Чужбина и любовта като стимул.

[Ани]

 

Да , но той е бил отхвърлен от Националната опера и 

заминава за Германия , където получава признание.

И когато там става известен , чак тогава нашите го забелязват .

Запозната съм ...

Точно в десятката!

Същото като онзи млад българин, който бил три пъти поред скъсан и накрая българският професор му казал "ти нямаш потенциал за докторант", а сега бил приет за докторант в Кеймбридж.

Не стана много ясно как точно България ще се спаси по думите на Камджалов. Говори за образование, наука, култура. А точно тези неща в България са деградирали и в упадък. Наивно момче.

 

Наистина в десятката! Но в полза на Камджалов - не се е озлобил към родината си, не плюе по нея. Колкото до това дали е наивен или не - не знам, Максим? За мен е важно, че е в думите му има обич и състрадание към хората, а не пълно отричане. Отричането не помага с нищо. А и не мога да приема на 100% думите ти, че образованието, науката, културата у нас са деградирали и в упадък.

[Ани]

Но наистина е добре, част от мненията да бъдат преместени в друга тема или отделени в нова, защото отдавна написаното излезе извън прекия контекст. 

А какъв е контекстът?

 

Момчето, което е отворило темата, пита дали да се върне в България, където го тегли сърцето или да остане в Англия, както му диктува разума. Отговори – най-различни. Предимно продиктувани от моментната емоция. Аз също избухвам, когато чета за поредното убийство на беззащитни хора – било от охранители в мол или пуснати на свобода рецидивисти по селата. И също бих написала като някои други – „Не, не се връщай. Тук е ад!“

 

После обаче осъзнавам, някои по-дълбоки истини или както ги нарече Максим – езотерично-окултни глупости.

 

Смисълът на страданията, които ни се случват (индивидуално или като народ), намират своето обяснение точно в областта на езотериката. Че е тежко в момента – тежко е. Но не е достатъчно само да се виждат проблемите. Трябва да се даде и лек за тях, и обяснение. А иначе – писъкът на баншата не върши работа. 

 

Ще си позволя малко езотерично бръщолевене и ще изляза с цитати , но все пак този сайт е с езотерична насоченост, а името му е на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно. Та ето какво мисли той за страданията и изпитанията, които се дават на българския народ:

 

Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения.

 

Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

 

„Израил и българин“

Беседа от Учителя, държана на 8 септември 1940 г., 10 ч. преди обед.

 

[Ани]

И още ... от Учителя:

 

Сега българите са на кръстопътя. На българския народ са потребни издръжливост и вяра. Природните закони са неумолими. Страданията на българския народ не са се още свършили, но това не трябва да ви обезпокоява. Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертвува за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта. Любовта без Мъдростта и Мъдростта без Любовта не могат. Децата са носители на Истината.

 

„Десен и ляв път“, 13 юни (31 май) 1920 г., 10 ч. и 30 мин. – 12 ч., неделя, Сливен

Публична сказка от г-н П. Дънов в читалищния салон „Зора“

 

Смятам, че е в контекста на темата.

[Inatari]

Големите хора не се озлобяват  към каквото и да е, не разсъждават от гледна точка на нараненото си его, а пак се обръщат с грижа към останалите, но това са големите хора. Малките хора живеят от утвърждаването на егото си и се озлобяват по ужасен начин, когато то е наранено. Всеки може да си даде сметка към кои хора принадлежи.

Не е вярно, че образоването ни е в колапс, и сега си имаме децата с медалите, със световните награди и т.н .И винаги ще ги има. Проблеми има в образователната система и винаги ще има, точно както на всякъде по света. 

Не пиша за моловете и за убитите възрастни хора, защото мисля, че не е по темата, но имам мнение и естествено им съчувствам, но отказвам да пригласям на някой забравил идентичността си. Отказвам да изпълня сърцето си с омраза към народа си, също няма да го направя.

[Максим]

Вие кога последно участвахте в акция благотворителна, но трайна или пак мислите, че някой ви е излъгал. И преметнал. И че всичко е лъжа ... А само вие сте номер едно, а? И само вие казвате великата истина?

Така, понеже този въпрос остана неотговорен, да го повдигна пак...

