Добромир Добавено Юни 22, 2007 Доклад Share Добавено Юни 22, 2007 Забелязала съм, че когато се моля в трудна за мен ситуация, винаги намирам изход, винаги получавам напътствия по накакви невероятни начини, които всъщност осъзнавам по - късно. Молитвата е ГОЛЯМА СИЛА! :thumbsup: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2007 Доклад Share Добавено Юни 22, 2007 :thumbsup2: Емили! Добре дошла! "Благодаря ти, Господи за днешния спокоен ден. Много Те моля да бъде Твоята воля над мен и над моето семейство и през тази нощ. Оставям себе си и семейството си в Твои ръце. Амин." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 Дали с молитви ще сме полезни на Майката Природа? Що си мисля, че тя по-добре от неразумните си чада знае какво прави. Ако си въобразим, например, че заради нечии молитви вали, ох, горко на децата на природата тогава. Модераторска бележка: това мнение и следващото е преместено от тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 2, 2007 Доклад Share Добавено Август 2, 2007 (edited) Да. Напълно съм съгласна с теб. За разум трябва да се молим май... А майката Природа със сигурност няма да пропусне да направи каквото трябва. Молитвата е полезна преди всичко на нас самите. Защото се обръщаме навътре към себе си. А това е полезно. Максим, но тогава излиза, че се молим ... на себе си! А това наистина ли е полезно? За кого? Ако мнозинството хора вместо да сече гори и да замърсява с вредни газове природата и въздуха, използваше това време за обръщане към себе си включително и чрез молитва, нямаше сега да се налага група хора да правят обща молитва. Тези, които секат горите, трудно ще се замислят какво правят, докато не ги тупне някое дърво по главата. Затова предлагам тези, които все пак се сещат до какво води подобно поведение, да се обърнат в достатъчна степен към каквото трябва, та да помогнат по този начин и на другите, които си не могат... Боя се, че наистина външната суша отговаря на една вътрешна суша. И тя в никакъв случай не е само в тези, които секат горите. Уви, във всички ни е. Може би най- добрата ни молитва е ... живот, в който няма място за суша... Редактирано Август 2, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 3, 2007 Доклад Share Добавено Август 3, 2007 (edited) Има редица свръхинтимни преживявания, едно от които е и молитвата. Молитвата е едно тотално разголване (и в буквален, и в преносен смисъл) пред Душата, пред Господ, пред Желанието също... Неслучайно много художници изобразяват молещите се хора полуоблечени и коленичели, защото ако не сме искрени пред себе си и не сме честни в желанията си, няма кой да ни чуе и ... Небето ще остане безответно към молитвите ни. Редактирано Август 3, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Август 3, 2007 Доклад Share Добавено Август 3, 2007 Молитвата е полезна преди всичко на нас самите. Защото се обръщаме навътре към себе си. А това е полезно. Максим, но тогава излиза, че се молим ... на себе си! А това наистина ли е полезно? За кого? Да така излиза Бог знае какво да прави без да е необходимо да му напомняме какво да прави. Той си знае работата. Молитвата е за нас. Няма на кого друг да се помолиш, освен на себе си, защото друг няма. Между Бог и твоето висше Аз няма разлика, Со Хам, Аз съм Това. Молиш се на съществото, което е вътре в теб, по-дълбокото, най-дълбоко ниво на твоето битие. А всъщност ползата от твоята молитва не е за Бог, а за теб! Той нали е Бог, и не се нуждае от нищо от никого. Той просто Е. Безусловно. А молитвата е една полезна играчка за нас, за нашето развитие. Тя има своето място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 3, 2007 Доклад Share Добавено Август 3, 2007 ...