Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Чужбина и любовта като стимул.


mnruzhinov1992

Recommended Posts

Ина, подкрепям те и ти желая успех и занапред, споделям напълно твоето отношение към работата и живеенето в България. 

Моята динамика към момента е сходна на твоята и мога да кажа, че ми носи огромно удовлетворение. 

Всеки ден се сблъсквам с хора, на които им пречи да станат успешни, само страхът да бъдат такива.

Следва самосъботиране. Изборът - да се "скрият" зад нечие име, нечия компания, в нечия държава. 

Моето мислене също следваше този ход, и преживяването на нещастност беше голямо. Работа винаги имаше, но винаги някой беше виновен за това, че взимам малко пари, че работя дълго, че условията не са добри. Всичко това свърши, в момента, в който реших, че не държавата и работодателите ще решат, как да се чувствам аз, а аз ще реша как да се чувствам в държавата си. И всичко се промени с промяната на фокуса. 

Вече не искам да търся просперирала държава с добро заплащане и стандарт, създавам си ги сама. Не искам децата ми да учат и работят в чужбина, защото тук видяха бъдещето си. Много неща се промениха с промяната на фокуса и с изчезването на страха. А този страх  е много стабилно подкрепен от хилядите хора, които ежедневно повтарят, колко не можещи, не знаещи и смотани сме ние българите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 188
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Пише ми - " Ина добре, че се прибра, тук никога нямаше да добиеш статут на американски гражданин и много по- трудно щеше да станеш доктор, за много повече време и ресурси."

 

В САЩ може и да е трудно, но в Германия не е. Братовчед ми /първи/ е успяващ лекар с частна практика в Берлин! http://www.jameda.de/berlin/aerzte/hno-aerzte-hals-nase-ohren/nartzis-tetovski/uebersicht/80291496_1/

Та той казва "Сънувам България само в кошмарите си".

Коментар по негова статия в интернет:

Мариана Димитрова
Написано на 26 май 2011 15:22 ч.

Каква изненада!!!!! Познавам Нарцис от краткия му престой в Търговище и  още тогава го намирах за страшно амбициозен и мотиварн лекар. Знаех ,че ще успее. Радвам се за него. Ти успя!!!!

 

Максим, искам сериозен практичен въпрос да ти задам момче. 

То в Германия участваш ли в обществения живот, участваш ли в борба за каузи, в начинания, които прокарват неща, които за полезни за хората. Имаш ли изразена гражданска позиция в Германия, която да подплатяваш с действия? Това включва и обществения живот на българите там.

 

Имам гражданска позиция естествено и тя съвпада с всеобщата гражданска позиция на германците. Подкрепям премахването на атомната енергия в Германия, което е решено вече официално. Германия е единствената държава, която осъзна опасността и вредата за околната среда от тези централи и направи решителната крачка да каже НЕ. Нито една друга държава не желае да се откаже от атомната енергия...

Имам гражданска позиция относно демократичните промени в Украйна, които трябва да продължат и осъждам агресивната политика на Русия, агресията в Украйна, хомофобията и потъпкването на правата на човека в Русия, убийствата на политически опозиционери на Путин и прочие.

Симпатизант съм на една от водещите партии в Германия-Die Grünen, която се ползва с голяма популярност и познавам лично един от политиците от тази партия.

Участвам в борбата на хората с нетрадиционна ориентация да воюват за техните права...!

Освен всичко това вегетарианството и веганството е много разпространено сред германците и придобива все по-широки размери, като стремежът е все повече към веганство и то не от някакви религиозни причини "щото Учителя така казва", а защото хората са съзрели и осъзнават мъките, които животните са принудени да изживеят и да умрат, за да се сложи после месото им на масата... Изборът на вегански продукти във всеки супермаркет е много голям и става все по-голям, а има и специални изцяло вегански вериги като Veganz например.

Чувствам се в среда, която споделя моите виждания и е дружелюбна за хората, които са различни...