Та докато си бях в България по Коледа и Нова година един приятел свещеник ме помоли да му помогна за едно дарение, което той е замислил да направи за един дом за деца с умствена изостаналост край Шумен. Дарението се състоеше от снаксове, чипсове, и сладкиши и беше по негова идея. Е помогнах му, но какво беше огорчението ми, когато той заяви на шефката на дома "държа да раздадете на децата веднага сладките и соленките, за да направим снимка". Директорката смутена отговори "но сега има и много други дарители, всички искат да правят снимки, децата вече хапнаха от другите дарения, как сега пак да им даваме, не могат всичко наведнъж да изядат". Значи там всеки прави дарение, за да популяризира себе си и да помпа егото си "видите ли АЗ направих това дарение, има и доказателство във вид на снимки". Отвратих се. Всички правят дарения САМО по Коледа и евентуално по Великден, децата нямат нужда от стотици сладкиши само на Коледа, когато всеки си прави имидж..., а през останалото време на годината са забравени. Всичко е опошлено, чипът на българина е сбъркан! Колкото и да ви е неприятно, това е реалността. Спрете с опитите да се оправдавате. Грозно е да се изживявате като невинни душички-носители на "светлина" сочейки с пръст към "критиците". Когато сочиш с един пръст към предполагаем виновник останалите три пръста са свити и сочат към теб. Не забравяйте това.

Всичко е фалш в този Абсурдистан!

[Лиула]

Неслучайно споменавам благотворителността, ако пък си толкова добър, светъл и озарен човек, давай всеки месец пари ...

 

Има много начини това да се случи - например от сметките за мобилни оператори, които всеки месец вземат определени суми за различни каузи. Аз активно участвам в това и приканвам всички останали да го направят. Така разбирам аз нещата - екшън, не приказки за затова колко сме велики.

 

Иначе, мискомуникацията е на едно завидно ниво. 

[Inatari]

Мискомуникация има защото не сме единни, и ще има заради ненавистта и липсата на елементарна положителна постановка у някои, елементарна колегиалност и елементарно уважение, което човек излъчва, когато комуникира с някой, когато има събеседник, въпрос на култура и въпрос на ценности. С презрение и омраза не става! Просто трябва цялостно въртене на 180 градуса на психиката у някои, за да има успешна комуникация.

 

Както и да е искам да кажа, че подкрепям всички хора, които имат дръзновение в себе си, които мечтаят и работят за мечтите си, независимо дали са в пределите на България или по света. Радвам се на успехите на всеки, който дерзае и който носи откривателството в себе си. Жалко е да се изпокарваме и да се надпреварваме кой по и най, при положение, че сме толкова различни! А истината е в различните, в дръзновените, в мислещите! 

 

Изпитвам негодувание и жалост, когато слушам някои от новините по телевизията, наистина се разочаровам, но това ми дава импулс да изградя нов живот, да се вслушвам в идеите на хората около себе си, да отсявам добрите хрумвания и да ги подкрепям! И така са много хора, не се оставят на яда и негативизма, а търсят в собствения с живот как да подкрепят стойностните идеи, като това не винаги включва пари, но има пак материален характер, като осигуряване на пространство и публика, дебат и дискусия върху проблеми, които смятаме за значими, които провокират някакъв вътрешен драйв за действие!

 

Подкрепата е нужна на всеки и е добре да намери и материалния си и духовния си облик. Помагала съм на много колеги да осъществят идеите си, както и те на мен, затова винаги съм мислила, че без приятели и съмишленици не може, помагайки някому това ми дава сили и вяра, че въпреки трудностите, това да бъдеш човек е над всичко. Още повече, когато ясно се  вижда дефицита на подкрепа в институциите и обществото за културата и значимите идеи в изкуството,  това ме прави още по непоколебима, в последните години станахме близки и познати с много хора, които симпатизират на младите в изкуството, които осъзнават нуждата от подкрепа на културата и важността на отпечатъка, който оставят новото поколение автори. Просто всеки е на някакъв фронт и там дерзае, но не бих обезличила и омаловажила личната борба на никой! Просто сме различни и всеки осъществява доброто и наличните ресурси в себе си в  различни среди! 

[Станимир]

Аз тук в тази тема приказки колко сме велики не съм видял. Не знам защо са нужни тези спекулации. А кой на кого колко ще дарява, това си е негова работа и не виждам смисъл да се коментира в темата.

 

Грозно е да се изживявате като невинни душички-носители на "светлина" сочейки с пръст към "критиците".

 

Ти пък кой си да съдиш. Да оставим настрана, че никой от пишещите не ти е дал основание за подобни квалификации. Твоето не е критика. Критика е да посочиш отрицателните страни наред с положителните. Твоето е тенденциозност.

[Максим]

О Станимир за пръв път показа признаци на емоции. И това е нещо. През цялото време, през всичките години имах усещането, че този човек не може да изпитва емоции. Всичките му мнения са толкова лишени от това качество, все едно някакъв робот пише.

А иначе виждам, че никой от духовно извисените патриоти не желае да загуби дискусията, все да сложи похлупак, случайно да не излезе, че е бил победен. От това по-голямо его-здраве му кажи...

