mochito Добавено Април 6, 2010 Доклад Share Добавено Април 6, 2010 При мен най-истинските молитви или поне тези, при които наистина съм влагала цялото си сърце и ум са били молитви за изцеление на някой близък и молитвата за благодарност!!! Най-лесно винаги ми е било когато се моля просто да благодаря на Господ за всичко в моя живот, за условията в които ме е поставил да се развивам. Ако молитвата ми включва някаква молба тя е по-скоро за помощ и подкрепа в духовен план. Моля ли се наистина за нещо конкретно свързано с материалния ми живот (било то продобивка, вземане на изпит или получаване на работа) винаги завършвам молитвата си с нещо подобно: "..., но нека всичко да стане по най-добрия начин за моето развитие и според твоята воля Господи!". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. borislavil Добавено Март 16, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Март 16, 2011 Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира. - О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно. Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно. - После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам! След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик: - Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство. Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си. Но вечерта чул глас. Бог му казал: - О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство. Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл: - Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно. Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство. - Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти! Из „Любов” Елиф Шафак Розалина, Слънчева, Галатея и 5 others 8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Април 8, 2011 Доклад Share Добавено Април 8, 2011 Молитвите със собствени думи винаги са били по-истински за мен. Ако чета или произнасям чужди думи, предпочитам или да се запозная с тях предварително, така че мога да се „настроя“ към тях и след това да ги произнеса искрено. Най-добрата възможност за мен е промяната на текста на някоя молитва. Просто довършвам редовете с подходящи според мен думи, или добавям някой друг ред... винаги се получава. Но мисля, че собствените думи имат доста повече сила от молитвите, които се заучават... чрез тях човек може да прокара и насочи енергията си по-сполучливо. Светлина и Хармония, Галатея, Орлин Баев и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Април 8, 2011 Доклад Share Добавено Април 8, 2011 Ами то е ясно - когато пишем любовни писма, не използваме готови шаблони, а те се изливат от сърцето ни. Любовта ни диктува думите. Така е и при молитвата - няма по-добра молитва от тази, която се ражда от боговдъхновеното ти състояние в мига на общение с Бога. Дори тогава, когато използваш чужди думи, готова молитва, трябва да й вдъхнеш живот с топлината на сърцето си! helen, Галатея, Орлин Баев и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Станимир Добавено Април 8, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Април 8, 2011 При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не. Слънчева, Пламъче, stanislava63 и 7 others 10 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 10, 2011 Доклад Share Добавено Април 10, 2011 Ето една молитва с мои думи: развълнувах се, разплаках се, дълбока болка излезе и ...изведнъж небето просия, слънцето се показа, валеше дъжд, образува се дъга... Благодаря Ти, Господи! ....че ни Обичаш, че си Винаги до нас, че ни оставяш да плачем, за да се почувстваме живи, Благодаря Ти, че ни създаде, за да се научим и ние да Обичаме някой ден като Теб! .......................................... Благодаря Ти за всичко! ......................................................... едно твое дете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира. - О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно. Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно. - После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам! След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик: - Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство. Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си. Но вечерта чул глас. Бог му казал: - О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство. Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл: - Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно. Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство. - Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти! Из „Любов” Елиф Шафак Знам я тази приказка, тя ми е една от любимите. Има и една друга, по Учителя: вървял си един епископ и гледа един овчар прострял кожухчето си на земята, и го прескача. Епископа се спрял и го попитал: - Какво правиш, сине? - Моля се, отче. - А, не, сине. Така не трябва да се молиш. Слушай да ти кажа каква е молитвата. И му казал "Отче наш". Овчаря му благодарил, повторил молитвата да я запомни, и епископа си отишъл. Качил се на кораба, който го чакал на пристанището, и скоро кораба отплувал в открито море. По едно време епископа излязъл на палубата на чист въздух и какво да види: овчаря, седнал на кожухчето си, се носи след кораба и вика: - Отчеее, забравих как беше молитвата, да ми я кажеш пак! Епископа само се усмихнал и казал: "Няма нужда, сине. Карай както си знаеш, твоята молитва е по-добра." wonderful, Розалина, stanislava63 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 (edited) Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира. - О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно. Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно. - После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам! След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик: - Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство. Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си. Но вечерта чул глас. Бог му казал: - О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство. Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл: - Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно. Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство. - Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти! Из „Любов” Елиф Шафак Знам я тази приказка, тя ми е една от любимите. Има и една друга, по Учителя: вървял си един епископ и гледа един овчар прострял кожухчето си на земята, и го прескача. Епископа се спрял и го попитал: - Какво правиш, сине? - Моля се, отче. - А, не, сине. Така не трябва да се молиш. Слушай да ти кажа каква е молитвата. И му казал "Отче наш". Овчаря му благодарил, повторил молитвата да я запомни, и епископа си отишъл. Качил се на кораба, който го чакал на пристанището, и скоро кораба отплувал в открито море. По едно време епископа излязъл на палубата на чист въздух и какво да види: овчаря, седнал на кожухчето си, се носи след кораба и вика: - Отчеее, забравих как беше молитвата, да ми я кажеш пак! Епископа само се усмихнал и казал: "Няма нужда, сине. Карай както си знаеш, твоята молитва е по-добра." И все пак ,не ви ли се струва,че има известна разлика в двете чудесни и много поучителни притчи. В тази,по Учителя,овчарят е бил много чиста душа,която за секунда не е се е усъмнила в Бог.Вярата му е останала непоклатима и затова си пори вълните върху кожухчето. В другата притча ,която Бориславил ни е дал от „Любов” на Елиф Шафак,поуката е в малко по-друга насока.Свързана е с това да не се съдят другите,за това което правят и за начина,по който го правят. Аз се питам как ли ще продължи да се моли пастирът,след случилото се.Със свои думи-то е ясно,но той и преди намесата на Муса,се молеше със свои думи.Дали ще успее да запази онази чистота и вяра,които всъщност правеха молитвите му чути........Тази задача са решавали мнозина,тази задача решаваме и ние днес. Поздрави. Редактирано Април 11, 2011 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 11, 2011 Доклад Share Добавено Април 11, 2011 Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира. - О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно. Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно. - После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам! След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик: - Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство. Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си. Но вечерта чул глас. Бог му казал: - О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство. Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл: - Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно. Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство. - Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти! Из „Любов” Елиф Шафак Знам я тази приказка, тя ми е една от любимите. Има и една друга, по Учителя: вървял си един епископ и гледа един овчар прострял кожухчето си на земята, и го прескача. Епископа се спрял и го попитал: - Какво правиш, сине? - Моля се, отче. - А, не, сине. Така не трябва да се молиш. Слушай да ти кажа каква е молитвата. И му казал "Отче наш". Овчаря му благодарил, повторил молитвата да я запомни, и епископа си отишъл. Качил се на кораба, който го чакал на пристанището, и скоро кораба отплувал в открито море. По едно време епископа излязъл на палубата на чист въздух и какво да види: овчаря, седнал на кожухчето си, се носи след кораба и вика: - Отчеее, забравих как беше молитвата, да ми я кажеш пак! Епископа само се усмихнал и казал: "Няма нужда, сине. Карай както си знаеш, твоята молитва е по-добра." И все пак ,не ви ли се струва,че има известна разлика в двете чудесни и много поучителни притчи. В тази,по Учителя,овчарят е бил много чиста душа,която за секунда не е се е усъмнила в Бог.Вярата му е останала непоклатима и затова си пори вълните върху кожухчето. В другата притча ,която Бориславил ни е дал от „Любов” на Елиф Шафак,поуката е в малко по-друга насока.Свързана е с това да не се съдят другите,за това което правят и за начина,по който го правят. Аз се питам как ли ще продължи да се моли пастирът,след случилото се.