Аз работя като инженер в сферата на защитата от вреден шум и от замърсители във въздуха и успявам да прилагам уменията си и да творя на работното си място, да създавам за хората безопасна среда на живот, без застрашаващи здравето влияния, нещо което на мащеха България явно не й беше необходимо...

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ина, подкрепям те и ти желая успех и занапред, споделям напълно твоето отношение към работата и живеенето в България. 

Моята динамика към момента е сходна на твоята и мога да кажа, че ми носи огромно удовлетворение. 

Всеки ден се сблъсквам с хора, на които им пречи да станат успешни, само страхът да бъдат такива.

Следва самосъботиране. Изборът - да се "скрият" зад нечие име, нечия компания, в нечия държава. 

Моето мислене също следваше този ход, и преживяването на нещастност беше голямо. Работа винаги имаше, но винаги някой беше виновен за това, че взимам малко пари, че работя дълго, че условията не са добри. Всичко това свърши, в момента, в който реших, че не държавата и работодателите ще решат, как да се чувствам аз, а аз ще реша как да се чувствам в държавата си. И всичко се промени с промяната на фокуса. 

Вече не искам да търся просперирала държава с добро заплащане и стандарт, създавам си ги сама. Не искам децата ми да учат и работят в чужбина, защото тук видяха бъдещето си. Много неща се промениха с промяната на фокуса и с изчезването на страха. А този страх  е много стабилно подкрепен от хилядите хора, които ежедневно повтарят, колко не можещи, не знаещи и смотани сме ние българите.

Мерси, Диляна! Подкрепям те и аз! Доставя ми удоволствие да общувам с устойчиви на всеобщата психоза хора, които взимат креативни и нестандартни решения за живота си! А слава, Богу, почти всичките ми приятели са такива! Просто се зареждаме и подкрепяме взаимно и в добро и в лошо! Радвам се, че се ползвам с привилегията да общувам на матерния си език с най- близките на сърцето ми! Оцених това, когато се върнах от моите странствания, но никога не се отказвам от пътуване или от приятелства и комуникация с чуждестранни приятели, а такива имам много! Да не говорим за специализираната литература, която почти няма преводи на български, няма как приспособих се, а и в оригинал е друго, езикът не бива да бъде бариера. Трябва човек да дерзае и да се развива до края на живота си, аз споделям тази философия, дори и когато приключа с тази дисертация, ще продължавам да се занимавам с литературата в моята сфера, цяла една вселена се отвори пред мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Много ми харесва споделеното от Максим и наистина много се радвам, че си е намерил много по-комфортна среда и много повече реализация на себе си в Германия. няма за какво да се съжалява - планетата е вече глобално село и всеки има свободата и правото да намери своя фокус и място където намери за добре. 

Поздравления, Максим!

Сега остава само да повярваш, че и тук има хора, които са постигнали нещо подобно и това  НЕ  означава, че някоя от двете групи хора е с нещо повече и по-добра или в правилната страна. Напомням, че освен дизюнкция, има и конюнкция.... 

Линк към коментар
Share on other sites

Много ми харесва споделеното от Максим и наистина много се радвам, че си е намерил много по-комфортна среда и много повече реализация на себе си в Германия. няма за какво да се съжалява - планетата е вече глобално село и всеки има свободата и правото да намери своя фокус и място където намери за добре. 

Поздравления, Максим!

Сега остава само да повярваш, че и тук има хора, които са постигнали нещо подобно и това  НЕ  означава, че някоя от двете групи хора е с нещо повече и по-добра или в правилната страна. Напомням, че освен дизюнкция, има и конюнкция.... 

 

Ина мен ми хресва споделенето от Максим.

Да, тук всички се радват на чудесни старини, всички са щастливи в една циганска среда.

Наистина по-добър живот не мога да пожелая на бабите и дядовците си.

Вие къде жиеете?

И според вас, как ще се преборим с цигнаската престъпост?

След като всичко е толкова чудесно тук?

