Донка Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 А може би личността не е разрив с общността, а средство за реализацията и? Да, всичко е квантова супа - но тя съществува като структури - материя, енергия.... Смисълът на съществуването на квантовата супа не е в статичната хомогенност, а в разнообразните и прояви и енергийния обмен... Когато смятаме личността - своята и на другите - за "отклонение", което е наш враг, така не сме ли агресивни към Общото, което ни е създало такива личности каквито сме? Така не дръзваме ли да го заместваме с друго - измислено от нас (или от някой наш Авторитет) Общо? И дали когато някой ни убеждава да се борим срещу личността си и да я топим, всъщност не се опитва да ни контролира за своя сметка? Може би вместо да обявяваме Его за цар или да го унищожаваме, бива да го оставим да си изпълнява кротко и смирено това, за което ни е подарено и само да му помагаме с Любов (не да се идентифицираме с него)? Тогава ще сме в хармония - без да страдаме от несъответствието между илюзорния свят на Цар Его и Божествения свят - без да се налага да унищожаваме и нараняваме личността, в която сме сега по силата на онази Промисъл, от която сме частица и затова никога няма да осъзнаем изцяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 (edited) "...и тогава кажете каква е температурата на душата ви. Това е всичката тайна! " Каква е темрпературата на душата ви след молитва? (в това е тайната) Пробуждането на човешката душа или Новорождението е алхимичен процес, който започва в Сърцето! И молитвата във вид ва благодарност е от съществено значение за този процес. - Защо? - Защото е нужна топлина, Любов (ето защо е нужна молитва-благодарност, защото благодарност има, когато има любов; или от благодарността следва зараждане на любов). Тази топлина на сърцето (душата) привлича Божествения огън, който като дойде, Той твори и преобразява; Той чисти и създава условия за растеж. Ето затова тази молитва на Дънов е по-добра от традиционната библейска, по-точно тя е на по-високо ниво, ниво на ученик, тръгнал по пътя. А "Отче наш" е за всички останали, които искат да се обръщат към Господа и които чувстват дистанция от Него. Докато Благодарствената молитва дава по-голяма близост и топлина. - Да усетиш присъствието на Бога... Редактирано Ноември 19, 2006 от Ваня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Защото е нужна топлина, Любов (ето защо е нужна молитва-благодарност, защото благодарност има, когато има любов; или от благодарността следва зараждане на любов). Тази топлина на сърцето (душата) привлича Божествения огън, който като дойде, Той твори и преобразява; Той чисти и създава условия за растеж . по това ще я познаем "нашата молитва" - благодарността не ни "заличава" като личност, а ни преобразява, чисти и ни създава условия за растеж. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 (edited) Eдин много важен пункт - Бог не ни е създал сега и тук. Няма да говоря отново за второто сътворение, че тук няма почва за това... Да чрез личността се реализираме в общността - земната. След като това ни е стремежа, няма какво друго да правим, освен да култивираме тази своя личност. За тези, които имат копнежи по една друга общност, за нас - стара и нова, не и настояща, въпреки че представляваща най-вътрешната ни същност, но точно тя облечена с дрипи. Но не такива - разпокъсани, които да показват какво под тях се крие, а такива - плътно обвиващи и многопластови, които мамят с действителността си всеки човек и които можем да наричаме с красиви имена в името на собствения ни упадък... Какво става с "който изгуби живота си за мен" - трудно е за възприемане, а още повече за приемане?! Е, казано е, следването е пожелание. А всемогъщият, който побеждава себе си?! Да, ние се побеждаваме, животинските си импулси, тях сме ги надвили - който доколкото и вече сме свободни. Да, ама не. Една тайна - Сатана сме успели да попреборим - първи пазач на прага. Далеч сме обаче от свобода, чака ни втори - Луцифер, който изглежда рядко се признава за същестуващ. Логично е и му е угодно, понеже в сегашното ни състояние трябва сам той да тръгва против себе си. А човека го няма в присъщия му подарен блясък и като без избор приема светлината му за истинска и така се смята за свободен. Идеализма не е безпочвен и може съзнанието да определя битието. Въпроса е там, че нямаме правилен критерий за съзнанието, особено за собственото. Дали е трудно да си го признаем - да, разбира се, как може сами да се стъпчем. Но без да можем това, никога няма да можем да творим добро воистину. Споменавам го, понеже много човеци имат подобна благородна цел. Благородна, но егородна - понеже доброто е божествена категория, а човек може да и е истински инструмент само в своята събожественост, такава каквато сме избрали преди