Редактирано Март 26, 2015 от Максим

[Станимир]

Който ме познава, знае, че съм много чувствителен и емоционален човек. Особенно за всичко, което е свързано със справедливостта и истината. В дискусията, поне аз, няма какво да изгубя. Където виждам възможности, няма как да повярвам, че пътят е без изход. А ако пътят все пак е без изход, докато не стигна този евентуален край на пътя, не бих се отказал.

[B__]

Мдам, изтрили сте едно мое мнение, а бе полезно. И за Максим, и за мен.

 

Благодаремие на това мнение осъзнах, че за много неща е прав. Така е!. Но тоой няма решенията. Но пък не е писано на всеки да има решенията.....Малко хора носят решенията. 

 

Просто можем да приемем, че Максим ги няма решенията и туй-то. И да извлечем полезното от него. 

[Диана Илиева]

Здравейте и честита пролет на всички!
Попадам "случайно" на тази тема и ... имам само един въпрос. Съгласна съм, че много държави в Западна Европа са уредени, спокойни, богати и т.н. Но според вас там в Германия, Швейцария или където и да било, някак изначално ли е било все хубаво, някак от небето ли е паднало това хубавото? Ясно е, че отговорът е НЕ. Тогава?
Според мен хората са си го направили това хубавото. И не само са го създали, ами и ежедневно го крепят, за да го има, както и продължават да го доразвиват.
В такъв случай как да стане хубаво в България?
Ами трябва ние сами да си го направим. Няма да стане, ако чакаме някой друг да дойде и да ни оправи. Няма да стане, ако абдикираме и отидем да си живеем спокойно някъде другаде, където хората вече са се потрудили и са го създали. Няма да стане, ако се жалваме и оплакваме, и отричаме, и оплюваме ... Просто запрятаме ръкави и всеки да прави най-хубавото, на което е способен. По-будните - да събудят и други около себе си, по-умните да поучат и другите около себе си, по-дейните ... и т.н. Като е особено важно да упражняваме и контрол върху тези, които по една или друга причина имат или поне са ангажирани като изпълнители в някаква управленска дейност - с една дума да имаме будна гражданска съвест. И тъй като отделен човек е по-трудно да повлияе на тежката управленска машина, можем и да се организираме за целта - като се започне от такива акции, каквато предложи Стан - да спрем КОЛЕКТИВНО да пазаруваме поне известно време от този МОЛ, за който ставаше дума; но може да се стигне и до по-сериозни организации и действия от страна на гражданското общество. Тогава нито ще виреят корумпирани чиновници или политици, нито ще е възможно и лесно да се източват държавни средства и ... постепенно и неусетно и в България ще стане ХУБАВО

[АлександърТ.А.]

Една история от Морган Скот Пек , която сбито преразказвам :  ,,Дарът на равина ."

  В нея се разказва за манастир в период на упадък . В рушащата му  се , сграда , живеели само  петима монаси заедно с абата , всичките  по над 70 г. . В дивата гора , заобикаляща манастира  , имало колиба  , където един равин от близкия град се оттеглял ,по някога , като в отшелническо жилище . Един ден  на абата , измъчван от мисълта , за близката кончина на ордена , му хрумнало де отиде до колибата  и попита равина , дали може да му даде съвет  , как да спаси манастира .

--До болка познато !-- възкликнал равина . няма го вече духът у хората . И в моя град е същото. Почти никой вече не идва в синагогата .

Стария абат и стария равин си поплакали заедно . После почели от Тората и дълбокомислено си побеседвали . Като станало време да си ходи , след като се прегърнали , абатът пак споменал проблема си . Равинът вдигнал рамене

--,,не , съжалявам  ,не знам какъв съвет да дам , единственото което мога да ти кажа е , че един от вас е Месията .".

Когато се върнал в манастира , монасите го наобиколили с въпросите си .

--Той не може да ни помогне--въздъхнал абатът ---. Но когато си тръгнах каза нещо --нещо много странно, ---че един от нас бил Месията . Не разбрах какво имаше  предвид .

През следващите седмици ,старите монаси разсъждавали над думите на равина и се чудели ,има ли някаква истина в тях .