излиза, че се молим ... на себе си! А това наистина ли е полезно? За кого? Багира ... Молитвата е за нас. Няма на кого друг да се помолиш, освен на себе си, защото друг няма. Между Бог и твоето висше Аз няма разлика, Со Хам, Аз съм Това. факторът време присъства Когато сме в его съзнание, съзнание за себе си като отделен от другите, има смисъл да се молим и за просветление на "себе си" В Самадхи се молим за Бог в "другите" ползата от твоята молитва не е за Бог, а за теб! Той нали е Бог, и не се нуждае от нищо от никого. Той просто Е. Безусловно. Да, абсолютният Пара Брахман:ПарамАтман А на молитвата Светият Дух отговаря Бог Син в нас и в душата на всички е Който се радва от молитвата ни. Душата на света в проявеното се радва да стане по-добър света. Да се молим с любов! Бог идва при душата която Го търси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Да така излиза Бог знае какво да прави без да е необходимо да му напомняме какво да прави. Той си знае работата. Ако наистина сме убедени, че Той си знае работата и въпреки това изпитваме потребност да се молим, значи всъщност искаме нещо друго, различно от това, което той е отредил. После твърдим, че желаем да бъде Неговата воля и за това се молим. Обаче дори ние самите не си вярваме... Молитвата е за нас. Няма на кого друг да се помолиш, освен на себе си, защото друг няма. Между Бог и твоето висше Аз няма разлика, ... Ако е вярно, не искам да имам нищо общо с този бог. Но не ми прилича на верно твърдение. Може и да е въпрос на дефиниция (например- какво наричаме висше аз) , но целият ни живот около нас много ясно показва, че между човешкото същество (с всичките му висши компоненти...) и Бог (в случай, че приемем за необходима тази хипотеза (противно на Лаплас...) ) в момента има дълбока пропаст. Толкова е дълбока, че нищо чудно и да не я осъзнаваме. Но осъзнаваме ли, например, атмосферното налягане? Осъзнаваме ли мръсотията, в която живеем? Не, свикнали сме така с нея, че тя даже ни харесва! Е, напълно възможно е тази дълбока пропаст да ни е така привична, че да ни е по- добре с нея. В края на краищата едно пробуждане е много по- болезнено, от сладката дрямка, в която сънуваме самите себе си. А молитвата е една полезна играчка за нас, за нашето развитие. .Да. Развитието може да е нагоре, може да е надолу. С такива играчки... Тя има своето място Има. Но в едно чисто сърце. Чисто от лични желания. И от много други неща. Иначе... Създаваме егрегори. мисъл - форми. С всички произтичащи от това последствия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 (edited) Багира, който разбира, за него думите ми прозвучаха пределно ясно, тази концепция не съм си я измислил аз, а се споделя от всички представители на източната философия, всичкото си го пише в техните свещени книги и може да се провери при добро желание. Ако ти имаш своя концепция и не желаеш да погледнеш под друг ъгъл, то това е отделен въпрос. Само аз мога да знам какво искам от една молитва и никой друг. И моля те, стига вече с тези егрегори, че ми писна от тях. Да те питам, що за Бог е този, който не знае какво да прави та да чака ние да му подсказваме какво трябва да направи? Той нали е всемогъщ и всезнаещ? Ходим да молим Бог за това и онова, някои молят за богатство, пари...като в замяна палят свещи, изпълняват ритуали с които се опитват да подкупят Бога. Обещаваме му това и онова, приподнасяме му това и онова, за да изпълни желанието ни. Това е бизнес, няма нищо общо с духовността и чистотата, а ти ще ми говориш за чистота. Всичко това е глупаво, по този начин принизяваме Бог! Истинската молитва е благодарността, да бъдеш съзнателен за всичко, което Бог ти е дал, за вълните от любов, които той излива всеки миг върху теб, и да имаш пълна увереност, че той знае какво прави във всеки един момент. Който е неуверен в Бога и неговото всемогъщество тича да моли час по час Бога да направи едно или друго. Редактирано Август 5, 2007 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Трябва да се молим - молитвата да не ни е нужна - да постигнем пряка връзка с Бога.Да не искаме ,а да слушаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Да те питам, що за Бог е този, който не знае какво да прави та да чака ние да му подсказваме какво трябва да направи? Той нали е всемогъщ и всезнаещ? Ами нали и аз на това се чудя! Защо да подсказваме! Що се отнася до писаното в свещените книги, нямам особени съмнения. Имам сериозни съмнения в разбирането на написаното... Който е неуверен в Бога и неговото всемогъщество тича да моли час по час Бога да направи едно или друго. Напълно съм съгласна! Това мнение на Максим спокойно може да бъде поместено и в темата за молитвата за дъжд и на още някои места!