Чужбина и любовта като стимул.

[АлександърТ.А.]

Изобщо не се изненадвам от заформилата се дискусия. ))

--Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора,

--Българинът просто си е такъв-несретник

Значи за мен става дума ? Само че винаги съм се мислел за щастлив човек .

--Не знам кой може да си мисли за нарастващата глобализация като нещо различно от мнението на Станимир .

--Този мазохизъм си съществува от край време , още преди да можем да работим там ,във подредения живот .....

--Тук не обсъждаме кой като какъв се самоопределя Май точно това е гвоздеят . Ако съм лекар , ще приказвам точно както го прави Максим . И ще приличам на преждевременно отбито сукалче .И аз ще съм прав и дойката ще е права ...Е поне ще имам избор,зад граница , да се почувствам част от глобалното човечество .

--Също мисля , не бих упреквал баща си че едва проходил ме праща да паса чужди гъски . ..

--Това е мъката , невъзможността да се откъсна от бляновете с които съм израсъл и да видя реалното ,То зависи само от мен ,От моите усилия да се стиковам с другите .Болезнената неудовлетвореност , показва само , че трябва да търся още , Че не съм на правилното място .

ппНали виждате какво става с шефа на пощите . Какво ще стане ?Къде са честните хора ? Има ги но не са достатъчно .Плюенето е важно , но е само първата стъпка за подготовка на почвата . Сега е време за работа . Да намаляват тези мислещите за ,,Аз" като за независима единица ...Обществото го правим , като се събираме .За съжаление не можем да отстраним изоставащите .Едно сме .

[Лиула]

 

Твърде удобно е да не забелязваме и да не коментираме конкретни примери, които обаче са ни неудобни за тезата. И в същото време като от популярна диагноза от съвременния свят  (изкривяване, генерализация и изтриване) - да живеем в една своя лично удобна "карта, която не е територията". Може би не е темата, но психотерапевтите тук добре разбират за какво иде реч. 

 

Може би, обаче, наистина е добра идея да има все пак една тема - нещо като яма за душевни боклуци, в която да влизат само тези, които имат какво и кого да плюят.

 

Критиката не е плюене, лесно е да се сложи подобен етикет: за по-лесно. 

Колкото до психолозите - точно те, но онези - които отдавна се занимават с народопсихология, както и социалните антрополози, наричат българското общество, обобщения образ на България, с изключително нелицеприятни имена и епитети. Защото просто това е истината.

 

А който не иска да я види и иска да я замени с нещо друго, ок - това се нарича компенсация. Но най-големия проблем на българина е неговата емоционална инвалидност. Която прозира отляво и отдясно, направо е страшно.

 

И в темата според мен изобщо не става дума за българи Vs емигранти, не става дума и за икономическа емиграция, не става дума какви прекрасни земи имаме, зеленчуци и плодове (отново митове), уникална природа - тази в Нова Зеландия е по-уникална, защото е ендемична и т.н.

 

Става дума за свободата на всеки да избере пътищата си, да бъде свободен - в общество, в което клюката е на първо място, вренето в чуждата паница, обсъждането на чуждата паница (и в този форум примери - много има), правенето на помен с чужди пити - лепкавото усещане не те напуска нито за миг, още повече, ако не си от ентусиастите, които предпочитат да казват на черното бяло.

 

Много емигранти са с години напред, с десетилетия. Цели фамилии успешни хора: от Аржентина, през Европа до Австралия.

Намирам това за чудесно и им желая успех. 

[Станимир]

Не може всички държави да имат висок стандарт. Теоретически е невъзможно при съществуващия икономически и политически модел. Не може и прекалено много хора да живеят с висок стандарт. Нека не се заблуждаваме - високият стандарт в някои държави е за сметка на всички останали, както и високият стандарт с който живеят някои хора е за сматка на всички останали. България няма да има висок стандарт, без значение кой какво прави по въпроса. Поне не скоро. Хайде да не обвиняваме този или онзи народ или пък да ги превъзнасяме. Всички империи досега са се градяли върху кръв, грабежи и експлоатация на по-слабите. Сега нещата са прикрити, но са си същите. А хората и тук и там са си същите, само че стадото там е по-задоволено от стадото тук.

 

Не може, защото опровергава модела за равенството между хората.