Линк към коментар
Share on other sites

Може би тук не е мястото,  а може би е -  да попитам - какво правят българските мъже на 30 години при родителите си. Това явно е супер модел. 

И моля ви, не ми споменявайте пасторални картини от вашия живот, защото това не е животът. 

 

Слушала съм колко сте независими, колко сте независи и колко сте над нещата. 

Аз обаче имам друга теория. 

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

Наистина е тъпо да не можеш да триеш мненията си, но това е друго. Ала това няма да изтрия. 

 

Сега за Максим - Максим, можеш да бъдеш разбран сам от човек, който е живял в Германия. Учила съм в най-престижния университет в Германия - Хайделберг, едно вълшебно място за науката. Аз обичам тази държава, обичам хората там, те ми показаха какво е да си добър човек, какво е да се притечеш на помощ, какво е да си съпричастна душа. 

Това е уникална държава, прекрасна, удивителна  - научи ме на дисциплина, на ред, на последователност, на това, че човек трябва да изпълнява обещанията си, да е верен на каузата си, да е отдаден, да има душа и сърце за онова което прави.

Научи ме да планирам ежедневието си и приоритетите си. Немската школа е страшна. 

 

Ние има какво да научим от немската школа, но какво ще я научим ние нея.

 

И пак ще се върна там, този начин на мислене ми липсва страшно, липсва този начин на общуване. 

Изобщо, нормално е да ти липсват нормалните хора. 

Редактирано от Лиула
Линк към коментар
Share on other sites

Може би тук не е мястото, а може би е - да попитам - какво правят българските мъже на 30 години при родителите си. Това явно е супер модел.

И моля ви, не ми споменявайте пасторални картини от вашия живот, защото това не е животът.

Слушала съм колко сте независими, колко сте независи и колко сте над нещата.

Аз обаче имам друга теория.

---------------

Чудесен повод да се разсеем ....Закачка :)

Некрасиво е да питам за този , забележителен български мъж . Така че разказвам .:) Едно време мъжете ходеха воиници .Когато синът замина , майка му година не бе , на себе си .Това като външен поглед :) .Може би , като жена , ще ти е по ясно ...

друго----Снахата готви много добре (кафе) .Сега той може да избира между секс и всичко останало . Да всичко , ако и аз съм достатъчно умен . А моя стимул е ясен , 200лв. не стигат .

:) край на закачката .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Александър, благодаря за закачката. Все пак е свързано с нещо важно. 

Съвременният човек, който вече няма нищо общо с идеологията на 7-те чакри, а е вече с 9 енергийни центъра, съзрява по-бавно. Нужно му е повече време за осъзнаване и това е ролята му в сегашната еволюция. Съвременният човек започва вътрешно да се отделя от семейството около 30 години, а започва да "пораства" около 42. 

Да го оставим да изживее детството си!

Носи се навсякъде наистина инерцията от миналите поколения за женитба на 15 и къща с каруц с два вола на 20. 

Абе всякакви бабешки идеологии се носят. Нямат си друга работа. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ето една препратка за ползата от парите , любовта към живота ,и работа в чужбина . :)

 

Мнозина казват сега: „Чакай да видим каква е окултната наука!“ Окултната наука е пълна с методи, методи, но много скъпи. Този метод е един от простите методи, но е много евтин. Като си туриш ръката на гърба на мечката, и космите ти ще настръхнат, но като направите 2–3 опита, ще видите резултата. „Ами ако ме сграбче, ако направи това-онова?“ Казвам на някои: Хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици. Ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си. Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната си. Ето где е голямата мечка, която ще срещнеш. Ще уповаваш на себе си. Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна – ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстенът си държиш. Не, ни пръстен, ни кесия, ни чепичета. Не, там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка от тази не съм виждал“. В един голям град да нямаш нито един познат! Аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има в човека!