Но пък това е тема за молитва изобщо, добре си е да е тук! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Мисля,ч е си струва да си напомним от какво се състоеше молитвата за дъжд: 1. Тайна молитва. 2. Формула: Господи, ако е Волята Твоя, според Твоята Любов, прости съгрешенията на цялото човечество и дай дъжд по лицето на цялата Земя. Амин. (3 пъти) 3. Молитвата "Отче наш". В нея има две молитви - едната на Христос - едва ли има съмнение в нея... , една тайна молитва - тя е благодарността ни - с думи или без думи , за която говорят Максим и Диди... Другото е формула, в която преди всичко се казва да бъде Волята Му, после се моли прошка за съгрешенията за цялото човечество и едва с 2 думи - само ако това е Волята Му - дай дъжд по лицето на цялата Земя. Така че не смятам, че молитвата за дъжд е "тичане при Бог с наше желание". По-скоро ми звучи като смирение и любов и благодарност за това, което ни е дал и ще ни даде... И още нещо - личното ми усещане беше не толкова като при молитва, а като енергийна връзка, съпричастност с природата, която страда без живителната влага. Ако молитвата за дъжд помага повече хора да усетят своето единство с другите същества около нас, то тя е тази връзка с Бог, за която говори Диди! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 5, 2007 Доклад Share Добавено Август 5, 2007 Молитвата е свързване. При молитвата винаги получаваме нещо, което трябва да използваме за добро. Молейки се ние трябва да се превърнем в живи проводници за протичането на божествените енергии. Егоистична молитва не може да има - тогава просто няма да можем да осъществим връзката с духовния свят, а ще се свържем със средните или нисшите слоеве на астрала. Молитвата съдържа в себе си обещание и поемане на отговорност за духовните енергии и сили нужни за осъществяването и. Молещия се никога не трябва да изключва себе си като звено в осъществяването на молитвата, т.е. той винаги се явява в по-голяма или по-малка степен изпълнител или участник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 6, 2007 Доклад Share Добавено Август 6, 2007 Когато почувствам нужда да се моля, го правя както ме ръководи сърцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
slynchice Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 Разгледах темата и повечето мнения и ми се ще да споделя , че аз лично най-често си казвам "Отче наш" и задължително веднага благодаря за всичко , което ми е дал и за всичко на което ме е научил Господ ... Чувала съм мнения ,че когато влезеш в храм трябва да благодариш , вместо да се молиш пред Бога , но това е много лично , така че всеки сам решава как да общува с Всевишния .Най-важното е сърцето ти да е чисто и любящо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Септември 25, 2007 Доклад Share Добавено Септември 25, 2007 Ако се молим, за да получим нещо, значи молитвата ни не е разцъфтяла напълно. Любещият, истински обичащият не може да унизи любовта си, пожелавайки нещо за себе си. Истинската молитва (то не е и молитва!) е един чистосърдечен изблик на любов, на обожание и върховна радост, при който Битието се среща със и се радва на самото Себе Си. Когато се молим за друг, молитвата ни придобива самоотвержен характер. Чрез нея ние заявяваме своята готовност да поемем върху себе си част от кармата на човека, за когото се молим. Ще илюстрирам с пример от преди години: Бяхме се събрали група млади приятели за духовен наряд. Оказа се, че Х. има сериозни проблеми с кръста (дископатия). Изпитваше остра болка. Направихме един кръг около нея и хванати за ръце изпяхме няколко от песните на Учителя, казахме няколко молитви и устремихме лечебна, изпълнена с любов мисъл към Х. Изцелението беше мигновено, но... за около 15 минути след това всеки от нас - хората от кръга, се оказа, че е поел върху себе си част от болката на Х. в кръста. Това беше случай, в който пред нас се разкри действието на един закон. Тогава разбрах - човек, който се моли за изпаднали в беда, трябва да е изпълнен не само с любов и милосърдие, но и със самопожертвователен дух! И още нещо - молитвеният пламък на сърце, което не е страдало, е леден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 (edited) Помилвай ме, Боже! Покажи ми, за което те моля! Но ме вземи в Твоите обятия и не ми давай да пия от греха, който по моята воля, би се родил от нея. С Твоята мяра, не мога да меря! Дай ми сила, по- достойна за Нея да бъда! Може ли, човекът да моли?!! Редактирано Октомври 9, 2007 от shelter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 9, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2007 ...