Не богатите са богати, защото другите са бедни, ама че йезуитско изказване.

Бедните са бедни, защото толкова могат. И защото живеят в архетипни модели, отдавна отречени от модерните общества.

Познавам достатъчно богати идиоти. Познавам и достатъчно богати хора, които не са идиоти, но пък и не блестят с никакви особени качества. Да, познавам и няколко, които се открояват от масата, но те са малко. И знам как всички изброени са спечелили парите си. А има и такива, които спечелили пари със собствени усилия, след това ги губят, въпреки качествата, които притежават. Познавам и такива, които действат разумно, но са смачкани от действителността - корупция, нечестни игри и т.н. и въпреки качествата си не са успели да забогатеят.

Богатите са богати, не защото другите са бедни, това къде го прочете. Но богатите въпреки че осигуряват някакъв стандарт на бедните, в същото време пречат този стандарт да надскочи допуснатото от богатите равнище. И бедните не могат да направят нищо по въпроса, каквито и качества да притежават. Ако аз развивам някакъв бизнес и разполагам със средства, да кажем 10 милиона, никой с по-малко от един милион, с каквито и качества да разполага няма да може да си завоюва място в моята ниша. И ще го смачкам не с някакви качества, а с парите си.

[Станимир]

Колкото до емигрантите... ами да, който е успял да намери своето място в чужбина - браво на него. Само че е добре да се замисли, че ако имигрантите станат прекалено много, то стандартът на държавата в която мигрира ще падне, и то може би рязко. Няма значение дали мигрират специалисти или неспециалисти, т.е. общи работници - стандартът винаги пада. Няма смисъл да се плюе по държавата от която си дошъл. Ако човек може да промени нещо - добре. Ако не може...

[Максим]

Каква е логиката в твърдението ти, че стандартът на държавата "ще падне"? Емигрантите и те имат глава на раменете си, и те работят и произвеждат продукт, каква е разликата в това дали местен ще върши тази работа или емигрант???

Както по-горе се каза-критиката не означава плюене.

Кри́тика (от фр. critique из др.-греч.-  κριτική τέχνη «искусство разбирать, суждение») — есть анализ, оценка и суждение о явлениях какой-либо из областей человеческой деятельности.

Задачами критики являются:

• выявление противоречий;
• выявление ошибок и их разбор
• разбор (анализ), обсуждение чего-либо с целью дать оценку;
• отрицательное суждение о чём-либо (в искусстве, общественной жизни и т. д.), указание недостатков;
• исследование, научная проверка достоверности, подлинности чего-либо (например, критика текста, критика исторических источников).
• отзыв, обсуждение чего-либо с целью выразить свою точку зрения.
• оценка.

 

Ако не ви харесва просто не коментирайте повече, а приемете нашата гледна точка без да се опитвате да сложите самоуспокояващ похлупак, защо се чувствате длъжни да влезете в ролята на адвокат на държавата? Ако сте наистина убедени в правотата си няма да изпитвате нужда да доказвате отново и отново мнението си.

[Донка]

Ами ние отдавна сме я приели - разбираме ви защо не оставате в България, защо не харесвате много неща тук, разбираме дори защо ни плюете... Приемаме го с любов, защото ви даваме свободата да сте такива каквито сте ида сте добри за себе си. Радваме се, че сте си намерили своето място и сте доволни и виждате перспектива. 

 

Това, което не разбираме е, защо вие не ни отговаряте по същия начин - с уважение към нашия избор и нашата свобода и право да се чувстваме щастливи и реализирани там, където вие не сте намерили възможности. Защо на всяка цена искате да ни убедите, че правото и истината е на ваша страна, а ние сме сгрешили или сме слабаци или мутри или глупаци, защото не сме постъпили като вас, защото не мислим като вас? 

 

Интересно наистина? 

[Sirma]

Омм, оммм ...

Къде са тези щастливци !? 

За коя страна става изобщо въпрос.

За тази в, която хората се определят за най-нещастните в света...за същата ли .

За тези от филма на Миролюба Бенатова "Народ под наем".

За тази , където Янка Рупкина пяла заедно с моята леля в Мистерията на българските гласове и

получили Грами -казва , че и идва да се запали пред парламента .

 

О, аз обичам родината си и хората , мнозинството са наистина прекрасни .