Със свои думи-то е ясно,но той и преди намесата на Муса,се молеше със свои думи.Дали ще успее да запази онази чистота и вяра,които всъщност правеха молитвите му чути........Тази задача са решавали мнозина,тази задача решаваме и ние днес. Поздрави. Има разлика, има и обща част. Притчата "любов" аз лично съм я чела с малко по-различно звучене: човека бил беден обущар, и като се молел, казвал: "...ако само ми позволиш да се приближа до тебе, Боже. Ще ти направя едни хубави обувки, твоите може би са вехти. Мога и да готвя, ако се разболееш, ще ти готвя"... Мойсей го слушал и си мислел: Но какво прави той, това не е в съгласие със ЗАКОНА? И така Мойсей отишъл при човека и му казал как трябва да се моли...после погледнал към небето да види Господ какво мисли. Но Господ бил много сърдит: - Изпратих те там да приближаваш хората към мене, а ти какво правиш? Отдалечаваш ги. Сега този човек ще бъде добър изпълнител на закона, но никога няма да може да се приближи към мене..." Смисъла е същия. Но тук Господ казва на Мойсей, че закона, налаган на хората, не ги приближава до него...Закона е за човека, а не човекът за закона. Бог има конкретни измерения: "ако се разболееш, ще се грижа за тебе". Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 я,радвам се,че има такава тема,защото честичко обичам да се моля и със свои думи,със свои си "молитвички"...Особено когато съм на работа и ако ми се налага спешно да правя нещо,което до сега не съм правила,а си има особености - изпращам една молитва току-що стъкмена от мен....и понякога са се случвали даже "чудеса" -"чудото става" ...Така и шефа съм "омекотявала"/той обича да се вживява като шеф,понеже/:sleeping: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
helen Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не. Това все едно аз съм го написала. Някъде бях чела в една от книгите "Диагностика на кармата", че не е удачно да се молим за здраве, защото така се получавало прилепване. И някакси никога не ми е идвало отвътре да се моля за здраве. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
yakollakani Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 Моля се различно. Понякога молитвите идват сами, като тази: Господи, благослови този плод Да влее в мен живителна сила Благодаря ти Земя,че си го родила Благодаря ти Дърво, че си го отгледало Благодаря ти Господи, че си го създал Дойде една сутрин, когато държах в ръка една ябълка. Но не бива да се пренебрегват дадените ни молитви. Те крият неподозирана сила и много дълбок смисъл. Много добър пример е Добрата молитва, нейния смисъл е толкова дълбок и съкровен, че ме покори и всеки път като се замисля за тази молитва, се изпълвам с трепет. Откривам в Добрата молитва дълбокия смисъл на живота, който трябва осъзнато да живеем. wonderful и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не. Много точно. Това е директна връзка. Аз не знам нито една молитва наизуст, даже отделни изрази не знам. Опитвала съм се много пъти, но думите бягат от мисълта ми, от устата ми, от съзнанието ми, все едно нещо в мен не ги приема. Преди няколко години в този форум се запознах с човека, който ме запозна с формулите на ватански на П. Дънов. ( за което съм му много благодарна). Те просто залепнаха в съзнанието ми. Няколко фрази, които доказаха силата си за мен. Това е единственото, което мога да доближа в представите си като молитва. Когато имам нужда от подобна връзка, те са първите думи които се появяват. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 15, 2011 Доклад Share Добавено Април 15, 2011 При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не. Много точно. Това е директна връзка. Аз не знам нито една молитва наизуст, даже отделни изрази не знам. Опитвала съм се много пъти, но думите бягат от мисълта ми, от устата ми, от съзнанието ми, все едно нещо в мен не ги приема. Преди няколко години в този форум се запознах с човека, който ме запозна с формулите на ватански на П. Дънов. ( за което съм му много благодарна). Те просто залепнаха в съзнанието ми. Няколко фрази, които доказаха силата си за мен. Това е единственото, което мога да доближа в представите си като молитва. Когато имам нужда от подобна връзка, те са първите думи които се появяват. Аз също имам опитност, че най-силната молитва е без думи! Една жива сърдечна връзка! А до нея може да се стигне по много начини - чрез молитва, дадена от някой, с която резонираш. С молитва със свои думи, която преобразува психиката ти и освобождава свободно пространство за раждане на тихата сърдечна свързаност. Или чрез мантра, с която си свикнал. Чрез начин на живот, чистене на себе си, резониране с мъдрите слова на някой имащ и живеещ сливането с Вселената... Чрез постепенно градене на качества и трансформация на емоции и нагони... Но, каквото и да е, докато не стане собствено слово, собствена вибрация, дотогава е чуждо и далечно. А когато стане, ресвързва с вечността! stanislava63 и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.