време да загубим. Жалко, че го няма спомена, много явно би ни насочвал, но сега се лутаме точно защото сами сме го избрали. Това, приятели, е пряко проявения резултат от нашата свободна воля - да сме доволни трябва, понеже е изява на свободата. И да, повечето от нас са доволни, а за другите остава надеждата да намерят пътя наобратно и да се завърнат при Баща си. Редактирано Ноември 19, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Донка и Ваня Топлината в сърцата ни е Любов, а тя е и Благодарност за условията за нашето израстване. Венцислав, ами ако ние не сме доволни от света около нас, не е ли време да променим себе си? Светът е такъв, той е Божие сътворение. Наша е задачата да отворим очи и да видим красотата. Ако човек не падне, как ще се повдигне? Какъв е пътя, не е ли Инволюция, а след нея и Еволюция? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Илияна Въпроса е там, че нямаме правилен критерий за съзнанието, особено за собственото. Дали е трудно да си го признаем - да, разбира се, как може сами да се стъпчем. Но без да можем това, никога няма да можем да творим добро воистину. Молитва на Благодарността Благодарим Ти, Баща наш, за Великата Любов, с Която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който си ни дал. Благодарим Ти за ума, който си вложил в нас. Благодарим Ти за Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот. Благодарим Ти за Правдата, с която си ни заобиколил. Благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил. Благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил. Ние се радваме на живота, който си ни дал и изпълняваме Твоята Воля. Сега заради Духа, Който си изпратил да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. Ето - това е - за моето съзнание няма по-правилен критерий за това дали съм на Пътя си и творя Добро. Ако тъпча себе си, в името на някакво измислено добро, няма ли да започна да го правя и с другите "за тяхно добро"? Ако сама започна да се тъпча в името на това да "творя добро воистину", няма ли да го очаквам и от другите? И ако другите не искат да тъпчат нито себе си, нито света си, а искат да обичат и да са благодарни за всичко казано по-горе в молитвата, и вместо да презират светлината и живота се радваме на дадения ни живот и изпълняваме Неговата Воля (не стремежите и копнежите на неудовлетворимото си Духовно Его) няма ли да ги отнеса в графата "низши и заблудени", а себе си да самопровъзглася за "извисен и благороден"? Не ни ли завеща Христос, че единственият начин да "творим добро воистину" е да обичаме другите както обичаме себе си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Истинската молитва - това е нашето поведение в живота. "Не слушайте какво говори, а гледайте какво прави", и "по делата ще ги познаете". Само живот според "Планинската проповед" на нашия Спасител, колкото и трудно да изглежда, може да оздрави жизнената ни система и да я направи годна да приеме "Светия Дух". Другото са празни приказки и игра с думи. За "Аза" , или "Егото" - това е малка част от нашата сложна жизнена система, и играе ролята на наш водач в грубоматериалният свят, в който сме пропаднали при Грехопадението. Когато завършим процесите по оздравяване на жизнената си система /трансмутация/ и тя стане годна да тръгне по "Пътя на Звездите"/понятие на братята - катари/, тогава сменяме водача. Не може каруцар да управлява космически кораб. Когато разбрицаната ни каруца се трансмутира на космически кораб...и т.н. И ДАНО ВСИЧКИ ДА СТИГНЕМ ДО ДОБРИЯ КРАЙ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 (edited) Да, дано Господ ни доведе до добър край! Добра основа. Приятели, Господ в нас може да ни бъде водач, но само ако му отворим място. Чрез своя Свят Дух, Той може да се облече в плът и ние да бъдем инструмент в ръцете му. Не разбираме обаче, че трябва сами да му предоставим себе си. Само с думи това няма как да стане. А и неговите уши са малко по-друг тип, Той не чува думите а вижда самата ни същност, тази която дори ние не виждаме. Вижда Себе се в нас, но нищо повече, нали сами си поискахме свободната воля. Сега предмет на нея ще бъде обратния път, но трябва да го видим. Личността е кристализация и затваряне на събожествеността - подразбира се, че връзката се губи. Възвръщането и може да настъпи само с отказване от личността, бавното и умиране. За да се роди отново Първородният Божи Син. Да се пробуди. Той не е личност. А дали би могъл да има очаквания към другите, или да ги мачка. Сами можете да си отговорите на този въпрос. Само Той може да да дава Любов, само Той я познава. А това, което си мислим, че сега излиза от нас като различни форми на святост, или добрина. Хе, не сме стигнали дори до там, че да можем да кажем "не съм достоен обущата му да развържа". А "по-голям сред родените от жена няма от Йоан, но и май-малкия