Обичам въобще всички балканци .И сърби и македонци и гърци .

Харесвам и Костурица и неговата философия , че не трябва да ставаме 

като другите , че носим много ценни качества , Но ...не съм кон с капаци 

и ВИЖДАМ , че милия ми народ не е щастлив .

Поне не толкова , колкото заслужава .

[Донка]

А вие попитахте ли този народ? Или съдите по външен вид? Или по себе си? 

[Sirma]

Вие съдите по себе си .

И по ваши познати .

Аз имам очи и сърце да виждам , че много хора не са от щастливците .

Независимо ти как се чувстваш , човек е част от цялото общество .

Това чувство се нарича емпатия .Да не живееш единствено в своя 

егоистичен свят -това е реалността  - без розовите 

очила и ефирните пеперуди със златен прашец в тихата нощ.

[Inatari]

Изобщо не се изненадвам от заформилата се дискусия. ))

--Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора,

--Българинът просто си е такъв-несретник

Значи за мен става дума ? Само че винаги съм се мислел за щастлив човек .

 

--Не знам кой може да си мисли за нарастващата глобализация като нещо различно от мнението на Станимир .

--Този мазохизъм си съществува от край време , още преди да можем да работим там ,във подредения живот .....

 

--Тук не обсъждаме кой като какъв се самоопределя   Май точно това е гвоздеят  . Ако съм лекар , ще приказвам точно както го прави Максим  . И ще приличам на преждевременно отбито сукалче   .И аз ще съм прав и дойката ще е права ...Е поне ще имам избор,зад граница , да се почувствам част от глобалното човечество .

 

--Също мисля , не бих упреквал баща си че едва проходил ме праща да паса чужди гъски . ..

 

--Това е мъката , невъзможността да се откъсна от бляновете  с които съм израсъл и да видя  реалното ,То зависи само от мен ,От моите усилия да се стиковам с другите .Болезнената неудовлетвореност , показва само , че трябва да търся още , Че не съм на правилното място .  

            

Александър, много моля, когато използваш мои думи, в какъвто и да е контекст да ме цитираш както трябва, не понасям подобно отношение, все едно сме въвлечени в някакъв махленски разговор и много жалко за теб, ако се опитваш да иронизираш думите ми за космополитния човек, защото това говори за приемственост няма да казвам на чии думи  и неговата "мистична капсолираност ", фанатични уклони в разбирането на световната конспирация на развитите общества. 

Когато човек се опитва да каже нещо е добре да изходи първо от собственото си мислене и идеи, а не иронизирайки и отричайки нечие чуждо. 

Твоя работа е дали ще се усещаш глобално "пасейки чуждите гъски" или ще си разшириш малко съзнанието в тази посока.

Редактирано Март 19, 2015 от Inatari

[Донка]

Когато човек "вижда с очи и сърце", той обикновено гледа..... в огледалото.

[АлександърТ.А.]

Ина , Разбирам думите ти така:

1--Мислиш , моите думи са към тебе

2--мислиш , че те критикувам

3--не допускаш че моето желание е в обратна посока , може би .

Значи мислел съм едно , на листа друго .

Благодаря ти . Още се уча да приказвам .Пак ще прочета написаното .

[Inatari]

Ще се радвам наистина да е така. Извинявай за реакцията ми, ако и аз съм те засегнала, но аз много бързо паля, какво да се прави.

[Лиула]

А вие попитахте ли този народ? Или съдите по външен вид? Или по себе си? 

 

Да, народът е питан многократно, ала не може да избира.

 

Достатъчен е фактът, историята с професор Чирков, как му отнеха болницата. След интриги. А той изпрати най-добрите студенти на стажове къде ли не.

И още по-високо. И сега те го плюят, вече мастити професори, ала не напускащи креслата зад бюрата си.

 

Чичо ми сега има клиника в Милоуки, беше един от най-добрите стажанти на професор Чирков. И след лична препоръка, той започна кариерата си в САЩ. Това правят отдадените хора, не се занимават с дребни интриги, с клюки, не се хвалят колко са велики и кой е правият, те просто действат.

Ето защо ще има емигранти и ето защо тук интелектът не може да вирее в сродна среда.

Слава богу, че работя в чужда фирма и че собствениците не са българи и че не занимават с клюките си, с ежедневието си, с дребните си задачи.

