече те няма за мен" аз имам ли правото да го занимавам още, да му пиша онова писмо дори. Ще бъде ли правилно, както за мен, така и за него? Опитах да искам мъжко мнение, колкото и да ми беше трудно говорих за това с приятел и той също ми каза, че не разбира действията му, защо не иска да говори, да ме вижда, а и той знаеше как бяхме преди и беше много учуден. И сега не знам дали аз искам да комуникирам с него по какъвто и да е начин, защото не зная дали бих могла да променя нещо или просто ще затормозя цялата ситуация още повече. Д-р Първанов, какво мислите, би ли било правилно да опитам да му кажа, каквото ми е на ума след всичко. Как мислите би го приел той като мъж?

[д-р Тодор Първанов]

От поведението му не личи да е човек с мъжко поведение.Така,че само си губиш времето да продължавайки да се терзаеш.