в небесното царство е по-голям от него". Види се, Йоан ни е далеч, а какво остава за Господа. Менталната представа, че същността ни е Живот, а той е изявата на Отеца в нас не ни ползва много. Понеже нашата идентификация понастоящем е далеч от живота. Да не кажа друго, но облечени в тление, него приемаме за нашо съдържание. А тление далеч не са само животинските страсти и инстинкти, които дори още имат известна актуалност в нашите жизнени пространства. Е, критерии разни, но измерването на Любовта към Бог се извършва чрез отдаването му и степента на изживяване на "да бъде волята Ти", която има и различни аспекти. На нас ни трябва всеобхватност. А самата личност, о, тя е преходност. И нито регресии, нито каквото и да е било нямат нужната енергия да се противопоставят на това твърдение. Въпроса вече е кой какво търси... И по повод Божието творение да ви кажа една тайна: това място, на което живеем сега е в голяма степен наше творение, но не изпълнявайки завета на Арджуна, сме станали достатъчно плътни за да попаднем в пластелина си. Редактирано Ноември 19, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Много си харесвам каручката и хич не ми е разбрицана, а ми е писана и здрава. На който не му харесва каручката, да си я поправи. То и под стремежите ни към духовните и космическите пространства прозира неутолимия глад на егото да превзема и постига непревземаеми височини, така не зная какво ще постигне, освен още по - голям глад. Но, преди да се втурнем да превземаме, по - добре е да се научим да сме благодарни и за малкото, което имаме, че и то ще ни се отнеме. Права е Ваня за благодарността. Но е трудно това - да се оцени присъствието, наличността на това, което Бог ти е дал за момента, по - лесно е да въздишаме по липси. А така заприличваме на жабата, дето си вдигнала крака да го подковават. И като си даваме живота, с пълно съзнание да го правим и доброволно, а не безразсъдно. Неразумни жертви от нас никой не иска, няма да сме полезни щото така умрели. Но, най - трудното е като ни се мръщи, да се засмеем, ей това е най - трудното, ако поне опитаме, вече наполовина сме успели. Това дали братята катари са го знаели, аз нямам информация. Ама и много не ме интересува, щото аз го зная. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да изпълня Влоята Божия, да се изпълни Божият план, какъвто Бог е намислил за мене.Да бъде Волята Божия.Аз ще работя, както Бог е наредил. Желая, Господи, със Силата на Твоята Любов да възрастнат в мене Добродетелите, които отначало си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили за изпълнение на Твоята Воля. Господи, да възрастне в мене онова, Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира. Господи, научи ме всичко до което се докосвам да го изпълвам с благословение. Господи, благослови ме да прониквам в смисъла на нещата и да живея в пълнотата. Знайно е, че всяко нещо, което Бог е вложил във всеки един от нас е постижимо. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Темата малко се поизмести от молитвата към личността, но и аз да кажа две думи Нали все пак личноста е тази, която се моли Някоои казват, че трябва да се откажем или да убием личността. Но помислете: кой е този, който се отказва или убива - не е ли пак същата тази личност (егото)? Не можем да избягаме от личността, така сме вързави за нея, защото самия живот няма как да се прояви без отделни личности в различните тела. Просто няма начин, това е многообразието в прородата на проявения свят. Друг е въпроса за Онова отвъдното, което няма форма и име, а е чисто Съзнание. Но то не е разделено от личността, то е свързано с всяко живо същество, за да му даде живот. Мислили ли сте какво е личността, егото, че толкова пречи? Личността е отделеност, отделност на отделните тела. Но това е илюзия, нали всичко е Едно! Всъщност, не трябва да се борим и да убиваме нещо, а да осъзнаем истината, че егото е илюзия. И тази илюзия води след себе си много важно следствие, което всъщност е пречката за всичките ни нещастия и тревоги, и невежество. - Това е усещането и претенцията на същата тази илюзия-личност, че именно тя е автор на действията. Това е, което трябва да осъзнаем и да проверим на практика от собствения си живот дали е така. И който е честен със себе си, ще види, че всичкото това е илюзия, измамно усещане за авторство. Именно това е егото, то претендира за авторство, за деятел, както и претенции за плодовете на тези действия. Осъзнаем ли тази илюзия, ще отпадне и илюзията за отделност - нали това искате? - това е висшето единение, йога, или нирвана или просветление, пробуждане на единното Съзнание във всеки човек - само така може да отпадне фалшивото усещане на личността. Но това не значи, че индивидуалните качества са изчезнали. Ние ще продължаваме да живеем по предишния начин с нашите си наклонности и цялостен комплекс от индивидуални характеристики, които ни карат да реагираме на нещата по изключителен и индивидуален начин, специфичен само за нас. Не знам дали успяхте да разберете мисълта ми, дано да бях ясна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Здравей, Ваня! Нали все пак личноста е тази, която се моли Интересно защо мислиш, че личността е тази, която се моли... Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Разбирам те, Ваня. Осъзнаем ли тази илюзия, ще отпадне и илюзията за отделност - нали това искате? - това е висшето единение, йога, или нирвана или просветление, пробуждане на единното Съзнание във всеки човек - само така може да отпадне фалшивото усещане на личността.Тогава разбираме и усещаме хармонията, а противоречията, всъщност я пораждат. Ние ще продължаваме да живеем по предишния начин с нашите си наклонности и цялостен комплекс от индивидуални характеристики, които ни карат да реагираме на нещата по изключителен и индивидуален начин, специфичен само за нас. Но сме осъзната част от Цялото Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Благост, а кое е това, което се моли? Хайде отговори, много съществен въпрос! xameleona, а ти пък защо мислиш, че след осъзнаването на тази истина, ще продължаваме да си мислим, че сме ЧАСТ от Цялото! - отново шаблонната грешка! Не, всеки е Цялото, но тялото, с ума и индивидуалните му характеристики е само инструмент, чрез който се проявява това тотално и цялостно Съзнание, което е истинската същност на всеки. Това за отделността е голямата илюзия, наречена Мая и много трудно човек може да прозре истината и да заживее в истинската си безкрайна и вечна същност, в същия този свят, играейки си на театър-Мая с отделните актьори-личности Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Прекрасно те разбираме, Ваня, а и сме на същото мнение май. Живота, в неговата пълнота, няма как да се прояви в настоящия стадий без личността. Тя не е непременно зло, обаче. Нито пък е абсолютно добро. Тя за момента е инструмента, чрез който се работи на това ниво. Ако мислим, че Бог иска от нас да убиваме егото си, все едно да кажем, че трябва да убием клетките в организма си, щото те били отделност и да ги превърнем в някаква пихтиеста маса. Но, забравяме, че всички клетки вкупом правят общия организъм и на базата на тяхната правилна работа се осъществява правилното функциониране на целия организъм. И кое ги обединява така, че да са живи? Ами не зная Светия Дух дали искам да го постигам, ама зная отлично, че още дишам. И кой иска да ми внуши, че Бог бил отделно и далече от мен... Тая сентенция за разделяй и владей е известна на всички тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 (edited) благо попитах, защо мислиш, че личността се моли, ти избра варианта на въпросче с въпросче и то с интонация Благост, а кое е това, което се моли? Хайде отговори, много съществен въпрос! от големите невежи съм + особено по съществените въпроси нямам даже лично мнение + мога само да споделя, че при мен със сигурност не се моли личността... Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Ноември 19, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Благост, бързаш да коментираш въпроса ми, а бягаш от отговора. Въпроса ти е абсурден, затова търси сама отговора. А за да зададеш такъв въпрос, би трябвало да знаеш кое е Това, щом не е личността. (или при теб е личността "Благост" която се моли?) Който си отговори на този въпрос, всъщност ще открие Себе си! Защото, докато има "някой", който се моли, значи е отделен от обекта на молтвата си! А когато откриеш своята Цялост молитвата отпада, не е нужна, защото няма кой на кого да се моли Всъщност, това е казал и Исус в Евангелие от Тома, когато казва на един от апостолите 3 тайни, които ще шокират хората. Едната е тази, да не се молят. Благост, хората се ИДЕНТИФИЦИРАТ с егото, с личността, затова и смятат, че ТЕ са това, което се моли.- а дали е така? - изследвали ли сте? Всъщност, запитвали ли сте се, какво сте в действителност? - тялото, ума, съдържанието му, спомените, знанията, опита, или цялата тази съвкупност? - така ли е или има нещо друго? Силвия СД, примера с дишането е много интересен. Кое е това в нас, което диша? Замислете се. И ако си мислиш, че ТИ си тази, която извършваш това действие, че ТИ решаваш и ти го правиш... - тогава, опитай се да видиш колко време можиш да издържиш без да дишаш Егото е това, лъжливо усещане за деятел, за източник на действието. Нищо друго не е егото. То казва "аз" мога, "аз" правя това, защото "аз" искам това, аз..., аз...- все това аз! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Бре, тоя буквализъм е изял много глави. Смъртта, означава неактивност в определена плоскост и направление, а не харакири. Винаги трябва да се жертва нещо в името на друго. Такива са условията в съвършенната икономика - оптимум по Парето. Мисля, че като не разбираме нещо е по-добре да не го показваме всеобщо. А, Ваня, интересно е, че и аз мисля, че те разбирам и аз мисля, че съм съгласен с теб, но и други, които с мен не са съгласни. Ех, думи, думи... Важно е да се посочи, че менталното разбиране на илюзията е много далеч от фактическото стационарно прилагане в живота. Много, ама много е важно да се посочи! И пак интересно - точно то, разбирането в тази му форма, може да е от големите пречки пред прилагането, понеже си е атрибут на егото и как да се самоопредели като илюзия. За това е нужна смъртта му, резултат от смаляване, чийто резултат пък е фактическата промяна на съзнанието с която пък помощ се завършва процеса. Краен резултат - Ново, чисто неего съзнание - обхващашо цялото. Тогава вече и доброделта е такава и истината е такава и тогава познаваме Живота, тогава ни става атрибутивен. Сега сме далеч от него... И кой се моли, който чувства нужда, който не познава състоянието на непосредствена свързаност с Отца - точно личността. Всички ние се молим чрез нея, но приноса за нас като резултат е негативен в някои важни аспекти. Това обаче ще предизвика огромен сблъсък у вас, така че по-добре не му обръщайте внимание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 То и Един друг казва " Аз съм " и много пъти го повтаря. Вие нали четете евангелията... Дай да го унищожим тогава това " Аз съм " с камъни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 (edited) Точно, че е Един и е единствения който е! Но важното е бой да става! По този повод аз си лягам. Лека нощ! Редактирано Ноември 19, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 (edited) Венцислав, егото не можем да го унищожим или намалим, разбираш ли? - това нещо предполага Някой, който да го извърши това смаляване ....?? Въпроса е, егото РЕАЛНО ли е, защото ако е един фантом, как може да се борим с нещо несъществуващо? Егото е претенцията за деятел, това смятам аз (и не само аз) и когато видим илюзорността на това нещо, егото веднага изчезва, разбираш ли? Просто осъзнаването... - и егото вече го няма, стопява се, изчезва. Защото никога не го е имало, то е илюзия на ума. Всеки може да изследва своите действия и да види дали наистина тава са ЛИЧНО НЕГОВИ действия. И тогава фалшивостта на личния деятел, за който се смята егото, ще лъсне. Питагор май, беше казал мисълта: "Не мисли, че си велик, само защото съдиш по големината на сянката си при залез слънце." Егото е като сянка. А когато слънцето е в зенита, точно над главата ни, къде е сянката на егото? - няма сянка, няма его - когато ние сме Съзнанието. Слънцето - това е Съзнанието, ние самите. Редактирано Ноември 19, 2006 от Ваня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Силвия СД, този АЗ, за когото говорих е деятелят, а"АЗ СЪМ" не е действие. Съм-ността е БЕЗДЕЙСТВИЕ, покой, чисто битие. Но хайде и аз ще си лягам, защото май не ме разбрахте и така до утре може да си говорим за съвсем различни неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 19, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2006 Ванче, то по - важно е ние да се разбираме, чедо, пък другите дали щели си е техен проблем... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 20, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2006 Ванче бъди сигурна, че има Деятел който да извърши смаляването на Егото. В крайна сметка раждането на Иисус в нас не са празни приказки. Позицията е опасна, понеже може да се идентифицира така наречения висш аз с Бога в нас. А той е само едно по-комплексно съзнание и всъщност баш Луцифер, който ръководи земните ни животи. Точно той е падналия човек на който му е даден цикъла на преходността не за друго, а само за да може да се поправи. Когато човек стигне дотам му липсва всякаква критерийност и се смята за освободен, а всъщност е още по-здраво завързан. Това беше за главата в тавана... На тези теми никога няма да постигнем консенсус понеже явно в различни тавани се блъскаме. Ами, дано да е вярно, че рано или късно ще постигнем освобождението всички! Понеже се чува, че нечии животи биват изядени ако случайно се озоват в храстите до пътечката. А колкото и да се бием в гърдите, че фенера ни осветява много добре, той гасне от време на време. Понеже засега е предимно човешки. И как, на някои хора вярата и възприятията се променят само с щракване на пръсти, а типично човешко е да си твърдо убеден в собствените възгледи, били те и ликвидно пластични... То и тази убеденост как ни пречи... Та егото (според чуждите разбирания его), как да го кажа, има и по-голямо братче - малко по-живяло, малко по-опитно, но не е на добре като започнеш нему да се кланяш и принасяш жертви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.