 

А когато говорим отново за българи, то над всички стои Петър Увалиев, ала къде са такива българи, че дори и повечето не го знаят кой е???

Ами Буров? Отличителен белег на интелекта е, че е космополитен, той не защитава територии, той защитава интелекта си. Битието на интелекта сред морето от празноглавие.

И иска да живее добре, за да има изобщо смисъл битието му. Работи, работи, работи. 

[АлександърТ.А.]

Ще се радвам наистина да е така. Извинявай за реакцията ми, ако и аз съм те засегнала, но аз много бързо паля, какво да се прави.

Не , не си ме засегнала .Наистина изобщо не мислех за теб когато пишех .Използувах това------Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора,       като отправна точка , да изкажа огорчението си   от тази позиция (на мазохиста) . Защото тя не води до никъде ,ако не е последвана от конкретни действия .

Абстрахирайки се от емоциите на писаниците и връщайки се към заглавието .При положение че съм на 20 г. , няма съмнение от посоката на решенията ми . Първо човек се оглежда около себе си . Усилията ще бъдат насочени към местните условия .Това е голяма тема ,базирана на факта , че мама не ме е родила инженер ,банкер , шофьор .И повярвайте човешките възможности за реализация са огромни ...Но не се чувствам и като Дон Кихот , ще се радвам от възможностите  зад граница .

Не разбирам какъв е този мазохизъм на много емигрирали, хора        Не мисля че това е черта отличаваща  емигриралите , има го  навсякъде сред нас .Разбирам , че всеки обръща ,,обсъжданото " по начин да бъде видна гледната му точка . За това използвах ---  -Българинът просто си е такъв-несретник-------- дано се види , че това е оплакване . Но кого съжаляваме ?----------------------в ,, зората на демокрацията" , когато много се ценеше престижната работа , познавах един младеж .Чистеше входовете на няколко блока .Като виц беше закачката му с едно момиче от квартала . За нейното отношение ,от начало и след като го засякла да качва кофите на белия си мерцедес .

Та темата е по скоро за вътрешните преживявания , на фона на външните неразбории .

---Изв.се ,,,викат ме на кафе .....Приятен ден .

[Inatari]

Александър, ако обърнеш внимание по-надолу в същия този пост пиша, че не разделям българите на емигранти и остнали, говоря за корените ни и чисто националното съзнание, което знам, че битува във всеки от нас под някаква форма и под многото пластове.

 

Намирам много от болезнените теми, които повдигат някои от участващите в дискусията за верни, но все пак не виждам нищо градивно, нищо, което би ми послужило за добра отправна точка на съществуване и формиране на съзнанието ми, което да е с положителен знак, това е единственото ми притеснение и възражение срещу онези, които критикуват.

 

Всеки е  формиран  и функционира като изградена личност, но така както съм устроена аз винаги търся съзидателното, креативното в живота, като тук не визирам само професията си, а възможността да се приеме живота като творчески процес. Всичко това ме кара да аксептирам лошите условия, дефицита на справедливост, дефицита на колегиалност, на които съм свидетел и да продължа да гледам напред, като съм отворена за света, пътувам и обменям опит с чуждестранни колеги и приятели.

 

Мисля,че това е от съществено значение, човек да е отворен към света и чуждите култури и да се стреми да ги опознава. Това ме зарежда и ми дава един по пълен изглед върху условията на съвременността, върху духа на времето, в което живеем.

 

От друга страна се опитвам да разпространя и българската култура и език и приемам това като кауза, в която всеки един човек на изкуството в България е добре да се припознае. Защото ние сме непознати за по-голямата част от света, а това е просто тъжно.

 

Били сме изолирани толкова време от световната политика и арт сцена, не ни остана и време да се порадваме на свободата си, въпреки, че моето поколение е много по-пътуващо, космополитно и отворено за света.

 

За много от връстниците ми няма езикови бариери, нито такива в кулурно отношение, тъй като самите те са на международно ниво и ние "знаем" за всичко онова, което се случва в света в тези дисциплини, в които сме се специализирали, участваме в международни изложения и форуми, пътуваме и черпим от огромните резерви на широкия свят.

 

Въпреки това пак казвам, много е важно самосъзнанието и самоопределението , независимо от мястото на живеене.