молитвеният пламък на сърце, което не е страдало, е леден! ДА! Днес си мислех за Молитвата и за това което е казал Omraam Mikhael Aivanhov (Михаил Иванов) : Трябва да знаете, че може да бъдете смазани така, че от вас да не остане нищо, с изключение само на един атом. Да, един атом от вас винаги ще оцелее и той може да изгради за вас цялата вселена. Този атом е дарбата ви да се молите, да умолявате. Това е най-големия дар, който Бог прави на човешкото същество. Без това умение, той би изчезнал много отдавна."Когато се молиш - казва Исус, - влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, който е на тайно..." Но, какво е това скришно място? Нищо друго, освен едно ниво на висше съзнание, едно състояние на голяма концентрация, мир, тишина, в което всичко друго угасва и остава единствено вашата молитва, вашето вътрешно слово, което лети в пространството." Източник* "МОЛИТВАТА" *Omraam Mikhael Aivanhov - (Светоглед - България) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Октомври 30, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2007 Има много красиви молитви... обичам розарийте на Микушина например, много. Но бих се помолила да ме изпълни абсолютно състрадание, до степен, да съществува само то за мен. Но не се моля за това, опитвам да го постигна сама. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 6, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2007 "Благодарността се явява като условие за усилване вътрешната връзка между Бога и нас. На това основание е казано в Писанието: "Молете се един за друг!" Закон е: когато един човек се моли усърдно, с него заедно се молят всички хора, с които той е в хармония. Ти не можеш да накараш някой човек да се моли за тебе, ако той не е в хармония с тебе. Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които са нагласени в хармония с мене. Този живот, тази връзка между душите е необходима." Голяма радост и малка скръб - ООК 30.12.1925 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest N_Damianov Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 Молитвата. За какво да се молим?, за какво трябва да се моли човек? Мисля ,че няма нещо ,за което на човек да му е забранено да се моли ...т.е. да казва молитва! Следователно колкото "камбанарии" има толкова и различни моления ще има. Ако молитвата не е израз на благодарност ,то тя в повечето случаи изразява някакво желание на човека,което последният иска да реализира. Следователно всеки иска и се моли за това ,което му е нужно и необходимо вървейки по своя път /материалем или духовен -няма значение/. То хората в "света" също се молят много и Господ ги чува ,често ...,но нещата стават неосъзнато! А аз за какво се моля ...? Към момента почти за нищо ... Почти всичко,за което съм се молил преди време са ми го дали и много съм благодарен за това ! Бих се молил за проблеми на други хора например ...,но и тук е трудно! Много малко хора искат да разрешат проблемите си ,а и повечето не осъзнават ,че с решението на "проблемите си" ще отрежат клона на ,който седят! Еххх... явно ,че съм в криза с молитвите си ! Все пак се надявам тайно ,че ще изляза от тази криза ...,нали "надеждата умирала последна" ... Успокоявам си се с шаблони ...,какво да превя друго ! Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 7, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2007 (edited) Важно е свързването с всички, които споделят нашите стремежи (обърнете внимание, че не казвам желания). Стремежите са свързани с някаква цел и с волята. Това е цел, която активно следваме и утвърждаваме. Утвърждаването става с мисли, действия и със самата молитва. Разбира се за да призовем висши енергии и целта трябва да е възвишена. Значи от една страна имаме източник на сила във висшия свят, а от друга една мрежа от хора със сходни стремежи на физическо ниво, които действат като проводници и разпределители на тази сила. Значи говорим за групова молитва, която може да бъде съпътствана с подпомагащи я церемонии и ритуали, но може и да не бъде. В момента повечето церемонии се извършват без разбиране на тяхното значение, което до голяма степен ги обезсмисля. А и церемониите не са задължителни. Важно е сърдечното и мисловно свързване между молещите се, като забележете: дори не е нужно те да се молят по едно и също време, нито пък да се познават по между си. Важно е всеки да осъществява връзката с източника на сила, с постоянство и ритмичност и в същото време да не забравя за тези, които заедно с него са се поставили в служба на същите цели и да насочи енергията към осъществяването им. Вътрешното ни състояние трябва да съотвества на енергиите които призоваваме. Т.е. ако сме раздразнени или в лошо настроение, на можем да привлечем висши енергии. Редактирано Ноември 7, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 Нека Бог ни даде търпение, с което да приемем нещата, които не можем да променим. Нека ни даде смелост, за да променим ,това което можем, и нека ни даде мъдрост, за да разберем кое е то. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Ноември 14, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2007 Човек се моли за това,което му е на сърцето!Няма не чута молитва...! Първо обаче трябва да благодариш за това,което ти е дал Бог,след това трябва да го помолиш да ти прости греховете и чак тогава да се помолиш за твоите си неща...!Иначе ако направо го молим,ще заприличаме на слугите ,които отиват при господаря си само защото имат нужда от помощ. Има и ситуации в които наистина трябва само да го помолиш ,но след това не забравяй да му благодариш! При мен не е имало нещо за което да съм го помолила и да не е станало! Важното е да ти е чисто сърцето и да го правиш с вяра и чисти помисли и резултата няма да закъснее! Аз се моля най -вече за закрила и да ми помогне да открия пътя си....Всичко друго мисля че е постижимо и сам да си го направиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 Сега да се върнем към същественото. Няма защо да се говори дълго време. Определете всеки ден по 10 минути, не повече, сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва. Мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. И тогава ще бъдете в положението на онова малко бедно дете, което писало писмо на Бога. Това малко дете останало без майка и без баща и като нямало нищо, решило да напише едно писмо до Господа. То написало писмото, изказало своите нужди и го адресирало: „До Господа Исуса Христа в онзи свят.“ Пуснало писмото в пощата и се върнало в дома си, да чака отговор от Бога. Като получили това писмо на пощата, чиновниците се събрали да го прочетат заедно. Като видели тази чиста детска вяра, те решили да му помогнат. Наистина, като събрали една голяма сума, могли да задоволят всичките му нужди. Значи то получило отговор на своето писмо до Господа. Вяра има в това дете. То не разбира порядъка на нещата, но вярва, че Господ ще му отговори. И наистина, Господ му отговорил чрез чиновниците в пощата. Нека станем и ние като малките деца. Нека имаме тяхната вяра. Като не разбираш някой въпрос, пиши едно писмо до невидимия свят, да ти отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят. Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единственият най-добър начин за изучаване езика на природата. Не е въпрос да седнеш на колене и да се смиряваш, но така трябва да се молиш, че да научиш нещо. Ще пращаш писмата си до Господа, ще кореспондираш, докато научиш техния език. ... Та казвам: Размишлявайте всеки ден по 10 минути, да станете по-милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обикнете въздуха, светлината, водата – цялата природа. Обикнете всичко в природата. Прекарайте всичко през ума си за 10 минути и се свържете с живата, разумна природа. Вие можете да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и да се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна дотолкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, който изяжда човешкото сърце. В началото бе словото - НБ 14.02.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.