взето от : Ще хвърля мрежата

Линк към коментар
Share on other sites

Продължава да се транспонира това клише, че видите ли всички емигрирали, са отишли в чужбина само заради парите. Еми грешите и то много. На нас просто не ни понесе задушаващата посредствена и изкривена атмосфера в България. Има хора, които са заминали заради парите, но повечето от тях не са заминали защото им е хрумнало да печелят повече пари, а защото не са могли да изхранват семействата си в България. Инстинкт за самосъхранение-след като в България не е имало възможност да изхранят семействата си, са заминали. Виновни ли са за нещо? Хайде да спрем да ги плашим с мечки и самота а?

В днешно време не е никакъв проблем да имаш познати ако си  в голям западен град. Можеш да се запишеш и да ходиш на различни мероприятия в различни групи, където се запознаваш с нови хора. Например на фитнес-студио, на йога, да пееш в хор, да се запишеш в някой спортен отбор. Оттам правиш приятелства, излизаш на кафе и нямаш никакъв проблем.

Аз предпочитам да се запознавам с хора от други националности и култури, защото са ми по-интересни. Българите са ми скучни, хладни и неспособни да отворят сърцето си, цял живот съм общувал с българи и вече няма какво да привлече моя интерес към тях. Общуването с хора от други националностти ме обогатява много повече, мога да чуя различни гледки точки, а не да се предъвкват онези, които са популярни в България.

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

Максиме, на едно ниво всички имаме едно и също - връзката с Бог. Дали сме българи или германци - просто една проява на Духа. Нищо повече. Доколко съзнаваме връзката си с Него - там са големите различия. 

Дали съм в България или в Германия, дали в друга държава - имам си задача и трябва да я изпълня. Затова съм тук, на Земята. Ако трябва да съм в Хондурас - сигурно ще стигна до там, за да преместя пет камъчета. Фигуративно казано. 

 

Чувстваш се добре - някъде си, значи всичко е наред. Аз се чувствам добре - някъде си - всичко е наред. Да се убеждаваме на кой колко му е удобно - някъде си - няма смисъл. Важното е да си свършим работата, за която сме се родили. Всеки има задачи за изпълнение в живота си, та дори и да е посаждането на едно дърво, създаването на една метеорологична карта или изпяването на една песен.

Линк към коментар
Share on other sites

Продължава да се транспонира това клише, че видите ли всички емигрирали, са отишли в чужбина само заради парите. Еми грешите и то много. На нас просто не ни понесе задушаващата посредствена и изкривена атмосфера в България. Има хора, които са заминали заради парите, но повечето от тях не са заминали защото им е хрумнало да печелят повече пари, а защото не са могли да изхранват семействата си в България. Инстинкт за самосъхранение-след като в България не е имало възможност да изхранят семействата си, са заминали. Виновни ли са за нещо? Хайде да спрем да ги плашим с мечки и самота а?

В днешно време не е никакъв проблем да имаш познати ако си  в голям западен град. Можеш да се запишеш и да ходиш на различни мероприятия в различни групи, където се запознаваш с нови хора. Например на фитнес-студио, на йога, да пееш в хор, да се запишеш в някой спортен отбор. Оттам правиш приятелства, излизаш на кафе и нямаш никакъв проблем.

Аз предпочитам да се запознавам с хора от други националности и култури, защото са ми по-интересни. Българите са ми скучни, хладни и неспособни да отворят сърцето си, цял живот съм общувал с българи и вече няма какво да привлече моя интерес към тях. Общуването с хора от други националностти ме обогатява много повече, мога да чуя различни гледки точки, а не да се предъвкват онези, които са популярни в България.

Извинявай .Не това визирах , което пишеш .Имам роднини в Пернишко ,Благоевградско . Кой е сляп че да не вижда , просто хляб няма . Но това е друг не интересен в момента въпрос .Въпроса е не какво днес ще ям . Въпроса е какво ще правя с живота си за напред . До сега не съм просил .Предполагам защото никога не съм се оплаквал и не съм спирал да мисля как да подобря моя живот и средата на около . Въпроса е как мисленето определя битието .------------------виж мнение 126  ---то не визира никой емигрант . То е принципно.