Редактирано Март 20, 2015 от Inatari

[Максим]

Не мислиш ли, че самоуспокояването как всичко в България е розово и прекрасно също не води до нищо креативно? Тук в този форум  преди 10 години преобладаваха почти на 99% изцяло само позитивни розови мисли, включително и моите включвания бяха само позитивни. Но сега след 10 години виждам, че същите тези хора продължават да живеят в измисления си розов свят и не желаят да прогледнат за реалността. По този начин те не са направили нито стъпка напред. Защото духовността и осъзнатостта е именно и способността да виждаш нещата такива, каквито са, а не да се опитваш да ги заобиколиш и да виждаш само онези, които са изгодни на егото ти. Именно липсата на удовлетвореност от обкръщаващата те в България среда може да предизвика развитие у теб. Самоуспокоението как всичко е прекрасно води до самозалъгване и продължаващо кротуване и мълчаливо съжителстване с нещата, които наоколо не са наред. По този начин нито променяш себе си, нито променяш средата около теб. За да пожелаеш промяна първо трябва да си недоволен от онова, което ти се предлага, т.е. трябва да свалиш розовите очила.

Ето защо смятам, че способността на критичен поглед е стъпка напред в духовното развитие. Навремето младите хора в западните общества разклатиха и свалиха закостенелите снобски общества именно с усещане на неудовлетворение и показване на това неудовлетворение, културната революция-поколението на 1968-ма. Така се прави, първо идва неудовлетворението, после идва действието, което довежда до промяната. С живуркане и мнимо доволстване не се създават герои!

[АлександърТ.А.]

Не мислиш ли, че самоуспокояването как всичко в България е розово и прекрасно също не води до нищо креативно? Тук в този форум  преди 10 години преобладаваха почти на 99% изцяло само позитивни розови мисли, включително и моите включвания бяха само позитивни. Но сега след 10 години виждам, че същите тези хора продължават да живеят в измисления си розов свят и не желаят да прогледнат за реалността. По този начин те не са направили нито стъпка напред. Защото духовността и осъзнатостта е именно и способността да виждаш нещата такива, каквито са, а не да се опитваш да ги заобиколиш и да виждаш само онези, които са изгодни на егото ти. Именно липсата на удовлетвореност от обкръщаващата те в България среда може да предизвика развитие у теб. Самоуспокоението как всичко е прекрасно води до самозалъгване и продължаващо кротуване и мълчаливо съжителстване с нещата, които наоколо не са наред. По този начин нито променяш себе си, нито променяш средата около теб. За да пожелаеш промяна първо трябва да си недоволен от онова, което ти се предлага, т.е. трябва да свалиш розовите очила.

Ето защо смятам, че способността на критичен поглед е стъпка напред в духовното развитие. Навремето младите хора в западните общества разклатиха и свалиха закостенелите снобски общества именно с усещане на неудовлетворение и показване на това неудовлетворение, културната революция-поколението на 1968-ма. Така се прави, първо идва неудовлетворението, после идва действието, което довежда до промяната. С живуркане и мнимо доволстване не се създават герои!

Абсолютно си прав . Дори не желая да прегърнеш моята гл. точка , за която  това е  омръзнал рефрен , на нова песен .

За това  хипотетично , питам : какво предлагаш ?

Ако имаше лесен отговор , нямаше да има и този проблем . Като се има в пред вид истината казана от Станимир , можем да видим че пътя е в (както и ти  казваш) , в духовното развитие на личностите .И от там промяна в общуването .....Да това е неприемлив път за живеещия сега ,нетърпеливия ..........(голяма тема)......

Не се заблуждавай че някому липсва критичен поглед .Е различия има , най вече в огласяването му . Дори и отчитано като стъпка напред ,  ,,свободно" изказаното  слово  повече е теоретично . Сега просто ,,шефовете" са повече и създават илюзия за свобода със разприте си .

Но да се върнем към любовта в заглавието .Нека всеки каже нещо ....Мисля че точно любовта е силата правеща живота розов а морето до колене . Голяма сила е . Само с нея можеш да прецапаш същото море , в  което другите се давят .