   Един от нас да е Месията ? Дали е имал  предвид нас . монасите от манастира ? И ако е така , кого точно ? Мислите ли че е имал на ум абата ? Да , ако е ставало на въпрос за някой от нас  , трябва да е бил абата . Той е наш духовен водач вече над 30 г . От друга страна , може да е имал предвид брат Томас . Брат Томас очевидно е свят човек . Всички знаят че от него струи божествена светлина . Няма начин да е имал предвид брат Елред . Елред по някога е толкова своенравен . Но когато си помислиш , макар че е истинска напаст ,  Елред се оказва винаги прав . Много прав . Може пък равинът да е има предвид  брат Елред .Но не е възможно да е брат Филип . той е толкова муден и безличен , въобще не го забелязваш .  Но по някакъв тайнствен начин , притежава дарбата да се появява точно , когато имаш нужда от него . Просто по чудо , изниква до теб . Може пък Филип да е Месията ?Разбира се , че равинът е нямал предвид мен . Няма начин да е имал , предвид мен . Аз съм съвсем обикновен човек . Но ако все пак ? Ако е имал пред вид мен ? Господи не  , не аз . Не може да знача толкова много за Теб  , нали не може ?

  Размишлявайки така , старите монаси започнали да се отнасят един към друг с необикновено уважение , да не би случайно един от тях се окаже Месията . И да не би случайно, съвсем случайно , точно той да е  Месията , всеки от монасите започнал да изпитва необикновено уважение , към себе си .

Тъй като местността около манастира била много живописна , по някога  се отбивали , желаещи да похапнат на моравата до манастирските стени .Без дори да го осъзнават ,те почувствали необикновеното уважение , обгръщащо петимата монаси и витаещо из целия манастир .Странно но това ги интригувало и привличало . Без да знаят защо , хората започнали по често да идват до манастира , да похапнат , да починат и се помолят в параклисчето .Започнали да водят и приятели , за да им покажат това особено място . Манастира станал притегателен център и не след дълго се появили и желаещи за послушници .

Редактирано Март 27, 2015 от АлександърТ.А.

[Лиула]

Здравейте!

 

От 2 години живея във Великобритания. Бях студент тук, но наскоро прекъснах и сега работя. Обмислям възможно най-скоро да се прибера в България завинаги. Естествено трябва да поразсъждавам известно време преди да взема това решение. Ето общо взето какво се върти в главата ми напоследък:

 

Защо искам да се прибера? Защото не се чувствам щастлив. 

 

 

Не е лошо да се върнем към първия пост.

И аз да попитам какво значи да си щастлив?

 

Всичко е въпрос на психика. И е малко странно, че дори и онези, които са останали в България, се държат като емигранти в собствената си държава, това е най-страшното.

Не плащат данъци, не работят, търсят мекото на хляба, търсят баба си, казано накратко.

 

Мен не ме интересуват емоционални предииспозиции, нито критикарства отляво или отдясно. Преди няколко месеца бях в Колумбия и видях такава бедност, каквато не може да си представите. И в тоя смисъл, всички оплаквачески истории тук, в нашата родина, ми звучат смехотворно. Същото е и в Северна Африка, да не говорим какво е в Монголия, Бутан и изобщо в държавите до Западен Бенгал ...

 

Та някой да ми реве за родината си, че му липсвало семейството и то от мъж, е леко странно.

При условие, че хиляди жени очерниха живота си да издържат семействата си и още са там. И са в Испания, в Италия ...

Цяла Европа е една магистрала за пътуващи работещи жени, за работещи мъже, летищата са сборен пункт на българи, които така и за 5 години някъде, не са учили нито езика, нито нравите, нито нищо, те са роби. Ала това е личен избор. Те ще са същите и тук.

 

Изключение са хората, за които светът е родина, защото това е въпрос на възпитание и на манталитет.

Защото повечето не се ползват от правата си на граждани на света, а гледат на света като на касичка за бързо печелене на пари. Ми прасенцето и то има капацитет на поносимост. И се пръсва от толкова монети бездарие.

 

Да се противопоставя животът в чужбина на любовта към България, ме връща далеч назад в други епохи, когато повечето ни интелектуалци са живели в Букурещ ... И то не дори към България, а идентификация с трапезата, с майчината гръд (у Хайтов). Това са тежки прееекспонации, които не служат на съвременния свят. Защото всеки може да бъде каквото си иска и където си иска, прсосто се връщаме на една основна тема - тази за адаптивността. 

 

За толкова години не сме променили нещо основно, което уж на пръв поглед няма връзка, ала семиозиса е жесток - да си видим в какво състояние са ни гробищните паркове и да видим тези в Германия, например. 

Нашите са обрасли, занемарени, обругани, забравени, храстясали, спокойно можеш да се загубиш и не ти трябва да си Ариадна, нито Алиса в страната на чудесата, загубването ти е дори може да стане история за филм. И то филм на смешния ужас.

 

Идете в едно гробище някъде в Южна Германия, например близо до Хепенхайм - малко градче с малко хора. 

И после се разходете, в което и да е гробище в България. 

 

Колкото обичаме живота, толкова страдаме и за онези, които ги няма.

И това не е проблем на антагонизъм между ние и света, а само между ние и ние.