Примера  с мечката ---не си го прочел .Той е за окултни ученици .В този форум си мислех че е важно да разглеждаме обикновените житейски ситуации, през призмата на езотеричните ценности ..В примера се казва  Скрити богатства има в човека!  един от изводите е да търсим силата и богатствата в себе си .... Който ги открие ,става Човек . Дънов ни е говорил че  от обикновени роби на обстоятелствата , можем да станем свободни хора .Но трябва да търсим и изучаваме причините .

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Езотерично-окултни глупости не ми се слушат! Тази тема е в един реален раздел "Човешките взаомоотношения", и не мисля, че е уместно да се вмъкват окултни бръщолевения. Те не са ми интересни. Дори, когато имах допир с това учение никога не съм допускал, че съществуват тези неща, в които мнозина се опитват да вярват. Оценявах други неща в това учение, практическата мъдрост, а не някакви "скрити" неща. Няма такова нещо за мен. Аз съм реалист и обичам реалните неща, които ни заобикалят, а не измислените...

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

:) Какво по реално от чувствата които изпитваш . :) Какво по реално от способността да се контролираш .

човек живее както може .Ако има желание променя възможностите си и от там и живота си . 

 Мислех само да избърша сълзите ти .Престарал съм се

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Максим, никой не е пророк в собствената си държава, е казано.

Ала това е извинение пред страха да сме различни.

 

Гьоте е бил пророк в собствената си страна, нали, както и други.

Това бягство ме плаши, дълбоко ти казвам - няма да бъдеш разбран. 

Отрицанието е първа патерица на компенсацията, и втори стълб на егото. 

 

Досега спорех с други хора, тази нация е обречена и няма сила на този свят, която да ме оповергае. 

Линк към коментар
Share on other sites

Езотерично-окултни глупости не ми се слушат! Тази тема е в един реален раздел "Човешките взаомоотношения", и не мисля, че е уместно да се вмъкват окултни бръщолевения. Те не са ми интересни. Дори, когато имах допир с това учение никога не съм допускал, че съществуват тези неща, в които мнозина се опитват да вярват. Оценявах други неща в това учение, практическата мъдрост, а не някакви "скрити" неща. Няма такова нещо за мен. Аз съм реалист и обичам реалните неща, които ни заобикалят, а не измислените...

Има няколко степени в общуването .Една всички неоснователно презирайки я наричаме --клюкарстване--.То е  ,когато си говорим без да обръщаме внимание на казаното от другия , като се наслаждаваме на присъствието му и възможността да покажем нещо свое . Друга е спора --когато използваме някаква идея ,въртейки я като инструмент , използвайки всички достъпни  начини , за постигане на цел . Която може и да не е свързана със темата на спора .Друга степен е , когато говорещите използват думите за споделяне и разглеждане на идеи .Тя е естествено последствие и разбиране на първите две , от което се ражда способността за различаване на факт от мнение .Това е езотерично знание ,което като дете са те учели .То е скрито само докато си стискаш очите .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Най-голямата езотерика е да знаеш нещо полезно, колкото и просто и не-езотерично да е, но да го прилагаш всеки ден в живота си. Ей това е висша мистика :) 

 

Гледните точки са за това да ги има. Може да са противоположни - още по-добре. Защо аз продължавам още да дъвча темата тука? Ами Максим, то не става друма за гледната точка. Поне от това, което пишеш като съдържание, начин и форма, на мен ми се струва, че някъде в миналото лежат твои си моменти даже може би в семейството, които те карат да виждаш България по един определен начин. А най-езотеричното и същевременно най-неезотеричното и поглед към реалността е да се сетиш кои са тези моменти. Най-малкото гледната ти точка ще стане още по-интересна ;) 

Линк към коментар
Share on other sites

Нищо не лежи в миналото ми. Имах щастливо детство и юношество. След това постепенно видях, че тези нрави, които се ширят там не са моите и се махнах. Пребиват човек до смърт в МОЛ-а само защото не бил облечен добре...Тази държава е превъртяла тотално. Аз съм различен, за мен няма живот и бъдеще в България. Нямам проблеми в семейството, всяка година се връщам и се радвам да видя родителите и роднините си.