Максим ---,,Спрях да вярвам в каквито и да е религии. Тук много малко хора вярват в такива неща, защото имат всичко. Смятам, че религията е заместител в живот, в който има много липси и малко знание."---Мисля много млад си тръгнал по този път . При естественото развитие , живота те води .Той , стимулира  развитието на  всички човешки качества . За това , миналата година Божидар постоянно говореше за невъзможността , ума да ни изведе от блатото . Празното абстрактно мислене води в блатото . Ключа е в празното ( без жива връзка с живота) ...Живота е неразделното и хубаво и лошо .

 

Редактирано Март 20, 2015 от АлександърТ.А.

[Максим]

Любовта не противоречи на критиката. Те могат да вървят заедно. Бащата или майката критикуват детето си понякога, но това не премахва любовта им към него нали?

Нещо не ми стана ясно, на едно място твърдиш, че си 20-годишен, а на друго, че помниш зората на демокрацията, как се връзва това?

[АлександърТ.А.]

Да , не противоречи .

20 годишен ?----говоря с картини .Образа на 20 годишния е  амбиция . нетърпение за действие .

 

.

Редактирано Март 20, 2015 от АлександърТ.А.

[B__]

ха ха ха, не забравяйте, че й Бай Ганьо бе известно време емигрант. ..... но поне по логиката на Максим не е мутра щом не си е стоял в България. 

[АлександърТ.А.]

Любовта не противоречи на критиката. Те могат да вървят заедно. Бащата или майката критикуват детето си понякога, но това не премахва любовта им към него нали?

 

Да , не противоречи ... Проверка на положението е отговора , на въпроса -- е ли , сегашното ми мнение , само , опит за разяснение ? Правилно ли е   мнението на другия? .

пп

достоверно е спрямо себе си .

Редактирано Март 21, 2015 от АлександърТ.А.

[Донка]

Критиката към детето е НАПЪЛНО  погрешен подход, който води към фатални изкривявания на психиката. Ако и да настъпи някоя привидно положителна промяна, то можете да сте сигурни - казва ви го един успешен учител с 35 г. стаж - дълбоко скрито в съзнанието и в личността на този човек остават "тръни", които постепенно и сигурно съсипват вътрешния му свят. Идете в подфорум психотерапия онлайн и ще видите невинните жертви на едно критично поколение родители. 

Добрите резултати се получават, ако човек вярва в доброто в детето, открива го, колкото и малко и безполезно да изглежда то и го развива и подкрепя спокойно и с любов и одобрение. 

Сега от литературна гледна точка - Сократ е изтълкуван превратно (както се е случило с много мъдреци) - той не е казал - който е доволен е прасе, а който е недоволен е човек. Неговата мисъл гласи: 

• По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе.        което не е същото. 
  Но същият този Сократ казва и друго:
• Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата.
• Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.
  И накрая - моята любима формула от Учителя - искрено я препоръчвам на всички, тя ми промени живота и на близките ми към добро. 

 

   

 

Винаги се радвайте. За всичко благодарете.

Духа не угасвайте. Непрестанно се молете. (3 пъти)

 

Не очаквам, че злото в този свят ще изчезне - то е нужно (чели сте Науката и възпитанието, надявам се), нито пък очаквам, че критиката и критиците ще изчезнат - канализацията е необходима, както и водопроводът. Все отнякъде трябва да изтича мътната вода. Но критиката не гради, а само със събаряне и изхвърляне не се строи къща - иска се и създаване на добро - с любов. Е, като има толкова много желаещи за канализация, аз пък съм избрала да градя с любов. 

нека всеки добре си върши работата

[Inatari]

Не мислиш ли, че самоуспокояването как всичко в България е розово и прекрасно също не води до нищо креативно? Тук в този форум  преди 10 години преобладаваха почти на 99% изцяло само позитивни розови мисли, включително и моите включвания бяха само позитивни. Но сега след 10 години виждам, че същите тези хора продължават да живеят в измисления си розов свят и не желаят да прогледнат за реалността. По този начин те не са направили нито стъпка напред. Защото духовността и осъзнатостта е именно и способността да виждаш нещата такива, каквито са, а не да се опитваш да ги заобиколиш и да виждаш само онези, които са изгодни на егото ти. Именно липсата на удовлетвореност от обкръщаващата те в България среда може да предизвика развитие у теб. Самоуспокоението как всичко е прекрасно води до самозалъгване и продължаващо кротуване и мълчаливо съжителстване с нещата, които наоколо не са наред. По този начин нито променяш себе си, нито променяш средата около теб. За да пожелаеш промяна първо трябва да си недоволен от онова, което ти се предлага, т.е. трябва да свалиш розовите очила.

Ето защо смятам, че способността на критичен поглед е стъпка напред в духовното развитие. Навремето младите хора в западните общества разклатиха и свалиха закостенелите снобски общества именно с усещане на неудовлетворение и показване на това неудовлетворение, културната революция-поколението на 1968-ма. Така се прави, първо идва неудовлетворението, после идва действието, което довежда до промяната. С живуркане и мнимо доволстване не се създават герои!

Максим ти, ако си мислиш, че това е, което си правят всички в Бълагрия - "живуркат и мнимо доволстват", и са с "розови очила", дълбоко се лъжеш.

Работя усилено върху дисертацията си, всеки ден, пътувам между 3 града много често, правя самостоятелни проекти и участвам в научни конференции, в конкурси за работа и съвременно изкуство.

 

От 4 години не съм си починала, но нямам и намерение да го правя, на финала съм, няма за какво да отлагам. И целият поток колеги е не по-малко амбициозен, не по-малко талантливи и способни са, някои пътуваха из Европа и Щатите, за да обогатят темите си и със снимков материал и с интервюта и анкети, междувременно всеки от нас изнасяше лекции в Академията, полагаше изпити и си правеше рисърч.

 

Така, че извинявам се много, но в никакъв случай не гледам живота през розови очила, защото всеки ден се сблъсквам с проблемите на България, не водя някакво безцелно съществуване, а се боря, имам някакъв вътрешен драйв, който ме движи напред и така не съм само аз.

 

Така са много хора, които отиват учат някъде, но се връщат и работят в България, същите международни компании ги има вече и в България.

Даже ето ти парадокс брат ми живя и учи 3 години в Будапеща, в Централния Европейски Университет, завърши там, намери си веднага работа за международна компания, работи за тях близо 2 години и получи по-добро предложение и като заплащане и като длъжност в София, България.

 

Естествено се прибра и сега поне всички от семейството ми сме в една държава. Аз също живях година и половина в Чикаго, но това беше един от най- тежките периоди в живота ми, контактувах с много емигранти и българи и небългари, и богати и бедни, и образовани и не толкова. Някои бяха успели да се приспособят някакси към живота там, други бяха много нещастни поради много причини, които няма да изброявам сега.

 

Прибрах се в България, защото щях да загубя правата си за Академията, а съм влязла първа там, от първата година, за мен беше ценно образованието ми и се прибрах оставих и гаджета и приятели и всичко в Щатите. Прибрах се, за да продължа да уча и да работя в България и не съжалявам. На скоро ми писа чичо ми Евгени, който е хирург и е наш семеен приятел, но американски гражданин, живее там от повече от 20г. Пише ми - " Ина добре, че се прибра, тук никога нямаше да добиеш статут на американски гражданин и много по- трудно щеше да станеш доктор, за много повече време и ресурси." 

 

Последните 2 месеца от пребиваването ми в Щатите завърши с гостуване в тяхната къща и само рисувах, напълних им къщата с картини. Много мили и сърдечни хора. Това бяха единствените 2 месеца, в които аз се забавлявах със скъпи на сърцето ми хора и бях щастлива в момент, в който бях забравила коя съм и за какво се боря. Така, че не бива да се съди по стереотипа, всеки е минал през трудности и опитности в живота си.

Редактирано Март 21, 2015 от Inatari

[B__]

Абе за критиците не знам, нужни са със сигурност.......но да сте видели паметник на критик?!?!

Паметник се издига на тези, които творят нещо. Това е трудното. Иначе е мноооого лесно да си критик и да се наслаждаваш на вниманието на хората като само упорстваш "не е така, лошички сте".

 

Максим, искам сериозен практичен въпрос да ти задам момче. 

То в Германия участваш ли в обществения живот, участваш ли в борба за каузи, в начинания, които прокарват неща, които за полезни за хората. Имаш ли изразена гражданска позиция в Германия, която да подплатяваш с действия? Това включва и обществения живот на българите там. 

И след като сте представителна извадка българите там, сподели как реализирате заедно едно по-добро общество?

Редактирано Март 21, 2015 от Божидар Цендов-БожидарЗим