Линк към коментар
Share on other sites

Все още ми убягва целта на някои от писанията по-горе. Ако тя е да се убедят четящите, че в Германия животът е по-подреден и дава повече възможности за живот при по-висок стандарт - това всички го знаят. В същото време се правят опити да се представи действителността в България такава, каквато не е. Нещата не са чак толкова зле и никак не са безнадеждни. Аз виждам възможности. Сигурно има и възможности, които не виждам. И няма нужда да убеждавам никого в съществуването им, както и няма нужда който и да е да ме убеждава в липсата им.

 

Засега темата ми звучи като: "Аз се махнах, а вие останалите в България сте обречени". Е да, ама аз не мисля така.

Линк към коментар
Share on other sites

Много са хората, които не мислят така. Лично на мен ми омръзна от негативизъм в тази тема, а и не само в тази, другата подобна е "България, ще я бъде ли?". Не виждам повече смисъл да се обсъжда само една гледна точка, която е крайна и неблагодатна за нормалния човек, който гледа съзидателно на живота. Прав им път на всички, които не могат да намерят място под слънцето в България, такива хора има и в другите страни, неоценени, недостатъчно реализирани и неразбрани.

 

Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Аз избрах да живея и да се развивам в България, както и още много качествени хора, с които комуникирам, които са част от приятелския ми кръг и други на които се възхищавам.

 

Сега е моментът да се гради нова България, така, че предпочитам да запретна ръкави и да работя вместо да се оплаквам на този и на онзи. Нека всеки си върши работата, пък да видим дали няма да се развиваме, дали няма да направим научните си открития, да оставим следа в световната култура и дали няма да се движим напред.

 

И сега има българи, които го правят и никога не съм чула и видяла по този начин да плюят България и българите, хора със световни постижения, със световни награди и приноси. Така, че всеки може да си направи изводите, кои са посредствените, кои са успелите. Човек е толкова голям, колкото мечтите си. Както казват американците "Think big!". А такива българи има много и от представителната извадка на интелигентните и на не чак толкова интелигентните. Има хора, които работят, които са един вид пионери и иноватори и ще постигнат много, не само в България, но и по света, радвам се, че познавам работата на тези хора, а много от тях и лично. Преоткрих ги, когато самата аз израснах, когато самата аз реших да си дам шанс и на себе си и на България. Няма какво да се тровим с поредната порция омраза.

Линк към коментар
Share on other sites

Държа да отбележа, че аз не съм "недостатъчно реализиран". Защитил съм дисертация в България и след това съм преподавал в университет... Омръзна ми да обяснявам поради какви причини съм се махнал и те нямат НИЩО ОБЩО с реализацията или с парите!

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина никой не се интересува повече от това. Да си жив и здрав! До колкото знам си защитил дисертация и си преподавал в Шуменски университет, не че е лошо, но в Шумен наистина няма много възможности.

 

Не бих искала да обезценя постигнатото от теб в България, но всеки докторант преподава в университет, с това се занимавам вече 3 години, а и не къде да е, а към Национална Художествена Академия. Не бих искала и да проповядвам конформизъм и философията на "Преклонена глава, брадва не я сече", знам, че е трудно в академичните среди, понякога е просто въпрос на късмет и напасване на характер и идеологии, но все пак гледам позитивно на тези реалности. Да не говорим колко субективно е изкуството само по себе си, всеки ден се сблъсквам с противоречиви мнения и критерии.

 

Тук става дума за друго, защо големите капацитети в областта си не заклеймяват по този начин родината си, не са малко все пак. Всеки познава проблемите на България, но какво прави за нейното развитие и за собственото си е отделен въпрос. 

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...